Решение по дело №40877/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19056
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20231110140877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19056
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110140877 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 127, ал. 2 СК.
Производството е образувано по молба на В. Н. Ц., ЕГН: ********** срещу И. Р. К.,
ЕГН: ********** за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за определяне
местоживеенето на общото им дете М. И. К., ЕГН: **********, упражняването на
родителски права върху него, режима на лични отношения с бащата и плащането на
издръжка за детето от последния.
В молбата си В. Ц. твърди, че тя и И. К. са родители на детето М. К., като не са
сключвали граждански брак, а от есента на 2020 г. не са и във фактическо съжителство.
Излага твърдения, че изцяло сама се грижи за отглеждането и възпитанието на детето си, а
ответникът И. К. се интересува от детето епизодично. Поддържа, че същият не отделя
време, средства и внимание за отглеждането на детето и не заплаща издръжка, а
молителката не знае дали и евентуално какво работи ответникът. Поради това, моли съда да
постанови решение, с което да възложи на нея упражняването на родителските права по
отношение на общото им дете с ответника, на последния да бъде определен режим на лични
отношения с детето и същият да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на
200 лева на месец, считано от 21.07.2022 г. /една година преди подаване на исковата молба в
съда/.
От страна на ответника, уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, е постъпил писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения от съда особен
1
представител. Оспорва предявения иск за издръжка по размер и относно периода една
година преди датата на подаване на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:

Съгласно удостоверение за раждане (л.4) М. И. К. е родена на 31.12.2020 г. от майка В.
Н. Ц. и баща И. Р. К..
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г.
(протокол на л.54, стр. втора) свидетелката З. И.Л., майка на молителката дава показания, че
дъщеря й отглежда сама детето си в нейно собствено жилище. Понякога се е налагало
молителката да иска пари от свидетелката, за да си плати тока, парното, водата и т.н.
Свидетелката твърди, че е заварвала ответника в жилището да се радва на детето, да се
забавлява с него, но не вижда у него родителски капацитет. Последният път, в който
свидетелката твърди, че е видяла ответника е през месец юни 2023 г. и оттогава той не е
идвал да вижда детето и свидетелката не го е виждала. Свидетелката дава показания, че
детето ходи на детска градина, а когато се налага и тя помага за отглеждането му, като то
идва в дома й.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и непротиворечиви, и
обяви, че ще ги използва при изграждане на доказателствените си изводи.
Съгласно справка от НАП (л.47) молителката В. Н. Ц. за периода 01.04.2023 г. –
31.03.2024 г. има среден осигурителен доход в размер на 715,61 лева.
Съгласно предоставена информация от НАП (л.45) за ответника И. Р. К. в
информационната система на НАП няма данни за действащи трудови договори за периода
01.04.2023 г. – 31.03.2024 г. и няма данни за осигуряване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите.
2
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелствата, а именно, че
детето е момиче на 03-годишна възраст, и предвид данните по делото, че за детето през
целия му живот до момента се е грижила майката, съдът намира, че на майката следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката интереса на детето ще бъде максимално
защитен, още повече, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че
последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за
възпитаване на деца. Предвид изложеното, и местоживеенето на детето следва да бъде
определено при майката.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, като
предвид възрастта на детето режимът следва да бъде следният: два пъти в седмицата за по
два часа във вторник и четвъртък от 17.00 часа до 19.00 часа и веднъж през почивните дни
всяка събота от 10.00 часа до 14.00 часа , винаги в присъствието на майката или посочено от
нея трето лице.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според
чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма
да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142,
ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК-2009 г., така - ППВС №
5/1970 г., т. ІV). Съобразявайки нуждите на детето – същото е на 03-годишна възраст, към
настоящия момент посещава детска градина, и предвид липсата по делото на доказателства,
че ответникът упражнява трудова дейност. С оглед на това, настоящият съдебен състав
счита, че размерът на дължимата от ответника издръжка следва да бъде определен в
минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК, а именно – ¼ от минималната работна заплата.
Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяване на иска.
В настоящия случай исковата молба е депозирана на 21.07.2023 г., като се претендира
присъждане за една година назад, т.е от 21.07.2022 г. С Постановление на Министерски
съвет № 37/24.03.2022 г. е определена минимална работна заплата за страната за периода
01.04.2022 - 31.12.2022 в размер на 710 лева, с ПМС № 497/29.12.2022 г. е определен
минимален размер от 780 лева на работна заплата за страната от 01.01.2023 г., а с ПМС №
193/12.10.2023 г. е определен минимален размер от 933 лева на работа заплата за страната от
01.01.2024 г. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е
частично основателен и осъжда ответника И. К. да заплаща на молителката месечна
издръжка в размер на 177,50 лева за периода 21.07.2022 г. – 31.12.2022 г., 195 лева месечна
3
издръжка за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. и 233,25 лева, считано от 01.01.2024 г. до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката. За
периода 21.07.2022 г. – 31.12.2023 г. искът за издръжка над присъдените размери до пълния
предявен такъв от 200 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. Р. К. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на СРС върху присъдената издръжка в общ размер от 335,88 лева и 600
лева възнаграждение за особен представител.
Предвид обстоятелството, че предявените искове за уважени частично, съгласно
задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2023 от
27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, разноските остават в тежест на страните така, както са ги
направили, в настоящия случай в тежест на ищцата. За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че претенцията на ищцата за присъждане на разноски е неоснователна и
поради липса на доказателства за реално заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права
по отношение на детето М. И. К., ЕГН: ********** на майката В. Н. Ц., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето М. И. К., ЕГН:********** при майката
В. Н. Ц., ЕГН: ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на бащата И. Р. К., ЕГН:
********** с детето М. И. К., ЕГН: ********** както следва: два пъти в седмицата за по два
часа всеки вторник и четвъртък от 17.00 часа до 19.00 часа, веднъж през почивните дни:
всяка събота от 10.00 часа до 14.00 часа , винаги в присъствието на майката или посочено от
нея трето лице на основание чл. 127, ал. 2 от СК
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК И. Р. К., ЕГН: ********** да заплати на М.
И. К., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител В. Н. Ц., ЕГН:
**********, издръжка за периода 21.07.2022 г. – 31.12.2022 г. в размер на 177,50 лева (сто
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) месечно, за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023
г. издръжка в размер на 195 лева (сто деветдесет и пет лева) месечно и считано от
01.01.2024 г. да заплаща издръжка в размер на 233,25 лева (двеста тридесет и три лева и
двадесет и пет стотинки) месечно до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за периода 21.07.2022 г. –
31.12.2022 г. за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. Р. К., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 335,88 лева (триста тридесет и пет лева и
4
осемдесет и осем стотинки), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и
600 лева (шестотин лева) възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5