№ 71
гр. Чирпан, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20215540100539 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) предявена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез
юрисконсулт С.П., се сочи, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия. Действащи общи условия през процесния период били
Общите условия (ОУ) на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия, същите влезли в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството Съгласно чл. 94а от Закона за
енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от
друг доставчик. В ИМ се твърди, че до този момент ответникът не бил упражнил правото си на
промяна на доставчика на електроенергия.
В ИМ се твърди, че Н. М. Г. имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същата ел. енергия
била за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилищна сграда. По силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия на ищцовото дружество, ищецът се бил задължил да снабдява с ел. енергия
обект на ответника с ИТН **, находящ се в ** и представляващ жилищна сграда. За Н. М. Г. бил
открит клиентски номер **, в качеството и на собственик на обекта, придобит на 25.04.2008 г.,
1
съгласно справка от Служба по вписванията - Чирпан. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от Общите условия се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал.
1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В ИМ се твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.
94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода: 10.02.2020 г. - 09.06.2020 г. ищецът доставил до
обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 220.61 лв., която не била заплатена. Поради
забава в заплащане на горепосочената главница Н. М. Г. дължала законна лихва в общ размер от
17.98 лв. за периода: 08.04.2020 г. - 22.02.2021 г. Законната лихва за забава се дължала по всяка
една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3-то от общите условия на
ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният
падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно
описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Молят съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към Н. М. Г., както следва: 220.61 лв., представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода: 10.02.2020
г. - 09.06.2020 г.; 17.98 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода:
08.04.2020 г. - 22.02.2021 г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението. Претендират разноски по настоящото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. К.К. от АК - Стара Загора, особен
представител на ответника Н. М. Г., с който изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Навежда, че липсвали
категорични доказателства, че ответницата по делото не била изпълнила задължение да заплати
доставена от ищцовото дружество ел. енергия. Липсвали също така доказателства сочещи
конкретното ел. потребление в процесния обект в с. ** за визирания период, включително и кой
бил потребявал ел. енергия в този обект за този период и моли съда да отхвърли предявеният иск,
тъй като същият бил неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, чрез юрисконсулт, заявява че след образуване на
настоящото дело ответницата е заплатила на каса дължимата главница заедно с обезщетението на
забава, неплатени са останали единствено разноските по настоящото дело и заповедното
производство, като моли съда, да се произнесе с решение съобразно извършеното плащане в хода
на делото за главница и лихви. Претендира разноски по настоящото производство и разноски за
заповедното, като счита същите за основателни, тъй като ответницата е дала повод за образуване
на делото.
В о.с.з. особен представител на ответницата изразява становище съдът да се произнесе с
решение, съобразно изпълнението на задължението от доверителката му.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
От приложеното частно гражданско дело № 171/2021 г. по описа на РС – Чирпан се
установява, че в полза на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН) срещу
2
длъжника Н. М. Г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщенията до него са били приложени по делото, на основание чл. 47, ал.
5 и ал. 6 от ГПК, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта. Налице е идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, поради
което предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск е допустим.
Страните не спорят, че ищецът е краен снабдител на електроенергия съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, които условия са били утвърдени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. след първото им
публикуване на сайта на дружеството.
Не се спори също така, че ответницата Н. М. Г., в качеството и на собственик на жилищна
сграда, находяща се в ** е битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същата ел. енергия била за битови нужди с оглед
вида на обекта на потребление - жилищна сграда, като от ищцовото дружество и бил открит
клиентски номер **, на обект с ИТН **.
По делото не се спори, че съобр. чл. 7, т. 1 от общите условия на ЕВН ищцовото дружество
е имало задължение за снабдяване с ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги на обекта на
ответника - обект с ИТН **, находящ се в **.
Между страните не се спори, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Общите условия, ответницата Г. се
е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия и
ползването на мрежови услуги.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по
делото, е видно, че общата сума по консумираната ел. енергия от ответника по делото Н. М. Г. за
периода от 10.02.2020 г. до 09.06.2020 г. е в размер на 220.61 лева, а процесните четири броя
фактури са редовно осчетоводени при ищеца като вземания срещу ответницата.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по
делото, се установява, че монтирания на горепосочения обект електромер е годно средство за
измерване на количеството консумирана ел. енергия от ответника, както и че отчетените през
процесния период показания на електромера за консумираните количества ел. енергия съвпадат с
фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги през същия този период.
От представеното от ищцовото дружество препис - извлечение от клиентска сметка на
ответника Н. М. Г. от 02.06.2022 г. което съдът цени, съобр. чл. 235, ал. 3 от ГПК се установява, че
главницата в размер на 220.61 лева е изцяло погасена, като разноските по ч.гр.дело № 171/2021 г.
не са платени.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл. 92,
т. 2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия – чл. 98а от ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН
3
България Електроснабдяване“ ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са
одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за
потребителите на ел. енергия, какъвто се явява ответницата.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на
Търговския закон (ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба,
купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че между страните по делото е налице
правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия.
Доставеното от ищеца и консумираното в обекта на ответника количество ел. енергия за
периода от 10.02.2020 г. до 09.06.2020 г. на обща стойност от 220.61 лева се доказва от
представените по делото писмени доказателства и от заключенията на двете изслушани по делото
експертизи.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на ищеца потребителят дължи заплащане на
фактурираната стойност на доставената ел. енергия в 10 – дневен срок от издаване на фактурата, а
съгласно чл. 27 от Общите условия при неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Видно от заключението на вещото
лице по ССЕ дължимата лихва по всяка една от фактурите, възлиза на общата сума 17.98 лева.
По делото се представиха доказателства, че ответника е заплатил главницата в размер на
220.61 лева. След като ответникът е платил спорното вземане за главницата, претенцията на ищеца
е удовлетворена и предявения от него иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното му парично притезание, съгласно заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.дело № 717/2015 г. по
описа на 171/2021 г. по описа на РС – Чирпан за главница 220.61 лв., към момента е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане.
Ответника не представи доказателства, че е заплатил сумата от 17.98 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода от 08.04.2020 г. до 22.02.2021 г.
С оглед горното, съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
17.98 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 08.04.2020 г. до
22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело № 171/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати всички направени от ищеца разноски в настоящото производство, както следва:
75 лева за държавна такса, 300 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, 384
лева – заплатени възнаграждения за вещи лица по двете експертизи, като на основание чл. 25, ал. 1
от НЗПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на
100 лева или общо сумата от 859 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
4
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Г., ЕГН **********,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, за сумата от 17.98 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 08.04.2020 г. до 22.02.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 22.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско
дело № 171/2021 г. по описа на РС – Чирпан
ОСЪЖДА Н. М. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, сумата от 859 лева - разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева - разноски по
частно гражданско дело № 171/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5