Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.10.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 3621 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.10.2020 г. по гр.д. № 16625/18 г.,
СРС, І ГО, 48 с-в е осъдил Н.Р. Л Де Й. с ЛНЧ ********** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, следните суми: на основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 ТЗ
сумата от 7065,20
лв., главница по договор за
кредитна карта на физически лица № 562/23.04.2013 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба (09.03.2018 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.2 ТЗ сумата от 335,80 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 19.04.2017 г. до 23.06.2017 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 85,02 лв., представляваща мораторна лихва върху
просрочената главница за периода от 23.06.2017 г. до
08.03.2018 г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 762,45
лв. Осъдил е Н.Р. Л Де Й.
с ЛНЧ ********** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 1838,83 лв., представляваща разноски по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н.Р. JI
Де Й. с ЛНЧ **********, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Д.Н.
от САК, със съдебен адрес:*** в частта, в която съдът е осъдил Н.Р. Л Де Й. с ЛНЧ **********
да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, следните суми: на основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 ТЗ
сумата от 7065,20
лв., главница по договор за
кредитна карта на физически лица № 562/23.04.2013 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба (09.03.2018 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.2 ТЗ сумата от 335,80 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 19.04.2017 г. до 23.06.2017 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 85,02 лв., представляваща мораторна лихва върху
просрочената главница за периода от 23.06.2017г. до
08.03.2018 г. Твърди се, че СРС не е разгледал надлежно
възражението за липса на предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че в процесния случай изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост не е достигнало до
длъжника, което е формално основание за
отхвърляне на предявения иск. СРС не е коментирал и възражението, че по делото
липсва представен погасителен план към договора, от който да е видно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на вноските по кредита, поради което
се прави възражение за недействителност на договора за кредит, тъй като не е
спазена разпоредбата на чл.11 от ЗПК. На следващо място, ищецът не е успял да
докаже както сключването на договора, неговото съдържание/размер на кредита,
лихвата и таксите, дата на падеж/, така
и изпълнението на поетите по него задължения-предоставяне на парични суми,
усвояване кредита и предаването, респ.
получаването на кредитната карта от кредитополучателя.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемото дружество „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, пл. ******, чрез адвокат К.И.И., преупълномощен от АД „П., А.и
партньори“, със съдебен адрес:***, пл. ****** оспорва въззивната
жалба. Не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
Предявени са искове с правно основание чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал-.1 ЗЗД от „У.Б.“ АД, ЕИК ****** срещу Н.Р.
Л Де Й. с ЛНЧ **********
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 7065,20 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна карта на физически лица №
562/23.04.2013 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба (09.03.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, сумата
в размер на 335,80 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 19.04.2017 г. до 23.06.2017 г. и сумата в размер на 762,45
лв., представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 23.06.2017
г. до 08.03.2018 г.
Ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК ****** твърди, че на 23.04.2013 г.
сключил с Н.Р. Л Де Й. Договор за кредитна карта за физически лица № 562 с договорен
кредитен лимит в размер на 7 000 лв. Ответникът поел задължение да възстановява
ползваните суми или да заплаща минимална погасителна вноска в срок от 1-во до
15-то число на всеки текущ месец, в зависимост от това дали и колко пари е
усвоил. Уговорен бил видът, размерът и начинът на изчисляване на лихвите, които
се дължат от ответника при ползване на суми от кредитния лимит и при допуснати просрочия. Ответникът е ползвал средства от кредитния
лимит, но не погасявал изцяло и в срок използваните суми, нито заплащал
минималната погасителна вноска. Кредиторът се е възползвал от правото си да
обяви предсрочна изискуемост на задълженията по договора, считано от 23.06.2017
г. Моли съда да приеме, че с предявяване на иска, респективно с изпращане на
препис от исковата молба до ответника, последният ще се счита за уведомен за
предсрочната изискуемост на вземането.
Ответникът Н.Р. Л Де Й. с ЛНЧ **********, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат Д.Н.
от САК оспорва исковете.
От правна страна:
От депозирания по делото договор за кредитна
карта се установява, че същият е сключен в писмена форма на траен носител
/хартиен/, като с положения от ответника подпис същият е декларирал, че е получил
екземпляр от договора, поради което изискването на чл. 10, ал. 1 /Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ ЗПК
е спазено. Посочен е в договора общият размер на кредита /кредитен лимит от
7000 лв./ и условията за усвояването му /посредством кредитна карта/. Видно от
чл. 3 от сключения договор е уговорен размер на месечния лихвен процент върху
усвоената сума съгласно обявения размер в лихвения бюлетин за всеки отделен
месец през срока на действие на този договор, определен съгласно установеното в
договора, като към датата на договора е посочен размер 1,5 %. В раздел III, т.
4.1. от общите условия е посочено, че уговорената месечна лихва от 1,5 % се
начислява върху усвоената сума /ползваната част от кредитния лимит/. В договора
е посочено, че ГПР се определя съгласно изискуемите такси, комисиони и лихвения
процент на банката, посочени в договора, тарифа и лихвен бюлетин, които са
представени на кредитополучателя при подписване на договора. В чл. 4.1 от
сключения договор е определена минималната изискуема месечна вноска в размер на
210 лв., с посочен период на погасяване от 1-во до 15-то число на всеки текущ
месец, следващ периода на клиентски плащания /посочената клауза има характера
на погасителен план/. Изводът е, че процесният
договор за кредитна карта не страда от пороци, обосноваващи неговата
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, като между страните е възникнало
валидно облигационно отношение с предмет предоставен кредитен лимит в полза на
ответника по сключен договор за кредитна карта. Оправомощеният
държател се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по
договора, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне
минималната погасителна вноска/МПВ/, като размерът и броят на погасителните
вноски зависи от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният
държател. При този вид кредити, т.е. кредитни карти, няма ясно дефинирани брой
вноски, които следва да бъдат на правени с цел погасяване на кредита, т.е. не
се изготвя погасителен план. Това е във
връзка с възражението, че по делото липсва представен погасителен план към
договора.
Неоснователно се явява възражението, че ищецът не е успял да докаже както
сключването на договора, неговото съдържание/размер на кредита, лихвата и
таксите, дата на падеж/, така и
изпълнението на поетите по него задължения-предоставяне на парични суми,
усвояване кредита и предаването, респ. получаването на кредитната карта от
кредитополучателя. За установяване изпълнение на задължението на банката за
отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване
на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната
система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка с уговорената сума
по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя. В действащата към момента нормативна уредба, липсва
изискване за предоставяне, от страна на банката, на нарочен писмен документ
/разписка/, доказващ осъществяването на банковата операция, съответно
изпълнението на поетото с договора задължение на банката. От представената от
ищеца справка за движение на кредитната сметка на ответника, доказваща факта на
усвояване на кредитния лимит по
кредитната карта, се установява, че ответникът е използвал кредитната карта и
не е погасил по време на действие на договора изискуемите суми. Видно от
представеното по делото извлечение от счетоводните книги непогасената редовно падежирала главница възлиза на 1050,69 лв., а непогасената
предсрочно изискуема главница е в размер на 6014,51 лв. Изводът е, че банката е
изпълнила договорните си задължения, произтичащи от сключения договор.
СГС намира за неоснователно и възражението, че предсрочната изискуемост е
ненадлежно обявена, респ. изявлението на банката не може да породи правен ефект, тъй като ответникът се представлява от особен представител по
делото. Относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
особения представител на ответника и последиците от това, въззивната
инстанция приема следното:
Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Релевантен по съществото на спора
по осъдителен иск за вземане
въз основа на договор за
банков кредит, поради упражнено от страна на
банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на
длъжника от страна на банката
на това нейно
изявление, като същото може да
се обективира в самата искова молба
и поражда правни последици с връчването на препис от
нея на ответника
по иска.
На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед
охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Следва да се
има предвид, че последователно в практиката на ВКС: решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016
г. на ВКС, II г.о. и др. се
застъпва становище, че банката, ако
не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл.
и чрез нотариална покана и той ще
е редовно осъществен, ако е била проведена
процедура по чл.50 ЗННД вр.чл.47, ал.1-5 ГПК- отсъствието от адреса по
чл.47 ГПК се удостовери
от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени, т.е. и без да
е необходимо назначаване на особен представител
в нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага цялостен
извод, че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане
на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който
е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи
целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. От
момента на получаване на преписа на
исковата молба възниква изискуемостта на цялото вземане, който факт съобразно
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид при решаване на делото.
Изводът е,
че предявеният иск за сумата от 7065,20
лв., представляваща главница по договор за кредитна карта на физически лица №
562/23.04.2013 г. се явява основателен.
Относно искът
по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва върху просрочена главница, СГС
препраща към мотивите на районния съд. По делото е доказано наличието на главно
вземане в общ размер от 7065,20 лв., представляващо главница по договора за
кредитна карта. По делото е представено извлечение от счетоводните книги на
банката, от което се установява, че редовно падежирала
главница е сума от 1050,69 лв., а остатъкът от 6014,51 лв. е предсрочно
изискуема главница. Предсрочната изискуемост не е обявена на ответника преди
иницииране на исковото производство, поради което сумата от 6014,51 лв. не е била изискуема преди този момент/
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост има действие от връчване
на препис от исковата молба на
ответника. Ето защо, ответникът не е изпаднал в забава по отношение на сумата
от 6014,51 лв., а претенцията за заплащане на лихва върху просрочена главница
следва да бъде уважена само върху размер на редовно падежиралата
главница, тъй като изискуемостта на същата е настъпила преди иницииране на
исковото производство и по отношение на нея ответникът се намира в забава, т.е.
върху сумата от 1050,69 лв., като размерът е 85,02 лв., както е изчислен от
СРС.
Решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в необжалваната, същото е
влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.10.2020г. по гр.д. № 16625/18 г. на
СРС, І ГО, 48 състав в обжалваната част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.