№ 257
гр. В. Търново, 20.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд В. Търново – пети състав, в
съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Д. С, изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 342 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „АГРО АКТИВИ“ ЕООД, гр. В. ***. Сава Муткуров № 2, ет. 3, ап. 9,
представлявано от управителя Г.Й.Г., чрез адв. Д.Р.Д.,*** против Решение на
Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по
технически проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡ км
223+426,75 по технически проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на територията
на област В. Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община
В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски
Тръмбеш, област В. Търново, в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на петнадесет броя имоти в землището на с. Дъскот,
община Павликени, а именно № 24685.100.3, 24685.118.1, 24685.143.14,
24685.121.18, 24685.122.4, 24685.138.4, 24685.12.5, 24685.12.7, 24685.12.15,
24685.66.3, 24685.96.7, 24685.140.36, 24685.141.2, 24685.141.35, 24685.142.7.
Жалбоподателя
моли решението да бъде изменено като се увеличи определения размер на паричното
обезщетение в съответствие с изискването за справедливо равностойно
обезщетение. Счита, че в настоящия случай размерът на определеното с
обжалваното решение обезщетение не отговаря на императивното изискване на ЗДС
за равностойно обезщетение. Изготвеният оценителски доклад, послужил като основание
за определяне на този размер на обезщетение, е необективен и не представя
реалистична картина на пазарните цени на сделките с имоти, имащи подобни
характеристики. Решението намира постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и несъобразено с целта на закона. В оспорената му
част решението намира и за издадено в нарушение на материалния закон, чл. 17,
ал. 1 и ал. 5 от КРБ, § 1а от ЗДС, както и несъобразено с целта на закона.
В писмена
защита, чрез адв. Д., излага подробни доводи, че обезщетението следва да бъде
определено, като вземе предвид практиката на ЕСПЧ и Тълкувателно Решение № 3 от 23.03.2015г. на ВАС по тълк. дело №
6/2014г. Същата в цялост е пряко приложима и обвързваща
българските съдилища. Това положение обхваща и принципа на равностойно
положение за отчуждения недвижим имот като се вземе решение, което да е разумно
свързано с пазарната стойност на отчуждената земя по времето, когато ищецът е
загубил собствеността върху нея. Претендира се присъждане на направените разноски,
за които представя списък.
Ответната
страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. При изготвянето на оценката административният орган бил спазил
изискването на § 1а, т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на
отчуждения имот, а именно земеделска земя, е ползвал като отнисими пазарни
аналози, единствено сделките с имоти – земеделски земи в едно и също землище, а
именно в с. Дъскот. Развива подробни съображения за неприложимост по аналогия
на делото „Костов и други срещу България“. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата
страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение
№ 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София -
Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален
обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За
обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.
Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец,
общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила,
е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел
теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС,
от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено
искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на
изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала Хемус". Към
искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди,
одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията,
служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други.
По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план.
Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с
писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от
агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
След
допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо
вх. № 104-13-28/29.03.2022г., министърът на регионалното развитие и благоустройството
и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал.
1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз
основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил
Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане
на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно
описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към
решението, в землище с. Дъскот, общ. Павликени, земеделска територия, се
отчуждават от „АГРО АКТИВИ“ ЕООД, гр. В. Търново конкретно
посочени части от поземлени имоти с идентификатор № 24685.100.3
(площ на имота 2.349дка, площ засегната от отчуждаването – 1.175дка), № 24685.118.1
(площ на имота 4.419 дка, площ за отчуждаване – 0.074дка), № 24685.143.14, (площ
на имота 4.717дка, площ за отчуждаване – 2.359дка), № 24685.121.18, (площ на
имота 3.000дка, площ за отчуждаване – 0.792дка), № 24685.122.4 (площ на имота 9.274дка,
площ за отчуждаване – 0.090дка), № 24685.138.4, (площ на имота 4.040дка, площ
за отчуждаване – 4.040дка)и № 24685.12.5 (площ на имота 7.473дка, площ за
отчуждаване – 0.245дка), № 24685.12.7 (площ на имота 7.823дка, площ за
отчуждаване – 4.920дка), № 24685.12.15 (площ на имота 5.192дка, площ за
отчуждаване – 5.192дка), № 24685.66.3 (площ на имота 6.468дка, площ за
отчуждаване – 0.448дка)и № 24685.96.7, (площ на имота 5.973дка, площ за
отчуждаване – 3.249дка) № 24685.140.36 (площ на имота 10.937дка, площ за
отчуждаване – 5.707дка), № 24685.141.2 (площ на имота 6.041дка, площ за отчуждаване
– 0.219дка), № 24685.141.35, (площ на имота 4.790дка, площ за отчуждаване – 2.150дка)
и № 24685.142.7 (площ на имота 4.761дка, площ за отчуждаване
– 0.377дка) като се определя обезщетение съответно за ПИ № 24685.100.3 от 1527лв.,
ПИ № 24685.118.1 – 96лв., ПИ № 24685.143.14 – 3066лв., ПИ № 24685.121.18 – 1030лв.,
ПИ № 24685.122.4 – 117лв., ПИ № 24685.138.4 – 5253лв., ПИ № 24685.12.5 – 319лв.
ПИ № 24685.12.7 от 6397лв., ПИ № 24685.12.15 – 6750лв., ПИ № 24685.66.3 – 582лв., ПИ № 24685.96.7 – 4224лв., ПИ № 24685.140.36
– 7420лв., ПИ № 24685.141.2 – 285лв., ПИ
№ 24685.141.35 – 2795лв., ПИ № 24685.142.7 – 490лв.
Съгласно
представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.
МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния
управител на област В. Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма
до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
От АПИ са
представени доказателства, че обжалваното решение е връчено на „АГРО
АКТИВИ“ ЕООД, гр. В. Търново на 29.04.2022г. Жалбата е подадена чрез
ответника на 12.05.2022 г.
Ответникът
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на
отчуждените имоти. От жалбоподателя са представени нотариални актове,
обосноваващи по-висока оценка.
В хода на
съдебното производство е назначена съдебно-оценителска експертиза, която е дала
заключение във варианти. Според първия вариант осреднената цена на декар в с.
Дъскот е 1298лв., а общата стойност на сделките разделена на общата площ
1294лв. Според втория вариант осреднената цена на декар в с. Дъскот е 1946лв.,
а общата стойност на сделките разделена на общата площ 2124лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, предвид следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България
№ 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“,
участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път
ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г. до км 222+000 от
идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически проект от 2020
(след пресичането с път І-5), на територията на област В. Търново, намиращи се
в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община
Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община В. Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област В. Търново,
в частта с която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на
петнадесет броя имоти в землището на с. Дъскот, община Павликени, а именно №
24685.100.3, 24685.118.1, 24685.143.14, 24685.121.18, 24685.122.4, 24685.138.4,
24685.12.5, 24685.12.7, 24685.12.15, 24685.66.3, 24685.96.7, 24685.140.36,
24685.141.2, 24685.141.35, 24685.142.7.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти
– частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се
извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са
отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със Закона за
държавната собственост.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е
допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила,
като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани
в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС.
По
отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1
от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2
от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от
ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от
ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в
службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20
сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани
20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими
сделки. Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици
като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на
каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват
още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като
пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които установяват
действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно § 1а, т. 4,
б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2
от ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са
имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии. По тази причина, доколкото в
землището на с. Дъскот за периода, за който е възложено на вещото лице да
извърши заключението има повече от 2 сделки, не се налага прибягването и
използването на сделки от съседни землища за определянето на равностойното
парично обезщетение. В този смисъл е и
§1а, т. 4 от ДР на ЗДС, който дава легална дефиниция на имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, а именно
имотите в едно и също землище в земеделските територии. Законодателят ясно е определил кои имоти могат
да се ползват за пазарни аналози.
Видно е
от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз
основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че
оценителят правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със
сходни характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен)
метод. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по
вписванията съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4
от ЗДС. Формираната цена за един декар е 1300лв.
В
конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад паричното
обезщетение за одържавените участъци е определено от органа съответно за ПИ № 24685.100.3
от 1527лв., ПИ № 24685.118.1 – 96лв., ПИ № 24685.143.14 – 3066лв., ПИ № 24685.121.18
– 1030лв., ПИ № 24685.122.4 – 117лв., ПИ № 24685.138.4 – 5253лв., ПИ № 24685.12.5
– 319лв. ПИ № 24685.12.7 от 6397лв., ПИ № 24685.12.15 – 6750лв., ПИ № 24685.66.3 – 582лв., ПИ № 24685.96.7 – 4224лв., ПИ № 24685.140.36
– 7420лв., ПИ № 24685.141.2 – 285лв., ПИ
№ 24685.141.35 – 2795лв., ПИ № 24685.142.7 – 490лв. Периодът
е за една година назад от датата на възлагането на оценката (от 11.03.2020 г.
до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1
и т. 2 от ДР на
ЗДС, е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на
имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че оценката не е изготвена от
лицензиран оценител, което се опровергана от приложените по преписката
сертификати за оценителска правоспособност.
Във
връзка с оспорването на размера на обезщетението съдът е допуснал
съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното
парично обезщетение, определено в два варианта: Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС; Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване на
съответните пазарни аналози, като се вземат предвид и доказателства за сделки
след 11.03.2021 г. с ниви в землището на с. Никюп, общ. В. Търново. По вариант
1 вещото лице е установило осреднена цена от продажба на 1 дка земеделска
земя в землището на с. Дъскот от
1298лв., а при общата стойност на сделките разделена на общата площ 1294лв.
Според втория вариант осреднената цена на декар в с. Дъскот е 1946лв., а общата
стойност на сделките разделена на общата площ в декари дава 2124лв.
Съдът не може да игнорира обстоятелството, че повечето пазарни аналози,
използвани при изготвяне на оценката по оценителния доклад на отчуждаваните
имоти в землището на с. Дъскот, са сделки, сключени повече от година и половина
преди издаването на решението на ответника. По делото са налични писмени
доказателства за сключени сделки между страни, поне едната от които има
търговско качество, с ниви в землището на с. Дъскот след 11.03.2021 г., цените
по които са по-високи от посочените в нотариалните актове, ползвани за
изготвяне на оценката в хода на административното производство. Следва да се
държи сметка за практиката на ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от
КЗПЧОС. Така в Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу
България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/, което
разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2,
изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
Държавите имат
задължението да въведат такава законодателна рамка, с която да осигурят пълно
осъществяване и защита на правата. Независимо дали става въпрос за негативни
или позитивни задължения на държавите, ЕСПЧ винаги по конкретните дела изследва
въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и
права (Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, app. 44362/04; Решение
от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, app. 25579/05). Позитивните задължения на държава страна по Конвенцията й налагат
предприемането на активно поведение от
нейна страна, което да създава гаранции, че защитените права ще могат
безпрепятствено да бъдат упражнявани, освен ако не са налице изключенията за
това, предвидени в параграф втори на всяка от посочените разпоредби. Тези
задължения възлагат на държавата също така да организира защитата на правата по
такъв начин, че и частноправни субекти да не правят невъзможно упражняването на
правата или да ги нарушават (Решение от 23.09.1994 г. по дело Hokkanen v. Finland, app. 19823/92; Решение
от 15.12.2005 г. по дело Karadžic v. Croatia, app. 35030/04).
В мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от 23.03.2015г. на ВАС по
тълк. дело № 6/2014г. се сочи, че сравнителният анализ се прави като се сравнят
пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания, но със сходни
характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на подлежащия на
отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния пазар, което
означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто имот или част от
имот се отчуждава, ще има
възможност, ако реши, в същия момент (на отчуждаването), на същия географски
пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е
задоволявал и с отчуждения.
При това
положение с оглед проявлението на принципа на пропорционалност следва да се
приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2
от ЗДС във връзка с § 1а,
т. 2 от ДР на
ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок,
който е приложим преди датата на възлагането на оценката е несъобразим. С оглед изложеното, съдът
възприема оценката съгласно вторият вариант от заключение с вх. № 3955/15.07.2022
г. на вещото лице изготвено въз основа на шест нотариални акта за покупко-продажби,
имащи за предмет ниви в землището на с. Дъскот, сключени между физически и
юридически лица през периода 07.2021 г.- 12.2021 г. Този вариант съдът
кредитира като обективен и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона.
Сумираният материален интерес на сделките 316214,40лв.,
разделен на площта на декарите 148.868дка дава осреднена цена 2124лв.
Поради това съдът приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от поземлени имоти следва
да се увеличи съответно за ПИ № 24685.100.3 на 2496
лв.; за ПИ № 24685.118.1 – 157лв., ПИ № 24685.143.14 – 5010лв., ПИ № 24685.121.18
– 1682лв., ПИ № 24685.122.4 – 191лв., ПИ № 24685.138.4 – 8580лв., ПИ № 24685.12.5
– 520лв. ПИ № 24685.12.7 - 10450лв., ПИ № 24685.12.15 – 11027лв., ПИ № 24685.66.3 – 952лв., ПИ № 24685.96.7 – 6900лв., ПИ № 24685.140.36
– 12121лв., ПИ № 24685.141.2 – 465лв.,
ПИ № 24685.141.35 – 4567лв., ПИ № 24685.142.7 – 800лв.
Неоснователно
съдът намира позоваването на ответника за неприложимост на Решение
от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България. От разпоредбата на
чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по
всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва
извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за
всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя
замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на
конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира
смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от
нейните текстове. Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено по-горе,
отхвърля възражението на ответника и заинтересованата страна в тази насока.
Всъщност, с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се
приеме, че оценяването на съответните имоти следва да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал. 2 от ЗДС във
връзка с §1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Цитираната от ответника практика на ВАС е неотносима, тъй като предхожда
и не държи сметка за посоченото решение на ЕСПЧ.
Предвид изложеното решението на МС в оспорената част е
незаконосъобразно, тъй като определеното обезщетение за тези имот е
неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тези части да
бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ, находящи се в землището на с с.
Дъскот, община Павликени се увеличи.
При този изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на
жалбоподателите следва да се присъдят разноски в общ размер на 3700 лв., от
които 50 лв. внесена държавна такса; депозит за вещо лице 2250лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лв. съгл. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед фактическата и
правна сложност на делото не е налице прекомерност на уговореното и заплатено
възнаграждение от 1400лв.
Водим от горното и на
основание АПК във връзка с чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд в. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след
пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година
до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област В. Търново, в частта
с която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.100.3 в землището на с.
Дъскот, община Павликени с обща площ от 2,349 дка и засегната от
отчуждаването площ в размер от 1,175 дка, за която е определено парично
обезщетение в размер от 1527 лв., като УВЕЛИЧАВА
размера на паричното обезщетение на 2496 лв. (две хиляди четиристотин
деветдесет и шест лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.118.1
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 4,419 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 0,074 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 96 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 157 лв. (сто петдесет
и седем лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ №
24685.143.14 в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща
площ от 4,717 дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 2,359 дка, за
която е определено парично обезщетение в размер от 3066 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 5010 лв. (пет хиляди е десет лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.121.18
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 3,000 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 0,792 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 1030 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 1682 лв. (хиляда
шестстотин осемдесет и два лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.122.4
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 9,274 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 0,090 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 117 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 191 лв. (сто
деветдесет и един лев).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично обезщетение
за отчуждаване на ПИ № 24685.138.4 в
землището на с. Дъскот, община Павликени, в землището на с. Дъскот, община
Павликени с обща площ от 4,040 дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 4,040
дка, за която е определено парично обезщетение в размер от 5253 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 8580 лв. (осем хиляди петстотин и осемдесет лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.12.5
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 7,473 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 0,245 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 319 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 520 лв. (петстотин и
двадесет лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.12.7
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 7,823 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 4,920 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 6397 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 10450 лв. (десет хиляди
четиристотин и петдесет лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.12.15
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 5,192 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 5,192 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 6750 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 11027 лв. (единадесет
хиляди двадесет и седем лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.66.3
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 6,468 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 0,448 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 582 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 952 лв. (деветстотин
петдесет и два лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.96.7
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 5,973 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 3,249 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 4224 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 6900 лв. (шест хиляди
и деветстотин лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.140.36
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 10,937дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 5,707 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 7420 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 12121 лв. (дванадесет
хиляди сто двадесет и един лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ № 24685.141.2
в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща площ от 6,041 дка и
засегната от отчуждаването площ в размер от 0,219 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 285 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 465 лв. (четиристотин
шестдесет и пет лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ №
24685.141.35 в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща
площ от 4,790 дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 2,150 дка, за
която е определено парично обезщетение в размер от 2795 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 4567 лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева).
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България в частта с която е определен размерът на парично
обезщетение за отчуждаване на ПИ №
24685.142.7 в землището на с. Дъскот, община Павликени, с обща
площ от 4,761 дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 0,377 дка, за
която е определено парично обезщетение в размер от 490 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 800 лв. (осемстотин лева).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати
на „АГРО АКТИВИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
В. ***. Сава Муткуров № 2, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Г.Й.Г. сумата
от 3700 (три хиляди и седемстотин лева) лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8
от ЗДС.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: