МОТИВИ ПО НОХД № 2815/**13 ПО ОПИСА НА СГС,
35 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.Д.А. за това,
че на 17.11.**10 г. в гр. С., ул. „А.З.“ № **, вх.1, партер, в офис на „БНП П.П.Ф.” ЕАД пред служител на същата
финансова институция, представил неверни сведения за да сключи договор за
потребителски заем № CASH -04522970 от 17.11.**10 г. /за получаване на кредит в
размер на 400 лв./, се представил с личните данни на Ф.И.К. с ЕГН **********,
като последният не е имал такова волеизявление, за да получи кредит в размер на
400 лв. – престъпление по чл.248а, ал.1 НК.
Със същия обвинителен акт
срещу Г.Д.А. е внесено обвинение и за
това, че в периода от 17.11.**10 г. до 19.11.**10 г. в гр. С., ул. „А.З.” № **, вх*,
партер в офис на „БНП П.П.Ф.” ЕАД при условията на продължавано престъпление с
четири отделни деяния е съставил неистински частни документи и ги е употребил
за да докаже, че съществува право за получаване на кредит и правно отношение
между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и Ф.И.К. както следва:
1.на 17.11.**10 г. в гр. С., ул. „А.З.”
№ **, вх.*, партер в офис на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е
съставил неистински частен документ – договор за потребителски заем № CASH
-04522970 от 17.11.**10 г., на който е придаден вид, че представлява писмено
волеизявление на Ф.К. и го употребил, за да докаже, че съществува право за получаване
на кредит в размер на 400 лв. и правно отношение между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и Ф.И.К.;
2. на 19.11.**10 г. в гр. С., ул. „А.З.”
№ **, вх.*, партер в офис на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е
съставил неистински частен документ – погасителен план към договор за
потребителски заем № CASH -04522970 от 17.11.**10
г., на който е придаден вид, че представлява писмено волеизявление на Ф.К. и го
употребил, за да докаже, че съществува право за получаване на кредит в размер
на 400 лв. и правно отношение между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и Ф.И.К.;
3. на 19.11.**10 г. в гр. С., ул. „А.З.”
№ **, вх.*, партер в офис на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е
съставил неистински частен документ – сертификат № CASH –
04522970**10 за застраховка защита на плащанията, на който е придаден вид, че
представлява писмено волеизявление на Ф.К. и го употребил, за да докаже, че
съществува правно отношение между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и Ф.И.К.;
4. на 19.11.**10 г. в гр. С., ул. „А.З.”
№ **, вх.*, партер в офис на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е
съставил неистински частен документ – Приложение № 1 декларация за приемане на
застраховането и общите условия за застраховка „Защита на плащанията”, на който
е придаден вид, че представлява писмено волеизявление на Ф.К. и го употребил,
за да докаже, че съществува правно отношение между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и Ф.И.К. -
престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като счита, че
гласните и писмени доказателства са взаимно непротиворечиви обосновават единствен извод за авторството на
подсъдимия по отношение и на двете престъпления. Обясненията на А. следва да се
разглеждат като защитна версия, тъй като противоречат на останалите
доказателства. Акцентира се и на това, че нито един от свидетелите, включително
и тези, посочени за контакт в договора,
не познават свидетеля К., чието име се сочи като кредитополучател. Иска се
признаването на подсъдимия за виновен и по двете вменени му престъпления, като
се отчете чистото му съдебно минало от една страна и възползването от
неправомерно отпуснатия кредит – от друга при определяне на общо за двете
деяния – по чл.248а, ал.1 и чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, наказание
лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение да се отложи по
реда на чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия счита за недоказана обвинителната теза. В тази
насока се позовава на показанията на свидетелката Л. – пряк ръководител на св. Г.,
установяваща предварителната процедура по проверка самоличността на кандидатите
за кредит, както и извършваните действия по проучването им включително и чрез
обаждане по телефона. За показанията на свидетелите К. и П. се твърди, че са
недостоверни. Казаното от първия е нелогично, тъй като за регистриране на
търговско дружество е необходимо лично присъствие на лицето, а не представено
копие на личната му карта, а самите дружества са регистрирани след изтегляне на
кредита и заличаване на заявения електронен подпис, видно от ползваната лична
карта, издадена на 30.11.**10 г., при регистриране на дружествата. Освен това
той е дължал парична сума на подсъдимия и е поел ангажимент за разплащане чрез
отпуснатия на негово име заем от 400 лв. Неверни са и твърденията на П. за
предоставени СИМ карти на подсъдимия, тъй като е установено, че посочените в
договора телефони са на различен мобилен оператор от съобщения от свидетеля.
Оспорва се и това да е доказано получаването на сумата от страна на подсъдимия.
Възразява се срещу изготвеното в досъдебното производство експертно заключение
по графическа експертиза, тъй като същата е назначена след вземането на
сравнителен материал от подсъдимия, който към този момент все още не е бил
привлечен като обвиняем.
Подсъдимият Г.А. дава обяснения, свеждащи се до това, че познанството му с Ф.К. е от месец-два преди
ноември **10 г. по повод желанието на последния да му бъде
оказана помощ за регистрация на две
търговски дружества. А. изпълнил така поетия ангажимент, за което К. му дължал
разноски и възнаграждение в общ размер на 600 лв. Независимо от първоначално
заявената липса на съпричастност към съставянето на процесните документи във
връзка с получаване на кредит, при
последните си обяснения сочи, че именно във връзка с уреждане на финансовите
им отношения Ф.К. му занесъл документи за отпускане на кредит, които
попълнил по изричната му молба, тъй като имал контузия на ръката. Въпреки, че
попълнил документите, обаче, не е получавал парична сума както от К., така и от
процесното дружество.В последната си дума сочи, че е невиновен и моли да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
при съобразяване разпоредбите на НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Г.Д.А. е роден на *** г. в гр. С., българин,
български гражданин, не е осъждан, живее в гр. С., ул. С. В. № **, ет.*,
ап.4, със средно образование, неженен, с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелят Ф.К. се запознали чрез съсед на
последния през м. ноември **10 г. в гр. С. по повод желанието на К. да
регистрира търговски дружества, чрез които да извършва дейност, свързана с
организиране и извършване превоз на инвалиди. А. поел ангажимент да подготви
необходимите документи, като плати и необходимите такси, след което разходите
щели да му се възстановят от свидетеля. В тази връзка К. му предоставил копие
на личната си карта, а за изготвяне на необходимите документи посетили нотариус, както и открили електронен подпис.
Кракът период след това, обаче подсъдимият не отговарял на обажданията на
свидетеля, което накарало последния да се усъмни в коректността му и на 15.12.**10
г. депозирал заявление за прекратяване регистрацията на електронния си подпис.
Междувременно на името на К. били регистрирани две
търговски дружества - А.Т.Г.“ ООД и „Л.К.“ ООД, за което обаче той узнал
впоследствие, тъй като подсъдимият не му предоставил каквито и да е документи,
а освен това не били се разплатили съобразно първоначалната им уговорка.
Възползвайки се от намиращите
се у него данни за самоличността на К., на 17.11.**10 г. на неустановено място
в гр. С. подсъдимият се срещнал със свидетеля Г.Г.- финансов консултант към
“БНП П.П.Ф.“ ЕАД и заявил желанието си за получаване на кредит от дружеството в
размер на 600 лв. За целта Г. попълнил формуляр на договор № CASH - 04522970 по образец в частта му, представляваща заявление, в
което били посочени личните данни и адреса на Ф.И.К., както и информация за
месторабота, образование и доходи на последния, а също и телефони за
контакт. Приложено било предоставеното
от К. на подсъдимия копие от лична карта, което под текста „Вярно с оригинала“
било подписано от А., а за проверил - от консултанта Г.Г.. Съобразно
утвърдената в „БНП П.П.Ф.“ ЕАД процедура, след одобряване отпускането на
кредита в размер на 400 лв. от кредитен инспектор в централния офис, бил
подписан формулярът - образец, в частта му „Съгласие на заемателя“, като
подсъдимият се подписал от името
на Ф.К.. На 19.11.**10 г. сумата от 400 лв. била предоставена чрез консултанта Г.
на заемателя А., който отново се подписал под името на Ф.И.К., също изписано от
него в графа заемател в договора.
Като част от договора били съставени погасителен план, сертификат № CASH - 04522970/**10 за застраховка защита на
плащанията съгласно групов застрахователен договор № 5/**08 г. и Приложение № 1
декларация за приемане на застраховането и Общите условия за застраховка
„защита на плащанията“. Тези документи също били подписани от подсъдимия, но пак
от името на К.. Първата погасителна вноска по сключения договор в размер на
32.00 лв. била платена на 13.12.**10 г. чрез консултанта Г., след което липсва
плащане по същия. В изготвения за целта касов бон отново като вносител е
посочен Ф.К., който обаче не е извършвал плащане, а узнал за сключения договор
едва от последвалото обаждане от дружеството във връзка с неизпълнение на
поетото задължение. Впоследствие се срещнал с подсъдимия, който потвърдил
съмнението му, че е изтеглил кредита на негово име, за да покрие разноските по
регистриране на фирмите му, но въпреки това поел ангажимент за изплащане на
сумата.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства: обясненията на
подсъдимия, дадени пред съда в рамките на проведеното съдебно следствие,
показанията на свидетелите Ф.К. /включително и приобщената част от показанията
в досъдебното производство на л.39/, Г.Г., С.Л., Л.М., П.П. и М.М., заключения
по графически експертизи /на л.47-52 досъд. пр-во и на л.153- 167 в съд. дело/,
договор № CASH - 04522970/17.11.**10 г., погасителен
план, сертификат № CASH - 04522970/**10
за застраховка защита на плащанията съгласно групов застрахователен договор
№ 5/**08 г. и Приложение № 1 декларация
за приемане на застраховането и Общите условия за застраховка „защита на
плащанията“ /оригинали на л.76, 77, 78 и 79 досъд. пр-во/, копие на лична карта
на Ф.И.К. /л.80 досъд. пр-во/ експертни справки № 88/**11 и № 112/**11
/л.12-13 и л.30-31 досъд. пр-во/, протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване /л.16-17, л. 43-44/, писма изх. № L01386/17.03.11
г., изх. № L-06122/26.09.11г., изх. № L-14601/03.04.12 г. на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
/с л.18, л.67 досъд. пр-во/, споразумение за дистрибуторство от 05.07.10 г.
между БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Г.Й.Г. /л.24-26 досъд. пр-во/, писма
изх. № 29916/04.11.13 г., изх. № L
– 30838/09.12.13 и
изх. № L-105/10.01.14 г. с приложени копие на
касов бон от 13.12.**13 г. и отчет с дневни постъпления от 14.12.13 г. от БНП П.П.Ф.“
ЕАД /л.95, л. 188 и л.198- **0 съд. дело/, писмо от 03.12.13 на БТК ЕАД /л.108
съд дело/, писмо от 03.12.13 г. на „М.” ЕАД /л.109 съд. дело/, писмо изх. №
52/02.01.14 от „К.Б.М.” ЕАД / л.193 съд. дело/, трудов договор с Л.М. /69-73
досъд. пр-во/, справки -извлечения от Търговски регистър при Агенция по
вписванията за „А.Т.Г.” ООД и „Л.К.” ООД /л.52-60 и л.75-76 съд. дело/, копие
на заявка – приложение от Ф.К. от 15.1210 г. за прекратяване на заявен
електронен подпис /съд. дело/ и справка за съдимост на подсъдимия /съд. дело/.
Съдът прие за достоверни показанията на разпитаните по
делото свидетели относно главните, подлежащи на изясняване факти по делото,
като счете, че всеки от тях възпроизвежда лични впечатления за сочените
обстоятелства.
Относно реда за отпускане на кредити от небанковата
финансова институция „БНП П.П.Ф.“ ЕАД бяха взети предвид показанията на Г.Г., Л.М.
и С.Л., които в различни периоди са работили в дружеството, но последователно и
взаимно непротиворечиво описват начина за кандидатстване за предоставяне на
кредит, включително набирането и проучването на клиенти, разглеждането на
заявленията, предоставянето на исканата сума при одобряването им. Макар
действително св. М. да не е работила вече в дружеството към инкриминираната
дата, казаното от нея също допринася за установяване на посочените
обстоятелства. Така става ясно, че през процесния период финансовите
консултанти, работещи за дружеството, са били основното свързващо звено на
последното с кредитополучателите, като действията по набирането, основния контакт
и проверка на клиенти, включително сключването на договор и предоставянето на краткосрочен кредит е могъл
да се осъществи и извън офиса, е позволявал получателят въобще да не посещава
офиса.
В най-пълна степен принос за изясняване на фактите от
значение за предмета на делото би следвало да имат показанията на свидетеля Г.,
който е осъществил непосредствен контакт с лицето, поискало, получило и
подписало документите във връзка с процесния кредит. Казаното от него, обаче е
обективно годно да го уличи в неспазването на утвърдените правила за работа в
дружеството, както и в съпричастност към неправомерното получаване на кредита,
поради което показанията му бяха преценявани при отчитане на това
обстоятелство. Конкретно относно твърдяното от него, че е извършил надлежна
проверка на самоличността на кандидатстващия за кредит, съдът прие, че не е
категорично установено, независимо от направеното удостоверяване в обратния
смисъл върху копието на личната карта на К.. Решаващият извод в тази насока се
основава на установеното по делото категорично несъответствие между лицето,
копие от чиято лична карта е представено към преписката /Ф.К./ и това,
подписало процесния договор и придружаващите го документи /подсъдимия А./. При липсата на данни към инкриминирания
период оригиналът на личната карта на К. да се е намирал у друго лице, което да
се е представило с неговата самоличност, както и при очевидното представяне на
копие от личната карта без подпис на лицето, със сигурност може да се приеме,
че при депозиране на заявлението и сключване на договора свидетелят Г. не се е
уверил по утвърдения за това способ, че контактува с лицето, посочено за
кредитополучател.
В частта относно твърдението на
Г., че познава подсъдимия, но не може да посочи по какъв повод, както и, че е
участвал като представител на БНП „Париба” при изготвянето на инкриминираните
документи във връзка с отпускането на процесния кредит, бяха преценени за
отговарящи на действителността, тъй като се потвърждават от експертните
изследвания на почерка и подписите в документите, а и е напълно логично
свидетелят да няма конкретен спомен за всички клиенти, с които е контактувал по
повод работата си. От друга страна, обаче при установеното по делото
обстоятелство относно самоличността на лицето, подписало се в заявлението и
договора, както и в останалите, документи, отчетени в дружеството - кредитор от
св. Г., както и при липсата на данни за друг логичен механизъм, по който да са
съставени документите, следва да се приеме за единствено възможен изводът, че
те са изготвени при среща между подсъдимия и Г. и именно във връзка с
кандидатстване за отпускане на бърз кредит от дружеството, чийто представител е
бил свидетелят към този момент.
Съществено значение за извода относно идентичността на
подсъдимия с действителния кредитополучател имат показанията на Ф. К., логично изясняващи механизма, по който
копие на личната му карта се е намирало във владение на А.. Създалите се по
между им отношения във връзка с исканото регистриране на фирми не са спорни и
несъмнено се установяват и от писмените доказателства по делото /извлечения от
търговския регистър при АВ/, като в конкретния случай те обосновават по-скоро
извод за достоверност на соченото от свидетеля възползване на подсъдимия от
същите за осъществяване на неправомерното получаване на кредит на чуждо име.
Въз основа на тях и конкретно поради неуредените по между им финансови
отношения, не би могло да се счете, че у К. е налице заинтересованост да уличи
подсъдимия в подобно деяние след като не се установява да е била постигната
договореност именно по този начин да се
извърши плащане за извършената услуга по регистрация на двете дружества.
В тази насока следва да се отчете и, че свидетелят е узнал за извършената
регистрация впоследствие, не е разполагал с каквито и да е документи за това, а
възникналото у него съмнение в добросъвестността на подсъдимия го е и
мотивирало да прекрати вече направената регистрация на електронен подпис.
Именно с оглед на така преценените за достоверни показания на свидетеля съдът
възприе и твърдението му, че в
последваща среща с него подсъдимият е потвърдил изтеглянето на кредита и е поел
ангажимент за погасяването му. Единствено съобщеното от свидетеля, че е автор
на текста „Вярно с оригинала” в приложеното копие на личната му карта, съдът
счете, че не би могъл да приеме за несъмнено установено по делото, тъй като
според експертните изводи този текст и ръкописния такъв в графа „Съгласие на
заемателя” в договора са изпълнени от едно и също лице, но поради нарочен
стремеж за изменение на почерка не е възможно да се направи идентификационно
изследване на база представения сравнителен материал и да се отговори с
категоричност дали е изписан от подсъдимия, св. Г. или Ф.К.. Несъмнено от
значение за делото е изводът, че автор на текстовете е едно и също лице, но при
обсъждането му във връзка с останалите категорични становища и в двете заключения
за липсата на каквито и да е подписи на К., както и изпълнени от него текстове
в изследваните документи /включително и върху копие на личната карта/, съдът
прие за изключена възможността този свидетел да е изписал обсъждания текст. В
тази насока следва да се отчете възможната погрешната субективна увереност на К.,
че е написал текста върху копието на документа или /в случай, че това е така/,
е налице и вероятност при предоставянето на същия да е използвано друго копие с
изписване на същия текст, но от друг автор.
На следващо място достоверността на казаното от К.
относно начина на регистриране на дружествата „А.Т.Г.“ ООД и „Л.К.“ ООД не може да се счита за опровергана само въз
основа на отразените в регистъра данни за датата на издаване на личната карта,
представена при това действие /на 30.11.**10 г./, доколкото това не означава на
първо място, че лично е заявил вписаните обстоятелства, а на второ- че използваният
документ за самоличност е бил истински. В крайна сметка и обстоятелствата,
свързани с извършената регистрация на дружества на негово име, не е от
съществено и решаващо значение за предмета на настоящото дело, като
споменаването им е само с оглед категорично установеното обстоятелство, че това
е бил поводът за запознанство, за предоставяне лични данни на свидетеля и копие
от документа му за самоличност на подсъдимия както и за възникване на неуредени
по между им финансови взаимоотношения.
Изрично твърдение на К. за липсата на каквато и да е
съпричастност към действията по получаване на процесния кредит намира опора и в
показанията на П.П., на чието име към инкриминирания период са регистрирани
посочените в договора телефони, и установяващи, познанство единствено с подсъдимия. За достоверни съдът
прие вторите по време на депозиране показания на П., като отчете, че повторното
свидетелстване е инициирано от него самия и при изрично заявеното за упражнена принуда от страна на подсъдимия
при депозиране на първоначалните показания, в които се отрича предоставянето на
СИМ карти за ползване от А.. Липсва основание да се счете, че свидетелят е
заинтересован да вмени на подсъдимия упражняването на въздействие за даване на
неверни показания, като манифестираното от него желание да бъде повторно
разпитан сочи по-скоро за намерението му да разтовари себе си от отговорността
за лъжесвидетелстване. Не на последно място от значение е и че П. твърди за
съобщени му от подсъдимия факти, известни само на страните по делото, доколкото
касаят предмета му /относно отпускането на кредит на името на лице,
представилото се за друго и посочило за контакт конкретен телефон/, както и в
каква връзка ще е разпита му, което би било нелогично в случай, че източникът
на тази информация не е подсъдимият. Очевидно е че предоставянето й е във
връзка именно с мотивирането на свидетеля да съобщи желаните от А. факти, като
затаи действително случилото се. Поради това и съдът счете за достоверно
значимото по делото обстоятелство, заявено от П., а именно, че посочените в
договора телефонни номера за връзка със кредитополучателя, макар и регистрирани
на негово име, са били със СИМ карти, предоставени от него за ползване на
подсъдимия. Този извод е в съответствие и с останалия доказателствен материал,
чиято цялостна преценка сочи за съпричастността на А. към действията по искане
и получаване на кредит, при което е напълно логично посочените за връзка
телефони да се ползват от действителния получател на сумата или негови близки
лица, а не фигуриращият само в документите К.. Именно поради това и възражението,
че свидетелят не си спомня номерата на СИМ картите, както и точното
наименование на мобилния оператор, от представителен магазин на който е закупил
същите, не внася съмнение в достоверността на обсъжданите показания.
За същите обстоятелства е допуснат и разпит на свидетеля М.,
но показанията му не допринасят съществено за изясняване на обективната истина,
тъй като установяват единствено, че лицето познава визуално подсъдимия и е
ползвал за около един месец /в неясно кой времеви период / телефон с един от
посочените в договора номера, без да е регистриран на негово име и без да е
възможно да се изясни механизма, по
който същият му е бил предоставен.
Обясненията на подсъдимия, първоначално дадени по делото,
съдът не възприе единствено в частта, свеждаща се до отричане на
обстоятелството, че не е подписал инкриминираните заявление - договор за
отпускане на процесния кредит и съпровождащите го документи пред служителя на
дружеството – кредитор, като се е представил за Ф.К.. В обратната насока са
вече обсъдените свидетелски показания, както и категоричните експертни изводи
на назначените две графически експертизи, поради което очевидно това обяснение
е израз на защитна позиция по делото. Освен това прави впечатление и
обстоятелството, че за разлика от първите депозирани пред съда обяснения за
липса на каквото и да е отношение към искането и получаването на процесния
кредит, при последните такива /л.225 съд. дело/ А. променя твърденията си, като
вече не отрича, че лично е попълнил данните на К. в „някакви документи- 3-4
листа за кредит и ксерокопие на негова лична карта”, но по настояване на самия Ф.
и с оглед постигната помежду им уговорка за уреждане на финансовите им
отношения. Подобен механизъм за получаване на сумата, макар да е възможен, в
процесния случай е отречен не само от К. и Г., но и е нелогичен при
установеното развитие на отношенията между подсъдимия и К., както и с оглед
посочването в договора на телефони за връзка, които реално са били ползвани от
подсъдимия с предоставени му от св. П. СИМ карти. Поради това и съдът счете, че тези обяснения
на А. нямат доказателствена стойност. Защитна цел има и твърдението за липсата
на упражнен натиск спрямо свидетеля П., доколкото по вече посочените
съображения съдът прие за достоверни показанията на последния. От друга страна,
обаче останалите сочени от А. обстоятелства – относно познанството със свид. К.
и предходните им отношения, в резултат на които последният му дължи заплащане
на уговорена парична сума за извършената регистрация на двете дружества, следва
да се приемат за отговарящи на действителността, без от това да следва, че
помежду им е имало уговорка на името на К. да се изтегли кредит и по този начин
да се извърши плащането от негова страна.
Експертните заключения по делото съдебният състав прие за
компетентно дадени в съответствие със специалните познания на вещите лица в
областта на графологията и се позова на същите при изграждане на фактическата
обстановка. По същество двете експертизи не са взаимно противоречиви, а се
допълват, доколкото първата изследва основно подписите в документите, а втората
– и ръкописния текст в тях, поради което бяха възприети и двете заключения. Въз
основа на тях и разясненията на вещите лица пред съда, може с категоричност да
се приеме, че подписите за заемател в
договора и придружаващите го погасителен план, сертификат и декларация за
приемане на застраховане, както и върху копие на лична карта, са положени от
подсъдимия А.. Той е авторът и на ръкописния текст „съгласен съм” в горната
част на договора, както и на ръкописния текст „Ф.И.К.”, изписан в графа
„удостоверяване на изпълнението” в договора, в сертификата и в декларацията.
Единствено по отношение на ръкописните текстове в графа „съгласие на заемателя”
над положения подпис в договора, текста „четиристотин лева 400” в графа
„удостоверяване на изпълнението” в договора, както и текста „Вярно с оригинала”
в копието на личната карта експертите не дават категоричен отговор за
авторството им с оглед констатацията за изписването на текста с нарочен стремеж
за изменение на почерка.
Посочените по-горе писмени доказателства съдът прие, че
допринасят за пълното изясняване на фактите по делото, значими за правилното му
решаване, поради което се позова на тях. Независимо, че в процесния договор за
кредит е отразена за дата на получаване на сумата 19.11.**11 г., съдът прие, че
очевидно се касае за погрешно посочване на годината, тъй като въз основана
останалите писмени доказателства, включително и на представения касов бон за
плащане на първата вноска, категорично се установява, че както депозирането на
заявлението за отпускане кредит, така и
предоставянето му са настъпили
през **10 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна съдът прие, че с действията
си по подписване на формуляр на договор № CASH - 04522970 по образец в частта му, представляваща заявление, както и в
частта му „Съгласие на заемателя“ и като заемател от името на Ф.К.,
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.248а, ал.1 от НК.
От обективна страна на
17.11.**10 г. на неустановено място в гр. С., за да получи кредит в размер на
400 лв. по договор за потребителски заем № CASH -04522970 от 17.11.**10 г.
представил неверни сведения като се представил с личните данни на Ф.И.К. с ЕГН **********,
без последният да е имал волеизявление за сключването на посочения договор за
получаване на кредит.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е
разполагал с копие от личната карта на свидетеля К. към инкриминираната дата,
като посочил негови лични данни в процесния договор, подписвайки се като
кредитополучател с името на това лице, което по никакъв начин не е формирал
волеизявление в тази насока. Данните от заявлението е предоставил на свидетеля Г.Г.,
работещ за „БНП П.П.Ф.” ЕАД, а впоследствие след одобрението му за
кредитополучател е подписал и договор за потребителски заем, ведно с придружаващите
го документи - погасителен план, сертификат № CASH
- 04522970/**10 за застраховка защита на
плащанията съгласно групов застрахователен договор № 5/**08 г. и Приложение № 1
декларация за приемане на застраховането и Общите условия за застраховка „защита
на плащанията“. Необходимостта от съставянето
на преценка относно наличието на предпоставките за отпускане на кредит и
обезпечеността на същия несъмнено налага представянето на верни сведения
относно обстоятелствата, посочени в заявлението по утвърдения от дружеството
образец, чиято проверка от страна на служители обуславя решението за евентуално сключване на договор. Едно от тези
обстоятелства е самоличността на лицето, кандидатстващо за получаване на
кредит, за чиято проверка е било и въведено изискване към финансовите
консултанти, в чийто правомощия е било и приемането на заявления на клиенти на
дружеството. В процесния случай невярно подсъдимият е посочил самоличността си
като Ф.И.К..
Подаденото заявление, както и подписването на
договор, комлектован с погасителен план, сертификат за застраховка защита на
плащанията и Приложение № 1 декларация за приемане на застраховането, са в писмена форма, носят информация, че изхождат
от конкретно лице и съдържат посочените неверни данни от значение за
предоставянето на кредит, поради което именно под формата на инкриминираното
заявление - договор с приложения към
него са предоставени неверни сведения относно самоличността на
кредитополучателя. Посредством предоставянето на документите на финансовия
консултант на „БНП П.П.Ф.” ЕАД е предоставена възможност на адресата на сведенията да се запознае със
съдържанието им и по този начин е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението по чл.248а, ал.1 НК.
От
субективна страна това деяние, съдът прие, че е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената му опасност, предвиждал
е неговите противоправни последици и пряко е целял настъпването им. Цялостната
преценка на действията му по използване на предоставеното му копие от личната
карта на Ф.К., подписване на документите за кредит, представяйки се за друго
лице /включително и чрез използване на регистрирани на чуждо име СИМ карти на
мобилни телефони/, сочи, че в съзнанието му е била формирана ясна представа за
наличието на всеки от елементите от обективната страна на деянието – сезирането
на дружеството чрез овластен за това финансов консултант, отговарящ за
набирането на клиенти, довеждане до знанието му на сведенията от значение за
преценката налице ли са основания за уважаване на искането, както и неверността
на сведението, че е със самоличността на Ф.К., който в действителност въобще не
е кандидатствал за получаване на кредит. Налице е специалната съставомерна цел –
да бъде получен кредит.
Именно по
тези съображения съдът прие, че подсъдимият е реализирал от обективна и
субективна страна престъплението по чл.248а, ал.1 НК, като единствено счете за
недоказано по делото твърдяното от обвинението, че деянието е извършено в офис
на „БНП П.П.Ф.” ЕАД, поради което и оправда А. за това обстоятелство.
Съдът прие, че подсъдимият следва да
бъде оправдан по обвинението относно престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК, от фактическа страна изразяващо се в съставени от него неистински
частни документи - договор за потребителски заем, погасителен план, сертификат за
застраховка защита на плащанията и Приложение № 1 декларация за приемане на
застраховането, които да са употребени за доказване съществуването на право на
кредит и правно отношение между Ф.К. и
„БНП П.П.Ф.” ЕАД.
Несъмнено инкриминираните договор и приложения
към него, съставени във връзка с получаването на потребителски заем,
представляват неистински частни документи, тъй като на същите е придаден вид,
че изхождат от посоченото за кредитополучател лице Ф.И.К., а съобразно
категоричното експертно заключение положеният за страна по договора подпис е на
подсъдимия Г.А.. Няма спор също така, че документите са били предоставени лично
от него на св. Г. като документация, необходима за получаване на кредит от „БНП
П.П.Ф.” ЕАД. Същественото в случая обстоятелство, обаче е, че тези неистински
документи са били използвани за получаване на кредит, като чрез тях са
представени неверни сведения относно действителния кредитополучател. Последното
изцяло покрива състава на по-тежкото престъпление по чл.248а, ал.1 НК, за което
А. бе признат за виновен, поради което и препятства възможността за осъждането
му за самостоятелното осъществяване и на
престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Различно би било положението
само в случай, че използваните за получаване на кредит документи бяха
официални, доколкото е съставомерно самото им съставяне, без значение дали
същите са били използвани, обсъждането на каквато хипотеза, обаче при
процесната фактология не се налага.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на следващото се наказание за
извършеното престъпление по чл.248а, ал.1 НК, както и с оглед данните за
личността на подсъдимия А., съдът счете, че са налице кумулативно
предвидените в чл.78а, ал.1 НК
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Посочената разпоредба е приложима за престъплението
по чл.248а, ал.1, НК, тъй като за същото се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, А. не
е осъждан и не е освобождаван от отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ
от НК. Освен това от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване, тъй като освен самото извършване на
деянието, наказателноправната норма не визира настъпването на друг съставомерен
резултат.
При индивидуализацията на следващото се административно наказание съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на
обществена опасност на деянието, засягащо не само отношенията, свързани с предоставянето на кредит, но и
правата на трето лице, чийто лични данни са използвани неправомерно.
Получаването на паричната сума, макар и в невисок размер, от страна на
подсъдимия, също увеличава укоримостта на деянието. Налице са, обаче и смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът взе предвид, а именно – личността на подсъдимия, който е трудово
ангажиран, няма каквито и да е
противообществени прояви, оказаното от него частично съдействие за изясняване
на фактите по делото чрез последните дадени обяснения, както и, че неуредените
финансови отношения с К. са мотивирали и улеснили извършване на деянието.
Предвид изложените съображения, съдът освободи А. от наказателна отговорност за
престъплението по чл.248а, ал.1 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1 НК му наложи административно наказание “глоба” в размер на 1300 лв., който
прецени за подходящ с оглед тежестта на извършеното и личността на подсъдимия.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: