№ 64
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Сл. Станчева
Членове:Диана В. Джамбазова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258.
С Решение № 1308/27.10.2022 година по гр. д. № 1762/2021 година на
Окръжен съд Варна е отхвърлен предявен от В. Н. Н. срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.49, във вр. С чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- душевни болки и страдания, в следствие
на неправомерни действия на служители на ответника, изразяващи се в
действия и бездействия – отказ да се образува досъдебно производство срещу
д-р С.В.В. и същият да бъде разследван във връзка с твърдяно от ищеца
престъпление по служба- изготвяне на невярно заключение по съдебно-
психиатрична експертиза по НОХД № 2537/2019г., чрез постановяване на
постановление за отказ за образуване на проверка от 10.07.2020г. по преписка
№ 8183/2020г. на РП Варна, потвърдено с постановление от 14.10.2020г. по
пр.№ 7638/2020г. на ОП Варна, резолюция по пр.№1871/2020г. на АП Варна,
постановление на ВКП по пр.№ 4562/2021г. от 20.05.2021г., ведно със
законната лихва от 20.05.2021 година до окончателното изплащане като
неоснователен и недоказан и В. Н. Н. е осъден да заплати на Прокуратурата
на Република България сумата 150 лева –юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3, във връзка с ал.8 ГПК.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. Н. Н., в която се
излага, че първостепенният съд не е съобразил всички доказателства,
1
относими към предмета на спора, не е приложил правилно материалния
закон. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, несправедливо и
необосновано, поради което е отправил искане за неговата отмяна и и да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от Прокуратурата на
Република България, чрез Цв.Маринова- юрисконсулт, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание В. Н. поддържа
въззивната жалба. Изразява становище, че представеното по дело №
2537/2019г. по описа на ВРС заключение от д- С.В. е невярно, неправилно,
като според жалбоподателя е налице извършено престъпление по чл.291 НК.
Счита, че Прокуратурата на Република България неправилно и без обективно
разследване е отказала образуване на наказателно производство по
подадената от него жалба за извършеното от вещото лице. Посочва, че е
претърпял вреди в следствие на обвинението, че е психично болен, а с отказа
да образува наказателно производство Прокуратурата на Р България е
нарушила гражданските му права.
Апелативен съд Варна, при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Пред Окръжен съд Варна е предявен иск с правно основание чл.49,вр.
Чл.45 ЗЗД. Ищецът В. Н. Н. твърди, че е претърпял неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, в следствие на неправомерни действия на
служители на Прокуратурата изразяващи се в отказ да бъде образувано
досъдебно производство срещу д-р С.В.В. и същият да бъде разследван във
връзка с твърдяно от ищеца престъпление по служба - изготвяне на невярно
заключение по съдебно-психиатрична експертиза по НОХД № 2537/2019г.,
чрез постановяване на постановление за отказ за образуване на проверка от
10.07.2020г. по преписка № 8183/2020г. на РП Варна, потвърдено с
постановление от 14.10.2020г. по пр.№ 7638/2020г. на ОП Варна, резолюция
по пр.№1871/2020г. на АП Варна, постановление на ВКП по пр.№ 4562/2021г.
от 20.05.2021г. Ищецът е подал жалба до РП Варна за извършено
престъпление от д-р С.В.- изготвяне на невярно заключение по съдебно-
психиатрична експертиза по НОХД №2537/2019г., по която неправомерно
прокурор от ВРП е отказал да образува проверка и наказателно производство.
Това неправомерно действие е потвърдено от по-горестоящите- Окръжна
прокуратура Варна, Апелативна прокуратура и ВКП. Въз основа на
изложеното е предявил и иска за осъждане на Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени, ведно със законната лихва от 20.05.2021г.
В срока по чл.131 ГПК, Прокуратурата на Република България е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на иска. Излага доводи за липса на елементите от
фактическия състав на чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД като основание за ангажиране
отговорността на Прокуратурата. Служителите на ответника не са нарушили
2
служебните си задължения, поради което и действията им не са
противоправни. Изложени са и аргументи, че магистратите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техни действия и актове по служба,
освен ако не са извършили умишлено престъпление от общ характер.
Дейността по наказателното преследване е от изключителната компетентност
на прокуратурата и гражданския съд не може да извършва преценка за
законосъобразност на действията на прокуратурата в тази връзка. В случая,
гражданския съд не е компетентен да установи дали е налице извършено
престъпление от д-р В., като отказът на ВРП да се образува проверка срещу
това лице е потвърден при проведения инстанционен контрол. Отправено е
възражение за давност по чл.110 и чл.11 ЗЗД. Оспорва се размерът на
търсеното обезщетение като несъответен на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззивната инстанция, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 и
чл.269 ГПК счита за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима- подадена от
легитимирана страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба
оплаквания, въз основа на становищата на страните, приетите доказателства и
приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приетите по
делото доказателства, че с постановление от 10.07.2020г. по пр.пр.№
8183/2020г. на ВРП, издадено от прокурор Павлов, прокурор при ВРП е
отказал да възложи проверка по подадена от В. Н. Н. жалба и е прекратил
преписката. В постановлението е прието, че с подадената жалба Н. е оспорил
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, назначена по НАХД №
2537/2019г. като неправилно, но не е навел твърдения за извършени от вещото
лице д-р В. престъпления от общ или частен характер.
Постановлението на ВРП от 10.07.2020г. е потвърдено с
постановление от 14.10.2020г. постановено по пр.пр.№ 7638/2020г. по описа
на ОП Варна.
С резолюция по пр. пр.№ 1871/2020г. по описа на АП Варна е
потвърдено постановлението от 14.10.2020г. на ОП Варна.
Видно от приложеното по делото заверено копие от постановление от
20.05.2021г., ВКП е оставила без уважение подадената от В. Н. Н. жалба и е
потвърдила резолюция по пр. пр.№ 1871/2020г. на Апелативна прокуратура-
Варна.
3
Предмет на делото е спорното материално субективно право, което
ищецът очертава чрез основанието и петитума на иска. В. Н. Н. твърди, че е
претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни откази,
постановени от прокурори от Прокуратурата на Република България за
възлагане на проверка по подадена от него жалба срещу д-р В., изготвил
невярно и противоречиво заключение по съдебно-психиатрична експертиза по
н.д. № 2537/2019г. по описа на ВРС.
В чл.7 от Конституцията на Република България е посочено, че
държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. При условие, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по реда на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността за
вреди може се реализира по общия ред чрез иск по чл.49 ЗЗД.
Функционалният имунитет на прокурора не изключва отговорността на
държавата за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия.
Прокуратурата на Република България действа в рамките на
конституционните си правомощия, а за да възникне гаранционно-
обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:
противоправно поведение на служител на ответника, вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното поведение, като съгласно нормата на чл.45,
ал.2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността
по чл.49 ЗЗД може да се ангажира при виновно причинени вреди от лице, на
което е възложена работа, като възложителят на работата отговаря за
действия или бездействия на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49
от Закона за задълженията и договорите е безвиновна отговорност на
възложителя за вреди, причинени от действия, съставляващи изпълнение на
възложената работа или по повод на нея.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че
постановеният отказ с постановление от 10.07.2020г. на прокурор при
Районна прокуратура Варна, както и актовете постановени от Окръжна
прокуратура- Варна, Апелативна прокуратура Варна и на прокурор при
Върховна касационна прокуратура, с които е потвърдено постановлението на
ВРП да не се възлага проверка по подадената от ищеца жалба срещу д-р В.,
доколкото в жалбата не са изложени твърдения за извършено престъпление.
За да се определи дадено действие, бездействие като противоправно е
необходимо с него да е нарушена конкретна правна норма или общото
правило да не се вреди другиму. В случая, ищецът не е навел твърдения, а и
от събраните по делото доказателства не се установява такова нарушение.
Постановленията и резолюцията са издадени в рамките на
законовоопределената функция на прокуратурата да ръководи разследването
и да привлича към отговорност, лицата, които са извършили престъпления и
да поддържа обвинението по дело от общ характер. Само прокурорът може да
реши какво обвинение да повдигне срещу дадено лице, съответно да не
4
повдига обвинение, да не образува проверка при липса на твърдения за
престъпни обстоятелства. Преценката на прокурора за тези обстоятелства е
самостоятелна и независима и подлежи на контрол чрез обжалване на акта
пред по-горестоящата прокуратура. Постановените от прокурорите актове
подлежат на инстанционен контрол и проверка, както е и в настоящия случай.
Актът от 10.07.2020 година на прокурор при Районна прокуратура Варна, с
който е постановен отказ за възлагане на проверка по жалбата на ищеца, е бил
предмет на инстанционна проверка, включително и от Върховна касационна
прокуратура. Така направените изводи обуславят и крайния извод на съда, че
липсва поведение на служители на Прокуратурата на Република България, с
което те да са осъществили действия или бездействия, което да се явява
противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД, ангажиращо отговорността на
Прокуратурата по чл.49 ЗЗД.
Не се установява при условията на главно и пълно доказване В. Н. да
е претърпял неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
постановените откази от служителите на Прокуратурата на Република
България. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице при
условията на кумулативност предпоставките на чл.49 от Закона за
задълженията и договорите, за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на Република България във връзка с постановеният отказ за
образуване на проверка от 10.07.2020г. по пр. № 8183/2020г. на ВРП,
потвърден с постановление на ОП Варна, резолюция на АП Варна и
постановление на ВКП.
Предявеният от В. Н. Н. срещу Прокуратурата на Република
България, иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 100
000 лева/ сто хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, е
неоснователен и недоказан.
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК,
В. Н. Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на Прокуратурата на
Република България сумата 360 лева /триста и шестдесет лв./,
представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1308/27.10.2022 година постановено
по гр. д. № 1762/2021 година на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА В. Н. Н. с ЕГН **********, с.Кичево, община Варна,
област Варна да заплати в полза на Прокуратурата на Република България,
5
гр. София, бул. "Витоша" 2 сумата 300 лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6