№ 25
гр. С.З., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001415 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260655/16.07.2021 г., постановено по гр.д. №
4423/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения
иск от Г. В. Ж. против „Б.Д.“ АД и “О.Ф.Б.“ ЕАД, с който се претендира
съдът да признае за установено, че не дължи сумата по издадения по ч.гр.д. №
1078/2011 г. на Районен съд - Х. по изпълнителен лист от 16.11.2011 г. в
размер 23 768, 52 лв., от които 18 449.57 лв. главница, представляваща
остатък от незаплатени погасителни вноски по договора за кредит с „Б.Д.“
ДД, сумата от 3 219.84 лв. - договорна лихва от 15.08.2010г. до 14.11.2011г.,
сумата от 969.93 лв. - лихва за забава от 20.12.2011г. до 14.11.2011г., и сумата
от 1 646.32 лв. - неолихвяема сума за съдебни и деловодни разноски и е
отхвърлен предявеният иск от Г. В. Ж. против “О.Ф.Б.“ ЕАД за заплащане на
сумата от 8 048 лв., като част от сумата от 13 052,42 лв., като получена без
основание, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът Г. В. Ж. твърди, че е налице непроизнасяне в една част на
предявения иск и в тази връзка е направено искане да се обезсили решението
и да се върне делото за ново разглеждане. В случай, че съдът не приеме тази
теза, да се отмени решението и да върне далото за продължаване на
1
съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, в който се
взема становище по тези оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна и
следва да се потвърди решението. Няма искане за събиране на доказателства.
Въззиваемият „Б.Д.“ АД – гр. С. не е подал отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени евентуално съединени
искове с правно основание чл.439 и чл.245 ал.3 от ГПК.
Ищецът Г. В. Ж. моли съда да признае за установено по отношение на
„Б.Д.“ АД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, че не дължи сумата по издадения по ч.гр.д. №
1078/2011 г. на Х.йския районен съд изпълнителен лист от 16.11.2011г. за
сумата от 23 768.52 лв., от които 18 449.57 лв. главница, представляваща
остатък от незаплатени погасителни вноски по договора за кредит с първия
ответник, с 3 219.84 лв. договорна лихва от 15.08.2010г. до 14.11.2011г., с
969.93 лв. лихва за забава от 20.12.2011г. до 14.11.2011г., и 1 646.32 лв.
неолихвяма сума за съдебни и деловодни разноски, поради това, тъй като не
била включена в предмета на договора за цесия от 26.06.2013 г., сключен
между ответниците, и поради изтекла погасителна давност по отношение на
нея към настоящия момент, а в случай на основателност на този иск, ищецът
моли съда да осъди „О.Ф.Б.“ ЕАД да му върне изплатената му по
изпълнителното дело без основание сума от 8048 лв. Претендира разноски.
Ответникът „Б.Д.“ АД представя отговор в законоустановения срок,
като счита, че предявеният спрямо него иск е недопустим, поради липса на
правен интерес за ищеца и липса на спорно материално право, изискващо
защита.
С подадения в срок отговор вторият ответник „О.Ф.Б.“ ЕАД изразява
становище, че предявената искова молба била допустима, но неоснователна и
недоказана.
Безспорно е установено, че между Г. В. Ж. и „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“
АД/е сключен договор за кредит за текущо потребление на 30.11.2007 г.,
2
съгласно който банката е предоставила на Г. В. Ж. сума в размер на 20 000
лв., със срок за погасяване 120 месеца, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит, и при лихва, посочена в договора за кредит.
Поради неиздължаване на кредита съгласно условията на договора за
кредит и общите условия към него, „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.
№ 1078/2011 г. по описа на Районен съд – Х.. Издадена е заповед №
1120/16.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата за сумите,
както следва: главница – 18 449, 57 лв., договорна лихва за периода от
15.08.2010 г. до 14.11.2011 г. в размер на 3 219, 84 лв., лихва за забава за
периода от 20.12.2010 г. до 14.11.2011 г. в размер на 969, 93 лв., ведно със
законната лихва от 15.11.2011 г. до окончателното издължаване на вземането,
както и разноски по делото в размер на 452,79 лв. - държавна такса и 676, 39
лв. юрисконсултско възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение е
получена от Г. В. Ж., лично на 28.01.2013 г., който не е подал възражение по
чл. 414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила.
На 26.06.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ и “О.Ф.Б.“ ЕАД е
сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/. Видно от
представения приемо – предавателен протокол /стр. 88 от
първоинстанционното производство/ с горепосочения договор е прехвърлено
и вземането на „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ от Г. В. Ж. по договор за кредит
от 30.11.2007 г.
С пълномощно /стр. 87 от първоинстанционното производство/, „Б.Д.“
ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ е упълномощила “О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми длъжници за
сключения договор за цесията от 26.06.2013 г.
От представената обратна разписка № ИД PSFABG004P5UP/стр. 90 от
първоинстанционното производство/ се установява, че на 03.09.2013г. ищецът
Г. В. Ж. е получил лично уведомлението за сключения договор за цесия от
26.06.2013 г.
С постановление от 28.07.2014 г. по изпълнително дело № 18/2013 г.
ЧСИ Я.Г.Г. конституира „О.Ф.Б." ЕАД като взискател по изпълнителното
дело, на мястото на взискателя „Б.Д." АД, поради прехвърляне на вземането
от Г. В. Ж. с договора за цесия от 26.06.2013 г.
3
Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Б.Д.“ ЕАД /сега
„Б.Д.“ АД/ и подадена молба от 11.01.2013 г. е образувано изпълнителното
дело № 18/2013 г. при ЧСИ Я.Г.Г..
На 06.02.2013 г. е наложен запор на МПС, притежавано от длъжника
/стр. 33 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен от КАТ – Хасково на
13.02.2013 г.
На 25.02.2013 г. „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ уведомява ЧСИ Я.Г.Г., че
длъжникът Г. В. Ж. е внесъл следните суми: на 13.11.2011 г. – 2 000 лв.; на
13.01.2012 г. – 270 лв.; на 23.02.2012 г. - 1 700 лв.; 02.04.2012 г. – 800 лв. и на
20.04.2012 г. – 1 000 лв. /стр. 32 от изп. д. № 18/2013 г./.
На 17.12.2013 г. на Г. В. Ж. е наложен запор на трудовото
възнаграждение в „М.К.И." ЕООД /стр. 46 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е
получен на 27.12.2013 г.
На 09.05.2014 г. на Г. В. Ж. е наложен запор на трудовото
възнаграждение в „Е.Р." ЕООД /стр. 61 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е
получен на 14.05.2014 г.
Последователно са наложени запор на банковите сметки на длъжника в
„Б.Д.“ АД на 16.06.2014 г., в „К." АД на 17.06.2014 г. и „У.Б.“ АД на
17.06.2014 г. /стр. 103 – 105 от изп. д. № 18/2013 г./.
На 03.11.2014 г. е наложен отново запор на трудовото възнаграждение
на длъжника в „Е." АД/ стр. 135 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на
07.11.2014 г.
На 09.12.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение в
„Е.Е.Ч." ЕООД /стр. 169 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на
14.12.2016 г.
На 24.02.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение в „Б."
ЕАД на 06.03.2017 г. /стр. 179 от изп. д. № 18/2013 г./. Запорът е получен на
06.03.2017 г.
Видно от удостоверение изх. № 2668/09.06.2021 г. издадено по изп. д.
№ 18/2013 г. по описа на ЧСИ Я.Г.Г. в производството по изпълнителното
дело са постъпвали суми по банковата сметка на съдебния изпълнител, както
следва:
От длъжника Г. В. Ж. са постъпили следните суми:
4
На 18.02.2013 г. - 100.00 лв.
На 18.03.2013 г. - 100.00 лв.
На 16.04.2013 г. - 100.00 лв.
На 16.05.2013 г. - 100.00 лв.
От наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Е.-
Р." ЕООД са постъпвали суми, както следва:
На 12.06.2014 г. - 420.00 лв.
На 25.07.2014 г. - 405.00 лв.
От наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Е."
АД са постъпвали суми, както следва:
На 29.01.2015 г. - 225.00 лв.
На 01.04.2015 г. - 455.00 лв.
От длъжника Г. В. Ж. са постъпили следните суми:
На 22.10.2015 г. - 450.00 лв.
На 24.11.2015 г. - 150.00 лв.
На 23.12.2015 г. - 150.00 лв.
На 15.02.2016 г. - 150.00 лв.
На 15.03.2016 г. - 150.00 лв.
От наложения запор върху банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД е
постъпила сума на 07.10.2020 г. в размер на 59.10 лв.
От наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Б."
ЕАД е постъпила сума в размер на 12 640 лв., за периода : 02.06.2017 г. до
настоящия момент / 09.06.2021 г./
Общата сума, внесена по банковата сметка на съдебния изпълнител е
15 654, 10 лв.
Видно от представената сметка за размера на дълга по изп. дело №
20138710400018 по описа на ЧСИ Я.Г., събрана сума по изпълнително дело №
20138710400018 по описа на ЧСИ Я.Г. с длъжник Г. В. Ж., ЕГН **********
към 09.06.2021 г. в общ размер 21 424.10 лв., от които: 5 770 лв. са платени
извънсъдебно на взискателя Б.Д. ЕАД - съгласно постъпила молба по
изпълнителното дело от Б.Д. ЕАД. Горепосочената сума от 21 424, 10 лв., е
5
погасила, както следва:
Законна лихва – 14 404.31 лв.
Неолихвяема сума по изпълнителен лист – 5 318.95 лв.
Публични вземания - 30.92 лв.
Авансови такси - 572. 10 лв. с ДДС
Доп. Разноски - 59.82 лв. /пощенски разходи и ксерокопиране./
Пропорционална такса т. 26 по изпълнителното дело – 1 038 лв. с ДДС.
На първоначалния взискател „Б.Д.“ ЕАД е изплатена сума в размер на
960.05 лв.
Въз основа на представен договор за цесия от 26.06.2013 г., на
28.07.2014 г. по изпълнителното дело е конституиран като взискател „О.Ф.Б.“
ЕАД, на който е изплатена сума в размер на 13 107, 21 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на
твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което
обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК
предпоставки.
От представените договор за цесия от 26.06.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД
/сега „Б.Д.“ АД/ и “О.Ф.Б.“ ЕАД и приемо – предавателен протокол,
неразделна част от него, се установява по категоричен начин, че с
горепосочения договор е прехвърлено и вземането на „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“
АД/ от Г. В. Ж. по договор за кредит от 30.11.2007 г., подробно описано в
протокола. Затова съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията
на ищеца, че с процесният договор за цесия не са били прехвърлени
вземанията, предмет на издадената срещу него заповед за изпълнение.
Ищецът Г. В. Ж. е направил възражение относно липса на уведомление
за извършената цесия от 26.06.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ и
6
“О.Ф.Б.“ ЕАД, което въззивният съд намира за неоснователно поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Съдебната практика е последователна в разбирането,
че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.;
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая видно от пълномощно /стр. 87 от първоинстанционното
производство/, „Б.Д.“ ЕАД /сега „Б.Д.“ АД/ е упълномощила “О.Ф.Б.“ ЕАД
да уведоми длъжници за сключения договор за цесията от 26.06.2013 г., сред
които длъжници е и ищецът Г. В. Ж..
От представената обратна разписка № ИД PSFABG004P5UP/стр. 90 от
първоинстанционото производство/ се установява, че на 03.09.2013г. ищецът
Г. В. Ж. е получил лично уведомлението за сключения договора за цесия от
26.06.2013 г. Ето защо въззивният съд намира, че „О.Ф.Б.“ ЕАД има
качеството на кредитор на Г. В. Ж. по силата на договора за цесията от
26.06.2013 г., тъй като същата му е надлежно съобщена и е произвела
действие.
По направеното възражение за погасителна давност от ищеца Г. В. Ж.,
въззивният съд намира следното:
В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1078/2011 г. по описа на
Районен съд – Х.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на
длъжника на 28.01.2013 г. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК /
преди промяната от с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ Г. В. Ж. не е подал възражение
по чл. 414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК е влязла в сила на 11.02.2013 г. Вземанията по
издадената заповед за изпълнение са съдебно установени, поради което се
погасяват с петгодишна давност. С влизане в сила на заповедта за
7
изпълнение, считано от 11.02.2013 г. е започнала да тече петгодишна давност
за вземанията по заповедта за изпълнение по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по
т. д. №2/2013г., ОСГТК „Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Сочи се, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В настоящия случай по образувано изпълнително дело № 18/2013 г. при
ЧСИ Я.Г.Г. против Г. В. Ж. са предприети множество изпълнителни действия
– запор на МПС, запори на трудово възнаграждение, запор на банкови
сметки, с които действия се прекъсва погасителната давност по отношение на
вземанията, предмет на изпълнителното дело. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че длъжникът е извършвал и плащания по изпълнителното
дело, който следва да се ценят като признание на вземането, с което също се
прекъсва давността за вземанията по смисъла на чл. 116 б. "а" от ЗЗД.
Последното изпълнително действие е налагането на запор на трудовото
8
възнаграждение на ищеца в „Б." ЕАД на 24.02.2017 г., което е прекъснало
давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и от този момент е започнала да
тече нова петгодишна давност.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че по делото не се
установява погасяването на вземанията, предмет на изпълнителното дело по
давност. Поради това предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Г.
В. Ж. за признаване на установено по отношение на „Б.Д.“ АД и „О.Ф.Б.“
ЕАД, че не дължи сумата по издадения по ч.гр.д. № 1078/2011 г. на Районен
съд – Х. изпълнителен лист от 16.11.2011г. за сумата от 23 768. 52 лв., от
които 18 449. 57 лв. главница, представляваща остатък от незаплатени
погасителни вноски по договора за кредит с първия ответник, с 3 219. 84 лв.
договорна лихва от 15.08.2010г. до 14.11.2011г., с 969.93 лв. лихва за забава
от 20.12.2011г. до 14.11.2011г., и 1 646.32 лв. неолихвяема сума за съдебни и
деловодни разноски, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска по чл. 439 от ГПК, неоснователен се
явява и иска да бъде осъден “О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на ищеца сума от 8 048
лв., като получена без основание, тъй като осъдителният иск е предявен като
евентуален под положително процесуално условие - основателност на иска по
чл.439 от ГПК /Определение № 262/09.07.2020 г. постановено по ч. гр. д. №
586/2020 г. на ВКС, IV г. о/ и предвид неоснователността на иска по чл.439 от
ГПК, неоснователен се явява и евентуално предявения иск.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът Г. В. Ж. следва да заплати на
“О.Ф.Б.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260655/16.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 4423/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА Г. В. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, със съдебен
адрес: гр.Х.***, чрез адвокат С.П. да заплати на “О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***,
9
със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, със съдебен адрес: гр.С.З.,
***, чрез юрисконсулт Н. Пейчева юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10