24.04.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№73 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалeн кодекс във вр. с чл.84, ал.6 от Семеен кодекс.
Образувано е по жалба на Н.Н.М. *** против
Заповед №26-РДОС-0128/08.12.2022г. на Директор Регионална дирекция за социално
подпомагане Хасково /уточнения в с.з./,
с която е разпоредено детето Р. М.Е. да бъде вписано в Регистъра на деца, които
могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. В жалбата се
излагат съображенията на майката за наличие на основателни причини да не вземе
детето при себе си – Р. била в първи клас и ако бъдела с нея, то трябвало да
прекъсне училище, а иначе редовно двете се виждали. Детето трябвало да се
премести в нов квартал, а мислела, че така трябвало да се прекъсне училище,
защото било средата на годината. Изразява увереност, че до края на годината ще
успее да вземе детето си. Иска от съда да бъде постановено решение, с което да
се отмени оспореният акт.
Ответната страна Директор РДСП Хасково оспорва
жалбата като неоснователна и иска да бъде потвърдена оспорената заповед.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство
е Заповед №26-РДОС-0128/08.12.2022г. на Директор Регионална дирекция за
социално подпомагане Хасково, с която на основание чл.84, ал.6 и ал.2 от СК е
наредено да се извърши вписване на детето Р. в Регистъра на деца, които могат
да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
Според изложените от административния
орган мотиви в заповедта, майката и бащата на детето трайно не полагат грижи за
него, не го отглеждат и възпитават в семейна среда от раждането. Непосредствено
след раждането – ***г., детето е настанено в ДМСГД Кърджали със заповед на
Директор ДСП Кърджали, като мярката за закрила е потвърдена с решение на РС
Кърджали. След извършена оценка на случая настаняването в ДМСГД Кърджали е
прекратено и детето е настанено в професионално семейство в гр.Хасково,
потвърдено с решение на РС Хасково от 16.02.2017г. за срок от шест месеца. Към
момента е настанено в приемно семейство, като последната заповед е от 27.05.2022г.,
потвърдена с решение на ХРС от 02.08.2022г. След тази заповед майката не била
декларирала желание мярката да се прекрати и детето да бъде реинтегрирано в
семейството, както и била информирана за пореден пък за възможността детето да
бъде вписано за осиновяване без съгласието на родителите. Майката заявила, че
желае настаняването да продължи до завършване на първи клас. На 25.11.2022г. на
бащата и майката били разяснени обстоятелствата за вписването на детето в
регистъра, като двамата писмено декларирали, че са запознати с правните
последици при изтичане на срока по чл.93, ал.2 от СК. Бащата не приемал детето
за свое и не се идентифицирал като неин баща, а майката от май 2022г. не се
била срещала с Р. и емоционалната връзка с нея била прекъсната. Прието било, че
не са налице основателни причини поради които родителите не са поискали
прекратяване на мярката за закрила и връщане на детето в семейството в
6-месечен срок от настаняването на детето в приемно семейство по
административен ред. Изрично е отразено, че искането на майката да бъде
продължено настаняването до завършване на първи клас се възприема като
разширяване на времевия обхват на настаняването, а приемната грижа е временна
мярка и детето се нуждае от постоянна и трайна среда. Поради това е направен
извода, че детето следва да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да
бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
Заповедта е издадена въз основа на
социален доклад от 02.12.2022г., в който е посочено, че детето Р. след
раждането си на ***г. е настанена в ДМСГД Кърджали, а впоследствие и в приемно
семейство, като неколкократно е удължавано настаняването – заповеди от
21.09.2017г., от 27.11.2019г. и от 27.05.2022г. За учебната 2022/2023г. детето
е ученичка в първи клас, посещава извънкласни занимания. В доклада се посочва
още, че майката на детето е разведена и трудово ангажирана. До 2020г. е
работила в Холандия, а след завръщането си в България се установява в Хасково и
живее със своята майка в собствено жилище, което закупила със спестени в
Холандия пари. Относно причините за изоставяне на детето е посочено, че
отношенията в семейството са сложни – родителите на Р. имали друго по-голямо
дете, родено от брака, за което полагали съвместно грижа до момента, в който
бащата бил лишен от свобода. Майката имала връзка с друг мъж, който умира в
катастрофа, но от него била забременяла с Р.. След раждането на Р., майката също
била лишена от свобода в затвор в Турция. Бабата по майчина линия поела грижите
за голямото дете, но не можела да се справи и с Р., поради което тя била
настанена в институция. Междувременно бащата бил освободен от затвора и поел
грижите за голямото дете, развели се с майката, но оспорил бащинството върху Р..
Оспорването не било допустимо поради неспазване срока за предявяването на
искова молба. Майката заминала за Холандия и се върнала окончателно през
2020г., но не била предприела действия за отглеждането на Р. в нейното
домакинство. След връщането на майката, тя била насочена към ЦОП за
възстановяване на връзката родител-дете, но работата била прекратена без успех
поради безотговорно отношение на майката и неявяването ѝ на предварително
уговорени срещи с детето. В доклада не е посочено последно регистрирано
посещение и контакт на детето с майката, няма констатации относно случаи
майката да е търсила детето след настаняването в приемното семейство. Няма
отразени и молби за реинтеграция. Видно от доклада като причини заради които
детето е изоставено и се налага да бъде осиновено е посочена изключителната
безотговорност на майката спрямо детето – майката била обезпечена финансово и
жилищно, но ѝ липсвало желание да поеме грижата за детето си. Неведнъж
заявявала, че приемният родител „я гледала добре“. Направена е констатация и че
не са идентифицирани близки и роднини, които да поемат грижата за Р., а тя се
нуждаела от сигурна и стабилна среда, каквато можела да бъде осигурена
единствено чрез осиновяване.
Към доклада е приложена индивидуална
характеристика на детето и медицинско свидетелство за здравословното му
състояние от 02.12.2022г.
Съгласно план за действие по случая от
02.12.2022г. при планиране грижите за детето и осигуряване на основните
потребности, правата и интересите не са планирани дейности спрямо родителите.
Определени са краткосрочни цели – подготовка на необходимите документи за
вписване в регистъра, подготовка за осиновяване при психолог, подготовка за
осъществяване на първа среща с осиновяващи.
В протокола от преглед на оценката на
случая и плана за действие от 02.12.2022г. има предвидена краткосрочна цел 1 –
организиране на срещи с детето и неговата майка, въпреки приключилото
реинтегриране със срок на изпълнение на целта - 6м. Описано е емоционалното
състояние на детето – без промени, продължава да е силно привързана към
приемния родител, не е въодушевена от срещите с майката, тъй като осъзнава
нейната непостоянност и несериозност. Без промени били отразени и
взаимоотношенията между детето и родителите – майката осъществява спорадични
срещи с детето, които в повечето случаи протичали при причакване на автобусната
спирка и Р. не била въодушевена при тях, тъй като била научила да няма
очаквания и сериозни намерения към нея. Определена е дългосрочна цел –
осиновяване.
Съставен е План за грижи на дете, настанено
в приемно семейство от 05.12.2022г. и е планирана среща за преглед на плана –
05.06.2023г.
Приложени са решенията на РС Хасково и РС
Кърджали относно настаняването на детето по реда на чл.28 от ЗЗДет.
По делото е представена Заповед
№ЗД/Д-Х-054 от 27.05.2022г., с която е
наредено Р. да бъде настанена в професионално приемно семейство, като същата е
връчена на приемния родител. За връчването на заповедта на родителите са
представени като доказателства съставените писма изх.№СЛ/Д-Х/440-061 и
изх.№СЛ/Д-Х/440-0612 от 30.05.2022г., както и известия за доставяне с оформено
връчване на 03.06.2022г. и на 14.06.2022г. – съответно лично на майката и на
бащата. В известията за доставяне липсва отбелязване на съответното изпратено
писмо или номер на акта, за който е съставено придружително писмо. Настаняването
на Р. е считано от 28.05.2022г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. В заповедта е
посочено, че не са установени близки или роднини, които имат възможност и желание да отглеждат детето, както и се
сочи, че ако в 6-месечен срок без основателна причина родителите не поискат
прекратяването на настаняването или промяна на мярката за закрила и не изразят
желание за връщане на детето в биологичното семейство, то подлежи на вписване в
регистъра за осиновяване и пълното осиновяване се допуска без съгласието на
родителя. Няма представени декларации от близки и роднини, че не желаят да
поемат грижите за Р.. В представената преписка са приложени декларации от
родителите на Р. – Н.Н.М. и М. Е.А., с които на 25.11.2022г. те декларират, че
са запознати с последиците от прилагането на чл.84, ал.2 чл.93 от СК.
С писмо №30-101793/06.12.2022г. Директор
ДСП Хасково уведомява Директор РДСП, че са налице условията по чл.84, ал.2 от СК за вписване на Р. в регистъра за осиновяване.
Оспорената Заповед
№26-РДОС-0128/08.12.2022г. на Директор Регионална дирекция за социално
подпомагане Хасково е била обжалвана по административен ред – жалба
вх.№26-94Н-00І2023г./15.12.2022г./ и е постановено Решение
№РД04-009/16.01.2023г. на Изпълнителен директор на АСП, връчено на 20.01.2023г.
– известие за доставяне с посочено придружително писмо от 17.01.2023г.,
непредставено по делото.
Видно от приложена в преписката молба от
11.09.2020г. майката е подала заявление за реинтеграция на дъщеря ѝ в
семейна среда. В Заключителен доклад от 01.10.2020г. се сочи нарушен контакт
родител-дете, разминаване в заявка и постъпки от майката, непостоянство,
неизпълнение на дадени препоръки. При установения добър контакт между
специалистите и майката се наблюдавала инициатива след последователни срещи, майката
подреждала приоритетите, а вследствие консултации придобивала увереност и се
чувства подкрепена.
Следва да се отбележи отчетеното в
Социален доклад от 20.05.2022г., Потенциал на родителите, Стабилност на
семейната и социална среда, че социалните работници са установили, че майката
има подходящи условия – жилище и работа, но недостатъчна подкрепа от своята
майка, която ѝ оказвала негативно влияние. Майката на Р. била насърчавана
само и единствено към изкарване на средства, но не за детето, а за осигуряване
на жилище, което пък в крайна сметка било закупено на името на бабата и тя можела
да изгони Н. всеки момент. Като възрастен Н. не се е научила да отстоява своите
позиции и позволявала на бабата да се меси в личния ѝ живот, поради което
и службите считат, че не е осъществена реинтеграцията на Р..
В съдебно заседание жалбоподателката се
явява лично и дава подробни обяснения. Когато социалните и казали да си вземе
детето, тя нямала къща, била безработна и много зле. Но обстоятелствата се
променили последните две години и сега искала окончателно да си вземе детето. С
детето се виждала, но не през социалния работник, а и искала като вземе детето
да го настани в училището до тях, но минало време и не се разбрала за това
време с майка си. Последните 3-4 месеца по-често се виждали с Р. и бил по-добър
диалога. Като малка дъщеря и пищяла, плачела, но сега вече била голяма. Ходела
да вижда Р. и в училището, изпращала я на автобуса, на допълнителните
занимания, които детето посещавало. Можело да се виждат на танците, където
детето ходело 2 пъти на месец, а по закон и 2 пъти при социалните. Майката
имала контакт и с приемния родител, на която се обаждала да говорят за детето.
В училище Р. се справяла добре, защото била кротко дете, заедно в класа била и
с другите деца, които познавала от детската градина. Детето ходела и на
екскурзии с приемния родител и тогава пак си определяли срещи да се видят.
Майката се съобразявала с училището, когато трябвало да се видят при
социалните, защото при определяния там час Р. изоставала от последния час и
затова било казано да се съобразява с училището. За осиновяването разбрала, че
е сериозно чак когато дошла заповедта. Тогава служителките започнали да се
държат по-спокойно и хубаво обяснили какво се случва. Чак тогава и тя се заела сериозно. До този момент много
не разбирала, постоянно ставали разминавания, защото бързо и говорели и четели,
а тя български добре не разбирала. Дори и писмото не разбрала и пак отишла в
социалните грижи да ѝ обяснят. Час и половина тогава една служителка и
разяснила какво се случва. От две години работела постоянно, майката ѝ
била болна и трудно се движела. Но вече и тя искала да си вземат Р..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е от адресат на
акта в рамките на преклузивния срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК – на 23.01.2023г. След
уточненията, направени от жалбоподателката в с.з., безспорно е установено кой е
обжалвания от нея акт, като съображенията на ответната страна за недопустимост
на оспорването съдът приема за неоснователни.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед на Директор на РДСП
Хасково е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.84, ал.6 от СК. Съгласно чл.84, ал.2, изр.3 от СК когато детето е настанено в приемно семейство и
родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в
срока по чл.93, ал.2, Дирекция СП уведомява регионалната дирекция за социално
подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето
налагат това. Съгласно чл.93, ал.2 от СК осиновяване без съгласие на родителя
се допуска и когато детето е настанено в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от
датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила
на детето без основателна причина не
е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на
детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона
за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за
настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето, а
съгласно ал.3 осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал.2 се
допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра
на деца за пълно осиновяване.
За да се постанови вписване на детето в
регистъра за пълно осиновяване съгласно чл.84, ал.2 от СК следва да са изпълнени
две предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност - детето е
настанено в приемно семейство и в 6-месечен срок родителят без основателна
причина не е поискал прекратяване на настаняването на мярката за закрила.
В конкретния случай е допуснато нарушение
на процесуалното правило по чл.35 от АПК, което задължава
административния орган да издаде индивидуалния административен акт след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Към датата на издаване на процесната
заповед – 08.12.2022г., детето е настанено в приемно семейство по силата на
влязла в сила заповед за настаняване, потвърдена с влязло в сила съдебно
решение. Датата на настаняването е 27.05.2022г., когато е издадена заповедта за
настаняване, която се явява поредна, тъй като преди това са издадени заповеди
на 23.11.2016г. /при идентифициране на подходящото приемно семейство/, на
21.09.2017г. - след изтичане на срока на вече посочената заповед е продължено
настаняването, и отново продължено настаняването със заповед от 27.11.2019г. и
със заповед от 27.05.2022г. Именно в последната посочена заповед родителите на Р.
са предупредени за възможността детето да бъде вписано в регистъра за
осиновяване без съгласието им. Впоследствие те са подписали и декларации за
обстоятелството, че са запознати с правните последици от прилагането на чл.84
от СК, като в посочените документи не се установява изрично отбелязване на
дата, от която започва да тече 6-месечния срок, както и кога изтича.
Посочването на чл.27а, ал.1 от ЗЗДт в Заповед №ЗД/Д-Х-054/27.05.2022г. и че по
силата на закона заповедта подлежи на предварително изпълнение не отстранява
установеното процесуално нарушение. Наред с това липсват доказателства и за
конституиране на майката и бащата като заинтересовани страни по
гр.д.№1468/2022г., с решението по което е потвърдено настаняването на детето в
приемното семейство. Освен че за родителите няма яснота кога започва и кога
завършва 6-месечния срок, то в настоящия случай съдът установява и нарушение на
чл.26, ал.1 от АПК, тъй като те не са
потърсени и уведомени за началото на производството по издаването на заповедта.
Така са лишени от възможността да узнаят приетите от органа за налични условия
по чл.84, ал.2, изр.последно от СК за вписване на детето в
регистъра за пълно осиновяване, както и от възможност да изразят становище по
приетите факти и обстоятелства и да представят
писмени или други доказателства, които да бъдат взети предвид от
административния орган при произнасянето. Уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК е
следвало да бъде изпратено поотделно на майката и на бащата, а освен това и да
съдържа изрично изложение на относимите факти. В случая родителите на детето са
уведомени за относимите разпоредби в заповедта за настаняване на детето в
приемното семейство, но тази заповед не поставя началото на административното
производство по вписване на детето в регистъра за осиновяване. Подписаните
декларации от родителите не само са преди изтичане на срока, който следва да
бъде считан за започнал на 27.05.2022г., а завършил на 27.11.2022г., но и нямат
изложение на относими установени от органа факти, касаещи началото на
производството. За започването на производството по чл.84, ал.2 от СК е
необходимо изрично уведомяване, че срокът по чл.93, ал.2 от СК е изтекъл, като се
обясни кога започва да тече този срок, както и се изложат обстоятелствата,
наличието на законовите предпоставки, които са дали основание на органа да
започне производството по вписване на детето в регистъра за осиновяване.
Липсата на уведомяването препятства родителите, в случая – майката, да даде
обяснения и да направи възражения по установените от органа обстоятелства,
което се явява съществено процесуално нарушение, тъй като ако е имала тази
възможност и възраженията би били обсъдени от органа, то крайния извод за
наличието на съответните предпоставки по чл.84, ал.2 от СК би могъл да бъде
различен от този, които е довел до издаването на оспорената заповед. Процедурата
по изпращане на уведомленията до родителите на детето, за последиците по чл.84, ал.2 от СК не е реализирана в
необходимата пълнота и разяснения относно правните последици.
Оспорваната заповед е издадена и в нарушение
с материалния закон. Съгласно чл.84, ал.2 от СК предпоставки
за вписване в регистъра за пълно осиновяване без съгласие от родителя е детето
да е настанено в приемно семейство и да е изтекъл срока по чл.93, ал.2 от СК, който е 6 месеца от
датата на настаняването. В случая няма спор, че детето е било настанено в
приемно семейство от 27.05.2022г. със Заповед №ЗД/Д-Х-054/27.05.2022г. и
Решение №493/02.08.2022г. на ХРС по гр.д.№1468/2022г., като така 6-месечният
срок е изтекъл на 27.11.2022г. Няма спор между страните и че родителите в този
срок не са поискали прекратяване на настаняването, но е спорно дали има
основателни причини за това такова искане да не бъде отправено от страна на
майката. Спорно е и дали интересите на детето да налагат постановеното вписване
на детето в регистъра за осиновяване. За наличието или отсъствието на спорните
предпоставки следва да се обсъди съдържанието на социалния доклад от 02.12.2022г., послужил за издавеното на
оспорената заповед, като същият следва да бъде обсъден в съвкупност и с другите
събрани доказателства – социалният доклад от 20.05.2022г. и Заключителен
социален доклад от ЦОП Хасково от 01.10.2020г. Още преди издаването на Заповед
№ЗД/Д-Х-054/27.05.2022г. социалните служби са установили и отразили в доклада
от 20.05.2022г., че отношенията в семейството са сложни, отчетени са силни и
слаби страни по отношение потенциала за родителство на майката, като конкретно
и ясно е формулирано коя е причината за неосъществяване на реинтеграция на Р. –
бабата по майчина линия, която оказва негативно влияние върху майката Н. и не
ѝ позволява да отстоява своите позиции на възрастен и родител по
отношение на Р. /т.5. Стабилност на
семейната и социална среда/. Наред с това тези заключения се потвърждават и от
изнесеното в т.4. Емоционално и поведенческо развитие на детето, описващо
поведението на детето при срещите между него и майката и бабата. В случая е
останало неотчетено заключението в доклада от ЦОП, че периодът на предоставяне
на социалната услуга е недостатъчен за възстановяване на връзката между майката
и детето, както и изрично посоченият напредък, отразяващ придобита увереност от
страна на майката след работа със специалистите да се грижи за детето.
Действително работата в ЦОП Хасково е отчетена в доклада от 05.12.2022г., но
липсват конкретни действия от страна на службите след завършване на социалната
услуга в ЦОП, които да са насочени към изграждане на връзката родител – дете,
въпреки изрично отчетеното, че в края на 2020г. майката е искала прекратяване
на настаняването. Нещо повече – докладът от 05.12.2022г. е следвало да бъде
изготвен по образец Приложение №2 към чл.11, ал.1 от Наредба №РД-07-7 от
05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно
осиновяване, но в него липсва т.4 – Информация за контактите на детето с рожденото
му семейство и с други значими за него хора – честота, място на осъществяване,
наличие на емоционална връзка. Информацията за майката - т.1 , п.ІІ от социалния доклад, завършва до
2020г., когато майката се завръща в България, като си осигурява жилище и
работа. Заключението на социалните работници е, че независимо, че е осигурена,
то тя не предприема действия за отглеждане на детето в домакинството ѝ.
Неколкократно неявяване на уговорени срещи - без посочване на дати, без
представяне на доказателства, при това при съществуване на изискването на
чл.11, ал.1 от Наредбата да се представят документи, удостоверяващи наличието
на обстоятелства за вписване, е посочено крайно лаконично и не може да защити
направения извод, че майката е с безотговорно отношение и ѝ липсва
единствено желание да поеме грижата за детето. В случая самите социални
работници изказват противоречиви твърдения, като сочат, че майката „…не веднъж
е заявявала пред социалния работник и приемния родител „Кака Недка я гледа
много добре“. Неясно остава твърдението какви срещи са били осъществявани,
кога, има ли срещи между детето и родителя извън уговорените от социалния
работник. Не е изяснено кога и как майката е поискала детето да остане при
приемното семейство до завършването на първи клас, не са изяснени
затрудненията, които тя и изложила, като в тази връзка не е преценен и
интересът на детето, а така остава напълно неясно дали има основателни причини
да не е поискано прекратяването на настаняването. В съдебно заседание майката
подробно излага данни за осъществявани срещи в 6-месечния период, вкл. за
първия учебен ден на детето, но това не е отразено в доклада. Посочва се, че
детето има потребност да живее и се развива в сигурна и стабилна семейна среда,
която да благоприятства общото му физическо, психическо, нравствено и социално
развитие, но декларативно се твърди, че тази семейна среда не може да бъде
осигурена от майката на детето, въпреки установеното за нея – трудово
ангажирана, жилищно обезпечена, подържала връзка с детето през периода на
настаняване. Тези обстоятелства са от съществено значение при преценката на
най-добрия интерес на детето по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт, още повече, че
констатациите в социалния доклад са явно непълни или едностранни. Заключителният
доклад от ЦОП отразява период от преди 2 години, след който редица
обстоятелства, са променени, а съответно нямат отразяване в докладите на
социалните работници от 20.05.2022г. и от 05.12.2022г., независимо, че касаят в значителна степен
родителския капацитет на майката, а и отношението с детето. Няма спор, че
майката и детето са били разделени дълъг период от време, но няма спор и че
контактът не е бил прекъсван дори през процесния 6-месечния период на
настаняване, независимо, че е била прекратена работата по реинтеграция още през
2020г. Във всички случаи е затруднено изграждането на връзка между родителя и
детето, но при наличие на посочените обстоятелства и така събраните
доказателства Директорът на РДСП Хасково е направил неправилен извод за
вписване на детето в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при
условията на пълно осиновяване. Неоснователни са доводите в социалния доклад,
че майката проявява изключителна безотговорност спрямо детето, а и липсват
доказателства да е изследвано дали има близки и роднини, които да поемат
грижата за Р., като в тази част твърденията отново са само декларативни и не са
представени доказателства. Още повече, че самата майка след 2020г. е имала
нужда от помощ да преодолее кризите, в които се е намирала, а за оказаната
помощ при ползваната социална услуга е установено, че е била не неуспешна, а е
приключила поради изтичане на срока на услугата и допълнително друга не е
предприемана, нито има други действия от страна на социалните служби с оглед
предстояща реинтеграция.
Поради изложеното съдът приема, че
оспорената в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на
законовите изисквания относно нейната законосъобразност, като са налице
основания по смисъла на чл.146 от АПК, налагащи отмяната на
същата и уважаване на жалбата.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.Н.М. *** Заповед
№26-РДОС-0128/08.12.2022г. на Директор Регионална дирекция за социално
подпомагане Хасково.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: