Р Е Ш Е Н И Е
№ 262467
гр. Варна, 13.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието
на секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14308 по описа
за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена искова молба от М.Д.Ш., ЕГН **********, и С.Г.Ш., ЕГН **********,***,
ЕИК *, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. *, район „*”, кв. „*“, местност „*“,
представляващ ПИ с идентификатор * по КККР, с площ от 997 кв.м., при съседи: ПИ
с номера *,*, *, *, *и *.
В исковата молба се
излага следното: От м.01.2008г. ищците упражняват фактическо владение върху ПИ
с идентификатор * по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД
18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД
14-03-967/12.04.2012г. на Началника на СГКК – гр. Варна, с административен
адрес в гр. *, кв. „*“, местност „*“, с площ от 997 кв.м. Повече от 10
години е упражнявано явно и несмущаващо давностно владение. През м. юли 2019г.
била подадена молба – декларация за признаване право на собственост върху
недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка. Получено било
удостоверение от Община Варна, че имотът с партиден номер *бил заведен на тяхно
име. Подадена била молба до СГКК – Варна за издаване на скица на имота. Получен
бил отговор, с който ищците били уведомени, че за имота няма влязъл в сила ПУП
– ПРЗ, попада извън границите на с.о. „*“ в територията на земите по чл. 19
ЗСПЗЗ, в резултат на което бил съставен Акт за общинска собственост с номер
10416/2020г. Ищците били изненадани как СГКК – Варна към дата 05.06.2020г. са
знаели, че ще бъде издаден АОС на 26.06.2020г. АОС бил вписан в СВ на
03.07.2020г. Правното основание за издаване на АОС бил чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Не е посочено по кой начин
ответната страна е станала собственик на имота. Твърди се, че в случай, че
имотът попада в територията на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, така както е отбелязано от
СГКК – Варна, то процедурата за вписване на имота на общинска собственост не е
довършена. От извадка от КР от 25.07.2019г. имотът попадал в урбанизирана
територия. Недоумение будел фактът, как към дата 25.07.2019г. имотът не бил
земеделска земя, а към месец юни 2020 вече е. Следователно към датата на подаване на молбата – декларацията за
признаване правото на собственост върху имота, той не е бил земеделска земя.
Процесният имот бил част от нива с площ от 15 дка, съгласно НА *, дело *г. Имотът бил записан на името на М. И. И.. Следват сделки по прехвърляне
на имота, което води до извод, че от 1930г. до настоящия момент имотът винаги
бил в собственост на физически лица. Не е актуван като държавен и няма такъв
произход. Не са налице реституционни претенции. Няма данни да е предоставян за
ползване. Щом имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то не може
да бъде включван във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не е бил включван в блокове
на ТКЗС, поради което Община Варна не може да го придобие по реда на чл. 25
ЗСПЗЗ. Доколкото ответната страна не е придобила имота, то не е приложим
мораториумът по чл. 86 ЗС да се придобива по давност имот общинска собственост.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника, в който се обективира следното: Сочи се, че
искът е недопустим, а в условията на евентуалност е и неоснователен. В КП от
1960г. и разпределителен лист към него имот с номер * (стар номер на ПИ с идентификатор *) са вписани лица,
които не са свързани с ищците, като същите не са се легитимирали като
собственици на процесния имот. За местност „зона за отдих“, р-н „*“, Община
Варна има одобрен ПНИ, съгласно Заповед с номер РД 11-7706-109/30.03.2011г. Съгласно
заповедта процесният имот бил вписан в регистъра на ПНИ, като „неидентифициран
собственик“. ПНИ за имота бил одобрен през 2011г., поради което непосредствено
преди окончателното му обявяване ищците са можели да се определят като
собственици. Не са ангажирани доказателства за надлежното предоставяне на
правото на ползване. АОС няма конститутивно действие. Няма правно значение
моментът на съставяне на АОС. Община Варна е придобила имота ЕХ LEGE. Сочи се, като основание за придобиване на имота чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В
условията на евентуалност се сочи, че ответникът е станал собственик на имота
по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът е бил собственост на
физически лица, но не е извършена реституция, поради което след влизане в сила
на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими
стари реални граници земята е станала общинска собственост.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение
от Община Варна процесният имот с номер * е деклариран и записан на Община
Варна. Издаден е АЧОС с номер 10416 от 26.06.2020г., с посочено правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Изпратено е писмо до М.Ш. от АГКК, в
което е посочено, че след извършена проверка на процесния имот се установило,
че няма влязъл в сила ПУП – ПРЗ, като имотът попада извън границите на с.о. „*“,
в територията по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Видно от удостоверение, издадено от
Община Варна процесният имот е бил деклариран от С.Ш. и М.Ш. с декларация с вх.
номер 5305Н356347. Към 05.11.2019г. по партидата на имота няма неплатени
изискуеми задължения.
Установява се от НА за продажба на
недвижим имот, том *, номер *, дело *г., че на *г. М. И. И., като продавач,
продала на С. И. Н., като купувач,
собствената си нива, находяща се в землището на с. *, * околия, в местността „*“ от
15 декара.
Установява се от НА за собственост на
недвижим имот чрез съдебна спогодба с номер *, том *, дело * от *г., че на *г. Е. Д. И.от гр. Варна била призната за собственик на имота, находящ
се в с. *, местност „*“ с площ от 1600 кв.м.
Видно от НА за дарение на недвижим
имот с номер *, том *, дело *г. на 16.04.1984г. Е. Д. И.дарила на внучката си М. С. Д.следния свой недвижим имот, а
именно 1200 кв.м. ид.ч. от празно място/хавра, цялото с площ от 1600 кв.м.,
находящо се в местността „*“, в землището на „*“, гр. Варна.
Установява се от НА за замяна на
недвижим имот с лек автомобил с номер *, том *, дело *г., че на *г. М. С. Й.е прехвърлила на Д.
В. В.следния свой недвижим имот, който притежава по дарение, а именно 1200
кв.м. ид.ч. от празно място/хавра, цялото с площ от 1600 кв.м., находящо се в
местността „*“, в землището на „*“, гр. Варна.
Установява се от приложените по
делото квитанции за заплащане на данъци за процесния имот, че за периода от
м.06.2014г. до м.10.2019г. същите са били заплащани от М.Д.Ш..
В открито съдебно заседание е
разпитан св. С. Д. В., майка на ищцата М.Ш.. Същата заяви следното: „Знам защо
съм тук. Имотът е съседен на имота, в който аз живея. Имаме граница с него.
Ищците го ползват от 2008г. Имотът е около декар в местност „* *“. Моя имот го имам от 1986г.
От 2000г. живея целогодишно в имота ми. Имотът на ищците е ограден. Не е
изоставен. Поддържан е, почистен, изградени са детски съоръжения. Децата идват
и играят там. Стопанисван е. Има засадени трайни насаждения. Има дървета,
смокини, бадеми, маслина, праскови, круши, слива, касис и храсти. Никой не е
имал претенция за имота. М. и С. ползват имота като техен. Почистиха си го.
Децата играят там. Има масичка, шатра, столове, техни приятели идват на гости.
Отглеждат се зеленчуци, ягоди. Имотът не е даван за ползване по пар.4 ЗСПЗЗ.
Никога не са били други тези имоти, освен частни. Имотът стоеше неизползван.
Лека полека започнаха да го ограждат и да го облагородяват. Имотът е с метална
мрежа ограден. Ищците непрекъснато посещават мястото. Има и техника в имота –
косачка, моторна фреза, вода си прекараха.“
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. Б. К., който заяви следното: „М.Ш. е сестра на жена ми. Познавам
М. от 2004г., а С. от 2008г. Имат място на „*“. То е около декар. Съседи на
мястото им са майка им и баща им. Мястото има ограда. Сложена е към 2010г. Не
знам някой да е имал претенции към имота. В събота и неделя там се виждаме.
Децата си играят. Аз съм почти всяка събота и неделя там, а лятото постоянно.
Когато ходя лятото отсядам при родителите на М. в съседния имот. В мястото на
ищците има засети домати, краставици, тиквички, маслина, овошки, смокиня и
бадем. Те се грижат за тях и ги поливат. Минимум два пъти в седмицата го
посещават. Има прекарана вода от мястото на родителите на М.. Ток няма.”
По делото бе допуснато
изготвянето на СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното:
С НА *г. М. И. И. продава на С. И. Н. собствената си
„нива“ от 15 дка, находяща се в землището на с. *, община Варна, местност „*“.
След нанасяне границите на процесния имот с номер *с площ от 997 кв.м. по КККР
в първия за територията КП от 1960г. той попада почти изцяло в границите на
имот с номер * с площ от 12058 кв.м. ПИ
с номер *, означен като „келеме“ е записан на наследници на П. С. И..
Лицата съседи на имота по НА от *г. не се установяват като собственици на имоти в
обследваната зона по КП/1960г. и по никой от последващите планове за
територията, но може да се предположи, че те са се разпоредили със
собствеността си в периода от над 30 години. Разликата от 3 дка. между площта
на имота по титула и тази на ПИ с номер * може да се дължи на изместени граници
на имотите в същия продължителен 30 годишен срок или на блокирана площ от ТПС –
комисия при групиране на земите в землището. От удостоверение за наследници на С.
И. К., получена от ОСЗ – Варна се установи, че е налице родствена връзка между С.
К.и П. С. И., а именно баща и син. Може да се приеме, че нивата от НА от 1930г.
отговаря на имот с номер * с площ от 12 дка по КП от 1960г. Следователно процесният имот представлява
част от ПИ по НА *г. и отговаря на имот * по КП от 1960г.
Установява се, че процесният имот
попада по отразяването в КП от 1960г., като 970 кв.м. се покриват с имот *,
записан на наследници на П. И. и върху част от 27 кв.м. от пл. номер *(гора),
записан на Държавата. Процесният имот попада в отразения КП от 1988г., като 975
кв.м. покриват имот с номер *, записан на неустановен собственик и част от 22
кв.м. попада върху терен без кадастрален номер, т.е. без собственик. По КП от
1998г. имотът попада изцяло върху имот с номер *, записан на неустановен
собственик. По КККР от 2008г. се установява, че имотът е записан в собственост
на Община Варна, но няма никакви документи. По ПНИ от 2011г. имотът е с неуставен собственик. Така е и по КККР
от 2013г. По актуалните КККР имотът е записан със собственик Община Варна на
основание издадени АЧОС.
Няма
данни за извършени отчуждителни действия по отношение на процесния имот и в за
вкарването му в ТКЗС/ДЗС. Има данни, че имотът не е включен към земята,
обработвана от ДЗС „*“.
За
имота няма издадена заповед на основание чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като такива
заповеди се издават само за в земеделски територии, а не и за имоти с
принадлежност към селищни образувание.
От справка в ОСЗ – Варна се
установява, че за бивша собственост на С. И. К. има подадено заявление от
1992г. от Г. Д. Т., която е негова наследница. В заявлението е посочен имот,
представляващ нива с площ от 15 дка в м. „*“, както е описан в НА *г., но за него няма позитивно реституционно
решение на Община Варна. Следователно
за земята в границите на процесния имот има подадено заявление за
възстановяване, има проведена реституционна процедура, по която няма издадено
решение.
Установява се още, че процесният имот е
образуван основно от имот с номер * по КП от 1960г., собственост на частни лица
и само 27 кв.м. от имот, собственост на Държавата. Няма действали регулационни
планове за територията. С решение номер 322-4/30.05.2000г. на ОБС – Варна
местността, в която се намира процесния имот придобива статут на селищно
образувание, т.е. е урбанизирана по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. До
30.05.2000г. имотът е бил със статут на земеделска земя. Няма данни имотът да е
бил държавна собственост. Няма данни
същият да е бил предоставян за ползване по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. От огледа на
имота се установило, че същият е ограден от всички страни с метални решетъчни
пана, закрепени на метални тръби. Ползва се от ищците, има обособен детски кът,
различни видове цвета, зеленчуци, плодове, налице са поливни условия от съседен
имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му. От събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установи, че ищците имат правен интерес от предявяване на
настоящата претенция, доколкото се позовават на изтекла в тяхна ползва
придобивна давност. Искът се явява
допустим. Освен това следва да се приеме, че имотът, който се претендира от
ищците е идентичен с имота, за който ответникът е съставил АЧОС. Този факт се
установи от заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира изцяло.
Ответникът се позовава на издаден в негова
ползва АЧОС с номер 10416 от 26.06.2020г. В самия акт, който по силата на чл.
5, ал. 3 ЗОС няма правопораждащо действие, е посочено, че правното основание за
издаването е чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС урежда, че общинска собственост са имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон.
В настоящия случай ответникът Община
Варна твърди, че е собственик на имота по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност по силата на чл. 19
ЗСПЗЗ.
Чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата,
е общинска собственост. Следва да се посочи, че в приложното
поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само земеделски земи, които са подлежали на възстановяване,
но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени
от ползватели по смисъла на
§ 4 ЗСПЗЗ. Касае се именно за незаявени за възстановяване имоти, а не и за такива, за които, макар да е подадено заявление в сроковете по
ЗСПЗЗ, реституционните производства не са приключили. (Решение
№ 60 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 4407 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение)
От събраните по делото доказателства и
най – вече от заключението по допуснатата СТЕ безспорно се установи, че с
решение номер 322-4/30.05.2000г. на ОБС – Варна местността, в която се намира
процесния имот придобива статут на
селищно образувание, т.е. е урбанизирана по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. Но
това е без значение, доколкото за местността няма влязъл в сила ПУП. Няма данни
имотът да е бил държавна собственост. Няма
данни същият да е бил предоставян за ползване по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Даже да
се приеме противното, въпреки заключението на вещото лице, то е налице
неприключило реституционно производство, тъй като от справка в ОСЗ – Варна се
установи, че за бивша собственост на С. И. К. има подадено заявление от 1992г.
от Г. Д. Т., която е негова наследница. В заявлението е посочен имот,
представляващ нива с площ от 15 дка в м. „*“, както е описан в НА *г., но за него няма позитивно реституционно
решение на Община Варна. Следователно
за земята в границите на процесния имот има подадено заявление за
възстановяване, има проведена реституционна процедура, по която няма издадено
решение.
Предвид изложеното не са налице
условията на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, за да се приеме, че на това основание Община
Варна е станала собственик на процесния имот.
По
твърдението, че са налице условията по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ:
Чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи
и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост. Съдът приема, че земите, за които не са се явили собственици, са част от картата на възстановената собственост. Самата карта на възстановената собственост се състои от две
части: карта на земите, собствеността
върху които е възстановена в съществуващи стари
реални граници и карта на земите, собствеността върху които е възстановена
във възстановими стари реални граници. Картата на възстановената собственост включва и двете. Освен нея
в земите по чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ влизат и земите от плана за земеразделяне. Според съда съгласно същата
разпоредба общината стопанисва и управлява земеделски земи, останали след възстановяване на правата на собствениците. С този текст законодателят е предвидил законова фикция за принадлежност към остатъчния общински поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически лица, но не са
били заявени за възстановяване или по
друга причина не са възстановени
на предишните собственици. И в този случай се говори за възстановяване на
собственици, т.е. следва да е била налице отчуждителна процедура на един по –
ранен етап. Както се установи по делото такава процедура не е имало за имота.
Вещото лице категорично посочи, че няма данни
за извършени отчуждителни действия по отношение на процесния имот и в за
вкарването му в ТКЗС/ДЗС. Дори има данни, че имотът не е включен към земята,
обработвана от ДЗС „*“. За имота няма издадена заповед на основание чл. 19, ал.
2 ЗСПЗЗ, тъй като такива заповеди се издават само за в земеделски територии, а
не и за имоти с принадлежност към селищни образувание.
Съдебната практика също е в тази
насока, като последователно и непротиворечиво в практиката
на ВКС се приема, че в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по реда на
ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в
предвидения от закона срок и в този смисъл са останали
след възстановяване правото
на собственост, т.е. земеделски
земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът
е заявен за възстановяване
или не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. (Решение № 93 от 09.07.2019 г. по гр.
д. № 3295 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 1-во гр. отделение)
Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че не са налице основанията за придобиване на собственост от страна на
Община Варна на процесния имот и по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следователно
ответната страна не успя да докаже основанието, на което твърди да е
собственик.
Като допълнение следва да се посочи,
че доколкото липсват данни да е била налице отчуждителна процедура за имота, то
същият следва собствеността през годините, съобразно установеното по делото и
приложените НА.
Ищците противопоставиха възражение за
изтекла в тяхна ползва придобивна давност.
Чл. 79, ал. 1 ЗС урежда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Придобивната давност, като оригинерен
способ за придобиване право на собственост,
включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и
определен срок от време. Владението, съгласно
чл. 68, ал. 1 от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението
да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде спокойно (да не е установено
с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е
установено по скрит начин),
постоянно (упражняването
му няма случаен характер, а
е израз на воля трайно да
се държи вещта по
начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца),
като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено
(няма съмнение, че владелецът държи са себе си).
За установяване твърдението
за владение на имота от ищеца се ангажираха гласни доказателства. В открито съдебно заседание бе разпитан св. С. Д.
В., майка на ищцата М.Ш.. Същата заяви следното: „Знам защо съм тук. Имотът е
съседен на имота, в който аз живея. Имаме граница с него. Ищците го ползват от
2008г. Имотът е около декар в местност „* *“. Моя имот го имам от 1986г. От
2000г. живея целогодишно в имота ми. Имотът на ищците е ограден. Не е
изоставен. Поддържан е, почистен, изградени са детски съоръжения. Децата идват
и играят там. Стопанисван е. Има засадени трайни насаждения. Има дървета,
смокини, бадеми, маслина, праскови, круши, слива, касис и храсти. Никой не е
имал претенция за имота. М. и С. ползват имота като техен. Почистиха си го.
Децата играят там. Има масичка, шатра, столове, техни приятели идват на гости.
Отглеждат се зеленчуци, ягоди. Имотът не е даван за ползване по пар.4 ЗСПЗЗ.
Никога не са били други тези имоти, освен частни. Имотът стоеше неизползван.
Лека полека започнаха да го ограждат и да го облагородяват. Имотът е с метална
мрежа ограден. Ищците непрекъснато посещават мястото. Има и техника в имота –
косачка, моторна фреза, вода си прекараха.“
В открито съдебно заседание бе
разпитан и св. Б. К., който заяви следното: „М.Ш. е сестра на жена ми. Познавам
М. от 2004г., а С. от 2008г. Имат място на „*“. То е около декар. Съседи на
мястото им са майка им и баща им. Мястото има ограда. Сложена е към 2010г. Не
знам някой да е имал претенции към имота. В събота и неделя там се виждаме.
Децата си играят. Аз съм почти всяка събота и неделя там, а лятото постоянно.
Когато ходя лятото отсядам при родителите на М. в съседния имот. В мястото на
ищците има засети домати, краставици, тиквички, маслина, овошки, смокиня и
бадем. Те се грижат за тях и ги поливат. Минимум два пъти в седмицата го
посещават. Има прекарана вода от мястото на родителите на М.. Ток няма.”
Показанията на двамата свидетели
взаимно се допълват, както и кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото, а именно със заключението по СТЕ, в което бе посочено, че от огледа
на имота се установило, че същият е ограден от всички страни с метални
решетъчни пана, закрепени на метални тръби. Ползва се от ищците, има обособен
детски кът, различни видове цвета, зеленчуци, плодове, налице са поливни
условия от съседен имот.
С оглед на изложеното съдът намира,
че са налице всички елементи на владението от страна на ищците. Установи се безспорно, че в период от 2008г.
до 2018г. ищците упражняват фактическа власт върху процесния имот, без тя да
бъде смущавана.
С
оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцците сторените
разноски в производството, съобразно представения по делото списък по реда на
чл. 80 ГПК, в размер на 1439,91 лв. Възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Размерът съответства на предвидения
в Наредбата минимум на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М.Д.Ш., ЕГН **********, и С.Г.Ш., ЕГН **********,***, ЕИК *, че Община * НЕ Е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. *, район „*”, кв. „*“, местност „*“, представляващ ПИ с идентификатор * по КККР,
одобрени със заповед номер РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменени
със заповед с номер КД – 14 – 03 – 967/12.04.2012г., с площ от 997 кв.м., при
съседи: ПИ с номера **, **, *.*, **, **и **.
ОСЪЖДА Община *, ЕИК *, да заплати в полза на М.Д.Ш., ЕГН **********, и С.Г.Ш., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 1439,91 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен
срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: