Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1418
гр.Пловдив, 05.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХIІ гр.с., в открито съдебно заседание на шести април две
хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9699
по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.430 и сл ТЗ и чл.99 ЗЗД.
Ищецът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.,
чрез пълномощника юрк.А.Р., съдебен адрес ***, твърди, че по силата на договор
за кредит от 28.08.2008г. кредиторът “БАНКА ДСК”ЕАД предоставил на ответника
кредит за текущо потребление в размер 12 800 евро. Твърди, че кредитът е изцяло
усвоен по разплащателна сметка на ответника, с което кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора. В договора била уговорена възнаградителна лихва,
формирана от два компонента – базов лихвен процент, който към датата на
сключване на договора се равнявал на 5,19 %, и стандартна надбавка в размер
2,76 процентни пункта, намалена с отстъпка по преференциална програма „*********“,
общо 7,95 %. Уговорен бил срок за издължаване на кредита 120 месеца от датата
на усвояване, или до 28.08.2018г., при падежна дата на всяка вноска 28-мо число
на месеца, падеж на първата вноска 28.09.2008г. Уговорени били 119 погасителни
вноски, всяка в размер 154,96 евро, и 120-та вноска с падеж 28.08.2018г. в
размер 155,21 евро. Всяка вноска включвала главница и възнаградителна лихва,
които суми варирали всеки месец. Твърди, че ответникът извършил плащания по
договора за кредит в общ размер 2 573,53 евро, с които били погасени вноските
по погасителния план до 28.08.2011г., включително. В чл.19.2 от общите условия
към договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се
отнасял в просрочие, начиная от деня, следващ този на последното плащане. Така
от 29.08.2011г. кредитополучателят изпаднал в забава и 90 дни по-късно – на
30.11.2011г., кредитът станал предсрочно изискуем в пълния му размер. Остатъкът
от предсрочно изискуемите вземания по договора за кредит не бил погасен, в това
число главница в размер 10 149,75 евро и просрочена лихва от датата на
предсрочната изискуемост – 30.11.2011г. до 02.12.2011г. в размер 355,75 евро.
Твърди се още, че с договор за продажба на вземания от 25.04.2012г. кредиторът
„БАНКА ДСК“ЕАД прехвърлил вземанията си по горепосочения договор за кредит,
заедно с всички привилегии, обезпечения и др.принадлежности, включително с
изтеклите лихви, на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, чийто
правоприемник след вписано в Търговски регистър преобразуване, считано от
15.11.2012г. е ищцовото дружество. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
цесията от цесионера по силата на изрично пълномощно от цедента. Въз основа на
изложените обстоятелства и доколкото се поддържа, че ответникът следва да се
счита уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата
молба, в последната е формулиран петитум на иск за присъждане на сумата 10
149,75 евро – предсрочно изискуема главница по договора за кредит от 28.08.2008г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
както и на сумата 355,75 евро – лихва за периода от датата на предсрочната
изискуемост 30.11.2011г. до 02.12.2011г. Претендират се деловодни разноски. (Първоначално
исковете са предявени като евентуални, съединени с главни установителни искове по реда на чл.422 ГПК,
по отношение на които производството по делото е прекратено с влязло в сила
определение от 10.02.2017г.)
Ответникът П.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.Д.Д., оспорва исковете. Оспорва да е налице валидно сключен
договор за кредит с „БАНКА ДСК“ЕАД и в тази връзка възразява, че договорът за
кредит, представен от ищеца, не е подписан от него като кредитополучател.
Евентуално оспорва да е налице неизпълнение по договора за кредит, което да е
послужило като основание за настъпване на предсрочна изискуемост. Поддържа, че по
договора са постъпвали редовни месечни плащания от длъжника, включително и след
твърдяната дата на неизпълнение – през месеците септември, октомври, ноември и
декември 2011г. По същата сметка се превеждало трудовото възнаграждение на
ответника всеки месец през периода от 28.08.2008г. до настоящия момент, чийто
размер бил достатъчен за погасяване на месечните периодични задължения по
кредита, поради което кредиторът можел да събере дължимите вземания, както било
предвидено в договор за залог върху вземания по трудово правоотношение от
28.08.2008г., представен от ищеца. С този договор била осигурена възможност за
изпълнение на задълженията по кредита, за това, ако кредиторът престанал да
инкасира суми от разплащателната сметка и да погасява с тях дължимите вноски,
същият изпаднал в забава и длъжникът не следвало да понесе неблагоприятните
последици от това. Възразява още, че банката не го е уведомила за твърдяната
предсрочна изискуемост на вземанията. Възразява
още, че клаузата за лихва в договора е нищожна, тъй като е неравноправна. По
отношение на претенцията за лихви възразява и, че същата е погасена по давност.
Оспорва също така да е налице валидно сключен договор за продажба на вземания,
както и цесията да му е надлежно съобщена. По изложените съображения моли
исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
представения по делото оригинален документ, че на 28.08.2008г. между „БАНКА
ДСК“ЕАД и ответника П.Г. е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата
12 800 евро, подлежаща на връщане чрез 120 месечни погасителни вноски, всяка с
падеж 28-мо число на текущия месец. В погасителния план към договора е
предвидена първа вноска в размер 192 лв., платима на 28.08.2008г., останалите
вноски са в размер 154,96 лв., а последната от 155,21 лв. подлежи на плащане в
срок 28.08.2018г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер 7,95 %, включена
във всяка погасителна вноска. Неразделна част от договора са общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, подписани и приети от кредитополучателя. В
т.19.2 ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер 10 процентни пункта (17,95 %).
Установява се, че на
28.08.2008г. между страните е сключен и договор за залог върху вземания по
трудово правоотношение с цел обезпечаване на вземането по договора за кредит от
същата дата. Предмет на залога са вземания на длъжника от трудово
правоотношение с ********* *******. Предвидено е трудовото възнаграждение да
постъпва по конкретно посочена в договора банкова сметка, ***. Уговорено е в т.8.1 от този договор, че в
случай на неизпълнение на което и да е задължение за плащане по договора за
кредит от страна на залогодателя, заложният кредитор може да събере вземането
си от посочената сметка. Установява се от приетото по делото удостоверение №****/30.09.2016г.,
издадено от *********************, че получаваното от ответника нетно трудово
възнаграждение за длъжността ********** в периода от 2008г. до датата на
издаване на удостоверението е превеждано в „БАНКА ДСК“ЕАД, клон *******, по
банковата сметка, посочена в договора за залог.
С договор за продажба на
вземания (цесия) от 25.04.2012г. „БАНКА ДСК“ЕАД прехвърля всички вземания по
предоставени потребителски кредити, които са просрочени и не се погасяват
надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително с изтеклите лихви, посочени в нарочен приемо-предавателен протокол,
на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********. Видно от представения
приемо-предавателен протокол от 04.05.2012г. към договор за цесия от
25.04.2012г., вземанията спрямо ответника по процесния договор за кредит са
включени в продмета на цесията. Видно от приетото по делото пълномощно (л.14),
цедентът е упълномощил дружеството-цесионер да уведоми за цесията всички
длъжници. Приложено е и уведомление до П.Г. от 03.05.2012г. (л.17), с което „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД уведомява същия, че с договор за продажба на вземания
от 25.04.2012г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД, е придобило вземанията, произтичащи
от договор за кредит от 28.08.2008г. Според представеното известие за
доставяне, уведомлението е изпратено по пощата, като пратката е върната в
цялост, непотърсена от получателя. Няма спор, а това се установява и след
справка в търговски регистър, че считано от 15.11.2012г. ищцовото дружество „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********, е правоприемник след преобразуване и
заличаване на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен изцяло и еднократно на
28.08.2008г. Кредитополучателят е изплатил сумата 6 140,88 евро, с която
са погасени, както следва: главница в размер 2 680,25 евро; договорни
лихви от 3 187,81 евро; наказателни лихви от 48,64 евро и такси по кредита
в размер 224,18 евро. Последното направено по договора плащане от длъжника е
осчетоводено на 29.11.2011г., като с това са платени погасителните вноски до
28.08.2011г., след което обслужването на кредита е преустановено. Актуалният
размер на задълженията по процесния договор за кредит възлиза на, както следва:
главница – 10 149,75 евро и лихва за забава за периода от 30.11.2011г. до
02.12.2011г. – 355,75 евро.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между ищеца и „БАНКА ДСК“ЕАД са възникнали правоотношения по договор за
банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който посоченото дружество се
е задължило да предостави на ответника сумата 12 800 евро при договорени
условия и срок, която сума последният се е задължил да върне по установения
между тях начин – чрез равни месечни погасителни вноски. Уговорена е била и възнаградителна
лихва по кредита, включена като част от всяка погасителна вноска. Истинността
на приложения по делото договор е оспорена от ответника, като в рамките на
исковото производство е открито производство по реда на чл.193 ГПК. На
ответника е указано, че негова е тежестта да докаже неистинността на оспорения
документ на основание чл.193, ал.3 ГПК. Въпреки това доказателства в тази
насока не са ангажирани и оспорването не е успешно проведено, ето защо съдът
намира, че документът е истински и се ползва с формална доказателствена сила,
която установява, че ответникът е автор на фигуриращите в договора
волеизявления, съответно налице е обвързаност между страните по договор за
банков кредит, с който същите са поели определени права и задължения.
Установява се, че ищецът е изпълнил своето задължение, а именно – да предаде на
ответника уговорения кредит. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза, като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, според която сумата по договора е постъпила по сметка
на кредитополучателя в деня на сключване на договора. С това за ответника е
възникнало насрещното задължение да върне кредита в уговорения срок. От
заключението на счетоводната експертиза се установява още, че ответникът е
извършил плащания, с които вземанията на кредитодателя не са напълно погасени.
Установява се също, че плащания са постъпвали до датата 29.11.2011г., след
която изпълнението е преустановено.
Възраженията на ответника за това, че кредиторът е могъл да се
удовлетвори от предоставеното обезпечение, чрез договора за залог върху
вземания от трудово възнаграждение, съдът намира за неоснователни. На първо
място, по делото не са събрани доказателства, че постъпилите по банковата
сметка, посочена в този договор, средства са достатъчни за удовлетворяване на
кредитора. На следващо място, залогът е обезпечение, което дава възможност на
кредитора да се удовлетвори предпочтително от заложеното имущество по реда на
принудителното изпълнение, предвиден в ГПК – чл.165 ЗЗД. Кредиторът не би могъл
да се удовлетвори сам от заложното имущество, дори когато е налице съгласие за
това от длъжника, тъй като съгласно чл.152 ЗЗД всяко съглашение, с което се
уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този,
който е предвиден в закона, е недействително. Не е налице и хипотеза по чл.311 ТЗ, тъй като последната е относима към търговския залог върху вещ или ценна
книга. Ето защо съдът намира, че уговорката в т.8.1 от процесния договор за
залог следва да бъде тълкувана единствено в смисъл, че заложният кредитор ще
има право да се удовлетвори предпочтително от заложеното вземане, в случай на
предприето принудително изпълнение срещу длъжника по реда на ГПК, поради което
и възраженията, че същият не бил прихванал вземанията си от това имущество са неоснователни.
Освен това, ако е налице забава на кредитора да приеме предложеното му
изпълнение, то тя не освобождава длъжника от дълга, а единствено от последиците
на собствената му забава – чл.96, ал.1 ЗЗД, поради което посоченото би могло да
засегне единствено претенцията за начислена след настъпване на предсрочната
изискуемост лихва, която съдът ще обсъди по-нататък.
Неоснователни са и възраженията, свързани с това, че не е налице
валидно сключен договор за цесия, както и, че последната не е надлежно съобщена
на длъжника. Представения по делото договор за цесия не е оспорен и валидно
обвързва страните по същия. От приложения към него приемо-предавателен протокол
се установява, че вземанията по процесния договор за кредит са включени в
обхвата на цесията, поради което следва да се приеме, че последните са надлежно
прехвърлени на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, а впоследствие по
реда на преобразуването и в полза на ищеца, в качеството му на правоприемник на
дружеството-цесионер. В чл.99, ал.3 ЗЗД е предвидено задължение за предишния
кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по смисъла на закона само
това поражда ефекта на обвързване на длъжника и третите лица с цесията. Няма
пречка, обаче, това действие да бъде извършено чрез пълномощник, като няма
пречка и за уведомяването на длъжника да бъде упълномощен цесионерът – в този
смисъл Решение №137 от 02.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г. по описа на ВКС, ІІІ
г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. От приложеното по делото пълномощно се
установява, че цесионерът разполага с надлежна представителна власт да извърши
от името на цедента уведомяването на всички длъжници по процесния договор за
цесия, поради което съдът намира, че с достигане на изходящото от същия
уведомление длъжникът следва да се счита обвързан от цесията. Установява се, че
последният не е получил уведомлението преди датата на исковата молба, но според
съдебната практика (например Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на
ВКС, І т.о.) уведомяването по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД може да бъде извършено
чрез прилагане на съобщението до длъжника към исковата молба, както е в
настоящата хипотеза. Ето защо съдът намира, че с получаване на препис от същата
ответникът е уведомен за цесията и възраженията му в тази насока са неоснователни.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е преустановил плащанията на погасителни вноски по процесния договор
за кредит на 29.11.2011г., от когато датира последното по договора плащане. С
него задълженията по същия не са погасени. В т.19.2 от общите условия към
процесния договор за кредит, които са приети от ответника и с това станали
неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна
изискуемост при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, в който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. Твърденията на ищеца, че ответникът е изпаднал в забава,
считано от 28.08.2011г., не се установяват от доказателствата по делото, тъй
като от заключението на счетоводната експертиза (справка към нея) е видно, че
са постъпвали суми и през септември, октомври и ноември 2011г. От
доказателствата по делото се установява, че ответникът е изпаднал в забава след
последното плащане на 29.11.2011г. и 90 дни след това – на 26.02.2012г., са
настъпили предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Последната не настъпва автоматично с факта на изпадане в
забава на длъжника да погаси която и да е било месечна вноска и изтичане на
предвидения в ОУ период след това, а може да бъде обявена по преценка на
кредитодателя по аргумент от нормата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции. Посоченото е в съответствие и с изискванията на чл.432 ТЗ, който
предвижда, че в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно
връщане на сумата по кредита. Според установената съдебна практика, в това
число приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника,
включително в случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да
събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в
договор е предвидена т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането
става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото
тълкувателно решение е постановено още, че правото на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка производството по делото е
прекратено в частта относно предявените първоначално установителни искове по
реда на чл.422 ГПК, поради което обстоятелството, че предсрочната изискуемост
не е обявена преди подаване на заявление по чл.417 ГПК, е без значение за
изхода на спора. В съдебната практика по въпроса – Решение №77/10.05.2016г. по
т.д.№3247/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №169/17.01.2017г. по т.д.№1272/2015г.
на ВКС, ІІ т.о. и др., се приема, че исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника, което представлява основание за предявяване на осъдителен
иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния
случай съдът е сезиран с осъдителни искове, като ищецът поддържа, че
предсрочната изискуемост е обявена с исковата молба. В последната се съдържа
изявление в тази насока, като с нея се претендират и последиците от предсрочна
изискуемост, връчена е на ответника, поради което съдът намира, че изискването
на чл.60, ал.2 ЗКИ и горепосоченото тълкувателно решение са изпълнени. Според съда,
няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а
не от първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности. Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно
изискуемо е принадлежност към вземането, която преминава върху новия кредитор,
ведно със самото вземане. По смисъла на закона цесионерът придобива всички
съпътстващи вземането права, в това число потестативното право да обяви същото
вземане за предсрочно изискуемо. Това произтича и от разпоредбата на чл.71 ЗЗД,
която принципно е приложима спрямо всеки кредитор – както първоначален, така и
последващ такъв на основание договор за цесия. Съдебната практика също допуска
уведомлението за предсрочна изискуемост да изхожда от цесионер – Решение
№169/17.01.2017г. по т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о., ето защо съдът намира,
че възраженията на ответника в насока на това, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена, са неоснователни. Съответно намира, че в полза на ищеца
съществува и е изискуемо вземането за оставащата главница по договора за кредит
в размер 10 149,75 евро, изчислен от счетоводната експертиза, за това главният
иск за присъждане на тази сума е доказан и основателен и следва да се уважи.
Искът за присъждане на сумата 355,75 евро – лихва за периода от
30.11.2011г. до 02.12.2011г., е неоснователен. При приемане на счетоводната
експертиза вещото лице уточнява, че лихвата е начислена от банката като такава
за забава, а според исковата молба същата се претендира за период след
настъпване на предпоставките по т.19.2 ОУ към договора, което ищецът поддържа,
че е станало на 29.11.2011г. В последната клауза е предвидено, че при забава в
плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер 10 процентни пункта (17,95 %). Както се каза
по-горе, обаче, по делото се установява, че ответникът е правил плащания до
29.11.2011г., включително, или забавата му датира от този момент, съответно
90-дневният период, след който кредитът се отнася в просрочие и върху
остатъчната му стойност се начислява лихва за забава в размер 17,95 %, е
изтекъл на 26.02.2012г. (90 дни след 29.11.2011г.) Кредиторът е имал основание
да начислява посочената лихва след този момент съгласно уговорката в т.19.2 от
общите условия, поради което лихва за забава в този размер за предходен период
не се дължи. Ето защо съдът намира, че искът за присъждане на сумата 355,75
евро – лихва за забава по т.19.2 ОУ за периода от 30.11.2011г. до 02.12.2011г.,
следва да се отхвърли, без да е необходимо да се обсъждат възраженията за
неравноправност на клаузата и за изтекла погасителна давност, направени от
ответника.
При този резултат
и двете страни имат право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. На ищеца следва да бъде възстановена от ответника държавната такса, заплатена по иска за
присъждане на сумата 10 149,75 евро, в размер 794,05 лв. Отделно от това,
ищецът е направил разноски за възнаграждение за в.л. в размер 150 лв., като на
основание чл.78, ал.8 на същия се дължи и юрк. възнаграждение в размер 300 лв.,
определен по реда на чл.37 ЗПП във връзка с чл.25 НЗПП с оглед материалния
интерес по делото. От тези разноски в общ размер 450 лв., по съразмерност му се
следват 434,76 лв. Общият размер на разноските, които ответникът следва да му
заплати, е 1 228,81 лв. Ответникът е направил разноски за адв.
възнаграждение в размер 1 750 лв. (л.110), от което по съразмерност му се
следват 59,26 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, представлявано
от И.Г.Д., сумата 10 149,75 евро – (десет
хиляди сто четиридесет и девет евро и 75 е.ц.) – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 28.08.2008г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК *********, което
вземане е придобито с договор за цесия от 25.04.2012г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 11.07.2016г., до окончателното плащане; както и сумата 1 228,81 лв. (хиляда двеста
двадесет и осем лева и 81 ст.) – деловодни разноски в производството по
гр.д.№9699/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ съединения иск за
присъждане на сумата 355,75 евро – лихва за периода от 30.11.2011г. до
02.12.2011г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Княз Александър
Дондуков” №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д., да заплати на П.Н.Г., ЕГН **********,***, сумата 59,26 лв. (петдесет и девет лева и 26
ст.) – деловодни разноски по предявените осъдителни искове в производството по гр.д.№9699/2016г.
по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова
Вярно с оригинала!
КЯ