О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 01.03.2019
г.
Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито
заседание на заседание на първи март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 129 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното::
Производството
е чл.60, ал.5 от АПК.
Образувано
е по жалба на С.Д.Д. *** против разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на заповед № ЗД/Д-Р-011/28.02.2019 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе, с която, на основание чл.27, ал.1 вр. с чл.4,
ал.1, т.4, чл.5, ал.1 от ЗЗДт и § 1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДт, считано от
28.02.2019 г., детето K. V., родено на *** г. в Хамбург,
Германия, с родители: майка С. Д. П., български гражданин, и C. V., немски
гражданин, е настанено в професионалното приемно семейство на Д. Г. Д., до
произнасяне на съда с решение съгласно чл.28 от ЗЗДт.
Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по
административната преписка, намира следното:
Жалбата е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна.
Искането за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение е непрецизно формулирано като в жалбата по същество се иска съдът да
постанови „незабавна привременна мярка“ като детето бъде предадено на майката.
От съдържанието на самото искане обаче става ясно, че се иска да бъде
преустановено предварителното изпълнение на административния акт.
От данните по административната преписка се
установява, че на 19.02.2019 г., на граничен пункт Дунав мост – Русе, при
влизане в страната, е задържано детето K. V.. То пътувало придружено от
жалбоподателката, която е негова майка. При извършената гранична проверка било
установено, че на основание чл.32 детето е обявено за изчезнало в Шенгенска
информационна система (ШИС) от властите в Германия с цел поставянето му под
закрила. Със заповед от 19.02.2019 г., на основание чл.37 от ЗЗДт и чл.11 от Наредба
№ I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска
закрила, на детето е предоставена полицейска закрила. Впоследствие му е предоставена
и социална услуга от резидентен тип -
настаняване в кризисен център заедно с майката, с цел осигуряване на сигурна и
защитена среда и грижа за доброто му психо-емоционално състояние.
По делото има многобройни данни, че майката системно нарушавала
правилата за ползване на социалната услуга и не полагала адекватни грижи за
детето по време на престоя в центъра. По данни на служители, с поведението си тя
застрашавала здравето на детето като не полагала грижи за хигиената му, оставяла
го да взема храна от пода, която после да яде, пушела ежедневно цигари в
помещението, в което спи малката К. и я оставяла да ходи боса по студения под.
В косата на детето били установени гниди, а майката не следвала инструкциите за
прилагане на препарата за тяхното отстраняване. На 22.02.2019 г., на
електронната поща на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР,
бил изпратен документ на немски език, непридружен с превод на български език,
препратен на електронната поща на ответника по жалбата, за който при
проведената същия ден среща бащата – немския гражданин C. V. заявил, че
представлява решение на немски съд в гр.Хамбург за определяне на привременни
мерки чрез предоставянето на родителските права по отношение на детето на него
и определяне на местоживеенето му да е също при него. За да подлежи на пряко
признаване, съгласно чл.621, ал.1 от ГПК, това решение следваше да е
представено в препис, заверен от постановилия го съд и да е придружено от
удостоверение съгласно приложение II към чл.39 на Регламент (ЕО) № 2201/2003
на Съвета от 27.11.2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
Въпреки декларираното пред социалните работници желание
да бъде с детето си, на 26.02.2019 г. майката депозирала молба, че не желае да
ползва услугата настаняване в кризисен център. В становището си ответникът по
жалбата сочи, че предния ден – 25.02.2019 г., след отсъствие от центъра,
майката на детето се върнала в нетрезво състояние, проявявайки агресивно
отношение към служителите. На 27.02.2019 г., след проведена среща на Координационния
механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и
деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина, е взето решение за промяна на
мярката за закрила чрез настаняване на детето в приемно семейство, считано от
28.02.2019 г. На 28.02.2019 г. е получена информация от управителя на кризисния
център, че майката самоволно е напуснала услугата и е оставила детето. Същия
ден е издадена и заповед № ЗД/Д-Р-011/28.02.2019 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе като е допуснато и предварителното й изпълнение.
Според чл.32 § 1, глава VI „Сигнали за изчезнали лица“, от Решение
2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. относно
създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система
от второ поколение (ШИС II), данните относно изчезнали лица, които е нужно да
бъдат поставени под закрила и/или да се установи местонахождението им, се
въвеждат в ШИС II по молба на компетентния орган на държавата-членка, подаваща
сигнала. В § 2, б.“а“ (i) от същата разпоредба е посочено, че в
системата могат да се въвеждат и изчезнали лица, които трябва да бъдат
поставени под закрила с цел гарантиране на собствената им защита. От текста на §
3 става ясно, че § 2, б.“а“ се прилага единствено към лица, които трябва да
бъдат настанени в специализирано заведение по решение на компетентен орган, а §
4 пояснява че §§ 1 – 3 се прилагат по-специално към непълнолетни и малолетни
лица. В чл.33 са указани действията, които съответните национални власти са
длъжни да предприемат, в изпълнение на действията по регистрирания сигнал.
Посочено е, че ако бъде открито лице, посочено в чл.32, компетентните органи, при
спазване на § 2, съобщават неговото местонахождение на държавата-членка, подала
сигнала. Те могат, в случаите, посочени в член 32, § 2, б.“а“, да преместят
лицето на безопасно място, за да предотвратят по-нататъшното му придвижване,
когато това се допуска от националното законодателство.
Следва да се приеме, че наложената със
заповедта мярка за закрила по отношение на детето чрез настаняването му в
професионално приемно семейство представлява изпълнение на ангажиментите на
Република България именно на посочената разпоредба на чл.33 от Решение
2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. Допуснатото предварително изпълнение на
заповедта, с цел да се избегне опасността от увреждане на физическото,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето К.,
определено като дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДт, както
и с цел да се предотврати неговото по-нататъшно придвижване в изпълнение на
чл.33 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г., гарантира най-добрия
интерес на детето и е в съответствие с чл.60, ал.1 от АПК, която разпоредба
допуска предварителното изпълнение на административния акт и когато трябва да се
осигури животът или здравето на гражданите. Тук следва да се отбележи, че
майката сама е избрала да напусне кризисния център, в който е била настанена
заедно с детето, като по този начин е станала причина за замяната на тази мярка
за закрила с друга, чрез настаняването на детето в професионално приемно
семейство по административен ред – чл.4, ал.1, т.4 вр.чл.27, ал.1 от ЗЗДт. При
съответна промяна в поведението на майката чрез полагане на адекватни грижи за
детето и спазване на правилата на кризисния център, мярката за закрила може да
бъде изменена като майката отново бъде с детето си, което безспорно би било в
негов интерес предвид ниската му възраст, привързаността между майка и дете и
невладеенето на български език от последното.
За пълнота трябва да се посочи, че искането на бащата
за предаване на детето на него следва да бъде решено, както на последния е било
разяснено при проведената среща, по надлежния ред – по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, чл.22а –
чл.22е от ЗЗДт и чл.11 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. В производството по
Хагската конвенция компетентният български съд – СГС, може да определи и
подходяща привременна мярка съгласно чл.22б от ЗЗДт, която ще има приоритет
пред мерките за закрила, които се предприемат по административен и съдебен ред
по ЗЗДт. Решението на СГС обаче не решава въпроса за родителските права по
същество – чл.19 от Конвенцията, по който въпрос ще е компетентен немският съд
съгласно чл.10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, при възникнал спор между
родителите.
Така
мотивиран и на основание чл.60, ал.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Д., с ЕГН **********,***,
против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед №
ЗД/Д-Р-011/28.02.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Русе, с която, на основание чл.27, ал.1 вр. с чл.4, ал.1, т.4, чл.5, ал.1 и §
1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДт, считано от 28.02.2019 г., детето K. V., родено на
*** г. в Хамбург, Германия, с родители: майка С. Д. П., български гражданин, и
C. V., немски гражданин, е настанено в професионалното приемно семейство на Д.
Г. Д., до произнасяне на съда с решение съгласно чл.28 от ЗЗДт.
Определението
може да се обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :