Р Е Ш Е Н И Е
№ 616/27.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1014 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във
вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Парк Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт №
Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г., издаден от В.С.К.на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л.на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 458 от 29.09.2022 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ -
Пловдив.
В
жалбата са релевирани доводи, че аргументите на ревизиращите органи не
кореспондират с материалния закон и със събраните в производството
доказателства. В съдебно заседание и с представени писмени бележки,
процесуалният представител на дружеството адвокат М. поддържа жалбата и излага
становище за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради което претендира
отмяната му, ведно с присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът
- Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител юрисконсулт К., излага становище за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321007517-020-001/29.12.2021
г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Предметът и периодът на
ревизията обхваща задължения за ДДС за данъчен период от 01.06.2020 г. –
30.04.2021 г. Заповедта е изменена със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001321007517-020-002/01.04.2022
г. и ЗИЗВР № Р-16001321007517-020-003/03.05.2023 г.,
като срокът на ревизията е удължен до 05.05.2022 г., и впоследствие до 06.06.2022
г.
За
резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад (РД) № Р-16001321007517-092-001/17.06.2022 г. като липсват данни
дружеството да е подало възражение срещу РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Констатациите
в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт №
Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г., издаден от В.С.К.на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л.на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията.
В
ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото
издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към
данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил
подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от
ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК,
представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени
подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно
установяването на задължения по ЗДДС.
Предвид
изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че
ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.
119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.
На 27.07.2022
г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив е подадена жалба, вх. № 70-00-7050/27.07.2022 г., чрез НАП –
офис Пазарджик и вх. № 20-28-164/29.07.2022 г. на НАП - Пловдив, с която „Парк
трейд“ ЕООД оспорва Ревизионен акт № Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г., с
който за дружеството е установено задължение по ЗДДС в размер на 24680,38 лв.
главница и допълнително начислена лихва, като незаконосъобразен.
С
Решение № 458 от 29.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ
на НАП, ревизионният акт е потвърден в частта за начислен ДДС в размер на 24
497,05 лв. и лихви 3057,20 лв., в т.ч. 16 050 лв. главница и лихви 1 987,15
лв. за периоди м 03. и 04. 2021 за начислен ДДС и 8447,05 главница и
1 070,05 лихви за периода 03.2021 г. за неотразено кредитно известие и е
отменен в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 183,33 лв.
с прилежащи лихви 21,69 лв. за данъчния период м.04.2021 г.
Задълженията
по потвърдената част от ревизионния акт касаят продажба на лек автомобил марка
Мерцедес модел S350 Blue tec 4Matic на купувач „Ивиндъстри“ ЕООД, за който е
прието, че е свързано лице с жалбоподателя; за продажба на Верижен трактор Т 54
ВТ и мотокар на „АКВАБИЛД 67“ ЕООД, както
и за неотразено кредитно известие от 29.03.2021 г., издадено от „ДСК Лизинг“ АД
по отношение на товарен автомобил Ауди Кю 7 (Q7) с рег. № ***.
Решение
№ 458 от 29.09.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на
жалбоподателя на 10.10.2022 г., видно от известие за доставка на л. 22 от
делото.
В
законоустановения срок, с жалба вх. № 96-00-266 от 25.10.2022 г., изпратена по
пощата с писмо с пощенско клеймо от 22.10.2022 г. „Парк Трейд“ ЕООД е подало
жалба срещу Ревизионен акт № Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г. в
потвърдените с решението на директора на ОДОП – Пловдив части.
Установява
се, че предмет на дейност на „Парк Трейд“ ЕООД по данни от ТРРЮЛНЦ е покупка на
стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен
вид, внос-износ; продажба на стоки от собствено производство; търговско
представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки;
покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел препродажба и всякакви
други дейности и услуги, които не са забранени от закона. Законен представител
на дружеството е И.Г. Л., считано от 10.03.2021 г., съгласно вписване с уникален
номер 20210310172332. От регистрацията на дружеството – 28.09.2017 г. до
10.03.2021 г. управител на дружеството е било друго лице - Т.Д.Б..
Процесните фактури по оспорената част от РА,
която не е отменена от Директора на дирекция ОДОП – Пловдив, касаят извършени
продажби през м. 03.2021 г. и м. 04.2021 г. от страна на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД на
дълготрайни материални активи. Същите са реализирани съгласно фактура №
**********/25.03.2021 г. към клиента „ИВИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Пазарджик, с ЕИК
*********, с данъчна основа 8 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 600,00
лв., с предмет на доставката - лек автомобил, марка „Меrcedes”, модел „S350
BlueTec 4Матic“, с регистрационен номер ***; фактура № **********/19.04.2021 г.
към клиента „АКВАБИЛД 67“ ЕООД, с.
Ковачево, общ. Септември, с ЕИК *********, с данъчна основа 8 000,00 лв.
и начислен ДДС в размер на 1 600,00 лв., с предмет на доставката – мотокар,
както и фактура № **********/20.04.2021 г. към клиента „АКВАБИЛД 67“ ЕООД, с
данъчна основа 7 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 400,00 лв., с предмет
на доставката - верижен трактор. По отношение на кредитното известие предмет на
РА: касае се за кредитно известие (КИ) № **********/29.03.2021 г. на стойност
(-) 42 235,30 лв. и ДДС (-) 8 447,05 лв., издадено към фактура №
**********/14.11.2018 г. от „ДСК Лизинг“ АД, поради прекратяване на договор за
лизинг и неговото неизпълнение от страна на лизингополучателя „Парк Трейд“ АД.
Установено
е, че дружеството е придобило описаните ДМА, съгласно следните фактури:
съобразно фактура № **********/02.10.2017 г., издадена от „ПОЛИ 86“ ЕООД, гр.
Пазарджик, с ЕИК *********, с данъчна основа 182 000,00 лв. и начислен ДДС в
размер на 36 400,00 лв., с предмет на доставката - лек автомобил, марка „Меrcedes“,
модел „S350 BlueTec 4Matic“, с регистрационен номер ***; съобразно фактура №
**********/05.04.2019 г., издадена от „БИОТРЕНД ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр. София, с ЕИК
*********, с данъчна основа 45 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 9 000,00
лв., с предмет на доставката - мотокар; съобразно фактура №
**********/10.04.2019 г., издадена от „БИОТРЕНД ЕКСПОРТ“ ЕООД, с данъчна основа
28 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5 600,00 лв., с предмет на доставката
- верижен трактор; Съобразно фактура № **********/22.10.2018 г. с данъчна
основа 24 400,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 880,00 лв., с посочено
основание на стопанската операция - първоначална вноска и фактура №
**********/14.11.2018 г. с данъчна основа 97 600,00 лв. и начислен ДДС в размер
на 19 520,00 лв., с предмет на доставката - главница по приложение е придобит и
употребяван товарен автомобил АUDI Q7, с рег. № ***.
Към
административната преписка са представени писмените доказателства описание в
РД.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
Съгласно
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изслушаното заключение на вещото
лице, което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно
изготвено, и в тази връзка го кредитира напълно, се установи, че „ПАРК ТРЕЙД“
ЕООД е закупило през м. 10.2017 г. и м. 04.2019 г. ДМА, автомобил, мотокар и
трактор, за придобИ.ето на които е упражнило правото на приспадане на пълен
данъчен кредит. Във връзка с осъществена през м. 03.2021 г. и м. 04.2021 г.
продажба на същите активи от страна на дружеството са издадени фактури, за
които ревизиращите органи установяват, че са на многократно по-ниски стойности
от тяхната покупна цена.
С
оглед горните, експертизата дава заключение, че тъй като по делото няма събрани
писмени доказателства за техническото състояние на лекия автомобил към датата
на процесната сделка за продажба, което състояние евентуално да обосновава десет
пъти по-ниската цена спрямо балансовата му стойност към този момент, експертизата
не може да приеме, че тази сделка няма белезите на безвъзмездна сделка по
смисъла на ЗДДС. Вещо лице е заключило, че предвид голямата разлика между
балансовата стойност на лекия автомобил към датата на продажбата- 100 100 лева
и посочената застрахователна стойност - 42 000 лева, то пазарната оценка на
актива би обосновала по-точно данъчната основа за облагане с ДДС.
В
допълнение вещото лице е посочило, че по делото няма
събрани писмени доказателства за техническото състояние на мотокара и верижния
трактор към датата на процесните сделки за продажба, което състояние евентуално
да обосновава три пъти по-ниската цена спрямо балансовата им стойности към този
момент. Ето защо, и експертизата не може да приеме, че тези сделки нямат
белезите на безвъзмездна сделка по смисъла на ЗДДС.
В
заключение, вещото лице приема, че данъчната основа, посочена в процесното
кредитното известие е в размер на 42 235,25 лева и ДДС възлиза на 8447,05 лева.
Стойността на данъчната основа следва да се формира от сбора на погасителните
вноски по главница за периода от 01.04.2021 г. до 01.11.2022 г., посочени в
погасителния план към процесния договор за финансов лизинг, като при извършени
изчисления съгласно погасителния план, представен по делото /стр. 240 гръб/ се
установява, че сборът от погасителните вноски за периода от 01.04.2021 г. до
01.11.2022 г., които не са дължими, възлиза на 21 594,59 евро - с левова
равностойност 42 235,35 лева. ДДС върху изчислената стойност възлиза на
8 447 лева.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора и съобразно искане на
жалбоподателя по делото са разпитани и двама свидетели, а именно:
Свидетелят
Д. Г. Г. посочва, че има познания за автомобилите, защото в предишен период е
работил като автомеханик. Изрично посочва, че дава показания по повод лек
автомобил Мерцедес модел С 350 с рег. № ***, за който твърди, че е собственост
на И.Л.. Според свидетеля автомобилът имал проблем с двигателя. С И.Л. се
видели случайно на един паркинг, близо до офиса на Л.. Той го попитал като
мнение дали може да му каже каква би могла да е причината за повредата и
по-точно за самия автомобил и какви са последствията. Свидетелят твърди, че
съгласно даденото описание на повредата от страна на Л., е преценил, че се
касае за тежка повреда по автомобила и той не можел да се движи. Свидетелят
обаче изрично посочва, че не е виждал автомобилът и мнението му е на база
разказ на И.Л. за състоянието му.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Г., доколкото същият не е възприел лично
състоянието на автомобила, не е виждал колата и поради това не би могъл да
представи реално становище или мнение дали автомобилът е бил изправен или не. Нещо
повече дадените показания в съдебно заседание опровергават и представената
декларация от свидетеля на л. 40 от делото. Освен това по делото липсват и
данни за квалификация на свидетеля доказваща познанията му като автомеханик.
Поради това и изразеното мнение на свидетеля за повреда на автомобила, не
установява неизправното му състояние.
Свидетелят
А.Б. твърди, че познава И.Л., който е управител на „Парк Трейд“ ЕООД. От
неговата майка е взел под наем офис и гараж в с. Мало Конаре. Камионите на
фирма на свидетеля стояли там. Плащали наем за този офис и гараж в с. Мало
Конаре, като от години работели по маршрута Туркменистан – България.
Свидетелят
твърди, че през 2017 г. И.Л. взел чисто нов автомобил – Ауди Кю 7 (Audi Q7),
дизел от магазин в Пловдив на лизинг към Банка ДСК. Свидетелят твърди, че той и
неговият партньор взели автомобила, като посоченият партньор закарал автомобила
в Туркменистан. Това било в края на 2018 г. или през 2019 г. Твърди, че колата
била взета под наем от И.Л., като уточнява, че с Л. се уговорили свидетелят и
партньора му да плащат колата, за да я ползват. Фирмата им била нова и не им
давали лизинг. Твърди, че когато колата пристигнала в Туркменистан, била
оставена там като гаранция и взели камиони. Твърди, че партньорите им в
Туркменистан катастрофирали с посоченото ауди.
Не
на последно място свидетелят твърди, че е заплащал редовно лизинговите вноски
за автомобила за 6-7 месеца, но колата не можело да се възстанови, а и дошла
кризата с Ковид - 19 и не можели да плащат повече. Впоследствие били платили
цялата сума по лизинга.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Б., тъй като същите не кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал. Не са представени официални данни
за излизане на колата от страната, нито официални данни за претърпяно пътно –
транспортно произшествие със същата, от които да се установи по обективен начин
състоянието ѝ и дали действително автомобилът е повреден до степен на
невъзможност за неговата поправка и употреба по предназначение. Освен това
свидетелят твърди, че през 2017 г. Л. бил взел чисто нов автомобил на лизинг,
но съгласно данни за „Парк Трейд“ ЕООД вписани в ТРРЮЛНЦ за този период
управител на жалбоподателя е друго лице – Т.Д.Б., а едноличен собственик на
капитала е друго юридическо лице – Парк ЕООД, също собственост на Б., като Л. е
станал управител и едноличен собственик на капитала на „Парк трейд“ ЕООД едва
на 10.03.2021 г. Установява се и, че процесният автомобил е употребяван към
момента на придобИ.ето му от „Парк трейд“ ЕООД, а не нов. Следователно е
невъзможно Л. да е взел процесният автомобил Ауди Кю 7 на лизинг през 2017 г.,
за да го предостави на свидетеля.
В
хода на съдебното производство са представени и споразумение от 10.03.2023 г. с
ДСК Лизинг АД, Договор за прехвърляне на собственост на МПС от 03.05.2023 г., 4
броя вносни бележки, с оглед дадените от свидетеля Б. показания.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост
на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства,
констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на
определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен
размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД
и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в
този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
По
делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният
ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, както и на
електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т.
10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на
квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в
който публикува удостоверенията, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения.
В
случая от направената служебна справка на представените документи на електронен
носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са
имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП Пловдив са
подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на
процесуалните разпоредби при издаването му.
При
издаването на ревизионния акт не са нарушени и материалните разпоредби.
Съгласно
констатациите на приходните органи жалбоподателят е придобил ДМА в периода 2017
г. - 2019 г., с които се е разпоредил през 2021 г., както следва:
Придобити
ДМА:
-
лек автомобил, марка „Меrcedes“, модел „S350 BlueTec 4Matic“ номер ***,
съобразно фактура № **********/02.10.2017 г., издадена от „ПОЛИ 86“ ЕООД, гр.
Пазарджик, с ЕИК *********, с данъчна основа 182 000,00 лв. и начислен ДДС в
размер на 36 400,00 лв.,
-
мотокар, съобразно фактура № **********/05.04.2019 г., издадена от „БИОТРЕНД
ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, с данъчна основа 45 000,00 лв. и
начислен ДДС в размер на 9 000,00 лв., с предмет на доставката;
-
верижен трактор съобразно фактура № **********/10.04.2019 г., издадена от
„БИОТРЕНД ЕКСПОРТ“ ЕООД, с данъчна основа 28 000,00 лв. и начислен ДДС в размер
на 5 600,00 лв., с предмет на доставката;
-
употребяван товарен автомобил АUDI Q7, с рег. № ***, съобразно фактура № **********/22.10.2018 г.
с данъчна основа 24 400,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 880,00 лв., с
посочено основание на стопанската операция - първоначална вноска и фактура №
**********/14.11.2018 г. с данъчна основа 97 600,00 лв. и начислен ДДС в размер
на 19 520,00 лв., т.е. на обща стойност от 122 000 лв. без ДДС и стойност
на ДДС в размер на 24 400 лева.
Дружеството
се е разпоредило чрез продажба с първите три актива (лек автомобил мерцедес,
мотокар и верижен трактор), а за товарният автомобил Ауди Кю 7 е развален
лизинговият договор, като е издадено кредитно известие от ДСК Лизинг на Парк
Трейд АД.
Установява
се безспорно в тази връзка, че процесните фактури по оспорената част от РА, касаят
извършени продажби през м. 03.2021 г. и м. 04.2021 г. от страна на „ПАРК ТРЕЙД“
ЕООД на дълготрайните материални активи. Същите са реализирани съгласно фактура
№ **********/25.03.2021 г. към клиента „ИВИНДЪСТРИ“ ЕООД, фактура №
**********/19.04.2021 г. към клиента „АКВАБИЛД 67“ ЕООД, и фактура №
**********/20.04.2021 г. към клиента „АКВАБИЛД 67“ ЕООД. А по отношение на
разваления договор за лизинг е издадено кредитно известие (КИ) №
**********/29.03.2021 г. на стойност (-) 42 235,30 лв. и ДДС (-) 8 447,05 лв.,
издадено към фактура № **********/14.11.2018 г. от „ДСК Лизинг“ АД.
Относно притежавания от „ПАРК ТРЕЙД“
ЕООД лек автомобил (Мерцедес), който впоследствие е продаден от дружеството, в
хода на ревизията са предприети допълнителни процесуални действия, като с
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице (ИПДПОТЛ)
с № Р-16001321007517-041-003/01.04.2022 г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е поискана информация относно преминати годишни технически
прегледи на лек автомобил, марка „Меrcedes“, модел „S350 BlueTec 4Маtic“, с
рег. № ***. Съгласно получения на 27.04.2022 г. отговор се удостоверява, че
въпросното моторно превозно средство (МПС) е преминало периодични прегледи за
проверка на техническата му изправност на 25.10.2018 г., на 03.12.2020 г. и на
19.01.2022 г. Към последната дата показанието на километропоказателя на автомобила
били 225 435 км.
Във
връзка с извършената от ревизираното дружество продажба на горепосоченото МПС
на многократно по-ниска стойност от тази при неговото придобИ.е, в хода на
ревизията е съставено ИПДПОТЛ с № Р-16001321007517-041-004/02.02.2022 г., с
което от купувача на автомобила - „Ивиндъстри“ ЕООД са изискани документи,
справки и обяснения относно осъществената от него покупка по издадената от
„ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД фактура № **********/25.03.2021 г. В отговор на горното
искане, по електронен път на 16.05.2022 г. е представен екземпляр на въпросния
първичен счетоводен документ, сключеният между двете дружества договор за
покупко-продажба на МПС и писмени обяснения. В последните е посочено, че при
закупуване на автомобила, същият е бил с блокирал двигател и не е бил в
движение, което е описано в договора за покупко-продажба. Управителят на „Ивиндъстри“
ЕООД твърди също, че повредата е отстранена от физическо лице, което не е
издало фактура за изпълнените ремонтни дейности на двигателя. Лицето декларира,
че впоследствие автомобилът е отдаден под наем на „Гурме Фууд“ ЕООД, с
идентификационен номер на ЮЛ *********. От страна на дружеството е представен и
договор за наем на МПС от 01.09.2021 г. с „Гурме Фууд“ ЕООД, аналитичен
регистър на счетоводни сметки 401 - Доставчици и 411 - Клиенти и счетоводен
амортизационен план за 2021 г.
Тоест
ревизиращият екип е установил, че към 2018 г., 2019 г. и 2022 г. посоченият
автомобил е технически изправен, съобразно данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, като с оглед доказателствата, че същият се отдава
под наем на „Гурме Фууд“ ЕООД към 2021 г., автомобилът също е бил изправен и в
употреба.
Освен
това, ревизиращият екип е установил, че „Ивиндъстри“ ЕООД не е регистрирано по
ЗДДС лице, както към момента на издаване на въпросната фактура (25.03.2021 г.),
така и към периода на извършване на ревизията на „Парк Трейд“ ЕООД.
От
страна на органите по приходите са предприети и действия по изискване по
надлежния ред от ДЗЗД „Самуилова и Арабаджиев“, с ЕИК ********* на копие на
удостоверение за застрахователната стойност, приложено към договора за
покупко-продажба на МПС - марка „Меrcedes“, модел „S350 BlueTec 4Маtic“, с рег.
№ ***. Лицето осъществило нотариална заверка на сключения договор за
прехвърляне на собственост върху МПС е представило по електронен път на
30.05.2022 г., искания документ, съгласно който застрахователната стойност на
горепосочения автомобил към 25.03.2021 г. възлиза на сумата от 42 000,00 лв.
Органите
по приходите са установили, че „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД в качеството му на „продавач“
и „Ивиндъстри“ ЕООД - „купувач“ на обследвания лек автомобил се явяват
„свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества е лицето И.Г. Л.. Последното
обстоятелство се потвърждава и от извършена служебна проверка по реда на чл.
23,а л. 6 от ТРРЮЛНЦ от съда.
С
оглед наличието на това обстоятелство от ревизиращия екип е формиран извод, че
между горепосочените юридически лица могат да се уговарят условия, различни от
обичайните, което в конкретния случай се изразява в извършена от „ПАРК ТРЕЙД“
ЕООД продажба на МПС (с висок луксозен клас) на значително по-ниска цена от
неговата реална реализуема стойност.
Установява
се също, че по повод извършеното на 02.10.2017 г. придобИ.е на въпросния лек
автомобил, ревизираното дружество е упражнило правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 36 400,00 лв., начислен върху данъчна основа от 182 000,00
лв., а при осъществената на 25.03.2021 г. продажба на същото превозно средство
„ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД издава към свързано лице фактура с данъчна стойност - 8
000,00 лв. и ДДС - 1 600,00 лв. С оглед наличието на горните обстоятелства
следва да се формира заключението, че в конкретния случай е налице безвъзмездна
доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, тъй като стойността на даденото
от „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД (цената, на която е придобит лекия автомобил) многократно
надхвърля продажната цена на същия автомобил, посочена в издадената към „ИВИНДЪСТРИ“
ЕООД фактура № **********/25.03.2021 г.
Относно
другите активи - верижен трактор и мотокар, органите по приходите констатират
аналогични обстоятелства за продажба на ДМА на значително по- ниска цена,
изразяващи се в това, че „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД е закупило през м. 04.2019 г.
въпросните ДМА (мотокар и верижен трактор) на определени стойности, а в
издадените от дружеството през м.04.2021 г. фактури към „АКВАБИЛД 67“ ЕООД
същите са реализирани на занижени цени.
За
да възприемат, че по отношение на разпореждането с гореописаните ДМА и описаните
фактури е налично нарушение на ЗДДС, ревизиращият екип се позовава на чл. 6,
ал. 3, т. 2 от ЗДДС (доп. ДВ, бр. 96 от 2019 г.), съгласно който за възмездна
доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне
на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при
производството, вноса или придобИ.ето ѝ е приспаднат данъчен кредит
изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима
икономическа дейност.
Този
извод е последвал от установеното от органите по приходите в хода на
извършеното ревизионно производство, че в конкретния случай е налице
безвъзмездна доставка на стока (лек автомобил - Мерцедес), тъй като
определената от „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД продажна цена на актива (9 600,00 лв. с ДДС)
е многократно по-ниска както от стойността на неговото придобИ.е (218 400,00
лв. с ДДС), така и от определената застрахователна стойност (42 000,00 лв.) към
момента на продажбата на превозното средство.
Аналогично
и мотокарът е придобит на стойност от 54 000,00 лв. с ДДС, а е продаден за 9600
лв. с ДДС, а верижният трактор е придобит за 33 600 лева с ДДС, а е
продаден за 8400 лв. с ДДС.
Предвид
това, на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
органите по приходите определят допълнително дължим през м. 03.2021 г. и м.
04.2021 г. от дружеството косвен данък в общ размер на 16 233,33 лв., по активи
както следва: 10533,33 лв. по повод продажбата на лекия автомобил, 3650,00 лв.
по повод продажбата на мотокара и 1866,67 лв. по повод продажбата на верижния
трактор.
Жалбоподателят
оспорва направените констатации относно допълнително начисления косвен данък за
горепосочените данъчни периоди с аргумента, че не са налице предпоставките за
прилагане разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС, тъй като в хода на
ревизията не били събрани данни за състоянието на описаните вещи към датата на
тяхната продажба на съответните клиенти, както и поради това че не била отчета
направената поправка при преобретателя „Ивиндъстри“ ЕООД. Именно в тази връзка
ангажира и показанията на свидетеля Г., които обаче съдът не кредитира с оглед
посоченото по – горе, че свидетелят сам твърди в съдебно заседание, че не е
възприел състоянието на автомобила лично, а дава мнение по описание на
състоянието на автомобила от И.Л., който е представляващия жалбоподателя, а и
липсват данни за квалификацията на Г. като компетентен автомеханик.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за състоянието на верижния трактор и
мотокара.
Предвид
горните, следва да се посочи, че съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната
основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не
се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или
освободена. В конкретния случай няма спор, че продажбата на обследваните ДМА е
облагаема доставка, дотолкова, доколкото същите не са предмет на доставки,
визирани в глава четвърта „Освободени доставки и придобИ.ия“ от ЗДДС.
Съгласно
26 на ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което
включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви
плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Определената по този
ред данъчна основа се увеличава и намалява с посочените в чл. 26, ал. 3 и ал. 5
от ЗДДС елементи.
Съответно
в чл. 27 от ЗДДС са визирани особени случаи при определяне на данъчната основа,
като съобразно ал. 1 от разпоредбата данъчната основа на доставка на стоки по
чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или
предоставена стоката, е данъчната основа при придобИ.ето или себестойността на
стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, намалена с
разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато
данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е
пазарната цена. Съответно с т. 1 от ал. 3 на чл. 27 ЗДДС е предвидено, че данъчната
основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната
основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма
право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит,
или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81; б) по-ниска от
пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане
на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на
възстановяване на платения данък по реда на чл. 81 или в) по-висока от пазарната цена,
доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит
или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на
платения данък по реда на чл. 81;
В
този случай текстът на буква „а“ от т. 1 поставя условието получателят на
доставката да няма право на приспадане на данъчен кредит в пълен или частичен
размер по повод извършеното от него придобИ.е на лекия автомобил. В хода на
ревизията е установено, че „Ивиндъстри“ ЕООД – приобретател на описания лек
автомобил марка Мерцедес, не е регистрирано по реда на ЗДДС лице към датата на
издадената от „Парк Трейд“ ЕООД фактура от 25.03.2021 г. Не е спорно и
обстоятелството, че доставката на лекия автомобил е осъществена между „свързани
лица“ по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК, тъй като управител и на
двете дружества е лицето И.Г. Л..
Установява
се в случая и, че съгласно счетоводен амортизационен план (САП) за 2021 г., на
жалбоподателя, процесният лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S350 BlueTec
4Маtic“ е въведен в експлоатация на 01.12.2017 г. с първоначална стойност 182
000,00 лв. Начислените амортизации възлизат на сумата от 81 900,00 лв., а
остатъчната стойност на актива е 100 100,00 лв. Същият е отписан през м.03.2021
г.
Относно
другите активи, включени в САП – мотокар и верижен трактор, се установява, че:
мотокарът е заприходен с първоначална стойност 45 000,00 лв., начислени са
амортизации за 7 500,00 лв. и остатъчната стойност е 37 500,00 лв. Същият е
продаден на 19.04.2021 г. за сумата от 9 600,00 лв. с ДДС. Верижният трактор Т
54 ВТ е заведен в счетоводството на дружеството с първоначална стойност 28
000,00 лв., начислени са амортизации за 4 666,60 лв. и остатъчна стойност - 23
333,40 лв., а е продаден на 20.04.2021 г. на цена 8 400,00 лв. с ДДС.
Съгласно
приетото заключение на вещото лице по настоящото дело, е възприето, че тъй като
по делото няма събрани писмени доказателства за техническото състояние на лекия
автомобил - Мерцедес към датата на процесната сделка за продажба, което
състояние евентуално да обосновава 10 пъти по-ниската цена спрямо балансовата
му стойност към този момент, то и експертизата не може да приеме, че тази
сделка няма белезите на безвъзмездна сделка по смисъла на ЗДДС. Тоест вещото
лице е възприело, аналогично на изводите на приходните органи, че в случая се
касае за безвъзмездна доставка.
Аналогично
вещото лице е приело, че тъй като по делото няма събрани писмени доказателства
за техническото състояние на мотокара и верижния трактор към датата на
процесните сделки за продажба, което състояние евентуално да обосновава три
пъти по-ниската цена спрямо балансовата им стойности към този момент, то и експертизата
не може да приеме, че тези сделки нямат белезите на безвъзмездна сделка по
смисъла на ЗДДС.
Предвид
всички гореизложени, следва да се приеме за правилен извода на приходните
органи, че е налице безвъзмездна доставка по отношение на лекия автомобил
Мерцедес, верижния трактор и мотокара. Не се установяват каквито и да е обективни
причини за разпореждането с посочените ДМА на стойност толкова по – ниска от
определената в САП и съответно дори застрахователната стойност на лекия автомобил. Съгласно определението дадено
в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК безвъзмездна е доставка, при която няма
възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
От
това следва и, че правилно органите по приходите са приложили чл. 27, ал. 1 във
връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2, чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и чл.
86, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, като начисляват съответния размер на дължимия
косвен данък.
Що
се касае до процесното кредитно известие, настоящият състав намира следното:
Жалбоподателят е закупил от ДСК Лизинг АД товарен автомобил Ауди Кю 7 през 2018
г., на лизинг, за което са издадени две фактури описани по – горе. Тези две
фактури са отразени в дневника за покупките на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, касаещи
м.10.2018 г. и м.11.2018 г., и съответно дружеството е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит в пълен размер, като е констатирано, че процесното
КИ не е включено в отчетните регистри на задълженото лице нито през периода на
неговото издаване - м. 03.2021 г., нито в следващи данъчни периоди. С цел
изясняване на всички обстоятелства и факти относно съставеното от лизингодателя
КИ, в хода на ревизията въз основа на ИПДПОТЛ с №
Р-16001321007517-041-001/29.03.2022 г. от „ДСК ЛИЗИНГ“ АД са изискани
определени документи и писмени обяснения, подробно описани на стр. 14-та от РД.
В отговор на горното искане на 12.04.2022 г. по електронен път от страна на
дружеството са представени документи, включващи: договор за финансов лизинг на
пътни превозни средства/оборудване № 0006380А1/ 18.10.2018 г. за лек автомобил
марка АUDI Q7, с рег. № ***, с посочена цена на актива 62 377,61 евро без ДДС;
погасителен план и приемо-предавателен протокол от 14.11.2018 г.; нотариална
покана от 11.02.2021 г. относно неизпълнение по договора за финансов лизинг с
приложена справка за дължимите суми; КИ № **********/29.03.2021 г. и др.
Установява
се от събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, че с
нотариална покана от 11.02.2021 г. лизингополучателят „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД е
поканен да изпълни своите задължения по договора за лизинг и да заплати
дължимите от него просрочени суми. Нотариалната покана известява
лизингополучателя, че в противен случай договорът за лизинг ще бъде прекратен.
Видно от печата на нотариуса, нотариалната покана е била връчена на 19.02.2021
г. Тъй като лизингополучателят не е извършил плащане по задълженията си в
предвидения в нотариалната покана срок, договорът за финансов лизинг с №
0006380А1 е прекратен считано от 29.03.2021 г. При спазване изискванията на чл.
6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за стойността на главницата, която „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД няма
да дължи към „ДСК ЛИЗИНГ“ АД е издадено кредитно известие №
**********/29.03.2021 г. към фактура № **********/14.11.2018 г. във връзка с
прекратяване на горепосочения договор. От „ДСК Лизинг“ АД е получена
информация, че кредитното известие е изпратено на получателя „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД
по обичайно възприетия начин за изпращане на документи по договора за лизинг, а
именно като прикачен файл по електронна поща на електронни адреси
-ivan_lulchev@abv.bg и gunay341@gmail.com съгласно писмо от 30.03.2021 г. Тъй като
договорът бил развален, се дължало връщане на вещта. Автомобилът обаче не бил
върнат на лизингодателя, поради което същият предприел съдебни действие срещу
„Парк Трейд“ ЕООД. Не се оспорва получаването на КИ.
В
тази връзка и в отговор на връчено на управителя на ревизираното дружество
ИПДПОЗЛ с № Р-16001321007517-040-003/ 09.05.2022 г., е представено писмено
обяснение, в което лицето И.Л. сочи, че въпросният автомобил още е във владение
на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД и същият не е върнат на лизингодателя „ДСК ЛИЗИНГ“ АД.
Превозното средство към настоящия момент се намирало в Република Туркменистан,
гр. Ашхабад. От България до Туркменистан автомобилът е управляван от Г. А. Й..
Там същият бил претърпял пътно транспортно произшествие и на този етап е
невъзможно да бъде върнат в България преди да бъде ремонтиран.
Тези
твърдения са доразвити от разпитания в хода на съдебното производство свидетел Б., чиито показания обаче съдът е посочил
по-горе, че не кредитира, доколкото не кореспондират на събрания по делото
доказателствен материал и поради липса на каквито и да е официални данни от
Република Туркменистан за ПТП с процесното МПС – Ауди Кю 7.
По
делото не са представени доказателства установяващи по безспорен начин реалното
състояние на товарния автомобил Ауди Кю 7 към момента на ревизионното
производство, нито такива доказващи твърденията, че автомобилът е катастрофирал
в друга държа, поради което вещта да е погинала.
Ирелевантно
в случая се явяват и споразумението от 10.03.2023 г. (л. 511-514 от делото), с
което ДСК Лизнг АД, И.Л. и Парк Трейд ЕООД приемат, че дружеството се отказва
от правото да получи собствеността на лизинговия актив, както и че същият е
прехвърлен с Договор за покупко-продажба от 03.05.2023 г. на „Керим 7“ ЕООД,
доколкото са обстоятелства настъпили след издаване на процесния РА.
В
подадената жалба срещу РА дружеството приема, че в случая не е налице разваляне
на договора за лизинг, тъй като вещта като негов предмет е в негова фактическа власт,
като по същество възраженията се изразяват в това, че няма основание за
издаване и осчетоводяване на кредитното известие, тъй като в случая не е налице
разваляне на договора за лизинг, тъй като вещта е в негова фактическа власт. В
жалбата се твърди, че при финансов лизинг рискът от случайното повреждане или
погИ.е на вещта се носи от лизингополучателя - чл. 343 от Търговския закон,
като субсидиарно приложими са правилата на наемното отношение, а от гледна
точка на ЗДДС - фактическото държане (ползване) на актива, което продължавало.
Според лицето не били съобразени с оглед чл. 20 от Закона за задълженията и
договорите клаузите и срока на договора за лизинг, което е довело до погрешен
извод.
С
оглед горните, настоящият състав намира, че в конкретно разглеждания случай се
установява безспорно, че „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД се явява „лизингополучател“ съгласно
сключен на 18.10.2018 г. договор за финансов лизинг на пътни превозни
средства/оборудване № 0006380А1 с „ДСК ЛИЗИНГ“ АД - „лизингодател“ и И.Г. Л. -
„солидарен длъжник“.
По
силата на чл. 1 от договора лизингополучателят възлага, а „ДСК ЛИЗИНГ“ АД се
задължава да придобие от трето лице - доставчик („ПОРШЕ МОБИЛИТИ БГ“ ЕООД)
пътно превозно средство - 1 бр. употребяван автомобил AUDI Q7, с рег. № *** и
да го предостави за ползване на лизингополучателя, като последния се задължава
да ползва актива и да заплаща възнаграждение на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД под формата на
лизингови вноски, в сроковете и условията, уговорени в договора. В последния е
посочено, че активът остава изключителна собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД за
целия срок на договора за финансов лизинг. Цената на актива е определена на 62
377,61 евро без ДДС, като в т. 1.4. на договора е посочено, че ДДС за
доставката по договора за лизинг се начислява съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и лизингополучателят се задължава да го заплати на лизингодателя съгласно
погасителен план - приложение 2.2. към договора. Видно от приложения
погасителен план лицето дължи 48 лизингови вноски в съответния размер за
времето от 01.12.2018 г. до 01.11.2022 г.
В
изпълнение на задълженията си по въпросния договор, съгласно
приемо-предавателен протокол от 14.11.2018 г., „ДСК Лизинг“ АД е предало на
„ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД актива. Поради неплащане на дължимите лизингови вноски, както
и други парични задължения по договора за финансов лизинг, същият е прекратен
през м.03.2021 г. с нотариална покана с рег. № 4178/2021 г. на нотариус М. Г..
С
оглед извършеното прекратяване на договора за финансов лизинг, лизингодателят е
извършил корекция в посока на намаление на данъчната основа на доставката по
повод извършеното прехвърляне на правото на собственост върху автомобила, във
връзка с която от страна на „ДСК Лизинг“ АД е издадена фактура №
**********/14.11.2018 г.
Предвид
това и лизингодателят „ДСК Лизинг“ АД е издал процесното КИ. В този смисъл, в
разпоредбата на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС изрично е разписано изискването, че при
прекратяване на договор за лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността
върху лизинговия обект, доставчикът издава кредитно известие за разликата между
данъчната основа на доставката и на сумата, който той задържа въз основа на
договора (без данъка). КИ в случая е връчено на жалбоподателя, като това
обстоятелство не се оспорва от него. Поради това и независимо от спора дали
договорът е следвало или не да бъде прекратен и независимо от това къде точно
се намира обектът на лизинга, получателят на кредитното известие е следвало да
го отрази в съответната справка - декларация. Това му задължение произлиза от
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Спорът относно развалянето на договора не касае
отразяване на кредитното известие в справката - декларация, след като същото е
било издадено на валидно основание и е получено от неговия адресат.
С
оглед изложените, правилно приходните органи са намалили размера на
декларирания от ревизираното лице за м. 03.2021 г. данъчен кредит със сумата от
8 447,05 лв., която съответства на сторнирания ДДС, отразен в издаденото от
лизингодателя кредитно известие и на приетото по делото заключение на вещото
лице.
По
изложените съображения, жалбата на „Парк Трейд“ ЕООД се явява неоснователна,
поради което жалбата срещу РА в обжалваната част и неотменена с решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 изречение второ от ДОПК, на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 2 854,34 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Парк Трейд“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Ревизионен акт № Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г.,
издаден от В.С.К.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 458 от 29.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив в частта за установени задължения за 24 497,05
лева и лихви в размер на 3 057,20 лева.
ОСЪЖДА
„Парк Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите
сумата в размер на 2 854,34 разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (П)