Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2391

 

град Пловдив, 21.12.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди  двадесет и трета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1965  по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

 Делото е образувано по касационна жалба от „Пътремонт“ЕООД  против   Решение №  1147 от 26.06.2023 година постановено по  АН дело № 307 по описа за  2023 година на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 150/20.12.2022 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Пътремонт“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 7 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 143, т. 3 от Закона за водите.

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, поради нарушение на закона досежно съществените нарушения на процесуалните правила при ангажиране отговорността на дружеството – касатор. Иска отмяна на решението и отмяна на НП, алтернативно постановяване на предупреждение по реда на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.

 В съдебното заседание  - „Пътремонт“ ЕООД не се представлява.

 С писмена молба по делото адв. Т. като пълномощник на касатора поддържа касационната жалба, излага съображения по същество, претендира разноски.

 Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ се представлява от юрк. Х., която оспорва жалбата, претендира разноски.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

С процесното Наказателно постановление № 150/20.12.2022 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е ангажирана отговорността на „Пътремонт“ ЕООД, на основание чл. 200, ал. 1, т. 7 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 143, т. 3 от Закона за водите.

На 06.04.2022 г. по повод подаден сигнал в БД“ИБР“, П. П., в качеството си на младши експерт – контрол извършил проверка, като обективирал възприетите факти и в Констативен протокол от 06.04.2022 г. Проверката била извършена в поземлен имот с идентификатор № 56784.510.524 по КККР на гр. Пловдив в землището на гр. Пловдив, област Пловдив, община Пловдив (район Западен, около парк „Отдих и култура“), с НТП „Водно течение, река”, разположен на ляв бряг на река Марица.

В хода на административнонаказателното производство и по повод проверката се установило, че имота попада в некоригиран участък на р. Марица, т. е. без изградени диги покрай коритото на реката, в обхвата на райони под заплаха от наводнения по чл. 146“е“ от ЗВ. За процесното нарушение се установило, че в момента на проверката на място в имота са три броя тежкотоварни камиони, които изсипвали земна маса (пръст),по протежение на ляв бряг в близост до водното течение на р. Марица. Проверяващите констатирали, че камионите са с надписи „Пътремонт“ Пловдив, а един от шофьорите представил пътен лист № 499255 на управлявания от него камион, издаден от дружеството „Пътремонт“.

На 21.06.2022 г. П.  П. съставил АУАН № 231 срещу „Пътремонт“ ЕООД за нарушение на чл. 143, т. 3 от ЗВ. АУАН бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в присъствието на двама свидетели, като след получена покана от дружеството не се явил негов представител. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от управителя на „Пътстрой“ ЕООД срещу акт за установяване на административно нарушение № 231/21.06.2022 г., в което са изложени твърдения за липса на основания за реализиране на административно наказателна отговорност, като се посочва, че санкционираното дружество изпълнявало задължения по споразумение от 30.03.2022г. сключено с „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, което дружество определило мястото където да се извърши депонирането на земни маси. В тази връзка се посочва, че не можело да бъдат квалифицирани като нарушение извършените от „Пътремонт“ действия.

Съдът като е установил известни неточности в показанията на актосъставител П. относно датата на извършване на проверката и начинът на съставяне на АУАН, обосновано е приел, че проверката е извършена на 06.04.2022г., доколкото това е датата отбелязана в представеният Констативен протокол № ПВ3-44/06.04.2022 г. подписан  от П. и от Б. присъствала при извършване на проверката.

Обосновано съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са констатирани на 06.04.2022 г., АУАН е издаден на 21.06.2022 г. при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а НП - на 21.12.2022 г., тоест преди погасяване на административнонаказателната отговорност по давност.

Относно признаците на осъщественото нарушение, съдът обосновано е приел, че договореностите, до които са достигнали представителите на дружеството жалбоподател и на „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД по никакъв начин не могат да обвържат съда и в този смисъл са изцяло ирелевантни.

Видно от посоченото по-горе споразумение същото има за предмет предоставянето на имот с идентификатор 56784.501.58 по КККР на гр. Пловдив от страна на „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ за депониране на излишни земни маси от страна на „Пътремонт“ ЕООД. Депонираните земни маси по делото обаче са в имот с идентификатор № 56784.510.524 по КККР на гр. Пловдив. При това положение става ясно, че посоченото споразумение касае друг поземлен имот.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства.  

Изложени са мотиви, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали извършеното нарушение по чл. 143, т. 3 от ЗВ, както и че наложената имуществена санкция се явява напълно адекватна и достатъчна да постигне поправителен ефект и че това е минимумът от 2000 лева, съгласно чл.200, ал.1, т.7 от ЗВ.

Не е налице маловажност на нарушението според районния съд, както и не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното постановление, които да водят до опорочаването му.

Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, нямат да бъдат преповтаряни и към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

За яснота на касатора следва да се подчертае, че на проверка пред касационната инстанция подлежи решението на районния съд, а не самото наказателно постановление. Доколкото не се твърдят конкретни касационни основания, настоящата инстанция намира, че всички възражения на касатора са обсъдени от районния съд и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, част от които са игнорирани от съда по подробно изложени съображения, а материалният закон е приложен правилно.

Нарушителят и нарушението са доказани по безспорен начин, видно от констатациите на контролните органи, отразени в констативен протокол, който е официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за дружеството-нарушител.

В този смисъл изводът, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно е напълно обоснован и съответен на установените факти и приложимите правни норми.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на БДИБР Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  1147 от 26.06.2023 година постановено по  АН дело № 307 по описа за  2023 година на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА  „Пътремонт“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: