Р Е Ш
Е Н И Е
№1
гр. Перник, 09.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двасет и
седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на
секретаря А.М.
и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова
КАНД № 755/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
208 - 228 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите, със седалище гр.
София, ул. Врабча № 1, представлявана от председателя Д.М.Й. срещу Решение №
260038/28.09.2020 г., постановено по АНД № 320/2018 г. по описа на Районен съд
– Перник, в частта му, с която е отменено наказателно постановление № К –
14529/01.12.2017 г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите, с което на „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ***, представлявано от В.М.И.
– управител са наложени както следва: на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл.
5, ал. 5 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв.; на основание чл. 45,
ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв.;
на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В
частта, в която наказателното постановление е потвърдено, досежно наложената на
основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 4 от ЗПК имуществена санкция в
размер на 3000 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В
касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради
неправилно приложение на закона – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че не съответстват на
установената фактическа обстановка изводите на районния съд за непълна правна
квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК, за несъобразяване с чл. 18
от ЗАНН при налагането на санкция за нарушението по чл. 10, ал. 4 от ЗПК и за
отсъствие на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Подробно аргументирано
е становище за законосъобразност на проверяваното по касационен ред наказателно
постановление. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен
съд – Перник в обжалваната му част и да потвърди наказателното постановление. Заявено
е възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за
юрисконсултско, респективно – адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е връчена на
ответника – „***” ООД.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е
постъпил отговор, в който същата е оспорена като неоснователна. Наведени са съображения
за правилност на решението в обжалваната му част. Искането към касационния
състав е да го остави в сила и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован не е изпратил
представител.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е представляван. Докладвано е
становище от процесуалния му представител – юрисконсулт Кастадинова, с което
касационната жалба е оспорена. Искането към съда е да остави в сила решението на
Районен съд – Перник, в обжалваната му част и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението,
предмет на касационен контрол.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.
218 от АПК и чл.
220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл.
210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е частично основателна.
След извършена
служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
За
да го постанови Районен
съд – Перник е приел, че във връзка с подадена жалба на потребител по повод
сключен от него с „***” ООД договор за паричен заем № 18254/21.09.2016 г., на
17.05.2017 г. инспектори в РД – София, към КЗП – свидетелите Е.Г. и С.Б. са извършили
проверка в офис на дружеството, находящ се в гр. Перник, ул. ***. Констатациите
от нея са обективирали в протокол за проверка на документи № К –
0101607/25.05.2017 г. и констативен протокол № К – 0241132/17.05.2017 г. В тях
е отразено, че на потребителя по договор за заем № 18254/21.09.2016 г., на
21.09.2016 г. е предоставена преддоговорна информация във формуляр, който не е
попълнен изцяло – по т. 8 от част ІІ/”Описание на основаните характеристики на съответния
кредит”/ - липсва описание на обезпечението, което следва да се предостави и по
т. 2 от част ІІІ /”Разходи по кредита”/ - липсва представителен пример, който
посочва използваните допускания за изчисляване на лихвения процент. Прието е,
че е извършено нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК.
Отразено
е също, че т. 8 от договора за паричен заем № 18254/21.09.2016 г., която
предвижда, че с подписването му, заемателят декларира, че му е известно и се
счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6, ал. 2
обезпечение или то не отговаря на изисквания в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1379.28 лв., с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 2, представлява уговорка
за едностранна промяна на общия разход по кредита без да са налице едновременно
изискванията на т. 1 и т. 2 от чл. 10, ал. 4 от ЗКП. Прието е, че посоченото
представлява нарушение по чл. 10, ал. 4 от ЗПК.
При
проверката е констатирано и неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
тъй като договор за заем № 18254/21.09.2016 г. не съдържа задължителни
реквизити – не е посочен лихвения процент по кредита, изразен като фиксиран или
като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на
усвоения кредит, а е посочен месечен лихвен процент и не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 на ЗПК начин.
За
така установените нарушения по чл. 5, ал. 5 от ЗПК, по чл. 10, ал. 4 от ЗПК и
по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, в присъствието на един свидетел и
упълномощен представител на „***” ООД, свидетелката Е.Г. – главен инспектор в
РД – София към КЗП е съставила АУАН № К – 14529/25.07.2017 г., който е подписан
от присъстващите, предявен е и е връчен на нарушителя чрез упълномощения му
представител, без последният да е изложил възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН директорът на РД за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при КЗК е издал
наказателно постановление № К – 14529/01.12.2017 г., с което на основание чл.
45, ал. 1 от ЗПК за всяко от посочените по-горе три нарушения е наложена
имуществена санкция от по 3000 лв.
При така установеното
от фактическа страна, районният съд е извел,
че наказателното постановление в обжалваната му част е незаконосъобразно.
Посочил е, че дадената правна
квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК е непълна, тъй като не е
направена привръзка с ал. 2 и ал. 1 от същата норма. Приел е, че деянието,
квалифицирано по чл. 10, ал. 4 от ЗПК осъществява състава на две отделни
нарушения, поради което наложеното едно административно наказание за него е в
нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Мотивирал е, че от приложените
договор за заем и общи условия не се установява осъществен състав на нарушение
по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Решението, като
краен резултат
е правилно в частта му, в която е отменено наказателното
постановление досежно нарушението по чл. 10, ал. 4 от ЗПК, но по различни от
приетите от районния съд съображения. Нормата урежда условията, при които е
допустима едностранна
промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно
едновременното наличие изрично предвидена в договор възможност
за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание на
обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, които да
са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора. Ал. 5 на същата
разпоредба предвижда нищожност на всяка уговорка, която нарушава правилото на
ал. 4 или го заобикаля. В случая е прието, че неустойката от 1379.28 лв.,
дължима от заемателя, в случай, че не представи договореното в чл. 6, ал. 2
обезпечение или последното не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 1 и
т. 4 от Общите условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия разход по
кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл.
10, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗПК. Легално определение на „общ разход по кредита“ е
дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Следователно предвидената в чл. 8 от договора за заем
неустойка не представлява общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и от
уговорка между страните по двустранен договор и дори да
се приеме, че представлява неравноправна клауза по чл.
143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите,
то е акт на
индивидуално договаряне без да са налице данни, че потребителят не е имал
възможност да се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху
тях, включително да откаже да сключи допълнителното споразумение. Поради
изложеното, настоящият състав намира, че неустойката не се включва в размера на
общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и условията на чл.
10, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова и
клаузата, която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма и
следователно не е извършено нарушението по чл. 10, ал. 4 от ЗПК, за което на „***“
ООД на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв. Крайният извод на настоящия касационен състав за незаконосъобразност
на наказателното постановление в посочената част, съвпада с приетото от Районен
съд – Перник, затова в тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено
в сила.
Неправилни, обаче са правните изводи
на районния съд относно незаконосъобразността на наказателното постановление в
останалите части.
Чл.
5, ал. 5 от ЗПК, за нарушение на който, на ответника по касационната жалба на основание чл. 45, ал. 1
от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., предвижда, че формулярите, съдържащи
преддоговорната информация по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от
кредитора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК информацията се предоставя
под формата на стандартен европейски формуляр, представляващ приложение № 2 от
ЗПК. Видно от т. 8, част ІІ от приложения такъв по делото, представен на
потребителя Д.Н. на 21.09.2016 г., не са посочени предвидените в чл. 6, ал. 1 и
ал. 2 от договора обезпечения. В т. 2, част ІІ от СЕФ не е даден представителен
пример, който
да посочва
използваните допускания за изчисляването на лихвения процент.
От изложеното следва, че „***“ ООД, в качеството си на кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 от ЗПК не е изпълнило задължението си, следващо от чл. 5, ал. 5 от ЗПК за предоставяне на потребителя на изцяло попълнен европейски формуляр за
предоставяне на преддоговорна информация. Затова настоящият касационен състав
счита, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
констатираното от него нарушение и с оглед защита процесуалните права на санкционираното
лице, не е необходима по-голяма конкретизация. В тази връзка неправилен е изводът
на районния съд за непълното посочване на нарушените правни норми, обосновал и
отмяна на наказателното постановление в посочената част.
Санкцията
за нарушението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК е предвидена в чл. 45, ал. 1 от ЗПК и е
имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 8000 лв. В случая при правилно
отчитане на всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН тя е наложена при наличие
само на смекчаващи отговорността факти в минимално предвидения размер от 3000
лв.
Предвид
изложеното, в посочената част решението на Районен съд – Перник следва да бъде
отменено и да се постанови други, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Настоящият
състав не споделя становището на районния съд, че не е осъществен състав на
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК урежда задължителното съдържание на договора за заем. В т. 9 и т. 10 от нея
като част от същото са посочени съответно: лихвеният процент по кредита и
взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Видно от представения
договор за заем № 18254/21.09.2016 г. в чл. 3, ал. 7 е предвиден месечен лихвен
процент от 3.33 %. Съгласно легалното определение на § 1, т. 4 от ДР на ЗПК "Лихвен процент по кредита" е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. Това е
лихвеният процент, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е длъжен да посочи
кредиторът в договора за заем. В случая в договор за заем № 18254/21.09.2016 г.
такава клауза не се съдържа. Липсва и посочване на начина на определяне на
годишния процент на разходите съгласно приложение № 1 към ЗПК. Следователно
кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да
включи в съдържанието на договора, посочените в нормата задължителни клаузи.
Това субимира състава на нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9 от ЗПК,
административното наказание за което е предвидено в чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
Последното законосъобразно е определено от административно-наказващия орган в
предвидения от закона минимален размер от 3000 лв. при съобразяване наличието
само на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира за неправилен извода на
районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената
част. Затова в частта, с която последното е отменено досежно нарушението по чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК следва да бъде отменено, а наказателното
постановление – потвърдено.
Ответникът
по касационната жалба е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждание. С оглед изхода от делото и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ в негова полза следва да се присъдят 30 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 260038/28.09.2020 г., постановено по АНД № 320/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление №
К – 14529/01.12.2017 г., издадено от директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на
пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „***” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ***, представлявано от В.М.И.
– управител са наложени както следва: на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл.
5, ал. 5 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв. и на основание чл. 45,
ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК имуществена санкция в
размер на 3000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К – 14529/01.12.2017 г., издадено от директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, В ЧАСТТА ,
с която на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. ***, представлявано от В.М.И. – управител са наложени както следва: на
основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 5 от ЗПК имуществена санкция в
размер на 3000 лв. и на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260038/28.09.2020 г., постановено по АНД № 320/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно
постановление № К – 14529/01.12.2017 г., издадено от директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, в частта, с която
на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ***,
представлявано от В.М.И. – управител на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл.
10, ал. 4 от ЗПК е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да заплати на „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ***, представлявано от В.М.И.
сумата от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/