Номер 179212.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело №
20201000502192 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3, пр. последно
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от ищеца - „Фюнекс“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. З. срещу разпореждане № 5701 от 19.02.2020г., постановено по гр.д. №
13811/2017г., по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба срещу
Национална агенция за приходите/НАП/.
Частният жалбоподател/ищецът - „Фюнекс“ ЕООД счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в указания от съда срок е
отстранил нередовностите на исковата молба и е посочил вида на търсената защита –
осъдителен иск за връщане на претендирана сума, получена от ответника без основание,
съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Не претендира разноски за частното въззивно производство.
Препис от частната жалба е връчен на ищеца - НАП, който не е подал писмен
отговор.
На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК, препис от частната жалба не се
представя и насрещната страна не участва в това производство.
Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт
подлежащ на въззивно обжалване.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като
съобрази изложените правни доводи, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предмет на делото са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове на
„Фюнекс“ ЕООД срещу Националната агенция по приходите, за заплащане на главница в
размер на 30 000лв., частично от 1 731 446,68 лв., ведно с обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата в размер на 9 159,01лв. за периода от 25.10.2014г. до
25.10.2017г. и законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска до
окончателното плащане. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че по
силата на договор за цесия от 28.05.2004г. е кредитор с парично вземане срещу „Ружие“ АД
в размер на 1 731 446,68лв., обезпечено с договор за особен залог от същата дата.
Посочената сума принадлежала на ищцовото дружество в резултат на пристъпване към
изпълнение, но на 31.01.2013г. депозитарят я превел от специалната си банкова сметка в
Банка „Пиреос България“ АД към НАП по силата на запорно съобщение по чл. 202, ал. 1 от
ДОПК за събиране на вземания, установени след ревизия на длъжника „Ружие“ АД. След
отмяна на ревизионния акт, послужил като основание за налагане на запора, ищецът поискал
сумата да му бъде въъзстановена като недължимо събрана, но искането му за прихващане
или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК било оставено без уважение, а сумата 1
731 446,68лв. била възстановена на длъжника „Ружие“ АД по негова банкова сметка в
„ОББ“ АД.
С разпореждане № 35403 от 08.11.2019г. съдът е оставил исковата молба без
движение, с указания, да бъде уточнено, в случай, че ищецът претендира исковата сума като
неоснователно обогатяване, следвало да прецезира твърденията си, че ответникът НАП се е
обогатил с процесната сума, което противоречало на твърдението, че тази сума била
върната, както и да се посочи в какво се изразявало обогатяването на ответника.
В изпълнение на горните указания с молба от 16.01.2020г. ищецът - „Фюнекс“ ЕООД
е представил поправена искова молба срещу НАП. В обстоятелствената част на тази молба
отново се твърди, че поради вписването на пристъпване към изпълнение, заложеното
имущество преминало в разпореждане на заложния кредитор, който имал право да го
продаде. Поради наложеният запор от НАП върху сметката на депозитаря, процесната сума
не била преведена от депозитаря на заложния кредитор. Претендираната сума от
1 731 446,88 лева, ведно със законната лихва била неправилно преведена от НАП по сметка
на депозитаря - С. Г. Д., която следвало да ги преведе на заложния кредитор - „Фюнекс“
ЕООД.
Според настоящия съдебен състав в поправената искова молба няма противоречие
между обстоятелствена част и петитум. Ищецът твърди, че процесната сума била негова и е
получена от НАП при първоначална липса на основание, която неправилно била върната на
трето лице, вместо на ищеца. Обстоятелството дали с получената сума ответникът
неоснователно се е обогатил и дали правомерно е върнал същата на депозитаря, или на
„Ружие“ АД е въпрос по същество на правния спор, а не по допустимостта на иска. Само в
хипотеза, при която ищецът твърди, че ответникът му е върнал получената без основание
сума, може да е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум. Само тогава
неотстраняването на тази нередовност би довела до недопустимост на предявените искове,
поради липса на правен спор за връщане на получената без основание сума и поради това, и
липса на правен интерес.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че поправената искова молба
съдържа нова нередовност, която не е констатирана от първоинстанционния съд и за която
не са давани указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът е сезиран с частичен иск за главница в
размер на 30 000 лева и законна лихва в размер на 9 159,011 лева, а петитумът на исковата
молба е за главница в размер на 1 731 446,68 лева и законна лихва в размер на 238 561,61
лева за периода от 17.06.2017г. до 25.10.2017г. Ищецът не е заявил изрично изменение на
предявените искове, чрез увеличаване на техния размер и не е внесъл дължимата държавна
такса. Освен това, искът за законна лихва не е предявен като частичен.
Мотивиран така Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 5701 от 19.02.2020г., постановено по гр.д. №
13811/2017г., по описа на Софийски градски съд
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________