Решение по дело №828/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 731
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100500828
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:И.ка Д. Дрингова

Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500828 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 21580/15.03.2024г., подадена от
И. К. И., ЕГН ********** срещу Решение № 426/12.02.2024г., постановено по
гр.д. № 12354/2022г. на ВРС, 10 състав, с което е отхвърлен предявения от И.
К. И., ЕГН **********, с адрес в с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна,
срещу Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН **********, Г. Р. М., ЕГН
**********, В. Д. П., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н.,
ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на което:
- да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът И. К. И., ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч.
от НИ № 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед,
община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587,
одобрен със Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен
Управител на Област Варна, на основание изтекла в полза на ищеца 10
1
годишна придобивна давност, считано от 25.02.2008г.;
- да бъдат осъдени ответниците М. И. М., ЕГН **********, и А. Ф. Н.,
ЕГН **********, да предоставят владението върху ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч.
от НИ № 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед,
община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587,
одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител
на Област Варна , в полза на ищеца И. К. И., ЕГН **********.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд е интерпретирал едностранчиво фактите по делото
и събраните по делото доказателства, обсъдил е превратно свидетелските
показания и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи се
още, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по
направеното искане за изменение на предявения иск по чл.108 от ЗС в такъв
по чл.124, ал.1 от ГПК, което е довело и до неправилна правна квалификация
и произнасяне на съда с решение по иск по чл.108 от ЗС. Въззивникът счита,
че по делото е безспорно доказано, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот по силата на давностно владение. Счита, че са ангажирани
доказателства за това, че имотът е бил фактически разделен на две части,
едната от които е владяна от неговия баща К. К., а другата от Е. М.. Сочи, че
имотът е владян от наследодателя му и от него самия на валидно правно
основание, а именно предварителен договор за покупко-продажба, като счита,
че същото е годно да го направи собственик на основание придобивна
давност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск,
както и за присъждане на направените по делото разноски за двете въззивни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната
жалба, подадени от въззиваемите Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН
**********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, М. И. М.,
ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, с които въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
В подадения от особения представител на Д. Е. М., ЕГН **********
отговор се очи се, че претенцията на ищеца се основава на нищожен
2
предварителен договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД доколкото е сключен
в нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗС. Счита, че не е доказано
давностното владение на ищеца, както и че въззиваемия напълно основателно
се е разпоредил с дела си от съсобствеността, получен по наследство. Моли
жалбата да бъде отхвърлена.
С подадения от въззиваемия В. Д. П., ЕГН ********** отговор оспорва
възраженията в жалбата по отношение на интерпретацията на доказателствата
от съда като голословни. Излага се, че първоинстанционният съд детайлно е
събраните доказателства в процеса, включително показанията на свидетелите
и монтиварно е посочил кои кредитира. Счита за недоказано твърдението на
ищеца, че е придобил процесната ид.ч. от имота по давност. Моли решението
да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В отговора на въззиваемите М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН
********** се сочи, че постановеното решение е законосъобразно и
правилно, постановено съобразно материалния и процесуалния закон и при
спазване на задължителната съдебна практика. Счита за недоказано, че
ищецът и наследодателят му са упражнявали владение върху процесния имот.
Излага, че съдът правилно е анализирал свидетелските показания в тази
насока. Сочи, че дори наследодателят на ищеца в някакъв момент да е владял
имота, то той е изгубил владението, както и че владението по предварителен
договор не може да се прибави към осъщественото от наследника владение.
На следващо място излага, че владението по предварителен договор не е
давностно, а почива на облигационна връзка. Сочи още, че производството
има за цел единствено да заобиколи настъпилата погасителна давност за
обявяване на предварителния договор за окончателен. Поддържа
възражението, че въззиваемите М. и Н. са придобили имота на основание
давностно владение, като към своето владение са присъединили това на
праводателя си В. Д. и на неговите праводатели. Д. М., М. М. и Г. М..
Въззиваемите молят обжалваното решение да бъде потвърдено, а в условията
на евентуалност съдът да се произнесе по направеното от въззиваемите М. М.
и А. Н. възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и да
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
С отговора на въззиваемите М. Е. М., ЕГН ********** и Г. Р. М., ЕГН
********** се поддържа, че районният съд правилно е установил
3
фактическата обстановка и е постановил решение, съобразено с
доказателствата по делото и материалния закон. Счита, че по делото не е
установено, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност по отношение
на процесния имот, като излага коментар на свидетелските показания. Молят
въззивната жалба да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. К.
И., ЕГН ********** срещу Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН
**********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, М. И. М.,
ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, с която са предявени следните
субективно и обективно съединени искове:
- искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между
ищеца и ответниците Д. Е. М., ЕГН **********, М. Е. М., ЕГН **********, Г.
Р. М., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер
501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община
Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със
Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на Област
Варна, на основание изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност,
считано от 25.02.2008г. до подаване на исковата молба;
- иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено между ищеца и
ответниците М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, че
ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от 600 кв.м.
ид.ч. от НИ с номер 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с.
Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ:
21587, одобрен със Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен
Управител на Област Варна, на основание изтекла в негова полза 10 годишна
придобивна давност, считано от 25.02.2008г. до подаване на исковата молба,
и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания
имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на ½
4
ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер 501.302 по ПНИ на местността
„Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 774
кв.м. на основание изтекла в полза на ищеца 10 годишна придобивна давност,
считано от 25.02.2008г. до подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че на
25.02.2008г. бащата му - К. К., като купувач, сключил предварителен договор
за покупко-продажба на процесния недвижим имот с Е. М.. Продавачът М. се
легитимирал като собственик на имота по силата на нот.акт № 119, том 2, рег.
№ 8275, дело № 319/2001г. на нотариус Борис Василев, с рег. № 124 в
регистъра на НК. Излага, че владението върху имота било предадено от
продавача на 25.02.2008г., от която дата бащата на ищеца започнал да
упражнява необезпокоявано фактическа власт върху имота до смъртта си на
01.08.2012г. След тази дата владението било осъществявано изцяло от ищеца.
Продажната цена била заплатена напълно на продавача в деня на подписване
на предварителния договор, като окончателният договор трябвало да бъде
сключен след влизане в сила на регулационен плана за местността. Въпреки,
че предмет на продажбата били ид.ч. от имота, всъщност закупената част била
обособена. През 2009г. от бащата на ищеца закупил сглобяема къща и
поставил същата в неговата част от имота и заживял там заедно с ищеца и
жената, с която ищецът живеел на семейна и начала М.С.. През 2011г. ищецът
заминал да работи в Испания, а М.С. останала с баща му да живее в имота,
включително и след смъртта на К. К.. Майката на ищеца също идвала в имота
всяка година и отсядал там за по няколко месеца през летния период. Ищецът
твърди, че е упражнявал владението си чрез приятелката си и чрез майка си,
по която е пращал пари за данъците, които тя от своя страна предавала на Е.
М.. Сочи още, че много негови приятели и роднини са гостували в имота и са
го наглеждали в негово отсъствие. Ищецът твърди, че нито до смъртта на Е.
М. на 25.07.2018г., нито след това, някой е предявявал претенции върху
неговата ид.ч. от имота. В края на 2019г. М.С. отишла при ищеца в Испания и
заради ограниченията от Ковид 19 не успели да се приберат в България до
м.06.2021г. Пристигайки в имота, ищецът установил, че не може да си
отключи вратата на бунгалото. След това я разбил и открил, че вътре
липсвало цялото им имущество. На другия ден разбрал, че имотът има нов
собственик – М.. Последният споделил, че е закупил имота през 2020г. и не
знаел, че има друг собственик. Дал на ищеца ключ за бунгалото на ищеца и си
тръгнал. Излага се, че М. М. и А. Н. са закупили имота от В. Д. П., а той от
5
своя страна го закупил от наследниците на Е. М.. Ищецът счита, че
наследниците на М. не са придобили имота по наследство, доколкото към
момента на открИ.е на наследството ищецът вече е бил собственик на имота
по силата на упражненото давностно владение в период от над 10 години.
В срока по чл. 131 ГПК всички ответници са депозирали писмени
отговор, с които оспорва исковете като неоснователни.
Ответниците М. М. и Г. М. оспорват се твърдението, че имотът да
владян от К. К., а след това – от ищеца лично и чрез други лица. Твърди се, че
през целия период имотът е владян от Е. М., който не е предавал владението
на бащата на ищеца. М. живеел в имота, грижел се за него, обработвал го и
плащал разходите за същия. Сочат, че в бунгалото, в което ищецът твърди, че
е живял, липсвали всякакви битови условия, като същото било използвано
било от Е. М. за съхранение на непотребни вещи и инструменти. До 2018г.
Ответникът Д. М. сочи, че е придобил идеална част от имота по
наследство от своя наследодател и се е разпоредил с нея в полза на В. Д. П..
Подчертава, че предварителният договор не е бил обявен за окончателен.
Ответникът В. П. излага, че не оспорва, че е придобил процесния имот
от наследниците на Е. М. през 2019г. През 2020г. продал имота на М. М..
Оспорва твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност. Сочи, че
предварителният договор няма веюно-транслативен ефект, а окончателен
договор не е сключен. Сочи, че към закупуването на имота е липсвала каквато
и да било манифестация, че някой ползва имота. В същия имало барака, която
била неизползваема. Нямало обозначена граница, която да разделя имота на
две части. Оспорва се договорът за предварителна покупко-продажба на
имота, като се сочи, че съдържанието му не отговаря на действителната воля
на продавача. Сочи се, че дори да е имало владение, то същото е било
загубено, поради отсъствието на ищеца от страната.
Ответниците М. М. и А. Н. не оспорват, че са придобили имота при
равни квоти след сключен договор за покупко-продажба на 23.10.2020г. От
този момент до началото на 2022г. са владели имота необезпокоявано. В
имота имало запусната барака, без покрив. Твърдят, че са премахнали същата
и на нейно място изградили нова сграда. Оспорват твърдението, че М. да е
дал ключове на ищеца. Твърдят, че преди това в имота е живял Е. М. в
обитаваната от него двуетажна къща, като е стопанисвал целия имот.
6
Оспорват, че ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота, особено
предвид, че същият е живял в Испания. Сочи се, че в имота е липсвало
обозначение за разделянето му на две части. Излагат, че придобивна давност
изобщо не е започвала да тече по отношение на бащата на ищеца, като освен
това изтеклата в полза на наследодателя придобивна давност при владение
основано на предварителен договор не може да се прибави към позоваващия
се на нея наследник.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е направилискане по
чл.214 от ГПК за изменение в петитума на предявения иск по чл.108 от ЗС,
като същият се счита за предявен по чл.124, ал.1 от ГПК, т.е. за преминаване
от ревандикационен иск към положителен установителен иск за собственост.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното искане и с
решението е разгледал иск на И. И. срещу ответниците М. М. и А. Н. по
чл.108 от ЗС. Искането по чл.214 от ГПК е своевременно направено и
допустимо, поради което е следвало да бъде уважено и да бъде разгледан
положителен установителен иск за собственост съобразено ясно заявената от
ищеца воля. В този смисъл първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск, като решението в частта по този иск се явява недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а производството по делото в посочената част да
бъде прекратено. Доколкото петитумът на ревандикационния иск съдържа и
установителна част, идентична със заявения положителен установителен иск
за собственост, то искът по чл.124, ал.1 от ГПК на практика е разгледан и не е
необходимо делото да се връща за ново разглеждане в тази част. От своя
страна въззивният съд следва да се произнесе по същество на спора при
съобразяване вида на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
119, том II, рег. № 8275, дело № 319 от 2001г. на нотариус Борис Василев, с
договор от 19.10.2001г. Е. Д. М. е придобил собствеността върху следния
недвижим имот: 600 кв.м. ид.ч. от земеделска земя, цялата с площ от 795
кв.м., находяща се в землището на с. Доброглед, местност „Доброглед“,
представляваща неурегулиран ПИ № 302 по плана на местността.
7
Представен от ищеца е предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.02.2008г. с нотариална заверка на подписите, сключен
между Е. Д. М. М., като продавач, и К. И. К., като купувач. По силата на
договора страните са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли на купувача
собствеността на следния свой недвижим имот, а именно ½ ид.ч. от 600 кв.м.
ид.ч. от земеделска земя, цялата с площ от 795 кв.м., находяща се в
землището на с. Доброглед, община Аксаково, местност „Доброглед“,
представляваща ПИ № 302 по плана на местността. Уговорено е владението
да бъде предадено на купувача на същата дата след подписване на договора.
Продажна цена е уговорена в размер на 120000 лева, като е отразено, че
същата е изплатена напълно и в брой при подписване на договора. Страните
са се задължили да сключат окончателен договор след влизане в сила на
регулационния план за местността.
Приета по делото е и разписка от 07.02.2008г., в която е отразено, че Е.
Д. М. е получил от К. И. К. сумата от 6000 лева като капаро за покупка на
дворно място в с. Доброглед. Разписката е подписал за лицето предало сумата
/Е.М./, лицето получило сумата и свидетел – М.М.П..
Представен е още договор за покупко-продажба на движима вещ от
26.06.2009г., сключен между Р.Н.Н., като продавач, и К. И. К., като купувач,
за сглобяема къща от олекотени панели №108, находяща се в гр. Попово, кв.
174, по плана на града, оценена като материали при цена от 600 лева.
Видно от удостоверение за наследници от 18.11.2022г. Е. Д. М. е
починал на 25.02.2018г. като е оставил за наследници синовете си Д. Е. М. и
М. Е. М..
Видно от удостоверение за семейно положение от 18.11.2022г. Г. Р. М. е
съпруга на М. Е. М..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25,
том II, рег. № 3926, дело №175 от 2019г. на нотариус Стилиян Чернев, с
договор от 01.11.2019г. Д. Е. М., М. Е. М. и Г. Р. М. са продали на В. Д. П.
следния свой недвижим имот – новообразуван имот № 501.302 по ПНИ на
местност „Доброгледски лозя“, с. Доброглед, с площ от 774 кв.м., ведно с
изградената в имота двуетажна вилна сграда, със ЗП от 20 кв.м. и разгърната
ЗП от 40 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.
8
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том
I, рег. № 3532, дело № 161 от 2020г. на нотариус Стилиян Чернев, се
установява, че В. Д. П. е продал на М. И. М. и А. Ф. Н. гореописания
недвижим имот.
Видно от удостоверение за наследници от 22.06.2021г. К. И. К. е
починал на 02.08.2012г. и е оставил за наследник сина си И. К. И..
Представени от ищеца са адресна карта на К. И. К. с отразяване, че има
регистриран настоящ адрес в с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варан от
20.12.2010г., адресна карта на М. Д.а С. с отразяване, че има регистриран
настоящ адрес в с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варан от 20.12.2010г.,
както и удостоверение за постоянен адрес на ищеца И. К. И. с отразен
регистриран постоянен адрес в с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варан от
19.04.2011г.
Представена от ответниците Заповед № от 12.02.2019г., издадена на
осн. пар. 4к, ал. 7, пар. 4л вр. пар. 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на
наследниците на Е. Д. М. е признато правото да придобият собствеността
върху земя с площ от 174 кв.м., представляваща придаваема площ към НИ №
501.302 по ПНИ за СО „Доброгледски лозя“, землище на с. Доброглед, целият
с площ от 774 кв.м., от които 600 кв.м. – собственост на наследниците на Е.
М..
От писмо от Община Аксаково се установява, че данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот № 501.302, находящ се
в местност „Доброгледски лозя“, с. Доброглед за периода от 2001г. до
31.12.2018г. са заплатени от Е. Д. М., за периода от 01.01.2019г. до
30.11.2019г. – от Д. Е. М. и М. Е. М., за периода от 01.12.2019г. до
30.10.2020г. – от В. Д. П., за периода от 01.11.2020г. до 31.12.2023г. от М. И.
М. и А. Ф. Н..
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че между имота с площ от 795 кв.м. по НА № 119 от
19.10.2001г. и процесния НИ № 302 с площ 774 кв.м. по ПНИ от 2016г.
съществува пълно съвпадение – имотите са идентични. Идентичност има и
между имота, описан в предварителния договор от 2008г. и процесния НИ №
302, между имота в заповед № 9 от 12.02.2019г. и процесния НИ № 302,
9
между имота в нот.акт № 25 от 01.11.2019г. и процесния НИ №302, както и
между имота в нот. акт №200 от 2020г. и процесния НИ № 302. По КП от
1988г. обследваният имот е бил записан първоначално на Васил Марков
Стоянов, а в последствие е бил записан на Е. Д. М.. По КП от 2013г.
обследваният имот е бил записан на името на Е. Д. М.. В ПНИ от 2016г.
обследваният имот отново е бил записан на името на Е. М.. В КП от 1988г.
няма отразени сгради в имота. В КП от 2013г. е отразена само една сграда,
която се намира в северния край на имот № 302, със ЗП от 20 кв.м. и РЗП от
40 кв.м., състояща се на първи етаж от дневна с кът за хранене и санитарен
възел, а на втори етаж от спалня и тераса. В ПНИ от 2016г. също е отразена
само една сграда, идентична с тази от КП от 2013г. При огледа на място
вещото лице е установило, че към момента в имота съществуват две сгради –
описаната сграда в северния край на имота и сграда в южния край на имота,
представляваща едноетажна постройка, с правоъгълна форма, със ЗП от 58
кв.м., състояща се от входен коридор, спалня, хол, дневна с кухненски бокс и
баня с тоалет, която е в приличен/почти завършен вид и се ползва за живеене.
Същата не е отразена в плановете, но е налична на терен.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – А.А. /майка на ищеца/ и В.В.
/братовчед на ищеца/, двама свидетели на страната на ответниците М. и Г.
М.и – Т. Т. и Д.Д. и двама свидетели на страната на ответниците М. М. и А. Н.
– М. И. /син на ответниците/ и един свидетел на страната на ответника В. П. –
Т.К. /живее на семейни начала с ответника/.
Съгласно показанията на свидетелите на ищеца през 2008г. бащата на
ищеца е закупил от своя колега Е. дворно място в с. Доброглед за сумата от
12000 лева – шест хиляди били дадени предварително като капаро и още 6000
лева по-късно. В мястото имало старо лозе, което бил изкоренили и
изчистили. Св. В. и майка му садили там зеленчуци. През 2009г. И. закупил от
гр. Попово сглобяема къща, която била стоварена в мястото, а през 2010г. И. с
негови колеги, баща му, св. В. и майката на свидетеля излели фундамент и
сглобили къщата. Тя се състояла от две спални, кухня с трапезария, баня с
тоалет и коридор. В нея заживели И., приятелката му М. и баща му. През
2011г. И. заминал да работи за Испания, а М. останала да живее с баща му до
до смъртта му през 2012г. После няколко пъти ходела до Испания и се
връщала, а от 2013г. и тя заминала за Испания и оставила ключ на майката на
10
ищеца – св. А. и на леля му и братовчед му – св. В.. От тогава да пребивават в
имота се редували св. А. и майката на св. В.. А. идвала няколко пъти в
годината и оставала за различни периоди от време. Лелята на ищеца и синът й
св. В. ползвали мястото да си садят зеленчуци и всяко лято до 2019г, ходели
там. В имота имало ток и вода, които достигали от частта на Е.. Между двете
части на имота поставили дървена ограда с мрежа, но същата постепенно
паднала. Всяка част си имала самостоятелен вход. До 2017г. св. А. всяка
година заплащала дължимия за имота данък на Е. М.. През 2018г. отишла
веднъж и го чакала, но той така и не се появил. Към този момент не знаели, че
е починал. В следващите година св. А. идвала в имота само за малко и
проверявала дали е заключено. След пандемията през 2020г. свидетелите
спрели да посещават имота. И. се върнал през 2021г. и разбрал, че къщата е
продадена. Към момента къщата била същата, само била сменена дограмата с
нова.
Съгласно показанията на св. Т., която е посещавала имота на Е. М. в с.
Доброглед от 2012г., и тези на св. Д., който познава имота от 2007-2008г.,
дворното място било около 600-700 кв.м., оградено с телена мрежа. Според
св. Т. мястото имало два входа – главна порта и малка входна врата, а поред
св. Д. – само един. Вътре в имота не е имало ограждение. Сградите в същия
били две – една двуетажна постройка, в която живеел Е. и една дървена
барака, състояща се от малко коридорче, две малки стаички и една по-голяма,
без баня и тоалетна. Св. Т. сочи, че бараката даже нямала врата, нито стъкла
на прозорците, нямала и покрив. Според св. Д. постройката имала покрив, но
полуразрушен. Площта й била около 50-60 кв.м. В бараката Е. си държал
инструменти и други неща като празни буркани, бидони и разни неща от
двора. Ток и вода имало само в къщата на Е.. Лятото в двора се сеели домати,
краставици, пипер. Имало асма пред къщата, един голям орех и дървета
лешници. Св. Д. посещавал имота поне два пъти месечно до смъртта на Е., а
след това общо пъти няколко пъти, за да приберат селскостопанските
култури. Св. Т. в периода 2012-2017г. била посещавала имота само през
лятото за пикници, но след смъртта на Е. ходела по-често с бившата му жена
да наглеждат имота, защото синовете му не желаели да ходят там. И двамата
свидетели не са виждали други хора в имота, не са чували Е. да го е продал
или някой да е предявявал претенции към него.
11
Съгласно показанията на св. И., родителите му закупили имота през
2020г.. Тогава той бил в негодно за обитаване състояние. Имало две
постройки – малка двуетажна къща и постройка тип бунгало с площ от около
50 кв.м. В същото имало ток още първия път, когато дошли в имота. Било
като изоставено, разхвърляно, имало едно старо легло и по земята разни
останки и боклуци. Бунгалото имало покрив. След като придобили имота
родителите на ищеца сложили външна изолация, подменили дограмата и
сложили външни лампи за осветление. Насаждения в двора нямало, бил в
ужасно състояние и се наложило два пъти да го разчистват.
Св. Т.К. споделя, че в имота имало две постройки – една масивна и една
стопанска, може би барака за инструменти или нещо като бунгало, което било
неизползваемо. Тази постройка имала покрив, но изглеждала сякаш ще се
разпадне и свидетелката не е влизала вътре. Нямало имало признаци, че
някой живее в този имот. Имало е само дървета в имота, не и зеленчуци.
Продали имота заради възникнал в него пожар.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Всички предявени искове при съобразяване на направеното изменение в
петитума на тези срещу ответниците М. М. и А. Н. са с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
За да бъде уважен положителния установителен иск, ищецът следва да
докаже правото си на собственост на твърдяното в исковата молба основание,
a именно осъществяване на фактическия състав на придобИ.е по давност на
правото на собственост върху процесните ид.ч. от имота чрез упражнено
владение от страна на ищеца, към което е присъединено владението на
неговия праводател.
Установи се по делото, че между наследодателя на ищеца – К. К. и този
на част от ответниците – Е. М. на 25.02.2008г. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от земеделска земя,
цялата с площ от 795 кв.м., находяща се в землището на с. Доброглед, община
Аксаково, местност „Доброглед“, представляваща ПИ № 302 по плана на
местността. От заключението на допусната по делото съдебно-техническа
експертиза се установи още, че описания в предварителния договор
недвижим имот е идентичен с процесния НИ № 501.302 по ПНИ на
12
местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община Аксаково. С
предварителния договор е уговорено предаването на владението върху имота
в деня на подписване на договора. Безспорно по делото е, че не е сключен
окончателен договор за прехвърляне правото на собственост, което е и
причината ищецът да се позовава на придобивна давност.
Съдът с оглед изложените от въззивника в жалбата правни доводи и
възраженията на ответниците, поддържани и в отговора на въззивната жалба,
намира, че принципно възможно е придобИ.ето по давност на имот, за който е
сключен предварителен договор за покупко-продажба и владението е
предадено още на този етап – в този смисъл решение № 83 от 01.02.2021г. по
гр.д. № 2978/2019г. на ВКС, II г.о. В цитираната практика се сочи, че чл.70,
ал.3 от ЗС признава на лицето, на което по предварителен договор е
прехвърлено владението върху имота, правата на добросъвестен владелец по
чл.71 и чл.72 от ЗС. Предварителният договор не размества собствеността,
нито дори създава за купувача „годно основание” по смисъла на чл. 70, ал. 1
ЗС, но обвързва страните със задължението да сключат окончателен договор с
вещно-правно транслативно действие. Възприетият от законодателя подход е
причината, поради която изначално наличната у купувача субективна
представа, че упражнява фактическа власт върху чужд имот, при това при
съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва
наличието на намерение за своене. Съществуването на animus наред и
съвместно със субективната представа, че се дължи пълно плащане на цената,
се признава от законодателя посредством определянето на купувача като
владелец.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Давностното владение от своя страна съдържа два елемента:
упражняване на фактическа власт (corpus) и намерение за своене (animus). За
да се придобие имотът по давност владението трябва да е упражнявано явно,
необезпокоявани и непрекъснато в продължение на законоустановения срок
от време – в настоящия случай 10 години, доколкото не са налице
предпоставките за придобИ.е с кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2 от
ЗС. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС владението може да бъде упражнявано лично
или чрез другиго.
13
За доказване на твърденията си за придобИ.е на имота по давност
ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства, дадени от лица по
чл.172 от ГПК, а именно близки роднини на ищеца - неговата майка и
неговия първи братовчед. Съгласно посочената разпоредба показанията на
тези лица се преценяват от съда с оглед всички други данни по делото, като се
има предвид възможната тяхна заинтересованост. Преценени заедно
показанията на св. А. и св. В. са еднопосочни, подробни и взаимнодопълващи
се. При съпоставка с показанията на св. Т. и св. Д., са налице съществени
противоречия между двете групи свидетели. Св. Т. споделя впечатленията си
за периода след 2012г., а св. Д. сочи, че посещава имота 2-3 пъти седмично от
2007г.-2008г. И двамата са категорични, че други хора в имота, освен Е. М. не
са виждали. От своя страна св. А. и В. сочат, че ищецът е живял в имота до
2011г., когато е заминал за Испания, а до 2012г. там са останали да живеят
приятелката му М. и баща му до 2012г. След това М. често пътувала, но през
2013г. заминала и оставила ключове на майката на ищеца и на леля му, които
регулярно посещавали и наглеждали имота. Св. А. дори твърди да е отсядала
там за дълги периоди, а св. В. да го е посещавал ежеседмично през лятото и
заедно с майка му да са отглеждали различни насаждения. Предвид
изложеното показанията на свидетелите са абсолютно противоположни и не
могат да се съвместят.
Съдът намира с оглед установеното сключване на предварителния
договор с уговорка за предаване на владението, както и доказателството за
закупуване на сглобяема къща от ищеца през 2008г., че следва да кредитира
показанията на свидетелите на ищеца досежно придобитата от К. К.
фактическа власт върху част от имота, както и относно поставянето на
сглобяемата къща. Описанието на помещенията в постройката като брой и
разпределение е приблизително еднакво в показанията на четиримата
свидетели /различието е в обстоятелството дали е имало баня и тоалет/, както
и в тези на св. И., макар и едните да я наричат къща, другите – барака, св. И. –
бунгало, а св. К. – бунгало или барака. Ако владението никога не е било
предавано и никакви други хора освен Е. М. и неговите познати не са
пребивавали в него, св. А. и св. В. не биха могли да опишат постройката по
съответен начин. В съответствие с показанията им, че ищецът, баща му и
приятелката му са заживели в имота през 2010г. след поставянето на
сглобяемата постройка са и приетите по делото адресни регистрации за
14
настоящ адрес на К. К. и М.С. в с. Доброглец от 20.12.2010г. и тази на ищеца
за постоянен адрес в същото село от 19.04.2011г. Безспорно е
обстоятелството, че ищецът е заминал за Испания през 2011г., както и че
баща му е починал през 2012г. Свидетелите на страната на ищеца подробно
описват какво е правено в имота с конкретизация на действия, приблизително
време на извършването им и от кого са били извършени. От друга страна
показанията на св. Т. и св. Д. са без особени детайли, с изключение
описанието на постройките. Същите не сочат какво, от кого и кога и правено
в имота, а излагат общи твърдения, че са садени зеленчуци, както и че не са
виждали други хора в имота освен Е. М., нито са чували за предварителния
договор. Св. Т. сочи, че е посещавала имота след 2012г., който съвпада с
периода след смъртта на К. К., когато не се твърди някой постоянно да е
живял там, а и самата тя сочи, че до 2017г. е ходила рядко на пикници през
лятото. В този смисъл възможно е посещенията й да не са съвпадали с тези на
св А. или на св. В. и неговата майка. От друга страна св. Д. твърди, че познава
имота много добре и го посещава редовно от 2007-2008г., а именно 2-3 пъти
седмично, което означава, че не е възможно да не е разбрал, че други хора са
се появили в имота, поставили са сглобяема постройка и са живели там. В
този смисъл неговите показания не могат да бъдат кредитирани. Отделно от
това, самите показания на свидетелите на ответниците съдържат
противоречия помежду си досежно това имал ли е имота два входа, които са
индиция за упражнявана фактическа власт от различни лица /св. Т. сочи, че са
два, а св. Д. – че входът е един/, имала ли е покрив бараката /спопред св. Т.
баракат нямала покрив, а според св. Д. и св. И. е имала/, имало ли е ток в нея /
св. И. сочи, че когато са влезли в имота, е имало ток в бунгалото, а св. Т. и св.
Д. твърдят, че е нямало/. Всичко изложено разколебава достоверността на
показанията им и дава приоритет на тези на свидетелите на ищеца, макар и да
са дадени от кръга от лица по чл.172 от ГПК.
На следващо място, съдът намира, че доколкото е доказано началото на
фактическата власт, осъществявана от страна на К. К. – сключването на
предварителния договор на 25.02.2008г. и са налице данни, че същата е
продължила и след това до изтичане на 10-годишният давностен срок, не е
необходимо доказването на упражняването й във всеки един момент, особено
при липса на данни за противопоставяне от страна на собственика. При липса
на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на
15
заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го
поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като
действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.
е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази
фактическа власт – в този смисъл Решение № 88 от 27.07.2016г. по гр.д. №
661/2016г. по описа на ВКС, II г.о. и др. В настоящия случай след предаване
на владението върху имота на К. К. и започване на упражняването му от
негова страна, липсват както твърдения, така и доказателства за предприети
действия от Е. М. или друго лице, които по някакъв начин да отблъскват това
владение. Напротив, от показанията на свидетелите на ищеца, става ясно, че
двамата колеги са били в много добри отношения, включително Е. М. е
предоставял ток и вода за постройката на К., както и оградата между
отделните части от имота постепенно е изчезнала поради липсва на
необходимост от същата.
По всички изложени съображения съдът намира, че К. К. е упражнявал
фактическа власт върху имота с намерение за своене до смъртта си през
2012г. След този момент неговия наследник – ищецът И. И. е продължил
давностното владение, макар и да не го е упражнявал лично. Както се посочи,
разпоредбата на чл.68 от ЗС изрично предвижда тази възможност. От
показанията на св. А. и В. се установи, че М.С. е напускала и се е връщала в
имота до към 2013г., след което е оставила ключ на майката на ищеца, както и
на лелята и братовчед му. Посоченото действие може еднозначно да се
тълкува като намерение да им бъде предоставено упражняването на
фактическата власт за ищеца, докато същият живее в чужбина. Тези лица са
продължили да посещават, наглеждат и обработват имота регулярно до към
2018-2019г., а след това – спорадично, като очевидно са престанали да
полагат особени грижи за него. Следва да се има предвид, че каквито и
конкретни действия да са упражнявали лицата, осъществяващи фактическата
власт, няма никакви данни собственикът Е. М., който също е живял в имота
до смъртта си през 2018г., да им се е противопоставял. От началото на
давностното владение до смъртта на Е. М. на 25.07.2018г. са изминали повече
от 10 години. Следва да се отбележи още, че и в следващите години до
продажбата на имота през 2021г. не са установени действия на
противопоставяне на владението от страна на наследниците на Е. М..
16
По гореизложените съображения съдът намира, че владението на К. К.,
присъединено към това на сина му И. И. е продължило в период от над 10
години, поради което и ищецът е станал собственик на имота на основание
чл.79, ал.1 от ЗС, с оглед на което предявените искове се явяват основателни
и следва да бъдат уважени.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта по
установителните претенции и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде признато за установено между страните, че ищецът е собственик на ½
ид.ч. от процесния имот.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските, а ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски пред първата и пред
въззивната инстанция.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в
размер на 50 лева за държавна такса, 70 лева такса за съдебни удостоверения,
680 лева за депозит за вещи лица, 300 лева за депозит за особен представител
и 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо 2300 лева. Във
въззивната инстанция въззивникът е направил разноски в размер на 25 лева за
платена държавна такса, 300 лева за депозит за особен представител и 1500
лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо 1825 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 426/12.02.2024г., постановено по гр.д. №
12354/2022г. на ВРС, 10 състав, в частта, с която е отхвърлено искането да
бъдат осъдени ответниците М. И. М., ЕГН **********, и А. Ф. Н., ЕГН
**********, да предоставят владението върху ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ
№ 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед,
община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587,
одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител
17
на Област Варна , в полза на ищеца И. К. И., ЕГН ********** и
ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.
ОТМЕНЯ Решение № 426/12.02.2024г., постановено по гр.д. №
12354/2022г. на ВРС, 10 състав, в частите, с които са отхвърлени исковете за
признаване за установено по отношение на ответниците Д. Е. М., ЕГН
**********, М. Е. М., ЕГН **********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П.,
ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, че
ищецът И. К. И., ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч.
от НИ № 501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед,
община Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587,
одобрен със Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен
Управител на Област Варна, на основание изтекла в полза на ищеца 10
годишна придобивна давност, считано от 25.02.2008г., както и частта за
разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Е. М., ЕГН
**********, М. Е. М., ЕГН **********, Г. Р. М., ЕГН **********, В. Д. П.,
ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и А. Ф. Н., ЕГН **********, че
И. К. И., ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ №
501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община
Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със
Заповед № РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на Област
Варна, на основание упраженено от него давностно владение в периода от
01.08.2012г. до 25.07.2018г., към което е присъединено упражненото от
наследодателя му К. И. К., ЕГН **********, давностно владение в периода от
25.02.2008г. до 01.08.2012г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, ул.
„Георги Д.“ № 15, ет.4, ап.9, Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия,
ул. „Георги Д.“ № 15, ет.4, ап.9, Д. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“ № 302, вх.5, ет.8, ап.72, В. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, ж.к. „Надежда“ № 4, вх.2, ет.3, ап.34, М. И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 83, ет.3, ап.9 и
А. Ф. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 83, ет.3,
ап.9, да заплатят на И. К. И., ЕГН **********, с адрес: с. Доброглед, общ.
Аксаково, обл. Варна, сумата от 2300 лева, направени в
18
първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 1825 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19