№ 32
гр. П.о, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.О, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Административно
наказателно дело № 20233520200031 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на А. В. А.
от гр.П.о, чрез пълномощник адв.Д. Д. от ТАК, против НП № *** г. издадено от Началник РУ П.о към ОДМВР Т.,
с което и на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложения глоба в размер на 1 000 лв., „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 к.т. за това, че „на 31.12.2022 г., в 22.50 ч., в гр.П.о, на ул.
„***“ пред дом № 40 в посока бул.“***“, управлява собствения си л.а. „“***“ с рег.№ ***, след употреба на
алкохол установено с техническо средство „***” с №***, с концентрация на алкохол 0.99 на хиляда в издишания
въздух. Пробата е под № **** извършена в 22.51 ч. Водачът заяви, че е изпил две бири и не желае кръвна проба.
Издаден талон за изследване № *** от 31.12.2022 г. “– нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се излагат доводи относно допуснати многобройни
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. В с.з. жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.Д.Д., който
поддържа жалбата на посочените основания, пледира за отмяна на атакуваното НП, претендират се направените
разноски.
Ответника по жалбата – Началник на РУ П.о в ОДМВР Т., редовно призован, не ангажира становище по
жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П.о, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят А. В. А. живеел в гр.П.о, бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка
л.11-12/ за категории „В” и „АМ”, с правоспособност придобита през 2007 г. , като до извършване на настоящото
нарушение бил многократно санкциониран за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 31.12.2022 г., в навечерието на Нова година жалбоподателят употребил алкохол – по негови данни 2
бири, след което и доколкото не се чувствал повлиян от него, решил да управлява собствения л.а.“***“ с рег.№
***. При движение по ул.“ ***“ в гр.П.о, пред дом № 40 бил спрян за проверка от служители на РУ П.о - полицай
С. Я. и полицай Г. П.. След като установил самоличността на водача и усетил мирис на алкохол, полицай Я. го
проверил за употреба на алкохол с помощта на техническо средство „***” с №***, скалата на което в 22.51 ч.
отчела 0.99 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят посочил, че е изпил две бири.
1
Бил му издаден талон за изследване № *** /приложен л.8/, с който му била предоставена възможност да се яви до
23.30 ч. във филиала ЦСМП в гр.П.о за да даде кръв за химическо изследване. Водачът се запознал със записаното
в талона за изследване, приел го, като бил запознат с възможността да му бъде взета кръв за химическо
изследване.За констатираното нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП бил съставен АУАН серия *** /приложен л.6/,
който бил предявен и връчен на нарушителя. Последният се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения, като не депозирал такива и в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № *** г. на Началника на РУ П.о към ОДМВР Т., връчено лично на 30.01.2023 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з.
актосъставител Я., св.П., както и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се
оспорва от защитата на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършените
нарушения на правилата за движение по пътищата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона (случай, в който се презюмира), така и да
бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от
компетентен да го издаде орган–Началник РУ към ОДМВР Т., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и
приложената /л.9/ Заповед №**** г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на
чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя касаещи допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, тъй като същите са голословни, неоснователни и
ненамиращи нужната доказателствена опора в приобщената доказателствена съвкупност. Преди всичко подобно
възражение очевидно не кореспондира с разпоредбата на чл.189,ал.2 ЗДвП, която размества доказателствената
тежест и придава формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, относно установените в него
факти. На жалбоподателя следва да се напомни, че административно наказателното производство се развива по
реда на ЗАНН и специалните закони, какъвто в случая е ЗДвП, и едва когато се установят празноти в последните,
по аргумент от чл.84 ЗАНН се прилага НПК. В конкретният случай АУАН е съставен от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазена е изискваната от закона форма за валидност и процесуалните правила, и
съдържа всички необходими реквизити по чл.42 ЗАНН. Ето защо актът е редовно съставен и се ползва с
формална доказателствена сила до доказване на обратното предвид разпоредбата на чл.189,ал.2 ЗДвП. В тежест на
нарушителя е да установи, че отразените обстоятелства в АУАН не съответстват на действителното положение,
като обаче такива твърдения за други факти и доказателства в обратния смисъл жалбоподателят не е ангажирал,
при което съдът несъмнено е обвързан от нормата на чл. 189,ал.2 от ЗДвП.
Съдът приема, че контролните органи са спазили изцяло реда за установяване употребата на алкохол,
предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не е спорно, че на осн.чл.3,ал.1 е извършена проверка на
място посредством годно техническо средство „***+“ с № *** /с оглед и посоченото в протокол – л.33 – за
успешно премината на 19.09.2022 г. периодична проверка и последваща след нея 6-месечна валидност/, скалата
на което в 22.51 ч. е отчела 0.99 промила алкохол в издишания въздух-показания на техническото средство, с
които водачът се съгласил видно от положените подписи.
Не намира потвърждение и твърдението на защитата относно непълнота в описаното нарушение,
свързано с различно посочване на часа на извършване на нарушението в АУАН и НП. В АУАН и НП
действително фигурират два различни часа – „22.51 ч.“ /час на извършване на проверката с техническо средство/
и „23.03 ч.“ /час на съставяне на АУАН, зачертан от актосъставителя и вписан на ръка час 22.51 ч“/. Това
различие от 12 минути е обяснимо и се налага предвид спецификата на отпечатване на място на акта посредством
принтер в полицейския автомобил. Жалбоподателят очевидно се е заблудил относно поредността на извършените
от полицейските служители изцяло законосъобразни и правилни действия, които са надлежно отразени в
съставените официални документи. Жалбоподателят е спрян за проверка и след като са установени са
2
първоначални /външни/ данни за употреба на алкохол, в 22.51 ч. е проверен с техническо средство, скалата на
което е отчела концентрация на алкохол в издишания въздух 0.99 промила. След това е бил попълнен талон за
изследване и след изричния отказ на А. да даде кръв за изследване, в полицейския патрулен автомобил е бил
съставен АУАН за констатираното нарушение, който АУАН е отпечатан от принтера в автомобила в 23.03 ч., т.е.
установената в хода на съдебното дирене хронология на събитията изцяло съответства на правилата на
формалната логика. Не са налице никакви обстоятелства, които могат да опорочат производството по съставяне
на АУАН, доколкото чрез тях по никакъв начин не е нарушено правото на нарушителя ясно и точно да разбере на
кое място и в какъв час е спрян за проверка от контролните органи, т.е. не е налице процесуалното нарушение по
чл.53,ал.2, респ. по чл.57,ал.1 от ЗАНН, за което се претендира в жалбата.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява,
че на 31.12.2022 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е управлявал собствения си л.а.“***“ с рег.№ ***.
Не се спори по делото, че посредством техническо средство "***" с фабр.№ ***, в 22.51 ч. е била отчетена
концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 0.99 на хиляда, т.е. е налице съставомерна
концентрация над 0.5 на хиляда. При така отчетените обективни данни и както вече съдът посочи по-горе,
установяването на алкохолното съдържание в кръвта на жалбоподателя е осъществено при стриктно спазване на
изискванията и реда, регламентирани в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Алкохолното съдържание в издишания от нарушителя въздух е
установено и доказано по несъмнен начин в размер на 0.99 на хиляда, което попада в
административнонаказателния състав по чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП. Ето защо съдът намери, че изцяло правилно и
законосъобразно наказващият орган е преценил, че водачът А. А. е управлявал МПС в нарушение на чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват ППС под въздействието на алкохол.
Съгласно чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и
глоба в размер на 1 000 лв. водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на
хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба
№ *** г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото нарушение се отнемат задължително и
10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице пълно съответствие между фактическата обстановка
констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП.
Разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под въздействие на
алкохол – разпоредба, чиято конкретна индивидуализация касаеща границите на допустимата концентрация е
регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, по силата на който е санкциониран нарушителя. Нарушението е
извършено виновно,умишлено, като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е
че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС в това си съС.ие, но въпреки това е управлявал л.а., с което
е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.9,вр. с ал.2,т.5, вр. с чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началника на РУ П.о към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, на А. В. А. от гр.П.о, обл.Т., ж.к.***, ЕГН-**********, действащ чрез
пълномощник адв.Д. Д. от ТАК, са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца и са отнети на 10 к.т. на
основание чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № *** г. на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване съгласно на чл.63в от ЗАНН - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.о: _______________________
3
4