РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500311 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Л. И. П. от гр.Пловдив,
чрез особен представител адв.Ш. М.Б. против Решение № 2367/01.12.2021г.
постановено по гр.д.№ 341/ 2021г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с., с което е
уважен предявен от УМБАЛ“Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив иск по чл.422
ГПК за признаване дължимост от жалбоподателката на сумата в размер на
575 лева, представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и
услуги по КП №222 “****“ по време на болничен престой , продължил от
29.03.2018г. до 02.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане и разноските за
двете производства. С въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати
процесуални нарушения на РС във връзка с мотивиране на решението относно
основателността на предявения иск с оглед принципа по чл.12 ГПК във
връзка с мотивиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на всички
доказателства по делото и с изложената теза на жалбоподателката за
неинформираността й относно дължимостта заплащането на медицинската
помощ, като се поддържа доводът относно значението на кой е задължението
1
да заплаща здравноосигурителните вноски, дали самата ответница или
нейния работодател, което води до несправедливо ощетяване на същата
относно достъпа до здравноосигурителната система, без това да й се вменява
във вина. Изтъква се обстоятелството, че в случай на знание у ответницата,
същата е щяла да ангажира близък за внасяне на дължимата сума по
здравноосигурителните вноски. Извежда се значението на представените по
делото доказателства относно часа на приема и протокола от осъществената
хирургическа интервенция, видно от които ответницата не е имала
възможност да изчете документите, които са подписани и за които не било
ясно дали поставения подпис е нейния, в каквато насока се сочи съдебна
практика на ВКС относно задължението по чл.86, ал.2, т.6 ЗЗ. Поддържа се
оспорването ответницата да е лице, което дължи да внася здравно
осигурителни вноски за своя сметка, аргумент за което се основава на
разпоредбата на чл.109, ал1 ЗЗО, както и позовавайки се на принципа,
установено в чл.52, ал.1 КРБ. Оспорване на приетото от РС се основава и на
обстоятелството, че на ответницата е била оказана спешна медицинска помощ
по смисъла на ЗЗ и Наредба № 25/ 04.11.1999г. Отбелязва се във въззивната
жалба също възражението, че оказаната болнична помощ с алгоритъм по КП
№ 222 “***“, чийто изисквания били посочени от ищеца в Приложение №17
на НРД за МД 2018г, но без съобразяване. Въз основа на гореизложените
доводи и възражения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения против ответницата установителен иск по чл.422 ГПК.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил писмен отговор по въззивната жалба от адв. Р.В.,
пълномощник на въззиваемата страна УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД –
гр.Пловдив, с който се оспорва основателността на жалбата, по съображения,
основани на поддържаната теза за изпълнение от страна на лечебното
заведение на болнично лечение по клинична пътека, като пациентът е бил
уведомен, че е с прекъснати здравноосигурителни права и дължи сума за
лечението, като се възразява, че ответницата не следва да черпи благоприятни
правни последици от собственото си недобросъвестно поведение;
ответницата е била уведомена за цената на услугата при подписване на
декларация за информирано съгласие, както и за ценоразписа на лечебното
заведение; ответницата е направила своя избор за болничното заведение, в
което е било възстановено здравословното й състояние, извършва се
2
позоваване на постановено определение на ВКС.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, на основание чл.269
ГПК, намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с
материалноправно основание чл.109, ал.1 ЗЗО е уважен предявеният от ищеца
УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив против ответницата Л. И. П. от
гр.П. иск за установяване дължимост на вземане в размер на 575 лева,
представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по
КП №222 “***“ по време на болничен престой, продължил от 29.03.2018г. до
02.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното й изплащане.
Обстоятелствата , на които се основава предявеният иск, са постъпване в
болничното заведение на ответницата на датата 28.03.2018г., 23,21 ч., при което е била
отчетена необходимостта от оперативна намеса и пациентът насочен към стационарно
болнично лечение в Клиника по ортопедия и травматология, където ответницата е била
хоспитализирана на 29.03.2018г., 00,30часа; към момента на приема ответницата е била с
прекъснати здравноосигурителни права, които не е била възстановила през времето на
болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията – 02.04.2018г. и
неосигурена, видно от приложена справка към жалбата на НАП. С оглед на това на
07.10.2019г. лечебното заведение е изпратило на ответника покана за доброволно плащане,
получена лично от адресата, но не е получено плащане на задължението в размер на
исковата сума в размер на 575 лева. Ответницата, представлявана в процеса от особен
представител адв. Ш. Б. поддържа оспорване на така предявения иск по изложените по –
горе съображения във въззивната жалба.
За да отхвърли така предявения иск районният съд е отчел представените по делото писмени
доказателства от ищеца, представляващи съставената медицинска документация във връзка
с хоспитализацията на ответницата в Клиниката по Ортопедия в ищцовото болнично
заведение на 29.03.2018г. с диагноза счупване на долен крайник на лъчевата кост КП №222
“***“ , включваща подписано от ответника направление в графа „постъпил“ и изписване на
датата 02.04.2018г. , подписани декларации за информирано съгласие към датата на
хоспитализацията относно информацията за курса на лечение, който следва да се проведе и
условията, при които ще заплати предоставената медицинска помощ, посочените в
епикризата извършени изследвания и резултатите от тях, оперативния протокол относно
3
оперативното лечение, както и съобразно представения ценоразпис на ищцовото болнично
заведение стойността на услугите по посочената клинична пътека в размер на 575 лева.
При така представените писмени доказателства по делото правилно е
отчетено наличието на основанието по чл.109, ал.1 ЗЗО за заплащане от
страна на ответницата стойността на оказаната медицинска помощ поради
установеното по делото прекъсване на здравноосигурителните права към
момента на извършване на медицинската услуга за незаплатени над 20 броя
здравноосигурителни вноски, както и размера на дължимата сума с оглед
стойността на тази медицинска помощ по цени, определени от лечебното
заведение съобразно регламентацията по чл.52 ЗЗО, при липса на
изключенията по чл.82 ЗЗ, в т.ч. и липсата на основание за разходи във връзка
с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника.
Правилни са и изводите на районния съд във връзка с липсата на законово
основание за уведомяване на ответника относно наличието на прекъснати
здравноосигурителни права. В тази насока състоятелно е отчетено от
районния съд обстоятелството въз основа на данните по делото, че по
отношение на ответника с оглед наличието на незаплатени осигурителни
вноски за петгодишен период назад, заплащането им би съставлявало по-
затормозяващо за пациента от заплащането на стойността на предоставената
медицинска услуга. Постановеното решение е в съответствие с
доказателствения материал по делото и не се намира да е в нарушение на
материалния закон, възприема се от въззивния съд като законосъобразно и
правилно.
Неоснователни и частично неотносими към предмета на спора са
формулираните доводи във въззивната жалба. Неоснователно е оплакването
за допуснато процесуално нарушение на районния съд при мотивиране на
решението относно основателността на предявения иск, основан на принципа
по чл.12 ГПК във връзка изложената теза на жалбоподателката за
неинформираността й относно дължимостта заплащането на медицинската
помощ. По делото е представена Декларация за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни
процедури, представляваща Образец 1 от медицинската документация на
УМБАЛ „Св.Георги“-Пловдив, видно от която същата е подписана от
4
пациента, като доводът относно момента на предоставянето й на 29.03.2018г.
в 00,30 ч. и възможностите на възприятие от страна на пациента са от
субективен характер и не влияят на изпълнение задължението на болничното
заведение за предоставяне на необходимата по преценка на същото
информация, свързано с вида и характера на медицинската услуга.
Неотносими към задължението на ищеца са обстоятелствата, свързани с
носителя на задължението за заплащане на здравноосигурителните вноски в
случай, че същият е различен от ответницата, напр. нейн работодател. Правно
релевантен съобразно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО е фактът на
неизпълнение на задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски,
съответно като основание за прекъсване на здравноосигурителните права,
като предпоставка, пораждаща задължението на пациента за заплащане
стойността на медицинската помощ. В тази насока следователно правно
ирелевантно е също обстоятелството, че в случай на знание у ответницата,
същата е щяла да ангажира близък за внасяне на дължимата сума по
здравноосигурителните вноски. Действително прието е по гр.д.№ 903/16г на
ВКС , ГК , ІV ГО по приложение на разпоредбата на чл.86, ал.2, т.6 З във
връзка с необходимостта за посочване в предоставяната медицинска
документация на пациента цената на всяка една от предоставяните услуги,
тъй като по регламентацията на чл.52 ЗЗО стойността на предоставената
медицинска услуга е по определени предварително от здравното заведение
цени за предоставената медицинска помощ. Формулираното възражение
правно е неотносимо към фактическия състав на чл.109, ал.1 ЗЗО, а към
оспорване на предявения иск по размер, доказването на което е чрез
съответните доказателствени способи за това. На следващо място не са
налице доказателства по делото на ответницата да е оказана медицинска
помощ при спешно състояние по смисъла на чл.99, ал.2 и ал.3 Закона за
здравето и Наредба № 25/ 04.11.1999г., с оглед на което медицинската помощ
да се явява извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по смисъла
на чл.82, ал.1 ЗЗ. Неотносимо е възражението относно вида на оказаната
болнична помощ с алгоритъм по КП № 222 “****“, чийто изисквания били
посочени от ищеца в Приложение №17 на НРД за МД 2018г във връзка с
неговата приложимост, което приложение определя вида на отделните
медицински услуги по КП като база за определяне стойността на всяка от тях
по Ценоразписа на болничното заведение. С представената по делото
5
подписана декларация на пациента е удостоверено информирано съгласие
относно поетото задължение за заплащане на предоставените медицински
услуги по Ценоразписа на лечебното заведение.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание т.7 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС
жалбоподателката следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив ДТ
в размер на 25 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2367/01.12.2021г. постановено по
гр.д.№ 341/ 2021г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА Л. И. П., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25 лева /
двадесет и пет лева/ - дължима държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6