РЕШЕНИЕ
№ 3412
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110102278 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от „***с исковата молба, с която са предявени допустими
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Е. М. С. признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата 694.45 лв. /шестстотин
деветдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода м.ноември 2017 г. – м.април 2018 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, инсталация ***/аб. № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2021 г.
до окончателното й изплащане; сумата 63.28 лв. /шестдесет и три лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г.
– 18.02.2021 г ., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4585/2021 г., по описа на ВРС, 8 състав.
Ищецът *** твърди, че Е. М. С. е потребител на топлинна енергия в горепосочения
недвижим имот и не е изпълнявала задълженията си за заплащане на потребената ТЕ.
Излага се, че ответницата е била наемател на процесния имот и е подала заявление-
декларация за откриване на партида, с оглед на което е клиент на ТЕ. Иска се да се признае
за установено, че ответнкът дължи посочените суми. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с определението на съда от 21.08.2022 г., не е изпратил представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение;
от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност
на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна
такса от 75,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. разноски в
исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 25,00лв. държавна такса и
50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение, т.е. следва да му бъдат присъдени общо 75,00лв.
–разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. М. С., ЕГН: **********, адрес: гр.***
дължи на ***, със седалище и адрес на управление: ж.к. „*** по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
на основание вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 4585/2021 по описа на ВРС, 8 състав: 694.45 лв.
/шестстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода м.ноември 2017 г. – м.април 2018 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, инсталация ***/аб. № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2021 г.
до окончателното й изплащане; сумата 63.28 лв. /шестдесет и три лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г.
– 18.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. М. С., ЕГН: **********, адрес: гр.*** да
заплати на ***със седалище и адрес на управление: *** сумата от 125,00 лв.- разноски в
настоящото исково производство и 75,00 лв. –разноски в заповедното производство по гр.д.
4585/2021 по описа на ВРС, 8 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2