РЕШЕНИЕ № 100
гр. Д. 24.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в
състав :
Председател : П.П.
при секретаря Г.Д., като разгледа
докладваното от съдия П. НАХ дело № 103
по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Жалбоподателят К.Х. *** е
обжалвал Наказателно постановление № 830/09 от 27.05.2009 г. на Началника на РУ
на МВР - гр. Д.. Наказателното постановление е издадено за това, че: на 06.05.2009
г., около 15,42 часа, на път 1 - ви клас № 5, км. 123, като водач на МПС – лек,
с рег. № ***, при ограничение на скоростта 60 км./ч., въведено с пътен знак В 25,
О. се движи със 108 км./ч. Скоростта е фиксирана и показана на водача с радар
ТР 4Д с фабричен № 273. Налице е движение със скорост над разрешените стойности
за ППС, което водачът управлява. Водачът не спира на подаден сигнал със
стоп-палка по образец. Наказващият орган е указал, че са нарушени разпоредбите
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП са наложени наказания - ГЛОБА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от два месеца. На основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са наложени наказания
- ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба
№ І – 1959 на МВР са отнети десет контролни точки.
В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. На
дата 06.05.2009 г. /както и няколко дни преди и след нея/ лекият автомобил на
жалбоподателя бил предоставен за ползване на трето лице. Актът бил връчен в
дома на О. няколко дни по-късно.
Претендира се
съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление №
830/09 от 27.05.2009 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Д. като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответното РУ на
МВР - гр. Д. не изпраща процесуален представител и не взима становище по
жалбата, независимо от предоставената възможност.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна :
За изясняване
обстоятелствата по делото бяха разпитани актосъставителя - св. С.Ц.М. /младши автоконтрольор/ и свидетеля при
съставянето на АУАН – Р.Т.Р. /младши
полицейски инспектор/. От показанията им стана ясно, че на 06.05.2009 г. в
качеството на контролни органи извършвали проверка на движещите се моторни
превозни средства по път 1 - ви клас № 5, км. 123 /в близост до разклона за с.
Зая, общ. Д./. На служебния автомобил било поставено техническо средство за
отчитане скоростта на движещите се МПС - радар ТР 4Д с фабричен № 273. С цел
избягване на грешки, служителите на РУ на МВР активирали радара ръчно, с дистанционно
управление, за отчитане скоростта на всеки конкретен автомобил. Около 15,42
часа, в посока гр. Д. – гр. Велико Търново към поста приближил лек автомобил “Фолксваген
Голф”, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя К.Х. ***. Радарът отчел
скорост на движение на автомобила – 108 км./ч. при въведено ограничение с
табела В 25 за пътния участък – 60 км./ч. Полицейските служители разпознали
водача, тъй като и друг път се е налагало да имат служебни контакти с него. Преди
и след превозното средство на О. не е имало други автомобили. Св. С.М. излязъл
на пътното платно и с полицейска стоп-палка по образец подал сигнал на
жалбоподателя да спре на указано от него място. Вместо това, К.О. подминал полицейския
пост, намалил скоростта и след около 150 метра спрял без да отбива. Св. С.М.
тръгнал към автомобила с намерение да извърши проверка. К.О. отворил вратата на
превозното средство, погледнал назад към двамата свидетели и веднага след това
потеглил напред в посока към гр. Велико Търново. Малко по-късно при полицейския
пост спрял друг водач, който изразил възмущението си от поведението на
жалбоподателя на пътя и дори попитал защо автомобилът му не е спрян. Във връзка
с установените нарушения св. С.М. съставил АУАН № 830/06.05.2009 г., въз основа
на който е издадено обжалваното наказателно постановление. По случая има
изготвена докладна записка от С.Ц.М. /копие на л. 5 от делото/. Относно
редовното връчване на наказателното постановление е изготвена докладна записка
от полицейския служител Т.П. /копие на л. 6 от делото/.
Свидетелят С.М.М.е
приятел на жалбоподателя К.Х.О.. Твърди, че не е правоспособен водач на МПС.
Твърди също, че поискал на О. да ползва лекия автомобил “Фолксваген Голф”, с
рег. № ***, последният му разрешил, и по тази причина за периода от 04.05.2009
г. до 08.05.2009 г. това превозно средство се намирало при него. На 06.05.2009
г. св. С.М.имал работа в гр. Велико Търново. По обед отишъл в кв. “Изгрев” на
гр. Д., в дома на братовчедите на К.О.. Уведомил последния, че ще ходи до гр.
Велико Търново и взел документите на превозното средство. Заедно с него тръгнал
и братът на жалбоподателя – П.О..*** св. С.М.карал бързо “поне с 80 км. ч.”.
Тогава видял полицейски пост и намалил. Полицейският служител Р.Р. излязъл до
платното но “само си мятал палката”. Затова С.М.не спрял, а само намалил и
отбил малко по-нататък. В огледалото забелязал, че полицейските служители
спират друго превозно средство и продължил по пътя си. На 08.05.2009 г. върнал
лекият автомобил на К.О..
Свидетелят О.К.М.също
е приятел на жалбоподателя К.Х.О.. Твърди, че на Гергьов ден в дома му в кв.
“Изгрев” на гр. Д. се събрала компания за времето от 10,00 часа до 22,00 часа. К.О.
също бил там. Около 13,00 часа в жилището дошъл св. С. М., като управлявал
лекият автомобил “Фолксваген Голф” на жалбоподателя. Попитал К.О. дали ще му
позволи да отиде с колата до гр. Велико Търново. К.О. се съгласил. Заедно със С.М.тръгнал
П.О. – брат на жалбоподателя. К.О. останал да празнува и пил алкохол. По късно
в жилището станало сбиване. К.О. се опитвал да разтърве участниците. На място
пристигнали полицейски служители и съставили актове за нарушаване на
обществения ред, включително и на К.О..
Свидетелят К.Г.Г.
работи на длъжността младши автоконтрольор в РУ на МВР гр. Д.. Познава
жалбоподателя О., тъй като е от криминалния контингент и е имал служебни
контакти с него. На 06.05.2009 г. бил на работа заедно с колегата си Б. Д.. Смяната
започнала в 20,00 часа. След 21,00 часа в АДЧ на полицейското управление е
получен сигнал за сливане на ул. “***” в гр. Д.. Двамата полицейски служители
посетили местопроизшествието. На място заварили лицата И. И., К.Х.О., З. И., Ц.
И. и сина му Р. И.. Установили, че побоят е възникнал за времето от 20,30 чс.
до 21,00 чс. заради спречкване между две ромски фамилии. Полицейските служители
съставили АУАН на всеки от участниците в инцидента. Св. К.Г. не е виждал К.О.
преди 20,00 часа на 06.05.2009 г., тъй като по това време не е бил на работа.
На 09.05.2009 г.
е съставен АУАН № 185/09.05.2009 г. против И. М. *** за извършено на 06.05.2009
г. около 20,30 часа нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС гр. Д. на
ул. “***” в гр. Д..
На 09.05.2009 г.
е съставен АУАН № 186/09.05.2009 г. против Ц. И. В. от гр. Д. за извършено на
06.05.2009 г. около 20,30 часа нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС
гр. Д. на ул. “***” в гр. Д..
На 09.05.2009 г.
е съставен АУАН № 187/09.05.2009 г. против К.Х. *** за извършено на 06.05.2009
г. около 21,00 часа нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС гр. Д. на
ул. “***” в гр. Д..
На 09.05.2009 г.
е съставен АУАН № 188/09.05.2009 г. против З. М. *** за извършено на 06.05.2009
г. около 21,00 часа нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС гр. Д. на
ул. “***” в гр. Д..
При установената
по безспорен начин фактическа обстановка съдът намира, че актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно. Последните съдържат необходимия реквизит,
изискуем от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При изготвянето им не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По категоричен начин се установи,
че на 06.05.2009 г., около 15,42 часа, на път 1 - ви клас № 5, км. 123, като
водач на МПС – лек, с рег. № ***, при ограничение на скоростта 60 км./ч.,
въведено с пътен знак В 25, О. се е движил със 108 км./ч. Скоростта е
установена с радар ТР 4Д с фабричен № 273. Налице е движение със скорост над
разрешените стойности за ППС, което водачът управлява. По същото време К.О. не
спрял на подаден сигнал със стоп-палка по образец от св. С.М., независимо, че е
указано мястото за спиране. С горните деяния О. виновно е нарушил разпоредбите
на чл. 21, ал. 2 и чл. 103 от Закона за движението по пътищата и наказващият
орган правилно е преценил, че следва да наложи административни наказания, на
основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Жалбоподателят твърди,
че не е извършил административно нарушение, тъй като на 06.05.2009 г. лекият
автомобил “Фолксваген Голф” се намирал при друго лице и той не го е управлявал.
Това твърдение не можем да приемем за доказано. И двамата полицейски служители,
присъствали по време на извършване на нарушението заявяват, че познават добре К.Х.О.,
тъй като и преди са имали служебни взаимоотношения с него. Разпознали са лицето
му при преминаването покрай контролния пост. Освен това, водачът е спрял на
около 150 м. след поста, отворил е шофьорската врата и е погледнал назад. В
този момент свидетелите М. и Р. са имали нова възможност да се убедят, че
автомобилът е управляван именно от К.Х.О.. На 06.05.2009 г. полицейските
служители са изпълнявали служебните си задължения. Осъществявали са контрол
спрямо всички движещи се в участъка моторни превозни средства. Не се събраха
доказателства свидетелите С.М. и Р.Р. да имат особено отношение към
жалбоподателя или някакъв стимул да дадат неверни показания. Защитната версия
на К.О. се подкрепя от свидетелите С.М.и О. М.. И двамата свидетели са близки
приятели на жалбоподателя. Показанията на св. С.М.съдържат неточности и
нелогични твърдения. Същият сам заявява, че е неправоспособен водач, но с
готовност описва пред съда как е поискал автомобила на приятеля си К.О.,
последният му го предоставил за четири дни и дори М. предприел пътуване с него
до гр. Велико Търново, превозвайки пътник. Но дори това да беше вярно, не е
ясно защо М. е получил автомобила за ползване на 04.05.2009 г., а е отишъл да
вземе документите му едва на 06.05.2009 г., “по случайност” в деня на
нарушението. Автомобилът е минал пред полицейския пост само веднъж, в 15,42
часа. Сигналът със стоп-палка е подаден от св. С.Ц.М.. Обратно на това, св. М.
твърди, че на пътното платно бил другия полицейски служител – Р.Р., който “само
си мятал палката”. Св. С.М.твърди, че видял контролните органи да спират друг
автомобил зад него, а не Голфа /независимо, че сам заявява движение с превишена
скорост/ и затова продължил. От показанията на свидетелите М. и Р. се установи,
че преди и след автомобила“Фолксваген Голф” не е имало други превозни средства.
Едва след време спрял възмутен гражданин, който се изненадал, че Голфа не е
проверен. П.О. не беше посочен като свидетел, независимо от твърдението, че се
возил в колата на 06.05.2009 г. Видно е, че св. С.М.дава неверни показания с
цел избягване на наказателната отговорност от неговия приятел К.О.. Показанията
на св. О. М. също не се подкрепят от никакви други доказателства.
Жалбоподателят се стреми да докаже, че на 05.06.2009 г. е бил в дома на св. М.,
където е имало сбиване и в тази връзка му е съставен друг АУАН. По тази причина
нямало как да управлява МПС пред полицейски служители в 15,42 часа в района на
с. Зая. Действително в дома на ул. “***” е имало нарушение на обществения ред,
в което е участвал и К.О., но то е станало за времето от 20,30 ч. до 21,00
часа, видно от представените копия на АУАН /л. 24 – 27/ и показанията на св. К.Г..
Не е съществувала никаква пречка, О. да премине пред полицейския пост в 15,42
часа, до осъществи пътуването си и в 20,30 часа да бъде отново в гр. Д., където
да участва в друго нарушение, този път на обществения ред. Тези доводи на
жалбоподателя не се доказват и не разколебават показанията на полицейските
служители. Ясно е, че св. О. М. също дава неверни показания с цел избягване на
наказателната отговорност от неговия приятел К.О.. Безспорно е, че АУАН е
съставен и връчен няколко дни по-късно, но причината за това е поведението на
жалбоподателя, който е напуснал местопроизшествието и сам е възпрепятствал
изготвянето му на място.
Наказанията,
предвидени в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца са фиксирани. Наказанията,
предвидени в чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са глоба в размер от 50 до 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Наложената глоба в
размер на 100 лв. съответства на средния размер и е съобразена със семейното и
имотно състояние на жалбоподателя. Лишаването от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца е в максимален размер, но то съответства на характера и тежестта на
нарушението. Съобразено е с нуждата от интензивна превенция по отношение на
конкретния извършител. При това положение не може да се говори за неправилна
индивидуализация, извършена от наказващия орган.
Предвид горното,
съдът намира жалбата на К.Х. *** за неоснователна. Наказателно постановление №
830/09 от 27.05.2009 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Д. следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Водим от горното
съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 830/09 от 27.05.2009 г. на Началника на РУ на МВР -
гр. Д., с което е постановено К.Х. ***, с ЕГН ********** да изтърпи наказания :
ГЛОБА в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Із – 1959 от 27.12.2007 г. на МВР, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаване на страните, че същото е изготвено.
Районен съдия :