№ 45
гр. Плевен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при учас**ето на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430104468 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Б. А. А. про**в *** .Твърди
се, че по на 09.05.202г. му е връчено съобщение по изп.д.№4928/21г. на ЧСИ,
**Посочва се, че е било образувано преди това друго изп.д.№855/2013г. на
ЧСИ, рег.***.Твърди се, че няма извършени действия по делото,поради което
е изтекла погасителната давност , считано от 26.06.2015г./ТР3/2020г. на
ОСГТК на ВКС/ до 26.06.2020г. Моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи суми по ИЛ,
издаден на 21.02010г. по ч.гр.д.№6589/2009г. на ПлРС и претендирани суми в
изп.д.№4928/2021г. на ЧСИ ***, рет.№924, поради изтекла давност.
Претендира разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор,
като е оспорил предявения иск.Претендира разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор,
като е спорил предявения иск.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фак**ческа страна :
Безспорно по делото, че със Заповед №4102 от 01.12.2009г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 21.06.2010г., издадени
1
по ч.гр.дело№6589/2009г. на Районен съд Плевен, е разпоредено: Б. А. А.,
ЕГН********** да запла** на кредитора „** *** сумата от 501,39лв.,
главница, сумата 114,84лв. договорна лихва за периода01.08.2008г.-
09.10.2009г. и 21,23лв. неустойка за периода 01.08.2008г. до 09.10.2009г. ,
ведно със законната лихва, считано от 23.11.2009г. до изплащане на вземането,
като и направени разноски 25лв. за д.т. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори, че въз основа на ИЛ кредиторът е подал молба и е
образувано изп.д.№855/2013г. на чСИ, рег.№***, като е преобразувано на осн
чл.31, от ЗЧСИ при ЧСИ, **под номер на изп.д. рег.№4928/21г.Не е спорно,
видно от приложеното дело, че в хода на прецеса е прехвърлено вземането в
резултат на изпълнителния лист по прехвърлено вземане от първаначалния
кридитор на ищеца на 23.02.2015г.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми поради
изтекла погасителна давност.
Искът по чл. 439 ГПК е допус**м и по отношение на вземания,
изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.
Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само
на фак**, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това
обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се
прилага и за фак**, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда /така и задължителната прак**ка на ВКС- вж.
Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен
касационен съд/.
Ищецът е уведомен от ЧСИ и уведомяването на длъжника за цесията
има значение за изследване про**вопоставимостта й на длъжника, който може
валидно да пла** на предишния кредитор преди уведомяването.Няма
доказателства за извършено такова плащане, още повече, че преводите се
правят по сметка на ЧСИ.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само фак**,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които фак** длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
2
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др/. Всички други възражения е следвало да се поставят по чл.414 от ГПК и
производство по чл.422 от ГПК. Защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423
от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако
възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в
сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта
за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК.
Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допус**мо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при
новооткри** обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото/ оказват влияние върху съдържанието на
правоотношението, обуславящо претендираното вземане/, които не са могли
да бъдат известни на длъжника до из**чане на срока за подаване на
възражението по чл.414 ГПК, или с които не могъл да се снабди в същия
срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№41/2012г.
Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за
всички правоотношения.В случая вземането на ищците е установено с влязла
в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е
петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след връчване
на заповедта на длъжника.Видно от приложеното ч.грд. е налице отбелязване ,
че не е открит и при старата действаща уредба е прието, че и влязло в сила
още през 2010г.Въз основа на същата през 2013г. с молба от кредитора е
образувано изп.производство. Съгласно Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на
Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че
изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се
приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за
исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с
всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От
датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело,
започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и
кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността
3
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициа**ва на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от тре** задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на докумен**, книжа и др., назначаването на експер**за за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."Съглсно същото
ТР давност не тече до 26.06.2015г., от когато започва да тече нова петгодишна
давност и към датата на образуване на новото дело не е била изтекла тази
давност- 2021г. Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че
още с образуването на изп. дело нова петгодишна давност.Видно от изп. дело,
че са извършвани действия от съдия- изпълнителя, които прекъсват давността-
запори, възбрана.Като по този начин е прекъсвана давността и е започнала да
тече нова петгодишна давност.Видно от молбите на кредитора, че е
поддържгана висящността, като е посочван способ за изпълнение- през 2015г.,
2017, 2019г., 2021,2022г.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, повелява, че давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам за себе си, тъй като
той е законодателно предназначен да способства за реализацията на
неудовлетворени по доброволен начин притезания. Същият съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи.
Доказателство за успешното поддържане на висящността на
изпълнителното производство са множеството изпълнителни действия,
съответно - подадени надлежно искания за извършването на такива, които са
4
били подчинени на общата идея да се насочи изпълнението спрямо
секвес**руемите имуществени права на длъжниците, чрез избора на
оп**малния изпълнителен способ, посредством който да бъдат събрани
съдебно установените парични суми в полза на кредитора. В тази насока е и
възприетото становище в мо**вите на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2 / 2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, че
„при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“ Ефектът на
прекъсване течението на давностния срок настъпва „независимо от това дали
прилагането на избрания изпълнителен способ е поискано от взискателя, или е
предприето по инициа**ва на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя“.При всички случаи действието , което прекъсва давността, е
действието на носителя на материалното право, а не действието на
компетентния орган, движещ производството и извършващ действия на
принудително изпълнение.Съдът приема, че за цялята сума по ИЛ и
образувано изп. дело е петгодишна давността, дори и да се приеме че за част
от сумите е тригодишна, то ищецът не е доказал това свое твърдение относно
размера на същата по съответния начин.
При това положение съдът приема, че към датата на ИМ, не е изтекла
петгодишната давност и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани.
С оглед изхода на процеса, се дължат разноски в полза на ответника в
размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение, претендирано в отговора и
на осн чл.78, ал.3 вр с ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. А. А., ЕГН********** про**в ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, ИСК с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на А***, ***, сумите по
изпълнителен лист от 21.06.2010г., издаден по ч.гр.дело № 6589/2009г. на PC-
Плевен в полза на „** **, прехвърлени с договор цесия от 23.02.2015г.,
ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ, по арг.на 110 от ЗЗД, както следва:
сумата от 501,39лв., главница, сумата 114,84лв. договорна лихва за
5
периода01.08.2008г.-09.10.2009г. и 21,23лв. неустойка за периода 01.08.2008г.
до 09.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2009г. до
изплащане на вземането, като и направени разноски 25лв. за д.т. и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 вр с ал.8 от ГПК Б. А. А.,
ЕГН**********ДА ЗАПЛА** на А***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 100лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6