РЕШЕНИЕ
№ 5536
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110147502 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от М. Х. Д. против (фирма) действащо на територията
на Република България чрез клон на чуждестранен търговец (фирма), осъдителен иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети за сумата
от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет от летище *** до летище **** с
повече от три часа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба на 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск.
По делото е постъпила молба от ответника, с която предявения иск е признат и са
изложени твърдения, че процесното вземане ведно с дължимата законна лихва е погасено
чрез банков превод по посочена от ищеца сметка на 18.12.2023 г., като в подкрепа на
изложеното е представено извлечение за извършена транзакция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламент № 261/ 2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети при отмяна на полет пътниците имат следните възможности: а) получават помощ от
опериращия въздушен превозвач по член 8; б) получават помощ от опериращия въздушен
превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при
премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня
след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в
1
член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и в) имат право на обезщетение
от опериращия въздушен превозвач по член 7. Според чл. 7, пар. 1 от Регламента пътниците
получават обезщетение, възлизащо на: а) 250 EUR за всички полети до 1 500 километра; б)
400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички
други полети между 1 500 и 3 500 километра; в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под
букви а) или б), като при определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на
пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят
пристигането на пътника след времето по разписание. Според чл. 7, пар. 4 разстоянията,
дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг. С решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/ 07 и С-423/ 07 на Съдът на ЕС е дадено
задължително съгласно чл. 633 ГПК тълкуване на разпоредбите на Регламента, като е
прието, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по
чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа.
При съобразяване на процесуалното поведение на ответника, който признава
исковата претенция, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от ответника
погасяване на процесното вземане посредством плащане от 18.12.2023 г., за извършване на
което по делото е представена разписка за плащане, като отхвърли исковата претенция като
погасена в хода на делото.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът
от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV
ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно
правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да
плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При
погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично
задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно
е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна
защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му
бъдат възстановени от ответника.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на 50
лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
2
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика,
депозираната искова молба е бланкетна и процесуалният представител на ищеца не се е явил
в проведеното открито съдебно заседание. Предвид изложеното адвокатското
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в
размер общо на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Х. Д., ЕГН **********, с адрес в гр(адрес) против
(фирма), действащо чрез (фирма) ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(адрес), сграда ИВТ, осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1,
б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голям закъснение на полети за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет от летище *** до летище **** с повече от три часа, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба на 25.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА (фирма), действащо чрез (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес), да заплати на М. Х. Д., ЕГН **********, с адрес в гр(адрес) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото
3
съдебни разноски.
ОСЪЖДА (фирма), действащо чрез (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес), да заплати на адвокат В. К. от САК, с ЛНА **********, с адрес на
кантората в гр. София, ул. „Доспат“ № 18, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца М. Х. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4