Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, …………… 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно
заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, в присъствието на
прокурора РУМЕН ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД
№ 531 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 24/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 133/2019 г. Троянският районен съд е признал подсъдимия
Ю.А.Г., ЕГН ********** ***, за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 б, ал.1 във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като го е осъдил на 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години, както и на глоба
в размер на 400 /четиристотин/ лева, която да заплати в полза на държавата.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето,
през което подсъдимият Г. е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № 359зз-68/01.07.2018 г. на РУ гр. Троян, считано на 01.07.2018 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343 г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 14 /четиринадесет/ месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен
по административен ред от правото да управлява МПС със Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0359-000363/01.07.2018
г. на РУ гр.Троян, считано от 01.07.2018
г. до влизане в сила на присъдата.
Срещу така постановения съдебен
акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Е.Ц. от ЛАК, защитник на подсъдимия Ю.А.Г., в която се развиват
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата,
сочи, че същата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Твърди, че в хода на производството не
се е събрало нито едно доказателство, било то пряко или косвено за това, че
подзащитннят му е извършил престъплението, за което е предаден на съд и за
което е бил осъден. Излага, че нито един от разпитаните свидетели - независимо,
че двама от тях са били сочени от обвинението за очевидци, не е дал показания
като очевидец на факта, че Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Изтъква, че е установено, че подзащитннят му е управлявал автомобила на баща
си, но в един много по-ранен час и за това няма спор, за което свидетелства по делото св. М.Н.Х.. Твърди,
че това лице е било посочено като свидетел - очевидец и като лице, което е подало
сигнала до РУ Троян за това, че Г. управлява МПС след употреба на алкохол.
Излага, че на разпита й в съдебна зала се е установило, че св.Х. нито е подала
сигнала до полицията, нито пък е свидетелствала, че Г. е управлявал след употреба
на алкохол. Твърди, че ТРС е изискал записа от тел.112, от който е установено,
че сигналът е подаден от бащата на Г. – Ю., като при разпита му в съдебна зала
се е установило, че той също не е видял сина си да управлява МПС, а е подал
сигнала в изблик на яд, след обаждане на негов познат. Изтъква, че разпитаните
свидетели - сем.А., които също са били сочени като очевидци, като при разпита
им се е установило, че те не са такива, а са посочени по съображения на
разследващия орган.
В допълнително писмено
изложение към жалбата защитникът изтъква, че още на лист първи, абзац последен
от мотивите към присъдата си, съдът е навел две твърдения, които не се
подкрепят от нито едно доказателство по делото, като първото от тях е, че на
01.07.2018 г., през деня подсъдимият е употребил алкохол. Излага, че никъде в
кориците на делото никой не е изследвал въпроса кога и къде е била направена
употребата на алкохол и никой от свидетелите не е изказвал такова твърдение.
Посочва, че второто според защитата невярно твърдение е, че към 17.40 часа
подсъдимият се прибирал към дома си, управлявайки лекия автомобил, като отново
никой и никъде в делото не е установявано, че именно в 17.40 часа Г. се
прибирал към дома си. Счита за необяснимо това твърдение на съда. Изтъква, че ако
това заключение е направено поради обстоятелството, че в този час анонимен
гражданин е подал сигнал в РУ Троян, то това е напълно необосновано, тъй като
подадения сигнал по никакъв начин не доказва твърдението, че именно в този час
подсъдимият е управлявал автомобила, още по-малко пък да се е прибирал в дома
си.
На следващо място – излага,
че неколкократно се твърди, както в досъдебното производство, така и в
съдебното такова, и в мотивите към присъдата, че в 17.40 часа на 01.07.2018 г.
се е получил анонимен сигнал за това, че подсъдимият управлява пиян МПС, като резонно
в тази връзка разследващият орган е поискал от началника на РУ Троян да
определи служител, който да установи лицето, което е подало сигнала /л.24 от
ДП/. Сочи, че в отговор на това искане е постъпила докладна записка от
инспектор Н.Н. /л.25 от ДП/, в която същият докладва, че лицето, което е подало
сигнала е М.Н.Х., като тази докладна записка е от 25.07.2018 година. Изтъква,
че св. Х. е била разпитана на 13.08.2018 г. - две седмици след като е посочена
като лицето, подало сигнала, като е необяснимо защо в протокола за разпит няма
нито един въпрос, свързан с нейното участие по подаване на процесния сигнал, като
от този разпит обаче не става ясно тя ли се е обадила в полицията или не.
Излага, че едва при разпита на св. Х. в съдебна зала се е установило, че не е
тя лицето, което е подало анонимния сигнал. Твърди, че в крайна сметка въпросът
за подателя на анонимния сигнал остава неизяснен, а това е важно, тъй като
лицето подало сигнала би могло да допринесе в голяма степен за изясняване на
обективната истина. В тази връзка счита, че необосновано съдът е навел
твърдение, че лицето, което е подало анонимния сигнал е св. Г. А., но това не
отговаряло на истината, тъй като никъде по делото не се споменава дори, че тази
свидетелка е подала сигнала.
Счита, че съдът
необосновано и в противоречие със събраните доказателства е постановил, че
възражението на защитата за недоказаност на твърдения факт - обаждане от страна
на св. Х. до РУ Троян в 17.40 часа е неотносимо /стр.4 , абзац втори от
мотивите/, излага аргументи в тази връзка.
Твърди, че на следващо
място - на стр.3, абзац четвърти от мотивите съдът е постановил, че не
кредитира изцяло показанията на свидетелите И. А. и Г. А., като въпреки, че
изцяло не кредитира показанията на тези двама свидетели, то малко по нататък -
на стр.5 от мотивите съдът се е позовал на показанията на точно тези двама
свидетели и по този начин е аргументирал осъдителната си присъда. Изтъква, че малко
по-надолу на стр.5 съдът вече е установил, че полицейските служители не са
установили подсъдимия да управлява автомобила и затова в акта за установяване
на административното нарушение били вписани именно тези двама свидетели, чийто
показания съдът изцяло не е кредитирал - т.е. тези двама свидетели дават
правдоподобни показания, когато се налага да се обслужи обвинителната теза и
същевременно дават неверни показания, когато се налага да се събират и доказателства,
които оневиняват подсъдимия.
Сочи, че по аналогичен
начин стои въпроса и с показанията на разпитаните трима свидетели - К. Н., А. И.
и Н. М., като в този случай съдът приема за достоверни единствено и само
показанията им, в които сочат, че са видели как на процесната дата униформените
служители са извършили проверка на подсъдимия и са му поставили белезници, като
необяснимо защо съдът не е дал вяра на показанията на тези трима свидетели, в
които твърдят, че не са виждали през деня подсъдимия да управлява автомобил.
Изтъква, че незнайно и
необяснимо е защо съдът не е кредитирал показанията на бащата на подсъдимия,
като навежда твърдения, че тези показания не съответствали на останалите
доказателства - от записа на РЦ 112 Монтана, от показанията на св.З., Н. и св.А..
Твърди, че напротив, бащата на подсъдимия под страх от наказателна отговорност
и въпреки процесуалната възможност да откаже да свидетелства, е дал показания,
които са подробни и достоверни. Счита за необосновано твърдението на съда, че
не е възпроизвел в протокола дословно думите му от прослушания файл от РЦ 112
Монтана, тъй като изявлението му било комичен преразказ на инцидента, излага
съображения в тази връзка.
От изложено до тук счита,
че се установява по безспорен начин, че фактическата обстановка не е такава,
каквато съдът е констатирал. В този смисъл намира, че при неустановена
достоверна фактическа обстановка съдът е постановил присъда, която е
незаконосъобразна, тъй като не съответства на действителната фактическа
обстановка по делото.
Твърди, че съдът не само
е постановил присъда си в съответствие с искането на прокуратурата, но дори по
своя преценка и без да се мотивира е увеличил размера на наказанието лишаване
от право да се управлява МПС.
В заключение моли
настоящия състав да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с
която да признае Ю.Г. за невиновен да е извършил престъплението, за което е
предаден на съд и го оправдае с всички законнови последици.
В съдебно заседание
въззивникът Ю.Г., редовно призован, се
явява лично и с пълномощника си адв. Ц.. Заявява, че поддържа казаното от
защитника си и, че не е управлявал автомобила под въздействието на алкохол. Моли
съда да бъде оправдан.
Процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа изцяло аргументите,
които е изложил в пледоарията пред първата инстанция, аргументите в
първоначалната жалба и в допълнителното изложение. По отношение на записа от
тел. 112 изслушан от настоящия състав в залата, сочи, че същият е бил изследван
и пред първата инстанция, макар, че незнайно защо ТРС е заключил, че пресъздава
комичен преразказ на инцидента. Счита, че показанията на подалия сигнал, който
се явява баща на подзащитния му, напълно съответстват на този сигнал. Твърди,
че бащата му не е бил в тях, а в негов приятел, където са гледали мач и където
са му се обадили, и той без да види и да се увери, е вдигнал телефона и е позвънил
в полицията. Твърди, че св. А. Г. е направил това, защото отношенията между него
и сина му са изключително влошени. Счита, че няма каквито и да било преки
доказателства, както и косвени такава, които в съвкупност да обосновават
наложеното наказание на подзащитния му. Счита, че обвинителния уклон на този
състав на съда е твърде ярко изразен и поради тази причина се е получила и тази
присъда.
В заключение моли настоящия състав да отмени присъдата и признае
подзащитния му за невиновен да е извършил деянието, за което е предаден на съд.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Румен Петров дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива, развива
съображения в тази връзка.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и
събраните по делото доказателства от нас и от РС – Троян, и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Въззивникът Ю.А.Г., ЕГН **********, е роден на ***
***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, с постоянен и настоящ адрес ***.
Г. е правоспособен водач за категории „А”, „В” „М” и „АМ”.
На 01.07.2018 г. през деня въззивникът
употребил алкохол. Към 17.40 часа той се прибирал към дома си в с.***,
обл.Ловешка, като управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. №
********, собственост на баща му А. Ю. Г.,***.
Опитвайки се да прибере автомобила в двора на къщата си на ул. „***” № **, Г.
ударил портата, с която двора му граничел с двора на съседите му - свидетелите И.
А. и Г. А.. Те се намирали в двора на своята къща и след като чули силния
трясък откъм оградата с дома на въззивника, отишли там и видели, че последният се
е ударил с предницата на автомобила на баща си в тяхната порта. Въззивникът заявил на св. Г. А., която е първа братовчедка на баща му, да не се
притеснява, че е ударил портата им, защото той щял да я поправи.
Междувременно в 17.40 часа в ОДЧ на РУ-Троян бил получен сигнал от тел. №
********* от анонимен гражданин за това, че пиян шофьор кара бял „Опел” в с.***.
По сигнала веднага били изпратени в с.*** свидетелите Л. З. - мл.автоконтрольор
и Й. Н.-мл.инспектор, и двамата служители на РУ-Троян. Докато те пътували към
с.*** със служебен автомобил „Киа Сийд” с рег. № ********, малко след 18.00
часа получили информация чрез дежурния на управлението, че е постъпил втори
сигнал, че лицето, управлявало посочения автомобил в с.***, се е ударило в
портата на съседите си.
Вторият сигнал бил подаден на
тел. 112 в 17.57 часа от бащата на подсъдимия – св.А. Ю. Г. /л.60 от НОХД/,
който съобщил, че синът му Ю.Г. е употребил алкохол, взел е автомобила му и се е ударил в оградата на
къщата. Сигналът е бил препредаден в 18.02 часа на ОДМВР гр.Ловеч.
Полицейските служители, след като
пристигнали в с.***, ул. „***“ № **, установили на място свидетелите И. А. и Г.
А., живеещи в съседство с къщата на подсъдимия, както и бащата на подсъдимия -
св. А. Г.. Свидетелите А. заявили пред полицаите, че съседът им Ю.Г. е бутнал
тяхната порта, но тъй като са роднини, нямат претенции срещу него. Въззивникът първоначално отричал да е
управлявал автомобила, но след това заявил, че е карал. Тъй като патрулния
автомобил бил спрян на центъра на селото, в непосредствена близост с къщата,
където живеел деецът, там била извършена и проверката с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № *****. Г. първоначално отказвал да бъде изпробван с техническо средство, след което
се съгласил и проверката била извършена в 18.20 часа, като показанията на
Дрегера отчели 2.68 на хиляда алкохол в издишания въздух.
Св. Л. З. издал талон за
изследване № 0004188 на въззивника, в който последният саморъчно отразил, че
приема показанията на техническото средство и не поискал да даде кръв за
химическо изследване.
За констатираното нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП св. З. съставил АУАН на въззивника Г. бл. № 434323, в който
като свидетели - очевидци били вписани И. А. и Г. А.. В АУАН е отразено, че
пред полицейските служители Ю.Г. е заявил, че е изпил две бири по 500 мл. и 100
гр. ракия. Същият е подписал акта, като не е посочил възражения. Получил е
препис от него, като в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е направил
писмено възражение срещу съставения му АУАН.
С резолюция на Началника на
РУ-Троян от 01.08.2018 г. и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратено
административнонаказателното производство срещу въззивника предвид образуваното
ДП № 189/2018 г. по описа на РУ-Троян за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК.
Със заповед за задържане на лице
от 01.07.2018 г. и на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, от момента на ограничаване
на правото на свободно придвижване – 18.20 часа, Ю.Г. е задържан за срок от 24
часа, като е освободен на 01.07.2018г. в 20.15 часа.
Съдът приема за установена тази
фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства.
При така описаната фактическа
обстановка настоящият състав прави категоричния и безспорен извод, че въззивникът
Ю.А.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343 б, ал.1 от НК.
Троянският РС обективно е събрал,
проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с
тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е
посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като
изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се
нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията
направени от защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На
въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Въззивната инстанция намира за
неоснователни възраженията на защитата касаещи липсата на преки и косвени
доказателства обосноваващи вината на подсъдимия Ю.Г.. На първо място налице са преки доказателства, а именно
показанията на св. И. А. - очевидец
на деянието, приобщени към доказателствения материал от първостепенния съд на
основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК, находящи се на л.34 от ДП.
В същите св. И. А. заявява, че веднага след настъпилото произшествие са излезли
със съпругата си на двора и са видели, че подсъдимият стои до автомобила си, като
деецът им е заявил, че той е ударил портата, но да не се притесняват, че ще я
оправи.
Показанията на св. И. А. от ДП изцяло се потвърждават от
заявеното от полицейските служители – свидителите Л. З. /л.29-30/ и Й. Н.
/л.41-52/. Индиция в тази насока е и обстоятелството, че свидителите И. и Г. А.
са били вписани като свидетели на ПТП в съставения от полицейските служители АУАН
с бл. № 434323 /л.11 от ДП/ и са пописали същия в това си качество. В процесния
акт е отразено, че пред полицейските служители въззивникът е заявил, че е изпил
две бири по 500 мл. и 100 гр. ракия, като Г. е подписал акта, без да направи възражения.
Конкретното количество алкохол консумирано от дееца е съобщено на полицейските
служители лично от подсъдимия, който след първоначално отричане също така им
признал, че е управлявал процесния автомобил, с който е бутнал портата на сем. А..
Действително,
по време на съдебното следствие пред ТРС, св. И. А. не заявява изложеното от
него по време на ДП, но това следва да се обясни с обстоятелството, че
семейство А. са съседи на подсъдимия, като св. Г. А. се намира и в родствена
връзка с бащата на подсъдимия /първи братовчеди/. Предвид изложеното, правилно
решаващият съд е отчел, че показанията на св. И. А. пред него не са
безпристрастни и затова е кредитирал депозираните от този свидетел на ДП, още
повече, че истиността на същите се подкрепя от показанията на свидителите Л. З.
и Й. Н., от писмените доказателства - АУАН, талон за изследване, регистър на
получени сигнали в РУ-Троян, справка от РЦ112 - Монтана и приобщеното ВД - диск
с файл, съдържащ запис от телефон 112 изслушан и от въззивния съд.
Настоящият
състав не приема възраженията на защитата за това, че от разпита на св. М. Х. пред ТРС се е установило,
че не е тя лицето, което е подало анонимния сигнал, като в крайна сметка
въпросът за подателя на сигнала е останал неизяснен, а това е важно, тъй като
би могло да допринесе в голяма степен за изясняване на обективната истина.
Както беше посочено по-горе, деятелността на подсъдимия се установява с други
доказателствени източници налични по делото, които в своята съвкупност и
взаимовръзка навеждат на единствено възможния логичен извод за виновността на
въззивника Г.. Независимо, че сигналът, подаден в 17.40 часа е от анонимен гражданин, то
същият е бил потвърден малко по-късно и то от бащата на подсъдимия с обаждането
му в 17.57 часа на тел.112, предвид което неустановяването на анонимния подател
не е основание за изводи в друга насока.
На следващо място, въззивната
инстанция изцяло приема становището на ТРС да не кредитира показанията на
бащата на подсъдимия - св. А. Ю. Г., тъй като същите не съответстват на
останалите доказателства по делото, а се опровергават от тях – от записа от РЦ
112 Монтана, от показанията на свидетелите З., Н. и И. А.. Св. Г. не отрича, че
е подал сигнал до тел.112 на 01.07.2018 г., но твърди, че го е направил, тъй като е бил информиран за
случилото се по телефона от „някакъв човек”. Недостоверността на показанията
му се установява от съдържанието на файла по постъпилото от него обаждане към
тел.112, което този състав на ЛОС непосредствено изслуша в съдебно заседание.
При служебната проверка на
обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С оглед правна чистота въззивният
състав счита, че по делото не са налице доказателства за наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при каквито
условия по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК първоинстанционния съд е определил
наказанието на подсъдимия, като не е изложил нито един довод в тази насока. Но
тъй като липсва протест и съобразявайки и разпоредбата на чл.337, ал.2 от НПК,
настоящият състав счита, че не следва да се влошава наказателноправното
положение на въззивника.
Въззивният състав споделя извода
на първата инстанция, че дозираната строгост на закона не налага ефективното
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, като целите на
специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати и чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като в този смисъл Троянският
РС е отложил изпълнението му за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид изложените съображения,
въззивната инстанция приема, че следва да бъде потвърдена като правилна присъда
№ 24/21.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 133/2019 г. от Троянския районен съд.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 133/2019 г. от Троянския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.