№ 6005
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100102001 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД
във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение от 26 000 лв.
за причинени неимуществени вреди и обезщетение от 1 800 лв. за имуществени вреди на
ищеца в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да обезопаси и поддържа
в изправност участъците от пътя на основание §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл. 167
от ЗДвП във вр. с чл. 31 от ЗП, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2022 г. за
неимуществените вреди и считано от 11.01.2022 г. за имуществените вреди до
окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ –Й. С. Г., ЕГН **********, чрез адвокат М. Д., твърди, че на 03.01.2022 г., в гр.
София е слизал по стълбите, находящи се на бул. ****, пред магазин за ел. тротинетки, като
поради липса на плочки на тротоара е паднал, вследствие на което е счупил раменната кост
на дясната си ръка. Уточнява, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при
ясно и сухо време, като на мястото е имало свидетели – очевидци на инцидента. Ищецът
сочи, че непосредствено след падането е потърсил медицинска помощ, при което е
установено, че е получил фрактура на дясна раменна кост, наложила извършването на
операция. В тази връзка навежда, че в продължителен период от време водещата му ръка е
била обездвижена и съответно не е могъл да се грижи за ежедневните си дела, включително
да се обслужва сам. Отделно от това твърди, че травмата и лечебният процес са му
причинили значителни физически болки, както и емоционални терзания, във връзка с което
поддържа, че е станал раздразнителен, напрегнат, има проблеми със съня и изпитва страх да
се движи по улиците. Наличието на голям белег от операцията продължава да му напомня
за инцидента и да не му позволява да преодолее страховете си. Сочи, че за лечението си е
1
направил и разходи в размер на 1 800 лв. във връзка със заплатен ултразвук на две нива,
назначен от лекар. Намира, че по силата на законовите разпоредби именно ответникът е
следвало да поддържа тротоара на процесното място в изправно състояние, което да е
безопасно за употреба и предвид факта, че това не е сторено, то именно той следва да понесе
отговорността за причинените му имуществени и неимуществени вреди. С оглед това
предявява настоящия иск като претендира същият да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди и 1 800 лв. за имуществени
вреди. Двете главници се претендират ведно със законната лихва, считано от 03.01.2022 г. за
неимуществените вреди и считано от 11.01.2022 г. за имуществените вреди до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представляван кмета на Столична община чрез
юрк. Н. М. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е налице
противоправно поведение от страна на негови служители, като заявява, че процесният
тротоар и стълбищата се поддържат в изправно и безопасно състояние, предвид което
намира, че от страна на ищеца не са събрани доказателства, от които да може да се направи
обосновано заключение, че твърдените от него травми са настъпили от спъване в
огражденията на улицата. Оспорва и възникването, вида и характера на твърдените
неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
евентуални такива и проявено от негови служители противоправно поведение. Евентуално
оспорва размера на тази претенция като прекомерен. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни, евентуално същите да не се уважават в пълен размер. Претендира
разноски за производството и прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение
на ищеца и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че
ищецът е получил при процесното събитие счупване на тялото на дясната раменна кост.
Проведено е следното лечение: болнично - от 07. 01. 2022 г. до 14. 01. 2022 г. - 7 дни ;
домашно - амбулаторно - от 03. 01. 2022 г. до 06. 01. 2022 г. и от 14. 01. 2022 г. до около 5-6
месеца. По време на болничното лечение е опериран - на 10. 01. 2022 г. - наместване и
фиксация на раменната кост с метални импланти. По време на домашно - амбулаторното
лечение е провеждал раздвижване на десния горен крайник. Ищецът е претърпял болки и
страдания непосредствено след ПТП с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен
интензитет от около 5-6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно. На ищеца му предстои нова операция за изваждане на металните импланти,
което ще му причини болки и страдания с умерен интензитет за около 1 месец и с малък
2
интензитет за около 2 месеца. С оглед характера, местоположението и степента на
счупването на ищеца може да се приеме, че той би могъл да изпитва болки и страдания при
влажно и студено време, при по- голямо натоварване на десния горен крайник до около 2-3
години след инцидента. Вещото лице посочва, че няма медицинска документация, от която
да е видно как точно е протекъл възстановителния период при ищеца и колко е продължил.
Обичайният възстановителен период за този тип увреждане е около 5-6 месеца. Налице са
следните остатъчни последици - белег от операция на дясната мишница 20 см, дясната
мишница е по-дебела 2 см, дясната предмишница е по-слаба 2 см. Разходът, описан във
фактура от 11. 01. 2022. Г. за ултразвук на две нива - 1800,00 лв., е в причинно - следствена
връзка с травматичното увреждане на ищеца на 03. 01. 2022 г. Разходът, описан във фактура
от 11. 01. 2022 г. за избор на екип - 900,00 лв., е направен по желание на ищеца за лечение на
полученото от него увреждане.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Д. Й.ов Г., син на ищеца Й. Г., твърди, че на процесната дата били заедно с баща
му в ж.к. Борово, когато станал инцидента. При слизане по стълби кракът му пропаднал в
дупка и той паднал. Той слизал по стълбите преди подлеза, имало спускане от блока надолу
в посока подлеза. В светлата част на деня се случило. Отивали да свършат работа на
свидетеля. Изтъква, че е ходил и друг път на това място, но баща му не познавал района.
Когато баща му паднал, изтичал веднага да му помогне. В момента, в който го вдигнал,
баща му казал, че много го боли дясната ръка и след около минута започнал направо да
плаче от болка. Той стъпил в дупката и залитнал. Веднага след инцидента баща му потърсил
медицинска помощ, на същия ден отишли в Пирогов. Изписали го от болницата, тъй като
той употребява лекарства за разреждане на кръвта и не можел да бъде опериран веднага.
Баща му трябвало да спре медикаментите, за да се предприеме операция.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковене с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД са основателни.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД
вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да
бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа
на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице,
3
респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа;
настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява
оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което
ищецът не следва да установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно
доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
По делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника,
представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите
на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника
за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл.
48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържавено
на тротоарите. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на
процесния тротоар, водеща към подлеза, разположена на негова територия, като тези
задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на
населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От събраните по делото гласни доказателства -
показанията на св. Д. Й.ов Г., които съдът кредитира като почиващи на неговите преки и
непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се установява, че
стълбите, находящи се на бул. ****, пред магазин за ел. тротинетки, липсвали плочки на
тротоара. Т.е. безспорно и категорично се установява неизпълнението на горепосоченото
нормативно възложено на ответника задължение за ремонт и поддръжка на процесния
тротоар.
На следващо място, от показанията на св. Д. Й.ов Г., категорично се установява причинно-
следствената връзка между неизпълнението на задълженията от служителите на ответника
за ремонт и поддръжка на тротоара и причинените на ищеца неимуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица от падането на ищеца в процесниятротоар, с разбити и
липсващи плочки. Изпълнението на задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл.
48, т. 2, б. "Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката на процесния
тротоар(тротоарна пътека). Неоснователно е и възражението на ответника за недоказан
механизъм на падането. Напротив, свидетелят изрично и категорично установява, че
падането на ищеца е резултат от на лисващи счупени плочки. С оглед изложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че по делото са безспорно установени следните
елементи от фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на
служителите на ответника, натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл.
30, ал. 4 от ЗП и чл. 4848, т. 2, б. "б. " от ППЗП, вината за неизпълнението на тези
4
задължения от служителите на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие с носената от него
доказателствена тежест. Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението
на нормативно възложените задължения от служителите на ответника и падането на ищеца
и причинените му в резултат на това падане вреди.
По отношение на вредите, за които е доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена
връзка с процесния инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място,
съдът приема, че това са причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпяни от полученото в резултат на падането. Причинно-следствената връзка между
инцидента и счупваията на ищеца е доказана с показанията на св. Д. Й.ов Г. и приетото по
делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното заключение на СМЕ се
установява, че в представените по делото медицински документи, също неоспорени от
ответника, се съдържат достатъчно данни за установяване конкретното състояние на ищеца.
Установява се от експертното заключение, че ищецът е получил счупване на на тялото на
дясната раменна кост. Тези увреждания кореспондират с механизма на настъпване на
процесното събитие. Приложено е лечение, описано по-горе.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване- в тази насока не
се ангажираха доказателства.
При така установената тежест на травмите, интензивност на претърпените от ищеца болки и
страдания, настоящата икономическа обстановка в страната, предстоящата нова операция
според заключението на СМЕ, настоящият съдебен състав приема, че сумата от 5 000, 00
лева е адекватно и в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди, в който размер искът следва да бъде уважен,
а за разликата да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени детайлно от
приетото заключението на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените вреди,
съставляващи разходи за лечение, следва да се уважи изцяло-1800лв.
Обезщетението за забавено изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са
настъпили и вредите – чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за
присъждане на законната лихва върху главницата по двата обективно съединени иска.
По разноски:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски с оглед уважената,
съответно отхвърлената част от иска. С оглед уважената част от иска ищецът има право на
200лв. от направени 1112 лв. Въпреки че в представения списък от разноски е посочено, че е
внесен депозит за възнаграждение за вещо лице, такъв след извършена служебна проверка
по материалите и в касата на СГС, не беше установен. При това положение ищецът следва
да бъде осъден да заплати такъв с решението по делото. Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от
5
ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и
уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 800лв.
С оглед отхвърлената част на иска ответникът има право на 175.14лв. от направени 300 лв.
(юриск.възнаграждение). След компенсация ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 25.86лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул. “Московска” № 33, да
заплати на Й. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** чрез адвокат
М. Д., с адрес за призоваване: гр. София, ул. ****, Бизнес център „Стефан Караджа“, по
искове с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заедно със законната лихва
върху тази сума от 03.01.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен
размер от 26 000 лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
1800лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.01.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул. “Московска” № 33, да
заплати на адв. М. Д., с адрес: гр. София, ул. ****, Бизнес център „Стефан Караджа“, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул. “Московска” № 33, да
заплати на Й. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** чрез адвокат
М. Д., с адрес за призоваване: гр. София, ул. ****, Бизнес център „Стефан Караджа“, на
основание чл.78, ал.1 разноски по делото в размер на 25.86лв. (след компенсация).
ОСЪЖДА Й. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** чрез адвокат
М. Д., с адрес за призоваване: гр. София, ул. ****, Бизнес център „Стефан Караджа“, да
заплати по сметка на СГС сумата от 800 лева., реализирана за възнаграждение на вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
6
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7