О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
27.07.2020 г., гр. Варна
Варненският районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
разгледа
докладваното от съдията гр.д. №3639 по
описа на ВРС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Е.К.С., ЕГН **********,***, с която против „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, е предявен отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК за недължимост на сумите по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 12924/2012 г. по описа на ВРС, въз
основа, на който е образувано изп. д. №
20198930400833 по описа на ЧСИ № 893 на КЧСИ, а именно – 146,68 лв.,
представляваща главница – дължими суми за предоставени далекосъобщителни услуги
по Договор №С0404015 от 11.06.2004 г., за периода от 07.10.2010 г. до
07.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на
заявлението в съда - 10.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 65 лв. - разноски по ч.гр.д. № 12924/2012 г. по описа на ВРС, поради изтекла
погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел
възражение за местна неподсъдност на спора, като е отправил искане на осн. чл.105 ГПК, производството по делото да бъде
прекратено пред ВРС и да бъде изпратено за разглеждането му от Софийски районен
съд, с оглед обстоятелството, че седалището на ответното дружество се намира в
гр. София. Твърди се, че доколкото правното основание на предявения иск е
чл.439 ГПК, то разпоредбата на чл.113 ГПК е неприложима.
На основание чл.119, ал.3 ГПК, възражение за
неподсъдност на делото по чл.113 ГПК, може да се направи от ответника,
най-късно с отговора на исковата молба и да се повдига служебно от съда, до
приключване на първото по делото заседание.
Съдът намира, че в процесния
случай, местната подсъдност на делото следва да се определи съобразно правилото
на чл.113 ГПК, според което исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес - по постоянния. Съобразно твърденията изложени в исковата молба,
и предвид правоотношението с първоначалния кредитор – „А1 България“ ЕАД, ищецът
има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 ДР на ЗЗП, като ирелевантно е
обстоятелството, че ответник по делото е цесионерът,
а не цедентът /първоначален кредитор/.
Съгласно изготвена по делото справка, постоянният адрес
на ищеца се намира в гр. Белослав, а настоящият му – в гр. Шумен.
При горните доводи, съдът намира, че следва да остави
без уважение искането на ответника делото да бъде изпратено на Софийски районен
съд, като същевременно следва да прекрати производството по делото пред себе си
и да изпрати делото на надлежния по правилата на местната подсъдност съд, а
именно РС – Шумен.
Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „Ю.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, за местна
неподсъдност на делото на РС – Варна и искането за изпращането му на Софийски
районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3639 по описа
на Районен съд гр. Варна за 2020 г. пред себе си и
ИЗПРАЩА делото за разглеждането му от надлежния по
правилата на местната подсъдност съд - Районен съд - Шумен.
На основание чл.121 ГПК заинтересованата страна /в
случая - всяка от страните/ може да обжалва определението във връзка с
подсъдността, с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Към съобщението да се приложи препис от определението,
на основание чл.7, ал.2 ГПК.
След изтичане на срока за обжалване, или при
постъпване на частна жалба, делото да се докладва за следващи разпореждания.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: