№ 6340
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110148514 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. С. С.
[***********], с която са предявени обективно съединени искове - за установяване на
дискриминационно третиране, извършено от ответника спрямо ищеца, изразяващо се в
поставянето на ищеца в по-неблагоприятна обстановка в Затвора – гр.[***********] по
време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, поради нарушаване от
страна на ответника на предвидената в разпоредбата на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС
възможност по признак „лично положение – местожителство, постоянна адресна
регистрация“, през периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г., както и за осъждане на
ответника за преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова
нарушение.
В исковата молба ищецът твърди, че считано от 12.08.2015 г. и до настоящия
момент търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.[***********]. Сочи, че
преди това бил в Затвора – гр.[***********], който бил най-близкия до постоянния му
адрес и местожителство, и където живеят неговите близки и роднини. Поддържа, че
въпреки подаваните от него молби до ответника за преместване от Затвора – гр.
[***********], същите не били уважени. В същото време други лишени от свобода
лица в идентично положение с това на ищеца били премествани в други затвори по
тяхно желание. По този начин ищецът твърди, че бил поставени в по – неблагоприятно
положение от посочените лица. Твърди, че е дискриминиран на основание лично
положение. Моли съда да постанови решение, с което да установи посоченото в
исковата молба нарушение, както и да осъди ответника за преустанови нарушението и
1
да се въздържа за в бъдеще от такова нарушение.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
неподсъдност на делото на настоящия съд, за недопустимост на исковата молба, а по
същество за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че в
случая е приложение разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, тъй като затворите са
териториални служби на [***********], съответно местни негови поделения. Излагат
се доводи за недопустимост на исковата молба, тъй като в нея не е уточнено на какъв
признак ищецът се чувства дискриминиран, както и че не са представени доказателства
в подкрепа на изложените факти. По същество се сочи, че в случая не е налице визиран
в разпоредбата на чл.4 ЗЗДискр. признак и не е достатъчно да се установи
неравноправно третиране, а същото да е извършено съзнателно по някой от
признаците, както и да е налице пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, каквито в случая не били налице.
По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е постъпила
писмена защита от процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложената по делото като писмено
доказателство справка от сектор „Режимна дейност“ в ГД „ИН“ се установява, че
считано от 01.11.2018 г. до настоящия момент ищецът изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ в затвора в гр.[***********]. От същата справка се установява, че през
периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г. от затвора в гр.[***********] в други затвори
в страна са преместени три лица, на основание чл.58 ЗИНЗС и чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
Между страните не се спори и от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че през периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г. ищецът е подавал молби
за премествани в друг затвор, по които не е налице произнасяне от страна на ГД „ИН“.
По делото е приложен билет за свиждане от 2015 г., който съдът намира за
неотносим към процесния исков период, поради което не го обсъжда.
По делото е приложено удостоверение за настоящ адрес, от което се установява,
че Х. С.а С.а /сестра на ищеца/ е с регистриран постоянен адрес в гр.[***********],
считано от 23.07.2021 г. По делото е приложено и удостоверение за настоящ адрес, от
което се установява, че лицето П.К.С. /за което по делото има данни, че е племенница
на ищеца/ е с регистриран адрес в гр.[***********], считано от 28.02.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за
установяване на дискриминационното отношение, различия при третирането на ищеца
в сравнение с останалите лишени от свобода лица, които изтърпяват наказанието си
2
при сходни обстоятелства.
Видно от показанията на св.И. А. Р. е, че познава ищеца, тъй като през периода
от 2015 г. до 2018 г. са били в една група в Затвора – гр.[***********]. Познава
близките на ищеца, които са родом от гр.[***********]. Сочи, че е провеждал
свиждания със сестрата и племенницата на ищеца, а родителите му са починали.
Свидетелят не знае причините, поради които ищецът е преместен в Затвора – гр.
[***********], но от сестра му и племенницата му знае, че биха го посещавали по-
често, ако се намира в Затвора – гр.[***********]. Знае, че ищецът е водил и
продължава да води дела по Закона за защита от дискриминация, тъй като се засичат
при конвоирането им по различни дела в съда. Свидетелят не разказва за преки
впечатления относно осъществяван тормоз спрямо ищеца, а единствено, че е чул от
други хора, че там се упражнява "един тормоз и психическо насилие на всички, които
водят дела". Разказва още, че след като не уважавали молбите на С., последния се
чувствал зле, нестабилен, че се страхувал, докато изтърпява наказанието си в гр.
[***********].
В показанията си св.Г. В. В. разказва, че през периода от 28.12.2018 г. до
27.08.2022 г. е бил в една група с ищеца в Затвора – гр.[***********]. Знае, че
семейството му живее в гр.[***********], като родителите му са починали, докато е
бил в затвора. Знае, че роднините на ищеца не го посещават, тъй като нямат собствен
транспорт, до затвора няма градски транспорт, а придвижването е единствено с такси и
излиза скъпо. Според свидетеля, режимът на ищеца се изпълнява неправилно, като
вместо с право да участва в мероприятия, той е затворен в клетка между две лица от
ромски произход. Знае за делата водени от ищеца, тъй като е бил свидетел по тях.
Според свидетеля, в Затвора – гр.[***********] не се спазват законите, тъй като в
противен случай С. отдавна трябвало да е преместен в затвора в гр.[***********].
Разказва за други лица, които са подавали молби и са били премествани, но без данни
дали през същия период. Разказва, че по принцип спрямо всеки, който води дела,
отношението е открито враждебно, но към С. отношението на администрацията е
негативно, враждебно, подигравателно, дори цинично. Разказва още, че С. е лишен от
възможност да разполага с парични средства, а от там да може да си купува лекарства,
да има достъп до телефон, не може да пише писма. Свидетелят разказва още, че когато
са се срещали със С. по образуваните съдебни производства, последният му е
споделил, че се страхува за сигурността и здравето си.
По делото е приложено решение от 19.02.2020 г., постановено по гр.д.№
56318/2018 г. по описа на СРС, 154-ти състав, от което се установява, че между същите
страни е водено дело с идентичен предмет, но за периода от 12.08.2015 г. до 20.08.2018
г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. – за установяване
нарушението на забраната за неравноправно третиране:
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебния процес за защита от дискриминация. За да е
налице фактическият състав по чл.71, ал.1 т.1 ЗЗДискр, законодателно е възприет
принципът на разпределяне на доказателствената тежест между ищец и ответник, като
в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не
е нарушено /в този смисъла са решение № 511/27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009, III г.о.
на ВКС, решение № 85/13.09.2016 г. по гр.д. № 4328/2015 г., IV г.о. на ВКС/.
Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. дискриминацията е забранена, ако е извършена на
базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Според разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними и сходни
обстоятелства.
Предвид гореизложеното, за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се
установи не какво да е по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-
неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в ЗЗДискр,
друг закон или международен договор, по който държавата е страна.
В конкретния случай от изложените в исковата молба обстоятелства съдът
приема, че ищецът твърди осъществена пряка дискриминация по признак „лично
положение“, тъй като през периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г. е бил поставен в
положение на неблагоприятно третиране и неравнопоставеност спрямо други лица,
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, които по тяхно искане са били
преместени от Затвора – гр.[***********] в други затвори в страната.
По настоящото дело, с оглед периода на исковата претенция, не са събрани
писмени доказателства относно причината, поради която ищецът изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – гр.[***********]. Това се установява от мотивите
на горепосоченото решение от 19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 56318/2018 г. по
описа на СРС, 154-ти състав. Видно от същите е, че на 14.07.1999 г., след като е бил
осъден на доживотен затвор без право на замяна от състав на Окръжен съд – гр.
[***********], ищецът е бил настанен в Затвора – гр.[***********]. Установява се
още, че със заповед № Л-4862/05.08.2015 г., главният директор на Главна дирекция
4
"Изпълнение на наказанията", на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС е разпоредил
преместването на М. С. /настоящ ищец/ в затвора в гр.[***********]. Заповедта е била
мотивирана с възникнала психологическа несъвместимост между ищеца и други
осъдени лица, засилване на конфронтационните действия на лишения от свобода,
проява на избухливост, грубост и невъздържаност в отношенията и явни конфликти.
Действително, разпоредбата на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС предвижда, че по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството
или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, последният може да бъде
преместен от един затвор в друг със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". С цитираната правна норма законодателят е предвидил
възможност, а не задължение, т.е. подаването на молба за преместване не обуславя
автоматично издаване на заповед за преместване, като се преценява за всяко конкретно
осъдено лице. Преценката относно наличие на обстоятелства, обуславящи преместване
на лишени от свобода от един затвор в друг, е предоставена изцяло в правомощията на
решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна
самостоятелност.
Настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че в случая не са налице
предпоставките на чл.63, ал.1, т.3 ЗИНЗС, тъй като не е налице промяна на постоянния
адрес на семейството или на лицата, с които той поддържа контакти. Сам ищецът
твърди, че първоначално е бил настанен в Затвора – гр.[***********] съобразно
изискванията на чл.58 ЗИНЗС, където е и местоживеенето на неговите роднини, близки
и приятели. Ето защо, в случая не са налице настъпили нови обстоятелства относно
постоянния адрес на роднините и близките. Нещо повече, в случая преместването му в
Затвора – гр.[***********] е по обективни причини въз основа на влязла в сила
заповед. На последно място следва да се отбележи, че от горецитираното решение на
СРС, касаещо идентични искови претенции се установява, че през 2015 г. ищецът сам е
поискал ;да бъде преместен от Затвора – гр.[***********], поради наличието на
конфликти с останалите затворници.
Следва да се отбележи още, че за да е налице дискриминация по някой от
признаците на чл.4, ал.1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между
начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение.
В случая, наличието на дискриминационно отношение
по защитения от чл.4 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ следва да се
преценява при сравняване на ищеца с лишените от свобода, с които изтърпява
заедно наказанието „лишаване от свобода“. С оглед предходното следва да се
отбележи, че макар част от приложените заповеди за преместване да касаят период
преди процесни, то видно от същите е, че преместването на тези лица е било при
различни фактически обстоятелства – поради променено местожителство. Видно от
представената от ответника по искане на ищеца и неоспорена от последния справка е,
5
че през процесния период в други затвори са преместени три лица, две от които на
основание чл.58 ЗИНЗС и едно по чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, т.е. при различни хипотези. С
оглед предходното, съдът приема, че по делото не се установиха и сравними сходни
обстоятелства между правното положение на ищеца и останалите лишени от свобода,
преместени в други затвори в страната.
По делото не са налице и предпоставките за непряка дискриминация по чл.4, ал.3
от закона, т.к. не са осъществени хипотезите на правната норма - липсва привидно
неутрална разпоредба, критерии или практика от страна на ответника, поставящи
ищеца в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лица. Текстовете на са
приложими с обща валидност спрямо всички лишени от свобода.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства не може да се изведе извод за
осъществено дискриминационно поведение от страна на ответника, вследствие на
което ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно спрямо други лишени от свобода
лица. С оглед предходното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
сторените в производството разноски. Нормата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. предвижда, че
ищците не внасят държавни такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на
съда. Това правило урежда отношенията на ищците с фиска, но не ги освобождава от
задължението да възстановят на насрещната страна по спора направените от нея
разноски, когато искът е изцяло или частично неоснователен. Разноските на страната, в
чиято полза е разрешен спора, само защото е имала процесуалното поведение на
ответник, не могат да останат за нейна сметка, нито й се възстановяват от държавата /в
този смисъл е решение № 192/25.06.2014 г. по гр.д.№ 5663/2013 г., IV г.о. на ВКС/.
Видно от изявлението на процесуалния представител на ответника в хода на устните
състезания е, че се претендират единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед предходното и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът, като
съобрази, че делото не е от фактическата и правна сложност, приключило е само в две
открити съдебни заседания, а от друга страна - материалното положение на ищеца,
определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. С., ЕГН ********** срещу [***********], с
адрес: [***********] иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр - за установяване
на дискриминационно третиране, извършено от ответника спрямо ищеца, изразяващо
6
се в поставянето на ищеца в по-неблагоприятна обстановка в Затвора – гр.
[***********] по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, през
периода от 01.11.2018 г. до 05.09.2022 г., както и иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2
ЗЗДискр - за осъждане на ответника за преустанови нарушението и да се въздържа за в
бъдеще от такова нарушение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК М. С. С., ЕГН **********
срещу [***********], с адрес: [***********] сумата от 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7