М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 10 от 21.02.2018г
по НОХД №519/2017г на Районен съд - А.
Против подсъдимият З.М.М.: роден на *** ******, български гражданин, средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН: **********
за това, че на 20.06.2012 г., около 18:00 часа, в с. К., общ. А., обл. Б., на
територията на населеното място, в съучастие /като извършител/ с лицето Д.С.Х., ЕГН:
********** ***, чрез нанасяне
на удари с метална тръба в областта на десен
горен и долен крайник, е причинил лека телесна повреда
на лицето К.Ж.Т., ЕГН **********
***, изразяваща се в контузия на дясна
подлакътница, разкъсно контузна рана по
дясна подбедрица, кръвонасядания с охлузвания по дясно бедро,
довели до временно разстройство на здравето неопасно
за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
- прест. по чл.131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Против подсъдимият Д.С.Х.: роден на *** ***, общ. А., обл. Б., ***, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
за това, че на 20.06.2012 г., около 18:00 часа, в с. К., общ. А., обл. Б., на
територията на населеното място, в съучастие /като помагач/ с лицето З.М.М., ЕГН **********
***, чрез нанасяне на удари с метална
тръба в областта на десен горен
и долен крайник, е причинил лека телесна
повреда на лицето К.Ж.Т., ЕГН ********** ***, изразяваща
се в контузия на дясна подлакътница,
разкъсно контузна рана по дясна
подбедрица, кръвонасядания
с охлузвания по дясно бедро, довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди –престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 вр. чл.20 ал.4
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено в
обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично доказано от обективна
и субективна страна, в съвкупността на съставомерните
признаци от вменения престъпен състав и при изцяло потвърдена фактическата
обстановка, от събраните непротиворечиви и кореспондиращи си
доказателства. Пледира за признаването на подсъдимите М. и Х. за виновни, като в изразеното процесуално
становище се отчита, че са налице предпоставките на чл.78а НК спрямо под.М. и в
този смисъл предлага съда да приложи съответната законова разпоредба спрямо
подсъдимия, като същия бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. По отношение на подс.Х.
представителят на държавното обвинение поддържа тезата, че не са налице
предпоставките на ч.78а НК и следва да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 9 месеца, което на осн.чл.66 НК
да бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият З.М.М., участва лично в съдебно заседаниe, заедно с упълномощения
му защитник –адв.Д.И.. в з.с. подс.М. заявява, че
желае съдебното следствие да протече по реда на гл.27 НПК. Изявлението му се
подкрепя от упълномощения му защитник.
Подсъдимият Д.С.Х. участва лично в съдебно заседаниe, заедно с
упълномощения защитник –адв.Д.И.. В з.с. и двамата с подс.Х.
правят изявление, че желаят съдебното следствие да протече по реда на гл.27 НПК
Съдът след като взе предвид искането на надлежно
ангажирания защитник на подсъдимия на
основание чл. 275 от НПК, за разглеждане и провеждане на съдебното следствие по
реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК намери, същото за своевременно
направено, преди започването на съдебното следствие. В случая съдът прецени
дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ,
чл.371, т.1 от НПК, като разпореди предварително изслушване на страните.
Подсъдимите М. и Х. дават съгласие да не се разпитват свидетели и вещи лица.
Подсъдимите изразиха желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни на подсъдимите
правата им по чл.371 от НПК и ги уведоми, че всички доказателства от досъдебното производство,
вкл.разпитите на свидетели и заключенията на ВЛ ще се ползват при постановяване
на присъдата. На основание чл.372, ал.3 от НПК, съдът след като установи, че е
налице съгласие на двамата подсъдими и защитникът им да не се разпитват
свидетели и ВЛ с определение одобри съгласието им за провеждане на съкратено
съдебно следствие и обяви , че при постановяване на присъдата ще ползва доказателствата
от ДП. Преценявайки, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК, съдът
определи да продължи разглеждане
на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по глава ХХVІІ,
чл.371, т.1 от НПК. След даване ход на съдебното следствие на основание чл. 276, ал. 1 от НПК, се
прочете обвинителния акт на подсъдимите, бе осигурена възможност да дадат
обяснения, отчитайки факта, че те не следва да се отнасят до обвинителния
акт и изложените в него обстоятелства,
от което право и двамата подсъдими се възползваха. Подсъдимите М. и Х. признаха
изцяло вината си и потвърдиха, че разбират обвинението.
На
основание чл. 283 от НПК бяха прочетени и приобщени към доказателствата по
делото писмените материали и документи , намиращи се в ДП №237/2015г. по описа
на РУП– А., които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК .
След
като страните заявиха , че нямат допълнителни искания с оглед всестранното ,
пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото ,
съдът обяви с определение , съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения, в хода на които подсъдимите и адв.И. застъпиха тезата, че при
извършване на деянието и двамата подсъдими не са били осъждани, нито
освобождавани от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание,
поради което спрямо двамата следва да се приложи нормата на чл.78а НК.
На основание чл. 297 от НПК се даде и последна дума на
подсъдимите, от което право те се възползваха, като се признаха за виновни за
пореден път и помолиха за налагане на глоба в минимален размер.
Съдът, след като
внимателно обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите Р.А.Д. и К.Ж.Т. били познати. Ha 20.06.2012 г., Д. помолил Т. да му помогне при извършване на дейност
пo поливане
в района на язовира в земището на с. К., общ. А.. Двамата отишли
на язовира и в късния следобед /малко преди 18.00 часа/ тръгнали от там в посока
към с. К. с микробус, управляван от свид. Д.. Стигайки до началото на с. К., общ. А., Д. и Т. видели, че срещу тях
спира лек автомобил, марка „Сеат",
тъмносин на цвят.
Д. спрял микробуса. От лекият автомобил марка „Сеат" слезли подсъдимите - З.М. и Д.Х.. Двамата
подсъдими отишли до микробуса, като Х. застанал до шьофьорската врата, където
бил свидетелят Д., a М. отишъл от
другата страна,
където седял свидетелят Т..
Той отворил дясната врата на микробуса и се обърнал към Т. с въпроса „Кога ще
ми върнеш парите?" М. и Т. имали неуредени
финансови отношения и Т. от известно време дължал пари на М., като последния
бил решен на всяка цена да си върне парите. М. носел със себе си метална тръба, с която започнал да
нанася удари на Т. в областта на
дясната ръка и десния
крак. В това време подс. Х. попречил на свидетеля Д. да се намеси,
като не му позволил да
слезе от микробуса и да се притече на
помощ на пострадалия М.. Х. също така с възгласи поощрявал подс.Т. да продължава да бие пострадалия като викал,
че на Т. му няма нищо и да
продължава да го удря с тръбата. Така подс. М. нанесъл на
Т. около 30 удара с тръбата в областга на десния крак
и дясната ръка. Побоят продължил
около 20 минути.Т. викал за помощ, като виковете
се чули в дома на свид. В.Т. (която живеела в края на
с.К.) и същата излязла, за да види
какво се случва. Заедно с нея бил и свид. К.Н.Г.. След като
М. нанесъл побоя на
Т., подсъдимите се качили на автомобила си и се отправили в
неизвестна посока. След това свид.Д. закарал
пострадалия Т. до центьр за
спешна медицинска помощ в гр. А., като по пътя на Т. му
станало лошо и Д. спрял, за да го напръска с вода.
Извършените действия - непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото били
извършени в близост до първите къщи в с.К. и станали достояние на свидетелите В. Й. Т., К.Н.Г. и Р.А.Д..
Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство. Извършвайки анализ на
доказателствата, съдът отчете, че свидетелските показания на свид. В. Й. Т., К.Н.Г. и Р.А.Д. и
пострадалия М. са обективни, непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите писмени
доказателства, в този смисъл изцяло ги
кредитира. Посочените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство са изцяло
кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и по обективната си
същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза. Непротиворечивостта на изброените
по-горе доказателства, както тяхната логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме
същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха
фактически и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване.
При така изяснената
фактическа обстановка се
налага извода , че от обективна
и субективна
страна с действията
си подсъдимият З.М.М. , роден на *** *** е осъществил състава на престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно: на 20.06.2012 г., около 18:00 часа, в с. К., общ. А.,
обл. Б., на територията на населеното място, в съучастие
/като извършител/ с лицето Д.С.Х., ЕГН: ********** ***, чрез нанасяне на удари с
метална тръба в областта на десен горен и долен крайник, е причинил лека телесна
повреда на лицето К.Ж.Т., ЕГН ********** ***, изразяваща се в контузия на дясна
подлакътница, разкъсно контузна рана по дясна подбедрица,
кръвонасядания с охлузвания по дясно бедро, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди.
За съставомерността на деянието
чл.131, ал.1, вр. ал.12 НК, законът изисква деецът с виновното
си противоправно поведение да е причинил на пострадалия
телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.129 и чл.128 НК. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно
лице- НК не поставя специални изисквания към субекта, стига да е пълнолетен и вменяем. От обективна страна деянието безспорно може да бъде
осъществено само чрез действие, като законът изисква като пряка и непосредствена
последица от това действие да е възникнал противоправният
резултат- разстройство на здравето. Съдебната практика допуска също така деянието
да е породило поредица от причинно –следствени връзки, резултат от които също да
е посоченото нараняване, в които случай деянието също ще бъде съставомерно.
Съгласно т.15 от Постановление
№ 3/27.09.1979 на Пленума на ВС “
Законът има предвид всички увреждания на организма, които
са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно
или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма
или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън
болката и страданието“. Приемат се за леки телесни повреди с разстройство на
здравето „случаите на наранявания на
кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, контузни
рани и много други. Незначителните наранявания, изразяващи се в одрасквания
и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с разстройство на здравето.”
От субективна страна престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130 НК може да бъде извършено само умишлено. Съгласно Постановление № 2/ 16.12.1957г
на Пленума на ВС за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието,
от които се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства.
В настоящия случай, безспорно установено по делото е, че
подсъдимият е използвал срещу пострадалия Т. метална тръба, който с оглед
дължината и дебелината - около 70 см.дължина и диаметър 4-5 см, е средство
годно да причини лека телесна повреда от посочения тип. Подсъдимият нанесъл множество
последователни удари по дясната ръка и десния крак на пострадалия Т., като
според показанията на свид.Д. побоят продължил около
20 минути. Близкото разстояние, от което са нанасяни ударите /непосредствена близост с тялото на
пострадалия/ е показателно за умисъла на подсъдимия М..
Съдът, преценявайки всички тези обстоятелства в тяхната
съвкупност намира, че съдържанието на умисъла на подсъдимия М. е да причини лека
телесна повреда пострадалия , тъй като е съзнавал възможността със средството,
с което действа, начина и интензивността на нанасяните удари, органите към
които са били насочени, като е желал
настъпването на тази последица. Относно общността на умисъла между двамата
подсъдими съдът счита, че е налице такъв и индикация за това са отново
действията на двамата подсъдими. От действията на подс.М.
става ясно, че същия още преди да слезе от своя автомобил се е бил договорил с подс.Х. , последния да попречи на свид.Д.
да се притече на помощ на пострадалия.
Съставомерният резултат - увреждания
на организма, изразяващо се в наранявания
на кожата и насиняване на части на тялото на Т. са настъпили именно като
резултат от ударите нанесени на пострадалия от подс.М.
и между двете има пряка причинно -следствена връзка. Изложеното съждение се
потвърждава и от заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза №
270/2012г на вещото лице д-р П. съгласно която на пострадалия е причинена „
контузия на дясна подлакътница, разкъсно
контузна рана по дясна подбедрица,
кръвонасядания с охлузвания по дясно бедро“. „Ивицестите кръвонасядания
отговарят да са причинени от твърд тъп предмет с ограничена повърхност и могат
да се получат от удари с желязо , както декларира пострадалия.“
Действията на подс.М. грубо
нарушили обществения ред и целта, която преследвал била да покаже явно неуважение
към обществото. Същите станали достояние на трима свидетели, но мястото , на
което били извършени предпоставя те да бъдат
възприето от неограничен кръг лица.
При тези данни по делото
и с оглед на така установените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия
М., насочени срещу здравето на пострадалия и срещу обществения ред, съдът в
настоящия си състав приема за несъмнено доказано, че подс.
З.М. от обективна и субективна страна е осъществил престъплението, за което е предадена
на съд, по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като не се събраха надлежни доказателства
в обратна насока, разколебаващи тези изводи на съда.
При така изяснената фактическа обстановка се налага извода
, че от обективна и субективна страна с действията
си подсъдимият Д.С.Х.: роден на *** г е осъществил състава на престъпление по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 вр. ал.1
от НК, а именно: 20.06.2012 г., около 18:00 часа, в с. К., общ. А., обл. Б., на територията на населеното място, в съучастие /като
помагач/ с лицето З.М.М., ЕГН ********** ***, чрез нанасяне
на удари с метална тръба в областта на десен горен и долен крайник, е причинил лека
телесна повреда на лицето К.Ж.Т., ЕГН ********** ***, изразяваща се в контузия на
дясна подлакътница, разкъсно
контузна рана по дясна подбедрица,
кръвонасядания с охлузвания по дясно бедро, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди.
Помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в
престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условията
за това. помагачът умишлено улеснява извършването на престъплението чрез
съвети, обещания, разяснения, отстраняване на спънки и др. Помагачеството
по-често предхожда, но няма пречки да съпътства изпълнителното деяние.
От показанията на всички свидетели по делото вкл.на
пострадалия Т. потвърждават, че подс.Х. не е участвал
в изпълнителното деяние пряко, т.к. същия не е нанасял удари на пострадалия,
нито го е държал ,за да може формата на съучастие да се квалифицира като извършителство. Безспорно е установено и не се спори по
делото, че подс.Х. чрез действия е попречил на свид.Д. да излезе от микробуса като е препречил с тялото си
вратата и се обърнал към свидетеля с думите „Остави ги те ще се оправят“. В
продължение на 20 минути докато подс.М. нанасял на
пострадалия удари с металната тръба ,подс.Х. го мотивирал
да продължава с думите „Нищо му няма. Продължавай.“
От субективна страна подс.Х. е съзнавал
характера на извършваното от подс.М. и неговите общественоопасни последици, съзнавал е , че с действията си
/физически ,изразяващи се в препречване на вратата и вербални с думи /улеснява М.
да нанася удари с металната тръба на пострадалия Т. и е целял именно да помогне
на подс.М. да причини престъпния резултат /телесна
повреда/.
В този смисъл съдът прецени, че по делото са налични
доказателства за помагачество като форма на съучастие
извършено от подс.Х..
Относно вида и размера на наказанието:
В резултат на извършената от съда проверка и в хода на
съдебното следствие бяха събрани доказателства относно наличието на
предпоставките на чл.78а НК спрямо подс.З.М..
За
извършеното от подс. М., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години. Същият видно от
справка за съдимост към момента на
извършване на престъплението е бил неосъждан.Следователно предпоставките на
чл.78а, ал.1, б.”б” също са налице по отношение на подс.
М.. В резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица
имуществени вреди. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, подсъдимият М. следва да бъде признат за виновен в извършване
на престъпление , за което е привлечен
към наказателна отговорност и предаден на съд и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.
При определяне
размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на личността на
обвиняемия и на деянието му. Отчетоха се, като смекчаващи вината обстоятелства
добросъвестното му процесуално поведение и оказаното съдействие на етапа на ДП.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. М. съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка
отчете следното: признание на вината, добросъвестно процесуално поведение,
продължителност на производството срещу него,както и многократна промяна на
обвинението, за което подсъдимият няма вина. Следва да се има предвид, че са
налице и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: изключителната упоритост на
подс. при извършване на престъплението /става ясно,
че побоя е продължил 20 минути и е извършен с предварително подготвена за целта
метална тръба/. Поради тази причина съдът прецени, че наказанието следва да
бъде по-високо от законоустановения минимум и че
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева ще изпълни целите на наказанието, посочени
в НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Х., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и индивидуална превенция.
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подс.Х. следва да се наложи наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства , като
отчете като такива: признание на вината,чисто съдебно минало, добросъвестно процесуално поведение, продължителност
на производството срещу него, както и многократна промяна на обвинението, за което
подсъдимият няма вина. Следва да се обърне внимание на факта, че по отношение
на подс.Х. към момента на извършване на деянието не
са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съдът категорично не се солидаризира
със становището на прокурора, че последващите
осъждания са отегчаващо вината обстоятелство.
Смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчитат към датата на извършване на деянието, а към
онзи момент подс.Х. е бил с чисто съдебно минало и
този факт следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, а не последващите осъждания да се отчитат като отегчаващо вината
обстоятелство, т.к. съдът не счита, че е редно при формиране на изводите си да отчита факти, които към датата на
деянието не са били възникнали.
В тази връзка и отчитайки многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени да замени наказанието ЛОС до 3 години с наказание „Пробация“ на осн.чл.55, ал.2, б.“б‘ НК. Съобразявайки характера на извършеното деяние, както
и формата на съучастие съдът прецени, че целите на наказанието, съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес:*** с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6
месеца
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител или определено от него длъжностно лице за срок от 6 месеца.
Относно разноските:
Не се констатира по делото да
са направени разноски на етапа на ДП или в съдебната фаза.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
Районен съдия: