Р Е Ш Е Н И Е
№ 261 12. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 25. 06. 2019 г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 350 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С
решение № 708 / 12. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 08320 / 2018г. по описа
Пернишкия районен съд, са отхвърлени като недоказани и неоснователни
предявените искове от „СТИЛ“ ООД гр. Перник срещу „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ АД –
гр. Перник, за заплащане на сума в размер на 6318,88лв., въз основа на договор
за цесия от 03. 12. 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, от
завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, като „СТИЛ“ ООД гр.
Перник е осъдено да заплати на „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ АД – гр. Перник сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Недоволно
от решението е останало „СТИЛ“ ООД, което чрез адвокат Н.М., го е обжалвало
изцяло. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон,
довели до едностранчиви фактически и правни изводи, поради което неправилно и
незаконосъобразно Пернишкият районен съд е приел, че : представените по делото
доказателства не установяват наличието на облигационна връзка между цедента и
ответното дружество, че цедентът е изправна страна по сключения договор за
изкоп и транспорт на територията на ответното дружество; че е недоказано
твърдението на ищеца, че част от сумата е била изплатена именно по това
правоотношение; както и че е налице изтекла погасителна давност. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен
предявения осъдителен иск, както да му бъдат присъдени направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
„Мини
открит въгледобив“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н. Т. е подало писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. В съдебно заседание на 25. 06. 2019г., юрисконсулт Т. е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За
да постанови решението си Пернишкият
районен съд е приел следното:
Отбелязал
е, че по делото е представено фотокопие от договор за цесия от 03. 12. 2015г.
между „СБТ ТРАНС“ ЕООД и ищцовото дружество, с който първото дружество е
прехвърлило вземане към „Мини открит въгледобив“, на „СТИЛ“ ООД в размер на
10 818,88лв.. Посочил е, че за това прехвърляне цедентът е уведомил на 08.
12. 2015г. ответното дружество, което обстоятелство не се оспорва. Посочил
твърденията на ищцовото дружество - че на 09. 02. 2016г. е преведена по тяхна
сметка сумата от 2000лв., на 19.
05.2016г. сумата от 2000лв. и на 16. 12. 2016г. сумата от 500лв.
Съдът
е отбелязал, че с доклада си по реда на чл. 146 от ГПК, е указал на ищеца да
представи доказателства, че е било налице облигационно отношение между цедента
и ответното дружество въз основа на сключен договор, както и че цедентът е бил
изправна страна по този договор, като е изпълнил своите задължения точно и в
срок, както и че ищецът не сочи доказателства в тази насока. Посочил е, че в
съдебно заседание ищецът е представил
три фактури – № ********** / 31.01.2013г., № ********** / 28.02.2013г. и
№ ********** / 31.03.2013г. Доколкото в сумите е посочено като причина за
начисляването на сумите – изкоп и транспорт на територията на ответното
дружество, съдът е приел, че фактурите са индиция за наличието на договор за
изкоп и транспорт между „СБГ ТРАНС“ ЕООД и ответното дружество, но е посочил,
че самите фактури не са достатъчно доказателство, установяващо, че цедентът е
бил изправна страна по този договор, като е изпълнил своите задължения по договора качествено и в срок. В тази насока е
посочил, че върху фактура № ********** / 31.03.2013г. няма подпис на
представител на ответното дружество, а върху другите две фактури е видно, че
подписът, положен от „приел Д.Ф.“ от външна страна, не е идентичен, за разлика
от подписа, поставен от съставителя на фактурата.
Съдът
е приел, че по делото не е установено сумата от 4500лв. от представените извлечения
от сметка, по каква причина е била изплатена от ответника на ищеца, за да се
презюмира евентуално извънсъдебно признание от ответника за дължимите се суми.
Съдът
е обсъдил направеното от ответника възражение за изтекъл 5 годишен давностен
срок. Отбелязал е, че дори исковете на ищеца да са основателни и доказани, то
правото на ищеца за принудително събиране на вземането е погасено с изтичане на
5 годишен давностен срок. Отбелязал е, че доколкото по делото не са представени
доказателства към кой момент е било уговорено вземанията на цедента да станат
изискуеми, то следва да се приеме, че същите са били изискуеми към момента на
издаване на съответната фактура. Като е посочил, че последната фактура е била
издадена на 31. 03. 2018г. и липсват доказателства и твърдения давностния срок
да е бил прекъсван от ищеца, съобразно предвидените в закона способи, то
вземанията и по трите фактури са били погасени към 31. 03. 2018г., а след като
исковата молба е предявена на 22. 11. 2018г., то към този момент е бил изтекъл
5 годишния давностен срок.
Съдът
е посочил, че ищецът следва да заплати на ответника сумата 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Не са налице
отрицателни процесуални предпоставки и липсват положителни процесуални
предпоставки, водещи до невъзможност да се предяви иска. Пернишкият районен съд
се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Видно
от представения заверен препис от договор за цесия от 03. 12. 2015г. между „СБТ
ТРАНС“ ЕООД и ищцовото дружество, „СБТ ТРАНС“ ЕООД е прехвърлило вземане към
„Мини открит въгледобив“ в размер на 10 818,88лв., на „СТИЛ“ ООД. В договора за
цесия е отбелязано, че прехвърленото вземане е на основание представени фактури
: № 642 / 28. 12. 2013г., № 643 / 31. 01. 2013г., № 644 / 28. 02. 2013г. и №
645 о/ 31. 03. 2013г. Посочил е, че за това прехвърляне цедентът е уведомил на
08. 12. 2015г. ответното дружество, което обстоятелство не се оспорва.
В
първото съдебно заседание ищецът е представил фактури : № 643 / 31. 01. 2013г.,
№ 644 / 28. 02. 2013г. и № 645 / 31. 03. 2013г., които не са оспорени от
процесуалния представител на ответното дружество. Същият само е заявил, че
липсва първата фактура. В тази насока Пернишкият окръжен съд следва да отбележи,
че счита годината на липсващата по делото фактура за сгрешена, тъй като се
касае за последователни четири фактури и тази е най – първата с номер 642, а
последващите три са от м. януари, месец февруари и месец март 2013г. съответно
с поредни номера 643, 644 и 645, поради което първата фактура е от 28. 12. 2012г., а не както е отбелязано от 28.
12. 2013г.
Пернишкият окръжен съд намира, че
представените по делото три фактури с номера : № 643 / 31. 01. 2013г., № 644 /
28. 02. 2013г. и № 645 / 31. 03. 2013г. , представляват първични счетоводни
документи, удостоверяващи извършването на описаните в тях работи – извършени
изкоп и транспорт на територията на „Мини открит въгледобив“, по смисъла на чл.
7, ал.1 от Закона за счетоводството /отменен,/ действал към онзи момент Дв. бр.98
от 16. 11. 2001г., което вземане по тях
в размер на 10 818,88лв. /по - малко от общото вземане по трите фактури в
размер на 12 786,29лв./ е било цедирано.
По
отношение възражението на ответника за изтекла обща 5 годишна погасителна
давност. Последната от трите фактури е с дата 31. 03. 2013г., а исковата молба
е предявена след повече от пет години и половина – на 22. 11. 2018г. Следователно вземането е погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.
От представеното извлечение от сметка по делото по никакъв начин не може да се
установи, че извършването на три превода на общата сума от 4500лв. е въз основа
на договора за цесия, поради което не е налице спиране или прекъсване на
погасителната давност по реда на чл. 115 или чл.116 от ЗЗД.
Следователно
искът се явява неоснователен, а тъй като крайните мотиви на Пернишкия окръжен
съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с тази особеност, че искът следва
да се счита, че се отхвърля като погасен по давност.
Тъй
като предмет на делото са търговски отношения между „СБТ ТРАНС“ ЕООД и „Мини
открит въгледобив“, вземането по които е цедирано на друго търговско дружество
„СТИЛ“ ООД, то се касае за търговски спор, като цената на иска е под 20 000лв.,
поради което и на основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение второ от ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава
решение № 708 /
12. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 08320 / 2018г. по описа Пернишкия
районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.