№ 6
гр. Разград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Гражданско дело №
20213300100187 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от М. Г. АНГ., ЕГН
**********, с адрес гр. Разград, ул. Мидия № 3Б, действаща, чрез
пълномощника си адвокат Ц.И. И. – С. от САК,
ПРОТИВ
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-
н Средец, ул. Стефан Караджа 2, представялвано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И.,
В.Р.К.М., начин на представляване: М.П.И. заедно с всеки един от
изпълнителните директори,
иск с правно основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със
законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът сочи, че:
На 23.02.2017 г. в около 17:30 часа в град Разград на кръстовището на
ул. "Странджа” с бул. "Априлско въстание" е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ между л.а. с марка "Дачия", модел "Докер” с рег. № СА
2194 ТС, със сключена застраховка ГО при ответника, който е бил управляван
от водача М. ЕМ. П. и л. а. марка "Шевролет", модел "Лачети" с рег. РР 5881
ВС, управлян от Ц. Х. В.. Във вторият автомобил се е возила и ищцата М. Г.
АНГ., като пътник на предната дясна седалка до шофьора. Двата автомобила
1
навлизат в кръстовището между двете улици и между тях настъпва
процесното ПТП, вследствие на което праволинейните им траектории на
движение се пресичат и между тях възниква сблъсък.
В резултат на удара ищцата е получила телесни увреждания,
изразяващи се в:
- счупване на лявата ключица - обуславящо трайно затруднение в
движението на горния ляв крайник за срок повече от един месец;
- кръвонасядане и повърхностно охлузване в областта на десния
очен ъгъл;
- сътресение на мозъка без обективно установена отпада
неврологична симптом атика.
По случая е било образувано ДП № 330 ЗМ-65/2017 г. по описа на
ОДМВР - гр. Разград. С Постановление за прекратяване на наказателното
производство прокурор към РП - гр. Разград е прекратил досъдебното
производство поради причина, че пострадалата М.А. е изразила желание да не
се води досъдебно производство.
След катастрофата, ищцата е приета в МБАЛ Свети Иван Рилски -
гр. Разград, където са й проведени клинични прегледи, консулти и
изследвания. Хоспитализирана е в болницата и е изписана на 26.02.2017 г.
Причината за настъпване на ПТП е неспазване на предимство при
преминаване през кръстовище, регулирано от светофарна уредба.
На виновния водач - М. ЕМ. П. е съставено Наказателно
постановление № 18-1075-001836/09.11.2018 г., издадено от ОДМВР -
Разград, сектор "Пътна полиция" - Разград.
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът постановил отказ.
Претендират се разноски.
В откито съдебно заседание, ищцата чрез пълномощника сиподдържа
исковата претенция. Депозира и подробна писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му юрисконсулт Б.Д.. Намира исковата претенция за
допустима, но я оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Оспорва
отговорността на водача М. ЕМ. П. по основание и по размер. Счита, че
същият не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е
причинено процесното ПТП. Оспорваме причинно следствената връзка между
ПТП и травматичните увреждания на ищцата, както и причинната връзка
между тези увреждания и претендираните неимуществени вреди. Оспорва
вредите като факт от обективната действителност и като размера им. При
условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване, като твърди,
че пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение
на чл. 137 ЗДвП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, възникнало на основание застрахователен договор,
2
обективиран в полица № ВС/11/116001329666 относно л.а. марка "Шевролет",
модел "Лачети" с рег. РР 5881 ВС.
В открито съдебно заседание, ответникът чрез плъномощник,
поддържа отговора на исковата молба, излага допълнителни съображения и
претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - "ЗД "БУЛ ИНС""
АД, депозира писмен отговор на исковата молба. Поддържа отговора на
ответника. При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване, като твърди, че пострадалата е пътувала без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 ЗДвП.
В откито съдебно заседание за третото лице помагач не се явява
представител. Пълномощникът му депозира писменн амолба, с която
пъддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
становищета на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1, т. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да бъде
уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на
процесното ПТП, по силата на Договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключен във формата на застрахователна полица
№ BG/11/116001329666, валидна от 10.05.2016 г. до 09.05.2017 г., ответното
дружество, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
3
управляващи товарен автомобил марка "Дачия“, модел „Докер“, с peг. №
СА2194ТС, включително и на водача М. ЕМ. П.. Този факт се установява и от
представената застрахователна полица (л. 25 от досъдебното производство),
както и при служебна справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд.
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от
представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от
23.02.2017 г., съставен от разследващ полицай при ОДМВР - Разград, в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК (л. 3-14 ДП). Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
Процесното ПТП е било посетено и от дежурен ПТП при ОД на МВР
– Разград, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с ПТП рег. № 39 от 23.02.2017г. (л. 9).
Като пострадали лица в Констативния протокол са посочени М. ЕМ.
П. - контузни рани по главата /комоцио/, настанен за набюдение в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ гр. Разград и М. Г. АНГ. – фрактура на лява ключица –
настанена в МБАЛ – Разград за наблюдение.
По случая е било образувано досъдебно производство № 330 ЗМ –
65/2017г. по описа на ОДМВР- Разград, вх. № 272/2017г. по описа на Районна
прокуратура - Разград.
С постановление от 15.10.2018 г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Разград (л. 43-49), наказателното производството по
горепосоченото ДП, е било прекратено на основание 242, ал.1 във вр. чл. 243,
ал.1, т.1 НПК - след като е прието, че в следствие на настъпилото
произшествие на настоящата ищца е причинена средна телесна повреда и след
като същата е заявила, че не желае да се води наказателно производство
спрямо виновния водач. В постановлението е посочено, препис от същото,
след влизането му в сила, да се изпрати на Началника на Сектор "ПП-КАТ"
при ОД на МВР – гр. Разград.
Издадено е Наказателно постановление № 18-1075-001836 от
09.11.2018г. от ОДМВР - Разград (л. 70-74) против М.Е. П., за това, че на
23.02.2017г. около 17.30 часа, в гр. Разград, по булевард Априлско Въстание
на кръстовището с ул. Странджа в посока Автогара- град Разград,
управлява товарен автомобил марка Дачия, модел Докер, с рег. № СА2194ТС,
собственост на Интерлийз ауто ЕАД. На кръстовището урегулирано със
сфетофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, несъобразява
поведението си със светлинните сигнали и навлиза в кръстовището на
4
забранителен светлинен сигнал /жълт/, при което отнема предимството на
навлизащия в кръстовището по улица Странджа, с посока на движение към
ж.к. Орел, лек автомобил Шевролет Лачети, с рег. № РР5881ВС. Настъпва
ПТП, с материални щети и по двата автомобила и пострадало лице – М. Г.
АНГ. от гр. Разград, обл. Разград, с причинена средна телесна
повредаизразяваща се в счупване на лява ключица, кръвонасядане и охлузване
в областта на десния очен ъгъл и клинични данни за сътресение на мозъка.
Така:
1/ не съобразява поведението си светлинните сигнали, ПТП, с което
виновно е нарушил чл. 6, т.1 ЗДвП
2/ не пропуска ППС движещо се по път с предимство на
кръстовище, ПТП, с което виновно е нарушил чл. 50, ал.1 ЗДвП.
На основание, чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т. 5§ чл. 179, ал.2, вр. чл.
179, ал.1, т. 5, пр.4 ЗДвП, за нарушението по чл. 6, т.1, пр. 2 ЗДВп му е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв., а за нарушението по чл. 50,
ал.1 ЗДвП му е наложено наказание голба в резмер на 200 лв. Всичко – глоба в
размар на 400 лв.
Видно от извършеното отбелязване, наказателното постановление е
влязло в сила на 06.12.2018 г.
Видно от неоспорената представена от ответника преписка по щета
№ 10019100101382, е че ищцата е предявила пред ответника застрахователна
претенция на 23.04.2019г. на осн. чл. 380 КЗ, като на 16.05.2019г. ответникът
отказал плащане на обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
М. ЕМ. П. /деликвент/ л. 191-193. Свидетелят заявява, че на процесната дата е
управлявал в гр. Разград служебен автомобил марка Дачия на куриерска
фирма Спиди, в която работел. Пътувал по посока Авгогара – с. Гецово. На
сфетофара на ул. Странджа спрял за секунди, светнало зелено и момента в
който тръгнал с периферното си зрение видял как идва кола от ж.к. Орел в
посока бензиностанция ОМВ. Само това си спомнял, като след това помни, че
се намирал вече в болница. За ПТП-то му било издадено Наказателно
постановление и е заплатил наложена му с него глоба.
Разпитан е и свидетеля Д. М. Д. /без дела и родство със страните/ л.
194-195. Сочи, че е присъствал на ПТП между автомобил на фирма Спиди и
друг автомобил. Свидетелят управлявал автомобил Рено Еспейс. На
кръстовището бил първа кола, за завой на ляво, като бил спрял, тъй като
светофара му светел със забранителна светлина. Чул трясък. След като се
обърнал видял в ляво кола на Спиди, а другата кола била в дясно, на
островчето.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля М. ЕМ. П.
/деликвент/, в частта им в която сочи, че е бил спрял автомобила си на
кръстовището и потеглил едва след като светофара светнал със зелена за
светлина за него. Съображенията за това са не само че същият е
5
заинтересован, но и противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал – показанията на незаинтересования свидетел на Д.
М. Д. /случайно преминаващ с автомобила си през кръстовището и не
познаващ участниците в ПТП-то/, които са пълни логични и
последователни, а и на заключението на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, което ще се обсъди по - долу.
По делото е изготвена комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно.
Вещите лица, след като са се запознали с представените по делото
доказателства, са приели, че процесното ПТП е реализирано при следния
механизъм:
Пътно-транспортна обстановка.
Участъкът от бул.”Априлско въстание” в зоната на ПТП е прав и
хоризонтален и се състои от две пътни платна. Дясното пътно платно
(считано спрямо посоката Автогара-с. Гецово) преди кръстовището с бул.
”Странджа”, има обща широчина 10,0м и е разделено на три ленти. Най-
дясната е за ППС завиващи надясно в кръстовището или продължаващи
направо и има широчина 3,4м. Средната лента е за ППС продължаващи
направо и има широчина 3,0м, а лявата е за ППС завиващи наляво и има
широчина 3,6м. След кръстовището с бул. ”Странджа”, това платно има
широчина 9,0м и е разделено на две ленти, като дясната е широка – 5,5м, а
лявата – 3,5м.
Участъкът от бул. ”Странджа”, непосредствено преди
кръстовището с бул. ”Априлско въстание” (считано спрямо посоката ОМV
– ЖК ”Орел”) е разделен чрез полоса ограничена с бордюри и широка -2,6м,
на две еднопосочни пътни платна широки по 7,2м.
Пътната настилка и на двете улици в зоната на кръстовището
между тях е от дребнозърнест асфалт, в добро състояние, без повреди и
неравности които биха могли да имат причинна връзка с настъпилото ПТП
и по време на протичане на същото е била суха.
Във всички посоки на движение, кръстовището е регулирано със
трисекционни светофари и пътни знаци за преминаващите през него ППС.
За ППС навлизащи в кръстовището по бул. ”Априлско въстание” има
пътни знаци – Б3, а за ППС навлизащи в кръстовището по бул.
”Странджа”, пътни знаци – Б2. Пешеходните пътеки в рамките на
кръстовището са сигнализирани с двусекционни светофари.
Метеорологична обстановка.
Същата се характеризира с ясно време и нормална атмосферната
видимост при дневна светлина. Процесното ПТП е настъпило на 23.02.2017г,
когато залезът на Слънцето в гр.Разград е настъпил в 17:56ч, а
окончателния вечерен мрак в 18:29ч. Не са на лице данни за метеорологични
6
явления, като валежи, мъгла и др.
Време на настъпване на ПТП.
Разглежданото автопроизшествие е настъпило на 23.02.2017г.
около 17:30ч.
Възникване и протичане на ПТП.
В указаното по-горе време, в гр. Разград по бул. ”Априлско
въстание”, по посока от Автогарата към с. Гецово се е движил т.а.
„Дачия Докер” с рег. № СА 2194 ТС, управляван от М. ЕМ. П..
По същото време по бул. ”Странджа”, по посока от ЖК ”Орел”
към бензиностанция „ОМV”, се е движил л.а. ”Шевролет Лачети” с рег.
№РР 5881 ВС, управляван от Ц.Х.В.. Освен водача, на предната, дясна
седалка в този автомобил е пътувала съпругата му М. Г. АНГ..
И двата автомобила, почти едновременно навлизат в кръстовището
между двете улици без да спират, вследствие на което праволинейните им
траектории на движение се пресичат и между тях възниква сблъсък, който
по отношение на т.а. „Дачия Докер” с рег. №СА 2194 ТС е бил челен, в
предната лява част, а за л.а. ”Шевролет Лачети” с рег. №РР 5881 ВС е бил
дясностраничен, в предния десен ъгъл.
След удара т.а. „Дачия Докер” с рег. №СА 2194 ТС, се отклонява
надясно от праволинейната си траектория, като навлиза и спира в
пътното платно на бул. ”Странджа”, предназначено за ППС излизащи от
кръстовището по посока към бензиностанция „ОМV”. Л.а. ”Шевролет
Лачети” с рег. №РР 5881 ВС се завърта наляво след удара и се придвижва
праволинейно по посока към с. Гецово преминавайки през два от
разделителните „острови” на бул. ”Странджа” прилежащи на границата
с бул. ”Априлско въстание”, след което и той спира по начина указан в
протокола за оглед на ПТП.
В резултат на претърпяно ПТП на 23.02.2017г. ищцата е получила:
- счупване на лява ключица;
- кръвонасядане и повърхностно охлузване в областта на десния очен
ъгъл;
- клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена
отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания за
изпадане в безсъзнателно състояние /травматична кома/ след инцидента.
По своята медико-биологична характеристика счупването на лява
ключица кост обуславя трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок повече от един месец, а в съвкупност останалите
увреждания – временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалата.
Счупването на лявата ключица може да се получи по:
- пряк механизъм – удар или
7
- непряко – удар върху рамо, лакът, протегната ръка, притискане на
рамото,
като Експертизата счита, че травмата е получена по непряк
механизъм.
Кръвонасядането и повърхностно охлузване в областта на десния
очен ъгъл е резултат от удар с/върху твърд тъп предмет и тангенциалното
действие на такъв – детайли от интериора на автомобила.
При счупване на ключица имобилизацията се налага за срок от 4-5
седмици, като работоспособността се възстановява след около 2 месеца.
Останалите увреждания търпят пълно обратно развитие за срок
около 10 дни.
След ПТП на 23.02.2017г. М.А. е била хоспитализирана в Отделение
по хирургия на МБАЛ-Разград за периода 23-26.02.2017г.
Била е под наблюдение от специалист ортопед-травматолог –
представен Амб. лист №000571/01.03.2017г, първичен амбулаторен преглед,
д-р Борислав Борисов.
Към момента на получаване на травмата болките и страданията
са били във високата скала на интензивност. Те са продължили и в един
последващ неопределен период от време, като са налични и към момента –
при физическо натоварване и промяна във времето.
А. е била в отпуск по болест за периода 24.02.17-28.03.17, всичко в
календарни дни: 33 /БЛ №Е20167704468, издаден от МБАЛ-Разград/. По
нейни данни не е пожелала удължаване на временната неработоспособност.
Към настоящия момент оздравителният процес е приключил, но са
налице субективни оплаквания и обективни последици от преживяната
травма, установени при прегледа на ищцата на 23.11.2021г.
Въпреки проведеното амбулаторно наблюдение и курс
рехабилитация все още са налице спонтанни и провокирани болки, които най-
вероятно няма да отшумят.
Полученото телесно увреждане – счупване на лява ключица, се
отразява негативно на физическото състояние на пострадалата с
описаните по-горе последици, което влошава качеството на живот.
Механизмът на настъпване на ПТП и получените травматични
увреждания сочат, че към момента на настъпване на процесното ПТП
пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан. Ако не е имало
такъв, то уврежданията биха били много повече и много по-тежки.
Поведение на водача М. ЕМ. П..
Непосредствено преди ПТП, водачът на т.а. „Дачия Докер” с рег.
№СА 2194 ТС се е движил по бул. ”Априлско въстание”, по посока от
Автогарата към с. Гецово със скорост около 43 км/ч. Същият е навлязъл в
кръстовището с бул. ”Странджа” без да спира към момента на сблъсъка с
8
л.а. ”Шевролет Лачети” с рег. №РР 5881 ВС.
Поведение на водача Ц.Х.В..
Непосредствено преди ПТП, водачът на л.а. ”Шевролет Лачети” с
рег. № РР 5881 ВС се е движил по бул. ”Странджа”, по посока от ЖК
”Орел” към бензиностанция „ОМV” със скорост около 36 км/ч. Същият е
навлязъл в кръстовището с бул.”Априлско въстание” без да спира към
момента на сблъсъка с т.а. „Дачия Докер” с рег. №СА 2194 ТС.
При конкретната пътно-транспортна обстановка и при
изчислените скорости на движение на процесните МПС и двамата водачи
са нямали техническа възможност да предотвратят процесното ПТП чрез
аварийно спиране.
Скоростите и на двата автомобила са били в рамките на
максимално разрешената за населено място (50 км/ч).
Причини за настъпване на ПТП.
В условията на кръстовище регулирано със светофари и МПС,
преминаващи през кръстовището с противоположно предимство,
причината за настъпване на процесното ПТП е неспазване на предимството
на единия или едновременно на двамата участници. Спазването или
неспазването на предимството за преминаване на кръстовище регулирано
със светофари може да се установи обективно от видеозапис или
субективно – чрез свидетелски показания. В конкретния случай към делото
няма приложен видеозапис от процесното ПТП. В свидетелските показания
от съдебно заседание, свид. М.П. – водач на т.а. ”Дачия Докер” твърди, че е
потеглил и преминал през кръстовището при зелена за него светлина на
светофара, а свид. Д.Д., който е идвал към кръстовището със своя
автомобил „Рено Еспейс” от магазин „Била”, твърди, че към момента на
възникване на ПТП се е намирал в спряно положение, най-вероятно заради
забранителна за него светлина на светофара.
От тези показания би могъл да се направи извод, че щом при
възникването на ПТП свид. Д. се е намирал в спряно положение пред
процесното кръстовище, светофарите пред него, съответно и пред водача
Ц. В. са светели с еднаква забранителна светлина, т.е. водачът В. е
навлязъл в кръстовището при забранителна за него светлина, най-
вероятно жълта след зелената. Що се отнася до водача М.П., като се има
предвид,че същият е изминал времето си за видимост за 1,12сек., то той би
могъл да навлезе в кръстовището както при зелена, така и при жълта след
червената.
Налице е причинна връзка между травмите на М.А. и
възникналото ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на
свидетел К.Л.Н. /л.195-197/. Същият сочи, че при свиждане на ищцата в
болницата, тя лежала и се оплаквала, че й е много трудно, сънувала кошмари,
9
не можела да спи, боляло я, не можела да стане, да се движи, не можела да
отиде до тоалетна. До тоалетна ходела с придружител. И след изписването от
болницата се е нуждаела от придружител. Оплаквала се от болки в счупената
ръка при промяна на климатичните условия и при натоварване. Дълго време
след това се страхувала се качва в кола.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на
свидетеля Васил Х. В. /ищцата живее на семейни начала с брата на
свидетеля - л.197-198/. Същият сочи, че в деня следващ ПТП-то посетил
ищцата в болницата в Разград. Тя била травмирана физически и психически.
При ходене до тоалетна се наложило мъжът й да й асистира, тъй като не
могла да вдигне сама панталона си. При следващото му посещение ищцата
вече била у дома си, но не можела да се справя с домакинската работа за
около 2-3 месеца, през това време не можела да работи, тъй като била татуист,
а за тази дейност били необходими и двете ръце. Страхувала се да се вози в
автомобил, отказала се от намерението си да изкара шофьорски курсове, при
смяна на времето усещала болки в областта на фрактурата.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2
от ЗЗД не беше опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника,
че водачът на лек автомобил Дачия Докер – М. ЕМ. П. не е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа
страна, този водач е действала противоправно, като нарушил чл. 179, ал.2 във
вр. с ал.1 т.5, във вр. чл. 6, т.1 и чл. 50, ал.1 ЗДвП - поради не спазване
предписанието на светлинните сигнали и правилата за предимство причини
пътнотранспортно произшествие.
Възраженията на ответника са неоснователни, тъй като установената
в чл. 45 ЗЗД презумпция не беше оборена, включително липсват каквито и да
е доказателства, че уврежданията на ищцата са настъпили в резултат на друга
причина.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ответното
дружество, дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява ищцата (чл. 478,
ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
10
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д.
№ 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. №
60397/2016 г. на ВКС, II ГО, решение № 276/12.12.2018 г. по т. д. № 2346/2017
г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 682/05.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на
ВКС, II ТО, решение № 2224/31.10.2017 г. по гр. д. № 988/2017 г. на САС,
решение № 2187/26.10.2017 г. по гр. д. № 2025/2017 г. на САС, решение №
1022/02.05.2019 г. по гр. д. № 4796/2018 г. и др.), и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла
пострадалата, възрастта й към датата на ПТП, необходимостта от чужда
помощ на ищеца, промяната в обичайния й начин на живот, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищцата,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди възлиза общо на сумата от 15 000 лева
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна
за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната
си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда
на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
11
971/2010 г., решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II
т. о., ТК, решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о.,
ТК и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище,
че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС №
17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, решение № 169 от
28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК и мн. други) е прието,
че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката
на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1
КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че
12
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата е допринесла за
настъпване на уврежданията, тъй като при настъпване на процесното ПТП, е
пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП.
В тази връзка е прието заключението по комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза.
Заключението е че в настоящия случай, непоставянето на предпазен
колан не е съпричиняващ фактор. Както по горе се посочи, съгласно
заключението: „Механизмът на настъпване на ПТП и получените
травматични увреждания сочат, че към момента на настъпване на
процесното ПТП пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан.
Ако не е имало такъв, то уврежданията биха били много повече и много по-
тежки.“
Както беше посочено, възражението за съпричиняване следва да е
доказано по нетърпящ съмнение начин. Събраните по делото доказателства не
само не го установяват, но го и опровергават.
С оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си
пострадалата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
поради което определените по-горе обезщетения не следва да бъдат
намалявани.
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва
да се уважи за сумата от 15 000 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 35 000 лева, следва да се отхвърли.
Относно претенцията за законна лихва.
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на уведомяването, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по -
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
13
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая и
при липса на други доказателства, съдът приема, че застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на 23.04.2019 г. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице /л. 159-161/, поради което от
посочената дата дължи законна лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ. В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК. Така и Решение № 136 от 8.11.2021 г. на ВнАС по
в. т. д. № 373/2021 г.
Претенцията за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли за
периода от 23.02.2017 г. до 22.04.2019 г., като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адвока Ц.И. И. – С., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 980 лева,
който е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото
и извършените действия от пълномощника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 542.56 лева от общо направените разноски в размер на 950 лева – от
които 900 лв. за депозит за експертиза и 50 лв за свидетел /единият от
двамата свидетели поискани от ответника не пожела изплащане на
възнаграждение и разноски, поради и което предвидения за него депозит от
50 лв. не би изплатен/. За разликата до пълния размер от 950 лв., искането за
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.2
във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 540 лева.
Съразмерно на отхвърлената като неоснователна и недоказана част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
308.57 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Разград, следните суми: държавна такса – 600 лева, от внасянето на които
ищецът е бил освободен.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се
присъждат разноски. Ето защо, искането на третото лице помагач за разноски
се явява неоснователно.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
14
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „ По молба за издаване
на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, представялвано от Д.Н.М.,
К.С.В., М.П.И., В.Р.К.М., начин на представляване: М.П.И. заедно с всеки
един от изпълнителните директори, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. АНГ., ЕГН
**********, с адрес гр. Разград, ул. Мидия № 3Б,
на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 15
000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 23.02.2017 г. в
град Разград, причинени виновно от М.Е. П., за управлявеното от което
МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, за
разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 35000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, както и претенция за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за периода от 23.02.2017 г. до 22.04.2019
г., като неоснователни.
Сумите могат да се заплатят по следата банкова сметка:
АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД
IBAN:BG34BUIN95615100564283
BIC: BUINBGSF
титуляр: адвокат Ц.И. И. – С., ЕГН **********
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, представялвано от Д.Н.М.,
К.С.В., М.П.И., В.Р.К.М., начин на представляване: М.П.И. заедно с всеки
един от изпълнителните директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц.И. И. – С.,
15
БУЛСТАТ: **********, член на Софийска адвокатска колегия, със служебен
адрес: гр. София, ул. Опълченска № 76, ет.1, офис 3-1, телефон **********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 980 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ул.
Мидия № 3Б, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2,
представялвано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И., В.Р.К.М., начин на
представляване: М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните директори, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 542.56 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 308.57 лева - юрисконсултско
възнаграждение, като отхвърле искането за разноски за разликата до пълния
претендиран размер, като неоснователно.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, представялвано от Д.Н.М.,
К.С.В., М.П.И., В.Р.К.М., начин на представляване: М.П.И. заедно с всеки
един от изпълнителните директори, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:
- 600 лв. - представляваща държавна такса върху уважения размер на
иска за неимуществени вреди, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83,
ал. 2 ГПК,
- 5.00 лв. - представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален.
ОТХВЪРЛЯ искането на третото лице помагач "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК ********* за присъждане на разноски, като неоснователно на осн. чл.
78, ал.10 ГПК.
Решението е поставено при участието на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
********* като трето лице помагач на страната на ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
16