РЕШЕНИЕ

Номер  260321                           02.03. 2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На четвърти февруари                        двехиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     7661 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-010845/30.09.2020г. на ** Група в Сектор ПП Пловдив, с което на С.Г.Г., с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева  за нарушение по чл.119, ал.1, вр. с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят Г. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – ПП Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище моли да бъде потвърдено НП.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 19.08.2020г. около обяд жалбоподателят Г.  управлявал лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № **в гр.Пловдив.  В района на кръстовището на бул.Пещерско шосе и бул.Копривщица преди жп прелеза предприел завой на ляво по последния булевард. В същото време там имало двама полицейски служители от Група „Сигма“ на мотоциклети, сред които и свид.И.П.. Непосредствено пред тях имало пешеходна пътека, на която имало стъпил пешеходец, но жалб.Г. извършил завоя, без да пропусне този пешеходец. Ето защо полицейските служители настигнали автомобила на жалбоподателя, спрели го за проверка и на място свид.П. съставил АУАН № АА 639729 за нарушение по чл.119 ЗДвП срещу Г.. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания по делото свидетел И.К.П., а и писмените доказателства, представени по делото –АУАН, заповеди 2 бр., справка за водач нарушител, възражение по акта, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства, които да опровергаят горепосочените факти. Жалбоподателя не спори, че присъствал на процесното време и място, като управлявал посочения в акта и НП автомобил. Твърди обаче, че на пешеходната пътека нямало стъпил пешеходец, на когото да отнеме предимството при завоя предприет от него. Последното обаче категорично бе опровергана от актосъставителя, който изрично посочи в показанията си пред настоящата инстанция, че ако не е имало такъв пешеходец, той не би спрял жалбоподателя за проверка. Действително не е установен пешеходеца като самоличност, но това не е задължително, още повече че органите на реда нямат причина да „преследват“ този пешеходец, а напротив, задължение е да установят и спрат водача на автомобила извършил нарушение, в случая жалб.Г.. Ето защо настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на свид.П., който няма причина да състави АУАН, ако не е възприел описаните в него факти.

          При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.Г. по чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци, като намали скоростта или спре. След като не е сторил последното очевидно с действията си по управление на МПС е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Следва да се посочи, че актосъставителя в акта, а оттам това е пренесено и в НП, е посочил в множествено число „пешеходци“, но в съдебно заседание се изясни, че се касае само за едно лице, но преписал буквално формулировката в закона от нормата на чл.119. Макар последното да не е приемливо като подход, то не променя факта, че неосигуряване на предимство дори на един пешеходец, пак представлява нарушение на закона. В този смисъл не следва да бъде снета отговорността от страна на жалбоподателя. На следващо място не е същество нарушение и факта, че в акта не е посочен час на извършване на нарушението. Ясно е, че едно и също лице не може по едно и също време да е на две различни места, поради което и за жалбоподателя е станало ясно пи положение, че на тази дата е съставен един акт срещу него, за кое точно нарушение се отнася той. Така е могъл да организира защитата си, а видно е и от подаденото възражение срещу констативния акт, че е упражнил това си право.

Правилно е определен и размера на наказанието глоба от наказващия орган. Законодателят в чл.185, ал.2, т.5 ЗДвП е предвидил наказание от 100 лева глоба в такива случаи и наказващия орган, а и съдът не разполагат с възможност за преценка на размера. Ето защо процесното НП следва да се потвърди.

При извършената служебна проверка не се констатираха нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили издаденото НП.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-010845/30.09.2020г. на ** Група в Сектор ПП Пловдив, с което на С.Г.Г., с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева  за нарушение по чл.119, ал.1, вр. с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.