№…………
гр.
Варна,29.06.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Г.а като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1027/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Предмет на настоящото
производство е жалба от В.Л.М. ЕГН ********** срещу Акт за установяване на
задължения по декларация №
МД-АУ-1023/29.07.2015 г. издаден от гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни
данъци“ /ДМД/ в Община Варна, потвърден с писмо рег. № МД-Т20006115ВН_001ВН/11.09.2020
г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с който са
определени задължения за данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в
размер на 4147,59 лева – главница, 1512,16 лева – лихва, общо 5659,75 лева.
Жалбоподателката сочи, че
след продажбата на трите имота на публична продан не е отчетено заплащане на
суми при публичната продан към Община Варна за погасяване на задълженията за
данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/. Към момента на
плащанията сумите се погасяват в поредност – главница, лихви, разноски и ако са
погасени главниците, не би следвало да се създават задължения за лихви.
Отправено е искане за отмяна на оспорения АУЗД. В съдебно заседание и писмена
защита жалбата се поддържа по изложените съображения.
Ответник
– Директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, чрез юрисконсулт Х.
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В молба с.д. №11978/11.08.2021 г. от
юрисконсулт М. /пълномощно л.3/ е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /л. 33/.
Административен съд – гр. Варна намира за
установено следното:
С Акт
за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1023/29.07.2015 г. издаден
от гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ /ДМД/ в Община Варна са
определени ДНИ и ТБО по подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за следните
недвижими имоти:
1.
Декларация №**********/12.01.20009 г. и
коригиращата декларация №**********/18.03.2009 г. /л.100-110/ относно имот с
партиден № 5210231148009, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, Западна
промишлена зона с ид. 10135.3514.490 – представляващ – земя, урбанизирана
територия с площ 1898 кв. м. Имотът е
придобит съгласно н.а. №98/2008 г. на 23.12.2008 г. от Г.Ж.И.с право на собственост
2/4 ид.ч, Й.С.А. – М. с право на собственост ¼ ид.ч. и В.Л.М. с право на
собственост ¼ ид.ч. /последните двама са съпрузи от 19.08.2006 г., видно
от Удостоверение за сключен граждански брак № 303370/19.08.2006 г. – л.110/.
В.Л.М.
е престанала да бъде собственик на имота на 23.03.2012 г., на основание
постановление за възлагане на имота след проведена публичен търг, вписано с №
6005/23.03.2012 г. в СВ- Варна /л. 112 гръб/. Жалбоподателката е представила връчено
съобщение за издадено постановление за възлагане относно имота /л.7/.
През
периода 23.12.2008 г. - 23.03.2012 г. жалбоподателката е била собственик на
посочения имот.
2.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.
№19-893/14.04.2003 г. за имот с партиден № 7512031077001, придобит с н. акт
№170/2003 г. от 17.03.2003 г. представляващ офис с площ с площ 109,99 кв. м, от
него 35,93 кв. м. са сутерен и офис с площ 74,06 кв. м в гр. Варна, находящи се
в гр. Варна, *** и 4 кв. м ид. ч. от земята в дворното място /л.38-42 от адм.
пр/. Жалбоподателката е единствен собственик на посочените имоти до 02.04.2013
г. Видно от справка СВ – Варна с Постановление за възлагане вх. №
6757/02.04.2013 г. имота е продаден чрез публичен търг – л.112 от справка от СВ
– Варна. През периода 17.03.2003 г. до 02.04.2013 г. имота е собственик на жалбоподателката.
3.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/28.12.2007 г. относно имот с партиден № ***, с адрес гр. Варна, ул.
Солун № 103, ап.6, ет.3 – жилище, придобит съгласно н. акт № 198/2007 г. о
10.09.2007 г., В.М. е собственик на ½ ид. ч. от имота /л. 32-37 от адм.
пр./. Имота съгласно скица е с адрес: гр. Варна, ***, което е посочено и в
декларацията от жалбоподателката. През периода 2010 г. – 2014 г., за който са
определени задълженията с АУЗД жалбоподателката е собственик на имота, видно от
справка за В.М. *** /л.110-114/. Публична продан на имота е проведена на
10.01.2017 г., като прехвърлянето на собствеността е станало с Постановление за
възлагане с вх. № 15161/15.06.2017 г. видно от справка за жалбоподателката от
СВ – Варна /л.111/.
От
Удостоверение с Изх. № 5858/22.02.2022 г., издадено от ЧСИ Д.П.– Я. и приложените
към него платежни нареждания /л.682 – 688/ се установява, че по изпълнително
дело № 20117110400536 на 27.06.2013 г. в полза на Община Варна от името на В.Л.
А.е преведена сума в общ размер от 3 017,71 лв. с основание данък недвижим имот
за идентификатор 10135.1501.10.86.1.13 (гр. Варна, ***), преводно нареждане от
21.02.2013 г. – л. 683. От справка в Община Варна /л. 688/ се установява, че в
счетоводството на Дирекция „Местни данъци“ сумата е осчетоводена като приход от
данък при придобиване на недвижим имот. Причината, поради която е направено
това, е че през 2013 г. счетоводството на дирекция „Местни данъци“ не е
ползвало електронно банкиране. Осчетоводяването на постъпилите суми се е
извършвало на базата на предоставени от обслужващата банка банкови извлечения.
В резултат на това и предвид вече описаното съдържание на платежното нареждане,
в счетоводството постъпилата сума е била отразена в съответствие с посочения
код за вид плащане.
По същото
изпълнително дело с Преводно нареждане от 14.01.2016 г. – л. 684 от името на В.
Минава е преведена сумата 558,18 лева относно продажбата на имот с ид.
10135.3514.490 в жк „Младост“ гр. Варна. Извършени са по изпълнителното дело и
други плащания от името на Й.С.А. в размер на 360,96 лв. на 14.01.2016 г. и
от името на Г.Ж.И.в размер на 1 110,36
лв. на 14.01.2016 г., но те не са относими към настоящия казус.
От
ответника са представени доказателства относно извършване на услугите относно
ТБО в процесните имоти – л. 115 - 653 и л. 776 - 829.
По
делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът я възприема като обективно и компетентно дадена.
Установяванията на същата ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, разгледаната по същество е частично
основателна.
Ответникът
е посочил в молба с.д. № 14537/05.10.2021 г. – л.89, че процесния АУЗД е връчен
на 17.08.2020 г., от помощник частен съдебен изпълнител – Г.Г., работещ в
кантората на съдебен изпълнител Н. Г., рег. № 716, район на действие ВОС, едновременно
с връчване на Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20207160400135.
Това посочва и жалбоподателката при подаване на жалбата. Жалбата по
административен ред срещу АУЗД е подадена в 14 – дневния срок по чл. 152, ал.1 от ДОПК на 31.08.2020 г. по
пощата, същата е с вх. № МД-Т20006115ВН/02.09.2020 г. От 02.09.2020 г. срокът за произнасяне на решаващия орган съобразно
чл.155, ал.1 от ДОПК, вр. чл. 60, ал.6 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК е бил до 09.11.2020
г. Издадено е писмо рег. № МД-Т2006115ВН_001ВН/11.09.2020 г. от директор на
Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, съобразно чл. 155, ал.1 от ДОПК, като
ответникът в молба № 10824/16.07.2021 г. изрично е заявил, че посоченото писмо
е акт по чл.155, ал.1 от ДОПК /л.93/. Съобщено е на жалбоподателката на
17.09.2020 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 28.09.2020 г. от надлежна
страна в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното
административно обжалване, поради което е допустима. За пълнота на изложението
съдът отбелязва, че поради непосочване в писмо рег. №
МД-Т2006115ВН_001ВН/11.09.2020 г. издадено от Директор на Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване на
основание чл.140, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК срокът за оспорване се е
удължил на два месеца, но в случая жалбоподателката е спазила предвидения срок
по чл.156, ал.1 от ДОПК за оспорване.
Задълженията за
данък върху недвижими имоти и ТБО представляват публични общински вземания,
което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон.
В случая
размера на данъка е определен въз основа на подадени декларации за недвижими
имоти – земя и сгради. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на
данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/.
Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по
декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по
приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно
алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че
служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда
на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
АУЗД №
МД-АУ-1023/29.07.2015 г. е издаден от С.А.Д. – гл. инспектор „КРД“ в Дирекция
„Местни данъци“ Община Варна, с оглед установяване, че за процесните имоти,
декларирани с Декларации по чл. 14 от ЗМДТ не са внесени дължимите ДНИ и ТБО.
Със
Заповед № 2612/22.06.2015 г. издадена от зам. - кмет на Община Варна, на
основание издадена заповед за заместване № 2602/22.06.2015 г., е определил на
основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от
общинската администрация с права и задължения на органите по приходите, които
да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса
битови отпадъци, като същевременно е прекратил преди това издадената в същата
връзка Заповед № 4709/17.12.2014 г. Между определените със Заповед №
2612/22.06.2015 г. за органи по приходите по чл. 4 ал. 3 ЗМДТ
длъжностни лица в т. 2.4.10 е посочена главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ – С.А.Д.,
издала обжалвания по делото АУЗД. От
Заповед № 4709/17.12.2014 г. на кмета на община Варна /л. 36 – 37 от делото/,
чието действие е прекратено с т. 1 на заповед № 2612/22.06. 2015 г., се
установява, че в нея под т. 2.5.6 главен инспектор „КРД“ С.А.Д. също е
фигурирала като определено за орган по приходите длъжностно лице от общинската
администрация, което да извършва установяването, събирането и контрола на
местните данъци и такса битови отпадъци.
Със
Заповед № 2602/22.06.2015 г. издадена от кмет на Община Варна, посочена под
текстовата част на Заповед № 2612/22.06.2015 г. на мястото при положения подпис
за кмет на община Варна, се установява, че с нея кметът на община Варна е
наредил, на основание чл. 39 ал. 2 ЗМСМА, функциите му на кмет на датата
22.06.2015 г. да се изпълняват от заместник-кмета на община Варна П. Х. П. с
всички произтичащи от това права и задължения съгласно действащото
законодателство като при изготвянето на актовете изрично да се отбелязва
номерът на заповедта за заместване.
В
молба с.д. № 11978/11.08.2021 г. /л.33/, ответникът е заявил, чрез процесуален
представител, че на 22.06.2015 г., за която дата е издадена Заповед за
заместване № 2602/22.06.2015 г., кметът на община Варна е отсъствал от общината
поради служебна командировка в гр. София, за която съгласно чл. 8 ал. 4 изр.
първо от Наредба за командировките в страната писмена заповед не се издава.
Такава заповед според твърденията в молбата е издадена на шофьора в община
Варна С.С., който е бил командирован в гр. София заедно с кмета за времето
22.06.2015 г. – 23.06.2015 г., съгласно Заповед № 2586/19.06.2015 г. – /л. 209
- гръб/, с която на основание чл. 215, вр. чл. 121 от КТ и Наредба за
командировките в страната С.П.С.в качеството на „шофьор“ е командирован за срок 22.06.2015 г.
– 23.06.2015 г. по маршрут Варна-София-Варна със задача: „с кмет“ при
определени дневни пари по 20 лв. на ден и квартирни пари до 60 лв. на нощ плюс
паркинг и пътуване по маршрута с автомобил ФВ Тоарег, рег. № ***. Върху
заповедта е положена заверка с подпис и печат за пристигнал на 22.06.2015 г. и
отпътувал на 23.06.2015 г. Налице е доклад от шофьор – С. за извършената работа,
в който е посочил, че е посетил гр. София и доклада е приет от ръководител.
Съгласно
чл.9б вр. чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, оспореният по делото АУЗД е издаден от
компетентен административен орган, тъй като със Заповед № 2612/22.06.2015 г. на
зам. - кмета на община Варна издателят на АУДЗ главен инспектор „Контролно
ревизионни дейности“ С.Д.е включен в състава на персонално определените
длъжностни лица от общинската администрация с права и задължения на органи по
приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните
данъци и такса битови отпадъци. Издателят на Заповед № 2612/22.06.2015 г. е
упражнил надлежно правомощията на кмета по чл. 4 ал. 4 ЗМДТ, тъй като на
датата, от която е заповедта /22.06.2015 г./, той е замествал кмета на общината
при наличието на изцяло осъществен фактически състав на заместването: 1/ издадена
от титуляра на длъжността заповед за заместване № 2602/22.06.2015 г. и 2/
обективно отсъствие на титуляра от общината, препятстващо го да изпълнява
функциите си на датата, за която е разпоредено заместването /22.06.2015 г./,
предвид командировката му в гр. София на 22.06.2015 г. и 23.06.2015 г., за
което по делото е представена заповедта за командироване на шофьора, осъществил
превоза по маршрута Варна-София-Варна. Съгласно чл. 8 ал. 4 от приетата с ПМС
72/30.12.1986 г. Наредба за командировките в страната писмена заповед за
командироването на кметовете на общини не се издава. Поради това за
командироването на кмета в посочения период 22.06.-23.06.2015 г. следва да се
съди от приобщените по делото косвени доказателства: командировъчна заповед №
2586/19.06.2015 г. за шофьора Сава Петков С., съдържаща нужните реквизити,
включително заверка за пристигнал в гр. София на 22.06.2015 г. и отпътувал на
23.06.2015 г. и изплатените на шофьора дневни пари и пари за паркинг са
осчетоводени като разход в общината, за което е издаден и Разходен касов ордер
за сумата от 44 лева за командировка и платен паркинг /л.212/. Фактът, че
заповедта за заместване е от същата дата, за която се отнася заместването
/22.06.2015 г./, може да се обясни с евентуалното й по-късно извеждане с номер
и дата в регистрите на общината, което не се е осъществило още в деня на
подписването й от кмета на общината. Доказателство за отсъствието на кмета на
Община Варна на 22.06.2015 г. е уведомяването на Общински съвет – Варна и
областен управител на област с административен център Варна, че на 22.06.2015
г. кмет на Община варна ще отсъства от общината – /л. 208 – 209 от делото и л.
20 -21 от адм. пр./.
Дори
и да се приеме за недоказано по делото обстоятелството, че на 22.06.2015 г.
кметът на община Варна е отсъствал от общината, поради което обективно е бил
възпрепятстван да изпълва функциите си, това не би се отразило на извода за
наличието на компетентност на издателя на оспорения по делото АУЗД. В случай на неизпълнен в цялост фактически състав
на заместването издателят на Заповед № 2612/22.06.2015 г., постановил я в
условията на заместване на кмета, не е разполагал с компетентност да определи с
нея длъжностните лица от общинската администрация, притежаващи съгласно чл. 4
ал. 3 от ЗМДТ правата и задълженията на органи по приходите, поради което в
такъв случай Заповед № 2612/22.06.2015 г. ще е нищожен административен акт,
който няма да е в състояние да породи целените правни последици, включително и
разпореденото с т. 1 прекратяване на издадената в изпълнение на чл. 4 ал. 4 ЗМДТ предходна Заповед на кмета № 4709/17.12.2014 г. /л.36-37/, която при това
положение ще остане действащ и занапред административен акт. С посочената
заповед главен инспектор „Контролно ревизионни дейности“ С.А.Д. също е
определена да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци
и такса битови отпадъци, поради което и в този случай не е налице нищожност на
АУЗД и не е налице основание по чл. 146 т. 1 от АПК за оспорването. От изложеното съдът прави извод, че процесния
АУЗД е издаден от компетентен орган.
Процесният
АУЗД е издаден в изискуемата писмена форма, посочено е че се издава на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр.. чл.4, ал.1 от ЗМДТ. В съдържанието на АУЗД са
посочени размера на задълженията, данъчни периоди и недвижими имоти, за които
се отнасят, както и техният адресат. С оглед установеното АУЗД е издаден при
спазване на процесуалните правила.
Няма спор, че жалбоподателката е собственик
на имотите към периодите, за които са определени задълженията, поради което
законосъобразно в съответствие с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ с АУЗД е определено, че тя е задължено лице
за ДНИ и ТБО.
На
основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ - данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи,
и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
Съгласно
приложимата към 2010 г. – 2014 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр.
153 от 1998 г.) - Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на
чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
С процесния АУЗД е определена ТБО относно
трите компонента. От представените доказателства се установява, че дейностите
за процесните периоди са извършени и имотите попадат в зоните на извършването
им. Установено е извършване на:
сметосъбиране
и сметоизвозване – представени са предавателни протоколи за почистване и
извозване на смесен отпадък в район „Младост“ /л. 264- 326/ и в район „Одесос“ /л. 327-562; л. 777-812/, договори и анекси за
извършваната дейност /л. 824- 829/;
обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения – доказателства за заплатени суми за
обезвреждане на битови отпадъци и други в депо /л. 220-227/, протоколи за
реално депонирани количества на отпадък в регионално депо за неопасни отпадъци
в с. Въглен /л. 563- 604/, отчет за количеството приети отпадъци в регионално
депо за неопасни отпадъци в с. Въглен /л.605-653/;
чистота на териториите за
обществено ползване – представени са предавателни протоколи за поддържане
чистотата в район „Младост“, сметосъбиране и сметоизвозване /л.230-326/ и в
район „Одесос“ /л. 327-562; л. 777-812/.
Съгласно
чл. 66, ал.1, т.4 от ЗМДТ действала към 2014 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от
2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка
за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
От представените доказателства се
установява, че са извършени дейностите по трите компонента поради което ТБО е
определена за всяка от процесните години
в съответствие с приложимите Наредби на Общински съвет – Варна за определяне на
местни данъци и такси на територията на Община Варна приложени на л.118 – 160.
Установено е че имотите попадат в обхвата на заповедите /л.161 – 183/, в които е определено извършване на дейностите
по трите компонента за определяне на ТБО, като това се отнася и за имота в
район „Младост“, което е посочено в писмо рег. №
МД-Т21008223ВН_003ВН/10.08.2021 г. от зам. – кмет на район „Младост“ /л. 42/.
Относно определените задължения за ДНИ
и ТБО за конкретните имоти:
Имот с партиден № 5210231148009,
находящ се в гр. Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона с ид.
10135.3514.490 – представляващ – земя, урбанизирана територия с площ 1898 кв.
м. Имотът е придобит съгласно н. акт
№98/2008 г. на 23.12.2008 г. от В.Л.М. с право на собственост ¼ ид. ч., престанала
е да бъде собственик на имота на 23.03.2012
г., на основание постановление за възлагане на имота след проведен публичен
търг, вписано с № 6005/23.03.2012 г. в СВ – Варна. През
периода 23.12.2008 г. - 23.03.2012 г. жалбоподателката е била собственик на
посочения имот.
Няма спор, че жалбоподателката е собственик
на имота през периода 01.01.2010 г – 23.02.2012 г., когато са определени ДНИ и
ТБО, поради което законосъобразно в съответствие с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ с АУЗД е определено, че тя е задължено лице
за ДНИ и ТБО.
На
основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ - данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към
1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на
същата година.
Определени са задължения за
ДНИ и ТБО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. Чрез ССЕ - Таблица № 11 е установено, че
размера на определените ДНИ и ТБО е в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗМДТ по
отношение на ДНИ и чл. 66, ал.1 от ЗМДТ по отношение на ТБО.
С декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ
жалбоподателката е декларирала имотите, относно които съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ е изчислена данъчната основа и дължимия ДНИ и ТБО за процесните периоди. За
тези публичните задължения /чл.162,
ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК/ за 2010 г. давността
по чл.171, ал.1 от ДОПК е започнала да тече на 01.01.2011 г. и е била до
01.01.2016 г. АУЗД е издаден на 29.07.2015 г. в предвидения давностен срок, с
който е прекъсната давността – чл. 172, ал.2 от ДОПК. Въпреки това следва да се
отчете абсолютната давност предвидена с чл.171, ал.2 от ДОПК. Абсолютният 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение по чл.171, ал.2 от ДОПК за задълженията за
2010 г. е започнал да тече на 01.01.2011 г. и е изтекъл на 01.01.2021 г.,
поради което към момента задълженията за
2010 г. са погасени па давност, тъй като няма доказателства да са платени. Това
е посочил и ответника в становище – с.д. № 14537/05.10.2021 г. /л. 89-90/.
Относно задълженията за 2011 г.
абсолютната давност е започнала да тече на 01.01.2012 г. и е изтекла на
01.01.2022 г. Поради което задълженията за 2012 г. са погасени по давност.
За 2010 г. и 2011 г. задълженията не са
били погасени по давност към момента на издаване на АУЗД – 29.07.2015 г., но с
оглед разпоредбата на чл. 171, ал.2 от ДОПК следва АУЗД да се отмени в частта
относно следните задължения и лихвите към тях:
2010 г. ДНИ 41,76 лева – главница, 21,18 лева – лихва,
общо 62,94 лева.
2011 г. ДНИ 41,76 лева – главница,
16,67 лева – лихва, общо 58,43 лева.
2010 г. ТБО 81,43 лева – главница,
41,26 лева – лихва, общо 122, 69 лева.
2011 г. ТБО 81,43 лева – главница,
32,50 лева – лихва, общо 113, 93 лева.
В частта за 2012 г. за задълженията за
ДНИ: 10,44 лева - главница, 3,26 лева – лихва и ТБО 20,36 лева – главница и
6,36 лева - лихва АУЗД е законосъобразен.
Имот
с партиден № 7512031077001, придобит с н. акт №170/2003 г. от
17.03.2003 г. представляващ офис с площ с площ 109,99 кв. м, от него 35,93 кв.
м са сутерен и офис с площ 74,06 кв. м в гр. Варна, находящи се в гр. Варна, ***.
Жалбоподателката е единствен собственик на посочените имоти до 02.04.2013 г.
Видно от справка СВ – Варна с Постановление за възлагане вх. № 6757/02.04.2013
г. имота е продаден чрез публичен търг – л.112 от справка от СВ – Варна за
жалбоподателката. През периода 17.03.2003 г. до 02.04.2013 г. имота е собственост
на жалбоподателката.
Чрез ССЕ Таблица 16 се
установява, че определените задължения за ДНИ за посочените години и имоти с
партиден № 7512031077001 са определени в правилен размер съобразно чл.19, ал.1
от ЗМДТ по отношение на ДНИ и чл. 66, ал.1 от ЗМДТ по отношение на ТБО.
Минималните разлики в десетите след десетичната запетая са дължат на закръгляванията
при изчисленията, поради което с оглед определената данъчна оценка съдът
намира, че изчисленията в АУЗД са правилно извършени.
Установено е, че по ИД №
201171110400536 на 21.02.2013 г. преди издаване на АУЗД е преведена сумата от
3017,71 лева – л. 683 и на 14.01.2016 г. след издаване на АУЗД е преведена
сумата 555,18 лева за погасяване задължения на жалбоподателката – л. 684.
Чрез ССЕ, Таблица 18 е
установено, че със сумата 3017,71 лева са заплатени задълженията за ДНИ и ТБО
за посочения имот за 2009 – 2012 г., следва че към момента на издаване на АУЗД
– 20.07.2015 г. са били заплатени следните задължения за имотите на ***, гр.
Варна:
ДНИ 2010 г. – 280,46 лева,
по АУЗД 280,56 лева
ТБО 2010 г. – 546,40 лева,
по АУЗД 546,45 лева
ДНИ 2011 г.-279,02 лева, по
АУЗД 279,12 лева
ТБО 2011 г.- 543,58 лева, по
АУЗД 543,63 лева
ДНИ 2012 г- 277,58 лева , по
АУЗД 277,67 лева
ТБО 2012 г.- 540,77 лева, по АУЗД 540,81 лева.
Минималните разлики в
стотинки се дължат на закръгляване, поради което съдът приема, че ДНИ и ТБО за
2010 г., 2011 г. и 2012 г. са заплатени преди издаване на АУЗД, поради което
главниците за определените задължения не са били дължими и са определени незаконосъобразно
с АУЗД, следва че в тази част АУЗД следва да се отмени. От срока за плащане
предвиден с чл. 28, ал.1 от ЗМДТ до 21.02.2013 г. – датата на заплащане на главницата по посочените задължения се дължи лихва, която е определена със ССЕ Таблица
21, поради което следва, че относно тези
задължения АУЗД е следвало да бъде в следния размер:
ДНИ 2010 г. – 81,78 лева-
лихва
ДНИ 2011 г. – 51,30 лева –
лихва
ДНИ 2012 г.- 22,30 лева –
лихва
ДНИ 2013 г.- 69,06 лева –
главница, 14,57 лева – лихва
ТБО 2010 г- 159,33 лева -
лихва
ТБО 2011 г.- 99,99 лева –
лихва
ТБО 2012 г. – 46,43 лева
лихва
ТБО 2013 г. – 134,50 лева – главница,
28,38 лева - лихва
За периодите до заплащане на задълженията съобразно
чл. 175, ал.1 от ДОПК, чрез ССЕ е изчислена дължимата лихва, чиито размер не е
оспорен от страните.
Установено е също така, че с
преводно нареждане на 14.01.2016 г. след издаване на АУЗД е преведена сумата
555,18 лева. Тя е послужила за заплащане на ДНИ 2010 г. 280,56 – главница, 156
лева лихва, ДНИ 2011 г. 118,62 лева – главница - частично погасяване. Тези
заплащания са извършени след издаване на АУЗД и в случая не се отразяват
относно преценяване законосъобразността на административния акт. В случай, че
жалбоподателката има претенции за недължимо плащане следва да проведе
производство за прихващане или възстановяване предвидено с чл.128 – 132 от ДОПК, като в настоящото производство такова прихващане или възстановяване е
недопустимо да се извърши по арг. на чл.129, ал.7 от ДОПК, с която норма е
предвидено самостоятелно обжалване на акта за прихващане или възстановяване.
По отношение на задълженията
за 2010 г. и 2011 г. към момента по изложените по-горе аргументи задълженията
за лихва са погасени по давност съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, поради което в
тази част АУЗД следва да се отмени.
АУЗД
е законосъобразен по отношение на посочения имот с партиден № 7512031077001
относно:
2012 г. лихва за ДНИ 22,30 лева и лихва за
ТБО 46,43 лева /лихвите са изчислени в таблица № 21 от ССЕ/.
2013 г. ДНИ 69,06 лева – главница и 14,57
лева – лихва; ТБО 134,50 лева – главница, 28,38 лева – лихва, общо 162,88 лева.
Имот
с партиден № ***, с адрес гр. Варна, ул. Солун № 103, ап.6, ет.3 – жилище,
придобит съгласно н.а. № 198/2007 г. от 10.09.2007 г., В.М. е собственик на
½ ид. ч. от имота /л. 32-37 от адм. пр./. Имота съгласно скица е с
адрес: гр. Варна, ***. През периода 2010 г. – 2014 г., за който са определени
задълженията с АУЗД жалбоподателката е собственик на имота, видно от справка за
В.М. *** /л.110-114/. Публична продан на имота е проведена на 10.01.2017 г.,
като прехвърлянето на собствеността е станало с Постановление за възлагане с
вх. № 15161/15.06.2017 г. видно от справка за жалбоподателката от СВ – Варна
/л.111/.
Чрез ССЕ - Таблица 12 се
установява, че определените задължения за ДНИ за посочените години и имоти с
партиден № *** са определени в правилен размер съобразно чл.19, ал.1 от ЗМДТ по
отношение на ДНИ и чл. 66, ал.1 от ЗМДТ по отношение на ТБО. Минималните
разлики в десетите след десетичната запетая са дължат на закръгляванията при
изчисленията, поради което с оглед определената данъчна оценка съдът намира, че
изчисленията в АУЗД са правилно извършени.
Размерът на
задълженията е съобразен с чл. 25, ал.1 от ЗМДТ /За имот, който е
основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление/, тъй като имотът е
основно жилище на жалбоподателката.
След
издаване на АУЗД задълженията за ДНИ и ТБО главница и лихви за 2010 г. и 2011
г. на основание чл. 171, ал.2 от ДОПК са погасени с абсолютната давност, поради
което АУЗД следва да се отмени в тази част.
В останалата част АУЗД е
законосъобразен относно ДНИ и ТБО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. ведно с
лихвите.
С оглед направените
установявания задълженията след отмяната на АУЗД се определят както е посочено
в таблицата:
|
ДНИ/ТБО |
имот |
година |
внесена
сума |
главница
в лева |
лихва
в лева |
дължима
сума в лева |
|
ДНИ |
5210231148009 |
2010 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ДНИ |
5210231148009 |
2011 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ДНИ |
5210231148009 |
2012 |
10,44 |
3,26 |
13,70 |
|
|
ТБО |
5210231148009 |
2010 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ТБО |
5210231148009 |
2011 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ТБО |
5210231148009 |
2012 |
20,36 |
6,36 |
26,72 |
|
|
ДНИ |
7512031077001 |
2010 |
280,56 глав.21.02.2013 |
плащане |
давност |
плащане/ давност |
|
ДНИ |
7512031077001 |
2011 |
279,12 глав.21.02.2013 |
плащане |
давност |
плащане/ давност |
|
ДНИ |
7512031077001 |
2012 |
277,67 глав.21.02.2013 |
плащане |
22,30 |
22,30 |
|
ДНИ |
7512031077001 |
2013 |
69,06 |
14,57 |
83,63 |
|
|
ТБО |
7512031077001 |
2010 |
546,50 глав.21.02.2013
|
плащане |
давност |
плащане/ давност |
|
ТБО |
7512031077001 |
2011 |
543,63 глав.21.02.2013 |
плащане |
давност |
плащане/ давност |
|
ТБО |
7512031077001 |
2012 |
540,81 глав.21.02.2013 |
плащане |
46,43 |
46,43 |
|
ТБО |
7512031077001 |
2013 |
134,50 |
28,38 |
162,88 |
|
|
ДНИ |
*** |
2010 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ДНИ |
*** |
2011 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ДНИ |
*** |
2012 |
160,03 |
47,32 |
207,35 |
|
|
ДНИ |
*** |
2013 |
159,21 |
30,91 |
190,12 |
|
|
ДНИ |
*** |
2014 |
158,39 |
14,68 |
173,07 |
|
|
ТБО |
*** |
2010 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ТБО |
*** |
2011 |
давност |
давност |
давност |
|
|
ТБО |
*** |
2012 |
80,01 |
23,66 |
103,67 |
|
|
ТБО |
*** |
2013 |
79,61 |
15,46 |
95,07 |
|
|
ТБО |
*** |
2014 |
77,61 |
7,20 |
84,81 |
|
|
сбор |
949,22 |
260,53 |
1209,75 |
АУЗД е:
незаконосъобразен и следва да се отмени в
частта на определения размер –3198,37 лева - главница и 1251,63 лева –
лихва, общо 4450 лева;
законосъобразен и следва да се отхвърли
жалбата в частта на определения в размер - 949,22 лева – главница и 260,53 лева
- лихва, общо 1209,75 лева.
Относно разноските:
Жалбоподателката не е
претендирала присъждане на сторени разноски в производството, поради което те
остават в нейна тежест така както са сторени.
Материалния интерес по спора е в размер на 5659,75 лева. Минималното
възнаграждение за адвокат спрямо материалния интерес по спора, определено на
основание чл.8, ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер
на 612,99 лева. От ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева – л.33. С оглед отхвърлената част на
жалбата в размер на 1209,75 лева, дължимото възнаграждение за юрисконсулт,
съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК е в размер на 131,02 лева, но поради това, че се
претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт само 100 лева, следва
жалбоподателката да бъде осъдена да заплати в полза на Община Варна сумата от
100 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация
№ МД-АУ-1023/29.07.2015 г. издаден от гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна, потвърден с писмо рег. № МД-Т20006115ВН_001ВН/11.09.2020
г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна в частта, с
която са определени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци дължими от В.Л.М.
ЕГН ********** в размер на 3198,37 лева - главница и 1251,63 лева –
лихва, общо 4450 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.Л.М. ЕГН ********** срещу Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1023/29.07.2015 г. издаден от
гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“
в Община Варна, потвърден с писмо рег. № МД-Т20006115ВН_001ВН/11.09.2020
г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна в частта, с
която са определени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци дължими от В.Л.М.
ЕГН ********** в размер на 949,22 лева - главница и 260,53 лева –
лихва, общо 1209,75 лева.
ОСЪЖДА В.Л.М. ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: