№ 14
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Е.лия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 01.06.2021г., постановено по гр.дело № 62737/2020г. по
описа на СРС, ГО, 126 състав, са уважени обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ,
предявени от М. В. М. срещу “Т.С.” ЕАД за признаване уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № 10 от 12.10.2020г. на изпълнителния
директор на ответното дружество за незаконно и за отмяна на уволнението му
и за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност – “инженер,
топлоенергетика” в звено “Експлоатация на ТПМ и АС и оптимизация на
хидравлични режими”, отдел “Пренос и разпределение на топлинна енергия”,
дирекция “Експлоатационна дейност” в Централно управление на “Т.С.”
ЕАД, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
ответникът е осъден да заплати сумата от 3 257, 30 лева – обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
13.10.2020г. до 11.12.2020г., като претенцията е отхвърлена за разликата над
сумата от 3 257, 30 лева до пълния предявен размер от 8 682 лева и за периода
от 12.12.2020г. до 13.04.2021г. и за 12.10.2020г.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “Т.С.” ЕАД,
в която са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
изводи, както и за нарушение на материалния зкон. Конкретно се поддържа,
че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изнесъл
вътрешна /поверителна/ информация, която е приложена от самия него към
исковата молба /снимки на част от документацията по проведената
обществена поръчка/. Излагат се твърдения, че бившият служител е изнесъл
пред представител на участник в обществената поръчка /представител на “Б.”
ООД/ станала му известна информация за съдържанието на представената от
друг участник техническа документация, като е споделил и мнението си, че
същата е непълна. Оспорва се правилността на изводите на СРС, че
свидетелят П. е имал видимост към документацията, в момента, в който е
била подписвана от членовете на комисията. Нещо повече, счита, че няма
изисквания относно размера на шрифта на документите или относно начина
на разпечатване на листовете /едностранно или двустранно/, поради което
обема на представената документация не може да обоснове извод, че
съдържанието й е непълно, както погрешно бил приел първоинстанционният
съд. На следващо място, навеждат се доводи, че е установено по несъмнен
начин, че именно ищецът е предоставил на представител на “Б.” ООД
сочената по-горе поверителна информация. Този извод е обоснован с
цялостното поведение на бившия служител по време на провеждане на
процесната обществена поръчка – противоречиво и емоционално поведение,
заснемане с телефон на документи и др., които са дейности и поведение,
които другите членове на комисията на се извършили. Развити са и
съображения, че нормата на чл. 54 ог ППЗОП дава право на участниците да
подпишат предложената от друг участник документация, но не и да се
запознаят със съдържанието на предложението. По отношение на второто
визирано в процесната заповед за уволнение нарушение – снимане на част от
документите с телефон, се поддържа, че ищецът е имал възможност да
извърши заснемане и на документацията, представена от участниците по
процедурата на обществената поръчка и като член на комисията по ЗОП е
имал достъп и задължение като компетентно лице да прегледа представената
документация за участие. По тези съображения е направено искане за отмяна
2
на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна М. В. М. оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Освен това се поддържат доводи,
че процесната заповед за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията
на чл. 195, ал. 1 от КТ и не може да се прецени за какво нарушение е
наложено дисциплинарното наказание.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че първото описано в заповедта за уволнение деяние се изразява в
това, че служителят е изнесъл пред представител на участник в обществената
поръчка /”Б.” ООД/ станалото му известно съдържание на представената от
друг участник техническа документация, като му е споделил и мнението си,
че същата е непълна, както и че ответникът не е доказал по реда на пълното и
главно доказване, че ищецът е извършил описаното деяние. Съдът е
кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели – представители
на участниците в обществената поръчка, от които се установява, че
свидетелят П. е направил коментар в тази връзка още на проведеното на
08.07.2020г. открито заседание, което този свидетел е посочил и на
председателя на комисията на 14.09.2020г., когато го е попитал откъде е
запознат с този факт. Позовал се е на непротиворечивите показания на тези
свидетели относно обстоятелството, че от мястото, на което се е намирал
свидетелят П. на 08.07.2020г., е имало видимост към документите, които
3
подписвала комисията – той е седял срещу комисията, на метър, метър и
половина разстояние, както и предвид казаното от посочените свидетели, че
П. е лице с технически познания и опит в участие в такива поръчки и още на
пръв поглед може да прецени количеството документи. Посочено е още, че
ответникът не е доказал по категоричен, несъмнен начин, че именно ищецът е
споделил тази информация с представител на “Б.” ООД при положение че и
други служители са били наясно с този факт – най-малко председателят на
комисията, а е основал наказанието на едно предположение, мнение на
свидетеля Я.. В мотивите на решението е прието още, че дори и ищецът да е
споделил с представител на “Б.” ООД съдържанието на техническата
документация на ДЗЗД “АС К.”, то това не е нарушение на трудовата
дисциплина, защото представителите на участниците по силата на закона /чл.
54 ППЗОП/ имат право да се запознаят и да подпишат тази документация. Ето
защо, дори и да е споделил описаната в заповедта информация, ищецът не я е
направил известна на лице, което няма право да разполага с нея, а напротив –
на лице, на което законът дава право да се запознава с нея.
Първоинстанционният съд е формирал изводи, че е частично доказано
извършването на второто описано в заповедта деяние – че ищецът е направил
фотоснимка на плика с ценовото предложение на ДЗЗД “И.Е.П.”, като не се
установява да е направил такива на други документи. Това деяние обаче не е
квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
фотоснимката не съдържа никаква информация, която да е поверителна, не се
твърди и установява същата да е била разпространена на трети лица. А и
наред с това се установявало, че е направена във връзка с твърдения на ищеца,
че положеният върху този плик подпис не е действително положен от него.
Т.е. очевидно фотоснимката е направена именно във връзка с доказване на
тези съмнения на ищеца, а не с цел разпространяване на информация. Ето
защо съдът е приел, че в случая ответникът не доказа ищецът да е извършил
описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина,
поради което е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е частично уважена
– само за периода, за който ищецът е ангажирал доказателства, че е останал
без работа. В останалата част искането за присъждане на обезщетение е
отхвърлено, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
4
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и
следното:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за
законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника
е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право
да прекрати едностранно трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, че към 12.10.2020г. ищецът е заемал по
безсрочен трудов договор длъжността “инженер, топлоенергетика” в звено
“Експлоатация на ТПМ и АС и оптимизация на хидравлични режими”, отдел
“Пренос и разпределение на топлинна енергия”, дирекция “Експлоатационна
дейност” в Централно управление на “Т.С.” ЕАД. Трудовото правоотношение
било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № 10 от 12.10.2020г.
на Изпълнителния директор на ответното дружество.
Дисциплинарното производство срещу ищеца е започнало въз основа на
доклад от 29.09.2020г. от юрисконсулт Е. Я. – председател на назначена
комисия за провеждане на обществена поръчка, член на която е бил и ищецът.
От ищеца са поискани писмени обяснения за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина, които са били депозирани пред работодателя преди
издаване на процесната заповед. Между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че заповедта за уволнение е издадена за същите нарушения
на трудовата дисциплина, за които на служителя са били изискани обяснения
по реда на чл. 193 от КТ.
Със заповед № 10 от 12.19.2020г. на изпълнителния директор на “Т.С."
ЕАД на ищеца било наложено считано от датата на връчване на заповедта на
лицето дисциплинарно наказание - уволнение и било прекратено трудовото
правоотношение, тъй като е извършил следните твърдяни от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина: при изпълнение на служебните си
задължения като член на комисия за провеждане на обществена поръчка по
реда на ЗОП, със своите действия/бездействия служителят е създал
предпоставки за накърняване на имиджа на цялата организация и е
допринесъл за съмнения в прозрачността на провеждане на обществените
поръчки в дружеството и законосъобразността на управлението му, което
5
води и до уронване на доброто му име пред трети лица /участници в
процедурата/. Съобразно изложеното в заповедта, деянията се изразяват в
следното: 1/ при разглеждане на техническите предложения на участниците в
обществената поръчка ищецът изразил мнение пред председателя на
комисията, че ДЗЗД “АС К.” не са представили задължителни документи към
техническото им предложение, която констатация ищецът е направил при
разглеждане на документите в работното му помещение, без присъствие на
представители на участниците в процедурата; след разглеждане на
документите на посочения участник в обществената поръчка, определената
комисия приела, че въпросните приложения са част от техническата
спецификация, но не са задължителна част от техническото предложение и
това не прави офертата на участника невалидна; на 14.09.2020 г., при
провеждане на публично заседание за отварянето на ценовите оферти,
присъстващият представител на “Б.” ООД задал въпрос и изразил мнение,
идентично с това на М.М., че ДЗЗД “АС К.” не следва да бъде допускано до
отваряне на ценови оферти, тъй като в техническото им предложение липсват
задължителни документи, при положение че този представител на ,Б.“ ООД
не е разглеждал в подробности документите на другите участници и не е
възможно да разполага с тази информация от собствени наблюдения; 2/ след
приключване на публичното заседание и оставането в залата само на
членовете на комисията, М.М. е извадил телефона си и е снимал пликовете с
ценовите предложения на участниците. Работодателят е приел, че тези деяния
представляват нарушения на трудовата дисциплина, а именно: злоупотреба с
доверието на работодателя; разпространяване на поверителни за него
сведения; уронване на доброто име на предприятието; неизпълнение на
задължението за пазене доброто име на дружеството; неизпълнение на
задължение да не се разпространява или използва за свой или чужд интерес
информация, станала известна в процеса на изпълнение на служебните
задължения, да не се опитва да узнава, разпространява или изнася
информация чрез заснемане и др.
Първоинстанционният съд е приел за установени следните релевантни
обстоятелства, по отношение на които липсва спор между страните по делото,
а именно: относно участието на ищеца като член на комисия за провеждане на
обществена поръчка през 2020г. от ответното дружество по реда на ЗОП с
предмет „Закупуване на абонатни станции за нуждите на “Т.С.” ЕАД с две
6
обособени позиции: - № 1 „Доставка, демонтаж, монтаж и пуск в
експлоатация на абонатни станции“ и № 2 „Закупуване на абонатни станции
за обекти, приети за изграждане от дружеството”; че със заповед № ОП-3-
42/08.07.2020г. на изпълнителния директор са определени останалите членове
на комисията на възложителя, а именно свидетелката Е. Я. – председател, и
П.Т. - член; че участници в тази обществена поръчка са следните дружества:
“И плюс И” ООД /по обособена позиция 1/; ДЗЗД „И.Е.П.“ /по обособена
позиция 2/; “Т.” ООД /по обособена позиция 2/; “Б.” ООД /по обособена
позиция 1 и 2/ и ДЗЗД „АС К.“ /по обособена позиция 1/; че на 08.07.2020г.
било проведено публично заседание на комисията по отваряне на
техническите предложения, на което присъствали и представители на
участниците в обществената поръчка /които са разпитани като свидетели по
делото/; че на това заседание са отворени пликовете с техническите
предложения на участниците; че членовете на комисията са подписали
предложенията за изпълнение на поръчката и пликовете с надпис
„Предлагани ценови параметри"; че присъстващите представители на
участниците са отказали да подпишат предложенията на останалите; че след
приключване на публичната част от заседанието ищецът е преглеждал
техническата документация, като е споделил с председателя на комисията, че
тази на ДЗЗД “АС К.” е непълна; че един от участниците - председателят на
комисията преценил, че са налице основания за отстраняване на “Б.” ООД от
обществената поръчка, тъй като пликът с ценовата оферта бил прозрачен; че
на 14.09.2020г. е проведено второ открито заседание на комисията, на което
са отворени ценовите предложения и на него са присъствали определената
комисия /с участието на резервен член – свид. А. на мястото на П.Т./, както и
представители на участниците, сред които и свидетелят Н.П.; че на това
заседание той е бил уведомен, че представляваното от него дружество е
отстранено от участие в обществената поръчка, както и за причините за това;
че същият свидетел е попитал защо и ДЗЗД “АС К.” не е отстранено поради
непредставяне на задължителни документи от техническото предложение; че
след приключване на публичната част на това заседание ищецът е направил с
мобилния си телефон фотоснимка на плика с ценовото предложение на ДЗЗД
„И.Е.П.“, изразявайки твърдение, че подписът върху този плик не е негов,
което твърдение впоследствие е оттеглил.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието
7
на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
са свързани единствено с оспорване, че твърдените от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина не са извършени, както и че те не
представляват дисциплинарни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с
неговото доверие. Това задължение изисква от работника или служителя да
зачита интересите на работодателя, да не създава условия за нелоялна
конкуренция, да пази поверителна информация, да се грижи и да утвърждава
доброто му име сред трети лица и др. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1-во от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата
за длъжността.
От характеристиката на трудово-правната връзка следва, че по нея се
предполага отношение на лоялност между страните. Когато това отношение
бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност към
работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и
работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното
му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица - независимо от
това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на
имотна облага. В този смисъл злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато,
без да е извлечена имотна облага, е извършил действия компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. За да
се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на
работодателя, не е необходимо от него да са настъпили имуществени вреди за
работодателя, като тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната
отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при
8
определяне на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина
- в този смисъл решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009
г., IV г. о., ГК, решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011
г., IV г. о., ГК, решение № 232 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г.,
ІV г. о., ГК, решение № 201 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7329/2013 г.,
ІІІ г. о., ГК, решение № 108 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г.,
ІІІ г. о., ГК, решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV
г. о., ГК, решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г.
о., ГК.
Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1.
злоупотреба с доверието; 2. уронване на доброто име на предприятието и 3.
разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата
за длъжността по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, може да се
прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник или служител и работодател, както
бе разяснено по-горе в мотивите на съда. "Уронването на доброто име" по чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ също представлява нарушение на трудовата дисциплина и
се изразява в деяние /действие или бездействие/, което причинява
неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на
понятието е узнаването на неизпълнението от трети лица /включително други
работници или служители/, което причинява накърняване на авторитета,
престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя
да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Уронването
на доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е
злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява
или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието. Формата на вината е без
значение за този случай на виновно неизпълнение, но има значение, когато се
прилага чл. 189 КТ /така решение № 129 от 25.07.2019г. по гр.д. №
4280/2018г. по описа на ВКС, Трето ГО/.
Поверителни за предприятието сведения са само обявените за такива с
надлежен акт - нормативен, административен, договор между работник и
работодател, заповед на работодателя. Съобщаването им от работника или
9
служителя е нарушение, когато са доведени до знание на субекти, на които
работникът или служителят не е имал право да ги съобщи.
Както е прието в решение № 464/03.01.2013г. на ВКС по гр.д. №
1157/2011г., IV ГО, основание на наложеното дисциплинарно наказание е
деянието /действие или бездействие/, което съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, а правна квалификация на извършеното нарушение е
посочването на хипотезата на правната норма, която установява задължение
на работника или служителя да бездейства или да действа с необходимата
грижа. Съдът не е обвързан от правната квалификация на нарушението на
трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение. Когато се
претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да
установи извършено ли е претендираното деяние /действие или бездействие/,
съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата
тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание.
Задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение
въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да
извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата
правна норма.
Настоящият съдебен състав счита, че макар и непрецизно посочено,
първото деяние в процесната заповед за уволнение е свързано с твърдението
на работодателя, че ищецът е узнал съдържанието на техническата
документация на участниците в обществената поръчка в качеството му на
член на назначената от възложителя комисия, формирал е невярно становище
за липса на задължителни документи като част от техническата документация
и е съобщил тези обстоятелства на друг от участниците в процедурата. Не е
спорно, че ищецът е изразил становище за липса на конкретни документи –
приложения № 5, 6 и 7 към спецификация на компонентите на абонатната
станция за всяка една мощност поотделно, по отношение на техническата
документация, представена от ДЗЗД “АС К.”. Това становище е било
доведено до знанието на председателката на назначената комисия от
възложителя – свид. Я.. Установено е също, че свид. П. е изразил идентично
становище на проведеното на 14.09.2020г. публично заседание на комисията,
като е изразил мнение, че поради липсата на тези документи, посоченото
дружество следва да бъде отстранено от участие в процедурата по
обществената поръчка. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в
10
процеса, не е ангажирал доказателства, установяващи по реда на пълното и
главно доказване, че ищецът е съобщил на представителя на “Б.” ООД
каквито и да било факти и обстоятелства относно постъпилите предложения
на другите участници в поръчката и конкретно относно съдържанието на
техническата документация на ДЗЗД “АС К.”. Въззивният съдебен състав не
споделя доводите на жалбоподателя в обратен смисъл. Недопустимо е да се
ангажира дисциплинарнатата отговорност на работник/служител въз основа
на предположения, обосновани с умозаключения на други служители за
наличието на “съмнително” поведение. Свидетелката Е. Я., въз основа на
чийто доклад е образувано дисциплинарното производство срещу ищеца, е
заявила пред първоинстанционния съд, че счита, че ищецът е дал
информацията на свид. П. относно съдържанието на техническата
документация на ДЗЗД “АС К.”, тъй като М.М. е работил в дружеството най-
дълго в сравнение с другите членове на комисията, а освен това е изразявал
съмнение относно автентичността на неговия подпис върху пликовете с
ценовите предложения, държал се е странно при вземане на решението за
отстраняване на “Б.” ООД от участие в процедурата, тъй като е поискал да
види документите от предишни обществени поръчки. Именно поради това
поведение свидетелката е направила извод, че ищецът е изнесъл
информацията. Подобни “подозрения”, обосновани със същото поведение на
ищеца по време на провеждане на обществената поръчка /които
действия/бездействия не са предмет на издадената заповед за дисциплинарно
наказание/, са изразени и от свид. Т.. При липсата на доказателства, от които
се установява пряко релевантния за спора факт или на доказателства, от които
се установяват други факти, от които може да се направи извод за
съществуването или несъществуването на главния факт, или при липса на
доказателства за сигурно опровергаване на главния факт /например, че никой
друг служител не е разполагал с данни относно съдържанието на техническата
документация на участниците в обществената поръчка/, се налага извод, че
описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина не е
извършено от ищеца. Предположенията на свид. Я. и свид. Т. относно вината
на ищеца, представляват техни изводи, които макар и обосновани от гледна
точка на житейската логика, не могат да установят несъмнено
съществуването на подлежащия на доказване главен факт. В приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
11
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че
ищецът не е извършил описаното в процесната заповед за уволнение
нарушение. Друг извод не следва от факта, че представителят на “Б.” ООД е
изразил на 14.09.2020г. идентично мнение с това на ищеца относно
съдържанието на техническата документация на ДЗЗД “АС К.”. При липсата
на каквито и да било доказателства, че свид. П. е узнал за тези обстоятелства
чрез М.М., не следва да се обсъжда кога и как е станало това, тъй като не е
относимо към предмета на спора. Дали свид. П. е направил този извод на
първото заседание на комисията предвид обема на представената
документация от всеки от участниците и близкото разстояние между него и
членовете на комисията, които са разглеждали документите на всеки един от
участниците лист по лист, или е узнал от трето лица /различно от ищеца/, е
без значение за настоящия казус, тъй като не установява авторството на
вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на второто нарушение, описано в процесната заповед,
представляващо заснемане с мобилен телефонен апарат на пликовете с
ценовите предложения на участниците в обществената поръчка:
По делото се установи, че действително на 14.09.2020г. след
приключване на публичното заседание на комисията, ищецът е заснел чрез
мобилния си телефонен апарат плик с ценово предложение на ДЗЗД “И.Е.П.”.
Копие от същата снимка е приложено по делото, като е видно, че заснетият
плик съдържа следния текст на бял лист “предлагани ценови параметри,
обособена позиция 2”; наименование на участника – ДЗЗД “И.Е.П.” и
участниците в обединението “Е.П.К.7” ЕООД и “И.К.” ООД; както и три
саморъчни подписи /не е спорно, че това са подписите на членовете на
комисията/. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на СРС, че
това деяние не представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
снимката не съдържа поверителна информация по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.
8 от КТ, а и не се твърди, нито се установява да е разпространена на трети
лица. Напротив, въз основа на показанията на свид. Я. и свид. А. е установена
целта на извършеното заснемане – във връзка с изразеното от ищеца
съмнение, че подписът върху конкретния плик не е положен от него.
Наведените от жалбоподателя доводи във въззивната жалба относно това
12
нарушение са извън предмета на спора. Работодателят е наказал М.М. не
заради хипотетичната възможност да е направил копие на представените
документи от участниците в обществената поръчка, а конкретно за
заснемането на един документ – плик за ценово предложение. Както бе
посочено заснемането на този документ не представлява нарушение на
трудовата дисциплина.
С оглед изложеното се налага извод, че процесното уволнение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Ето защо приемайки, че
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни, първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния закон. Тъй като уволнението,
извършено едностранно от работодателя е незаконосъобразно, както и с оглед
на обстоятелството, че ищецът е полагал труд при ответника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово
правоотношение, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване и на обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 от КТ, която е
договорна и е за имуществени вреди – пропуснати ползи /осуетено от
незаконното уволнение увеличение на имуществото на работника или
служителя/.
В тълкувателно решение № 6/15.07.2014г. по тълкувателно дело №
6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че
след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е
разяснено и че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи
липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП
през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като
безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може
да се направи извод за оставането без работа; изтъкнато е, че трудовата
13
книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него
обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал.
2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /обн. ДВ бр. 102/1993г./.
В решение № 707/22.12.2009г. по гр. дело № 3164/2008г. на ВКС, ІІ ГО е
прието, че работникът/служителят е длъжен да представи пред съда трудовата
си книжка за констатация, за да установи осъществяването на факта, от който
претендира да са настъпили благоприятни за него последици, а именно, че
през посочения в чл. 225, ал. 1 от КТ период не е полагал труд по трудово
правоотношение, което пък му дава правото да получи предвиденото в тази
разпоредба обезщетение. В решение № 132/11.03.2011г. по гр. дело №
1513/2009 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че фактът, че едно лице за определен
период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е
отрицателен; че работникът/служителят, който твърди този факт за да
обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл. 225 ал.1 от КТ,
може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за
констатация или на копие /препис/ от документа; както и че ако при това
положение работодателят твърди, че за исковия период работникът е
получавал доходи от труд, то работодателят носи тежестта да докаже този
факт, и в случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на
безработицата следва да се счита за установен.
С оглед така формираната задължителна практика на ВКС се налага
извод, че исковата претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ е недоказана само в
случай, че ищецът не е представил по делото трудовата си книжка /в заверен
препис, а при поискване от насрещната страна по реда на чл. 183 от ГПК – в
оригинал или официално заверен препис от трудовата книжка за извършване
на констатация/ и ако не е представил по делото други доказателства за
удостоверяване на релевантните обстоятелства например – за липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП или за регистрирането му в
бюрото по труда като безработен.
В конкретния случай ищецът е представил препис от трудовата си
книжка, съдържаща данни за вписванията относно трудовите
правоотношения на работника към датата на представяне на преписите – в
случая към 11.12.2020г. – датата на изпращане на исковата молба по пощата,
ведно с приложенията към нея, едно от които е препис от трудовата книжка.
14
Доколкото ответното дружество не е опровергало по надлежния ред
оставането без работа от страна на ищеца за тази част от исковия период,
предмет на уважената част от иска, се налага извод, че предявената претенция
е установена по основание за посочения период – от 13.10.2010г. до
11.12.2020г. Размерът на същата е определен правилно въз основа на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец – 1
684, 81 лева за м.09.2020г.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. В тази връзка и след като взе предвид
своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от
08.11.2021г., в който е уговорен адвокатски хонорар от 1 500 лева, която сума
е заплатена изцяло в брой от възложителя. По делото са предявени два
неоценеями иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и един оценяем – по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. В случая минималният размер на
адвокатското възнаграждение за неоценяЕ.те искове следва да се определи по
реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която по дела за отмяна
15
на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. Към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие минималната месечна работна заплата за
страната е в размер на 650 лева /Постановление на МС № 331 от 26.11.2020г./.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ –
материалният интерес /обжалваЕ.ят интерес/ по този иск възлиза на 3 257, 30
лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по този иск,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 458, 01 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, във въззивното производство е проведено едно публично
съдебно заседание, не са събирани нови доказателства, поради което не са
налице предпоставки за присъждане на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, надхвърлящи минималния размер с над 30 %. Релевираното
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. Ето защо в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20129203 от 01.06.2021г., постановено
по гр.д. № 62737/2020г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, в обжалваните му
части.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ******* да заплати на М. В. М., ЕГН **********, съдебен
адрес гр. София, ул. “******* 39-******* 2, офис 11, на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
16
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17