Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД №
81 по описа за 2022 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.16 ал.1 от
Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинска експертиза (Наредба
№ Н-6 от 13.02.2018г.).
Делото е образувано
въз основа на жалба с вх.рег.№
2Н-912/27.07.2020г. по описа на Военно формирование (ВФ) 54060– гр.Шумен от Н.С.П.
с ЕГН: **********, с адрес-***, срещу Експертно решение по годността за военна
служба/служба в доброволния резерв с № ВС-997/17.06.2020г., издадено от ЦВМК
при ВМА, гр.София. В жалбата се излагат подробни аргументи за нищожност на
атакуваното решение, поради издаването му при съществени нарушения на
процесуалния закон, както и при несъблюдаване на материалния закон, и неговата
цел. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за обявяване
нищожността на атакуваното експертно решение (ЕР). Претендират се сторените
деловодни разноски.
Ответната страна в
Централна военномедицинска комисия– гр.София, в писмен отговор застъпва
становище за неоснователност на оспорването, отправяйки искане за отхвърляне на
жалбата.
С Решение № 110 от
13.07.2021г. по адм.д. № 351/20г., Административен съд Шумен се е произнесъл по
спора, като е отхвърлил жалбата. С Решение № 2145 от 08.03.2022г., ВАС е отменил
решението на първа инстанция с мотивите, че фактите по делото са останали
неизяснени и следва да се назначи тройна съдебно-медицинска експертиза по
основния спор, свързан с това дали жалбоподателят страда от заболяване МКБ:
G40.6 "Епилепсия– grand mal припадъци /с малки припадъци /petit mal/или
без тях/, неуточнени".
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и с адвокат Б. М.от АК-гр.Русе, като поддържат
жалбата по изложените в нея и в хода на съдебното заседание съображения.
Ответната
страна– Централна военномедицинска комисия – гр.София, в писмен отговор
застъпва становище за неоснователност на оспорването, отправяйки искане за
отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, се представлява
от юрисконсулт М.Д., която в пледоарията по същество и в депозирани писмени
бележки отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Производствена характеристика рег.№
ЗН-752/16.06.2020г., сержант Н.С.П. постъпил на военна служба в Българската
армия на 15.05.2003г., като първоначално работел на длъжност "командир на
втори разчет на ПТУР "Фагот" в смесен противотанков взвод".
Считано от 01.07.2019г. започнал работа на длъжност „командир на трети разчет на
самоходна минохвъргачка в първи самоходен минохвъргачен взвод на самоходна
минохвъргачна батарея във ВФ 54060– гр.Шумен“, която длъжност заемал до датата
на прекратяване на договора му за военна служба.
На 08.04.2019г. оспорващият бил командирован
заедно с други военнослужещи в гр.Ямбол. На 12.04.2019г. сутринта, по време на
закуска преди работа паднал на земята. По тази причина колегите му извикали
линейка, която го откарала в МБАЛ“Д-р Иван Селимски“, гр.Сливен. Видно от
приложената по делото епикриза, издадена от посоченото лечебно заведение, Н.П.
бил лекуван в същото в периода 12.04-15.04.2019г. по КП № 62, с окончателна
диагноза при изписването– МКБ– G 40.6 Епи гранд мал. В описаната в епикризата
анамнеза е посочено, че същата е снета от придружаващите го лица, според които „сутринта
по време на закуска изведнъж паднал с конвулсии на ръцете, без
тазово-резервоарни нарушения, с травма на носа“. По време на извършената компютърна
аксиална томография (КАТ) пациентът „направил втори пристъп, вече с тазово
резервоарни нарушения…“ От осъществената КАТ на главен мозък не били установени
травматични промени, а извършената ЕЕГ била нормална за възрастта на пациента,
при липса на установени огнищни и
пароксизмални прояви. Пациентът бил изписан в добро общо състояние, без
оплаквания, като му било предписано да продължи домашно консервативно лечение с
посочената терапия и да се насочи от ОПЛ за проследяване на състоянието му. Бил
му издаден болничен лист за седем дни. След изписването му от МБАЛ-гр.Сливен, в
периода 18.04-19.04.2019г. оспорващият бил настанен по негово желание за
изследване в болница „Улус Лив Хоспитал“ в гр.Истанбул, Република Турция. Там
му били извършени преглед от невролог, ЕЕГ (електроенцефалография) на главата и
ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), както и преглед от кардиолог, Холтер и
Велоергометрия, след което му било препоръчано извършване на коронарна
ангиография (КАГ). В периода 21-24.03.2019г. Н.П. бил настанен в СБАЛ по кардиология– гр.Варна по КП № 17
„Инвазивна диагностика при съдречно-съдови заболявания“. Видно от издадената
епикриза, пациентът постъпил с диагноза „Коронарни артерии без
патологична находка. Хипертонична болест I стадий, лека степен, сърдечна форма“
и придружаващи заболявания: „Синкоп. Епи- Гранд мал“. Било взето решение за
извършване на СКАГ (селективна коронарна ангиография), при която били
установени коронарни артерии без патологична находка. На 23.04.2019г. пациентът
бил консултиран с невролози, които дали заключение, че „най- вероятно се касае
за епи- гранд мал, лицето може да продължи терапията с Кепра по схема. За
проследяване в амбулаторни условия...“.
В периода 13- 16.05.2019г. оспорващият бил
настанен във Военномедицинска академия- гр.София. В епикризата, отразяваща
престоя му в болничното заведение, е описано, че е лекуван по КП № 62 МКБ:
G40.6 "Епилепсия– гранд мал припадъци/с малки припадъци /пти мал/или без
тях/, неуточнени", като бил изписан с подобрение и уточнена терапия за
дома: Кепра 500 мг 2 х 1 таблетка и болничен лист за домашен отпуск по болест
за 30 дни.
В периода 12.08.- 16.08.2019г. оспорващият
бил настанен в Клиника по нервни болести при Военномедицинска академия–
гр.София. В епикризата, издадена от болничното заведение е описано, че лицето е
лекувано по КП № 62.1, с диагноза МКБ R 56.8 „Други неуточнени гърчове. Провокиран
пароксизмален пристъп със загуба на съзнание. Артериална хипертония I степен.
Състояние след холецистектомия и операция по повод на мастопатия на дясна
млечна жлеза“. От извършената МРТ на глава (нативна) било установено: “...Супратенториално:...не
се виждат суспектни сигнални промени...Инфратенториално: не се виждат сигнални
промени по протежение на мозъчния ствол и в структурите на малкия мозък...“ Направената
МР-ангиография показала „нормална архитектоника на съдовете...“ Направената МР-
венография показала: „асиметрия на трансверзалните и сигмоидни синуси поради
хипоплазия на десните (вариант в развитието)". Според ЕЕГ от 14.08.2019г.: „фонова активност
от добре организиран алфа ритъм, 8 Хц симетрично париетоокципитално с добра
реактивност при отваряне на очите. Не се регистрират абнормни графоелементи.
Хипервентилацията не води до динамика в находката. При фото стимулацията не се
регистрира фотопароксизмален отговор. Заключение: Забавена за възрастта основна
активност, в границите на нормата“. В епикризата е описан консулт с проф. Д.,
началник на кардиологична клиника, чието заключение е: „При пациента е налице артериална
хипертония. Да продължи лечението под контрол на личен лекар и наблюдаващ
кардиолог“ и консилиум с клинично обсъждане на 16.08.2019г. с д-р П., проф. М.,
д-р П.П., д-р Д. и д-р М. – ЦВМК, чието заключение е, че пристъпът прилича на
епилептичен. В епикризата е описано още, че пациентът се изписва с подобрение,
без пристъпи в клиниката и уточнена терапия за дома– Кепра в низходяща доза и
спиране на терапията. Препоръчано е наблюдение от ОПЛ и невролог. Предоставен е
20 дневен домашен отпуск по болест.
В периода 24.08.-27.08.2019г. Н.П. бил на лечение в отделение по нервни
болести при „МБАЛ-Шумен“ АД. От епикризата, издадена при изписването му (л.170 по адм.д.№ 351/20г.), става ясно, че лицето е изписано с окончателна
диагноза: „G 40.6 Grand mal припадъци (с малки припадъци или без тях),
неуточнени. Придружаващи заболявания: S 42.20 Счупване на горния край на раменната
кост (хумерус), закрито“. При извършената на 25.08.2019г. ЕЕГ запис в будно
състояние е установена „нормална за възрастта ЕЕГ активност“. В епикризата са
предписани препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, да избягва безсъние, прием на алкохол и
възбуждащи напитки с кофеин, както и е назначено лекарствено лечение с Depakin
chrono 0.500 3 х 1 табл.; Ортеза (DEZO) за 3 седмици и NatAspin Hх1 за 30 дни.
В периода 21.01-31.01.2020г. оспорващият
бил на лечение в Клиника по нервни болести при ВМА – МБАЛ София. В издадената епикриза
на Н.С.П., постъпил на 27.01.2020г. и изписан на 31.01.2020г. с ЛИБ 3715 от
2020г., е описана следната диагноза: „КП № 62 МКБ G 40.6 Епилепсия – гранд мал
припадъци/с малки припадъци/пти мал/ или без тях, неуточнени“. В епикризата е
описан консулт с проф.Д., кардиолог, чието заключение е, че причината за
припадъците не е от сърдечен произход.“
В периода 27.01-31.01.2020г. е било проведено лечение в Клиника по
нервни болести при ВМА-гр.София, като видно от епикризата като окончателна
диагноза е вписано: КП-113-2; МКБ-Н81.4 Епилепсия. Генерализирани
тонично-клонични пристъпи– редки, провокирани“. Именно тази епикриза е била
анулирана с епикризата, отнасяща се за лечението на същия пациент в периода
27.01-31.01.2020г. с ЛИБ 3715 от 2020г.
С жалбата на оспорващия по делото е приложен Протокол на СЛКК- КПО- ВМА изх.№ 14/ 12.03.2020г., подписан от трима
специалисти невролози- д-р Ц., д-р З. и
д-р Г., в който е посочено, че сержант Н.С.П. е с „Диагноза: МКБ G 40.6 Епилепсия.
Генерализирани тонично- клонични пристъпи“, описани са анамнезата и
неврологичния му статус и лицето е представено на ЦВМК за експертизно решение. Представено
е също Експертно решение №10 от
12.03.2020г. на ТЕЛК за общи заболявания към ВМА- ЦВМК, подписано от:
председател - д-р Ф., хирург; д-р Б., невролог и д-р М., интернист. Същото се
отнася до Н.С.П., като е описана „Водеща диагноза: Grand mal припадъци (с малки
припадъци [Pеtit mal] или без тях), неуточнени G 40.6“. Със същото ТЕЛК е признала
състояние на временна неработоспособност на оспорващия, считано от 27.01.2020
г. до 01.03.2020 г., за което ЛКК следва да издаде болничен лист и не го
продължава. Указано е освидетелстваният да се насочи по установения ред в ЦВМК
за определяне годността за военна служба.“
С
писмо рег.№ ЗН-754/16.06.2020г. (л.160 по адм.д. № 351/20г.) командирът
на ВФ 54060-гр.Шумен сезирал Председателя на ЦВМК при ВМА с искане за
определяне годността за военна служба на сержант Н.С.П.. Към писмото приложил
Здравно-производствена характеристика на оспорващия с Рег.№ ЗН-752/16.06.2020г.
(л.162 по адм.д.№ 351/20г.), съдържаща информация относно функционалните
задължения на оспорващия и ползваните от него отпуски за временна
нетрудоспособност за 2017г.-2020г. вкл. С Протокол на СЛКК-КПО-ВМА изх.№
23/17.06.2020г.(л.161 по адм.д.№ 351/20г.), изготвен от
тричленна комисия, съставена от специалисти– невролози при ВМА-гр.София,
оспорващият бил представен на ЦВМК за експертизно решение във връзка с диагноза
„МКБ-G 40.6 Епилепсия– гранд мал припадъци/с малки припадъци/пти мал/ или без
тях, неуточнени“.
С Протокол за освидетелстване годността за
военна служба при промяна на здравословното състояние № ВС 997/17.06.2020г.(л.155 по адм.д.№ 351/20г.), е описано състоянието на оспорващия, въз основа на
което е заключено, че Н.П. е с диагноза „Епилепсия– grand mal припадъци/с малки
припадъци/petit mal/ или без тях, неуточнени, като поради общо заболяване е
дадено предложение за издаване на
експертно решение по годността на военна служба: „Негоден за военна служба по
р.G 40.6 от МС/2018, част I, гр.4.“ Видно от Протокол № 95 от проведеното на
17.06.2020г. заседание на ЦВМК при ВМА, на посочената дата ЦВМК е взела решение
за обявяване на серж.Н.С.П. ***, с диагноза „Епилепсия – Grand Mal припадъци /с
малки припадъци/Petit Mal/или без тях/, неуточнени“ за „Негоден за военна
служба по Р.G 40.6 от МС/2018г, част I, Гр.4“. С Експертно решение по годността за военна служба/служба в
доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г., подписано от Секретар на ЦВМК
д-р С.и Председател на ЦВМК полк. д-р Ф., серж. Н.С.П., с диагноза: Епилепсия.
Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях), неуточнени, с
код G 40.6, на основание Медицински стандарти, Приложение № 1 към Наредбата за
военномедицинската експертиза, е обявен за „негоден за военна служба по Р. G
40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4. Цитираното ЕР било връчено на Н.П. на
17.06.2020г., видно от ръкописно изписаната отметка, направена на гърба на
самото решение.
Към
материалите по настоящото дело са приобщени всички доказателства, събрани в
производството пред ЦВМК и съставляващи административната преписка по издаване на обжалваното ЕР.
Същите се съдържат по адм.д.№ 351/20г., приложено при повторното разглеждане на
делото пред настоящия състав.
По искане на оспорващия, в хода на
първоначалното разглеждане на делото са събрани гласни доказателствени средства
и като свидетели са разпитани негови колеги и съпругата му. Същите
свидителстват, че не е имал здравословни проблеми и е изпълнявал възложените му
задължения и припадъкът, по повод на който е настанен за лечение в гр.Шумен
през м.август 2019г., е настъпил в резултат на преумора. Съдът в настоящия си
състав кредитира показанията на свидетелите, само в частта им, която се
потвърждава от други доказателства по делото.
В хода на съдебното производство при
първоначалното разглеждане на делото са изслушани и приети от съда две съдебно–
медицински експертизи (СМЕ), възложени на специалисти невролози– първоначална,
изготвена от д-р И.П.и повторна, изготвена от д-р Р.Д.. Предвид изпълнението на
задължителните указания на ВАС по отношение на назначаването на тройна СМЕ,
съдът намира, че не следва да коментира предходно изготвените по адм.д.№ 351/20г.
експертизи. Следва само да се посочи за пълнота, че заключението на изслушаната
по настоящото производство тройна съдебно-медецинска експертиза потвърждава
даденото от вещото лице д-р И.П., първо по делото заключение, според което, оспорващият
страда от заболяването „Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци
[petit mal] или без тях), неуточнени“, изписвано с код по МКБ G 40.6.
Съдът кредитира изцяло заключението по тройната СМЕ,
изготвена от д-р Т.Д., д-р М.М. и д-р Д.Д.- специалисти по нервни болести, като
намира, че същото е аргументирано и обосновано, както и е изготвено след
детайлен анализ на приложените по делото писмени доказателства и личен преглед
на освидетелстваното лице. Експертите посочват, че „епилепсия“, е мозъчно
хронично заболяване, като епилептичните пристъпи са епизоди от внезапно
насътпващо количествено или качествено разстройство на съзнанието, сензорните,
двигателни, автономни и психични функции, израз на хиперсинхронните разряди на
коровите неврони. Клиничната им изява зависи от локализацията на разрядите в
мозъчната кора и разпространението им в мозъка. Заболяването, съобразно
международни критерии, се наблюдава при някои конкретни условия, изброени в
заключението. От края на месец август 2019г. след хоспиталицазията на
жалбоподателя в МБАЛ Шумен и към датата на СМЕ напълно са покрити критериите за
поставяне на диагноза G40.6- Епилепсия по отношение на
лицето. Терапията на епилепсията включва медикаментозно лечение и при необходимост
неврохирургично лечение и алтернативни терапии, като по снета от експертите
анамнеза, освидетелстваният приема антиепилептична медикаментозна терапия. С оглед изложеното, съдът приема за безспорно доказано по делото, че оспорващият
страда от заболяването „Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци
[petit mal] или без тях), неуточнени“, изписвано с код по МКБ G 40.6.
При първоначалното разглеждане на делото, са
изслушани и приети първоначална и допълнителна графологически експертизи,
според които, подписите, положени епикриза с диагноза „К.П. 62 МКБ:G40.6-
епилепсия - гранд мал припадъци /с малки припадъци /ПТИ МАЛ/ или без тях/,
неуточнени,“ в частта относно положените подписи от Лекуващ лекар- д-р Г.,
Началник отделение- д-р Д. и Началник клиника- д-р К. П., са положени от
посочените лекари; подписите, положени в епикриза на л.24 от делото( преди
поправката на техническа грешка), са положени от лицата, посочени като техни
автори, като заключението не може да бъде категорично, тъй като се изследва
електрофотографско копие; не е налице нарушаване последователността на
вписванията, направени в периода от 12.03.2020г. до 24.06.2020г. и няма данни
за липсваща номерация в „Книга за решенията на ЛКК“, водена във ВМА. Съдът
кредитира въпросните заключения, доколкото същите напълно кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото.
По искане на Н.П. по реда на чл.193 от ГПК е
открито производство по оспорване истинността (автентичността) на епикриза,
издадена от ВМА-гр.София с диагноза „К.П. 62 МКБ:G40.6- епилепсия - гранд мал
припадъци /с малки припадъци /ПТИ МАЛ/ или без тях/, неуточнени,“ в частта
относно положените подписи от Лекуващ лекар - д-р Г., Началник отделение- д-р Д.
и Началник клиника - д-р К. П.. Доколкото епикризата представлява официален
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, в тежест на страната, която го
оспорва, е да докаже неистинността му (чл.193, ал.3, изр.първо от ГПК). В тази
връзка по искане на оспорващата страна е изискан въпросния документ в оригинал, както и са назначени две графологически експертизи–
първоначална и допълнителна, които установяват, че подписите, положени в
представения оригинал на епикриза от името на лекуващ лекар– д-р Г. и Началник
клиника– д-р К.П. (първоначална експертиза– л.268 по адм.д.№ 351/20г.), както и
подписа, положен от Началник отделение д-р Христина Д. (допълнителна експертиза–
л.333 по адм.д.№ 351/20г.),
са положени от лекарите, над чиито имена са положени. По отношение на представената
от оспорващия епикриза на л.24 от делото (преди поправката на техническа
грешка), вещото лице по допълнителната графологическа експертиза е установило,
че са положени от лицата, посочени като техни автори, като заключението не може
да бъде категорично, тъй като се изследва електрофотографско копие. С оглед
събраните по делото доказателства съдът приема, че оспорването автентичността
на Епикриза с
диагноза „К.П. 62 МКБ:G40.6- епилепсия - гранд мал припадъци /с малки припадъци
/ПТИ МАЛ/ или без тях/, неуточнени,“ издадена за болничния престой на
оспорващия във ВМА– Клиника по неврология в периода 27.01.31.01.2020г., в
частта относно положените подписи от Лекуващ лекар- д-р Г., Началник отделение-
д-р Д. и Началник клиника- д-р К. П., не е доказано, поради което и съгласно чл.194 ал.2 от ГПК не е налице основание за изключването му от
доказателствения материал.
По искане на Н.П. по реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността
(верността) на протокол на СЛКК-КПО-ВМА с изх. № 23/17.06.2020 г. на ВМА гр.
София, в частта, в която е посочено, че комисия в описания в протокола състав,
е заседавала на 17.06.2020г. и е
направила отразените в протокола констатации на тази дата. Твърденията му са,
че комисията не е заседавала на въпросната дата, респективно не е направила
обективираните в него констатации. Доколкото протоколът представлява официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, в тежест
на страната, която го оспорва, е да докаже неистинността му (чл.193, ал.3,
изр.първо от ГПК). В тази връзка оспорващият е поискал съдебно-посредством
графологическа експертиза да се установи нарушена ли е последователността на
вписванията, направени в периода от 12.03.2020г. до 24.06.2020г. и отговаря ли
номерацията на последователността на вписванията, респ. има ли данни за
липсваща номерация в „Книга за решенията на ЛКК“, водена във ВМА. Видно от
заключението на допълнителната графологическа експертиза, няма нарушена
последователност на вписванията, по дати и номерация, направени в „Книга за
решенията на ЛКК“ в указания период, няма и пропуски в номерирането на
заседанията. По делото са приложени и заверени копия от въпросната книга за
обсъждания период, от които също не се установява наличието на непоследователност
на вписванията. С оглед на това съдът приема, че оспорването на истинността (верността) на
протокол на СЛКК-КПО-ВМА с изх. № 23/17.06.2020 г. на ВМА гр. София, не е
доказано, поради което и съгласно чл.194 ал.2 от ГПК не е
налице основание за изключването му от доказателствения материал.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по аргумент от ТР № 1/04.01.2001г. по т.гр.д.№ 1/2000г., ОСГК,
т.9, произнасянето по въпроса за истинността на оспорените документи не се
обективира в диспозитива на решението, а само в неговите мотиви.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е Експертно
решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв с №
ВС-997/17.06.2020 г., издадено от ЦВМК при ВМА, гр. София, с което серж. Н.С.П.,
с диагноза: Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или
без тях), неуточнени, с код G 40.6, на основание Медицински стандарти,
Приложение № 1 към Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинската
експертиза, е обявен за „негоден за военна служба по Р. G 40.6 от МС/2018, Част
I, Гр.4".
По своя характер оспореното решение представлява
индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, от вида на констативните. Това е така, тъй като годността,
която тези актове установяват, е факт, от значение за правото на съответното
лице да полага труд на съответната служба (в случая кадрова военна служба).
Решението, с което освидетелстваният се сочи за "негоден" за военна
служба непосредствено засяга правото му на труд. В случая оспореното решение
безспорно засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя, защото отрича
годността му за изпълняваната от него военна служба.
Волеизявлението изхожда от орган, овластен от
закона да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на
ЦВМК в качеството й на орган на военномедицинската експертиза по
издаване на актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба №
Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза,
приета от МС въз основа законова делегация. Според чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г.,
военномедицинската експертиза е дейност, извършвана от военномедицинските
експертни органи, въз основа на медицински стандарти – МС, Приложение № 1 за
медицинско освидетелстване на изброените категории лица, вкл. военнослужещи.
При освидетелстване на лица ЦВМК действа като общ ТЕЛК за военнослужещи – чл. 10
от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г., чл.16 ал.
3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Жалбоподателят Н.П.
е сред кръга лица, посочени в Приложение №1 към чл.3 от Наредбата/изм./, които
подлежат на освидетелстване за годност за военна служба. Издаденият от ЦВМК,
която еспециалзирина орган на военномедицинска експертиза, подлежи на пряк
съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК (подобно на актовете на НЕЛК,
каквото сходство е посочено и в съдебното решение на ВАС по настоящия казус) не
подлежат на обжалване по административен ред. Следователно, те подлежат на
оспорване направо по съдебен ред (чл.112 ал.1
т.4 от Закона за здравето).
В жалбата оспорващият релевира единствено
твърдения за нищожност на атакуваното ЕР, доколкото същата е подадена след
изтичане на 14-дневния срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК
(ЕР е връчено на адресата му на 17.06.2020г., а жалбата е депозирана на
27.07.2020г.) В първото открито заседание по делото оспорващият потвърждава, че
оспорва единствено валидността на атакувания ИАА. В същото време обаче съдът
констатира, че в ЕР, предмет на оспорване по делото, не е указано в какъв срок
и пред кой орган подлежи на обжалване, поради което и по силата на чл.140, ал.1
от АПК срокът за обжалване е двумесечен. И доколкото жалбата е депозирана преди
изтичане на два месеца, считано от датата на издаване, респ.съобщаване на
обжалвания акт, същата се явява подадена в законоустановения срок за обжалване,
поради което подлежи на съдебен контрол, както по отношение неговата валидност
(който не е ограничен със срок– чл.149 ал.5 от АПК), така и по отношение
неговата унижощаемост. Обстоятелството, че оспорващият навежда доводи
единствено за нищожност на атакуваното ЕР не е пречка съдът да извърши контрол
и досежно неговата унищожаемост, доколкото е сезиран с допустима жалба, а по
силата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146
от АПК.
Въз основа на изложеното, следва да се заключи, че
оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес и в
законоустановения срок за обжалване, поради което производството е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество и преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
Оспореното експертно решение изхожда от
компетентен орган на военномедицинската експертиза.
В чл.9 ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. е посочено,
че Централната военномедицинска комисия
е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на
Министерство на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната, като
извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата
на чл.10, ал.1 е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за
военнослужещи. Според чл.
5, ал. 5, вр. ал.1
от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г., медицинското
освидетелстване за годност за военна служба по отношение изброените лица от
посочените в чл.2, вкл. по чл.2 т.2– военнослужещи, се извършва от
лекари– специалисти от състава на ЦВМК, като завършва с издаване на експертно
решение за годност за военна служба/служба в доброволния резерв по образец.
Съгласно чл. 14 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г., за да е
редовно заседанието на ЦВМК, следва да присъстват повече от половината от
лекарите-експерти от състава й, като решенията се вземат за всеки
освидетелстван с обикновено мнозинство. В случая, решението е взето от ЦВМК в
състав: председател полк. д-р Ф., и членове д-р М., д-р Н., д-р Р., д-р К., д-р
Г., д-р Б., д-р Б., д-р М.д-р М., д-р Г.д-р Ч.и д-р В., съгласно отразеното в
протоколната книга за протоколиране заседанията на ЦВМК. Съставът на ЦВМК е
обявен със Заповед № 2084/17.12.2019г. на началника на ВМА, т. 4, като включва
председател и 13 членове, общо 14 души, както и резервни председатели и
членове. Като акт на колективен орган, за да е валидно решението, обективиращо
съгласие на мнозинството от присъствалите членове, следва да е взето поне с 8
гласа, което изискване в случая се установява изпълнено с оглед подписване на Протоколна
книга и Протокол № 95/17.06.2020 г. (въз основа на който е издадено оспореното
решение) от изброените специалисти от състава на ЦВМК, общо 13 души (без д-р С.–
специалист УНГ и авиационна медицина, чийто подпис не фигурира в протокола и в
протоколната книга на заседанията на ЦВМК). Решението се основава на протокол №
ВС-997/17.06.2020г. за освидетелстване годността за военна служба при промяна
на здравословното състояние, изготвен от д-р Е.Б.– специалист невролог и на протокол
изх. № 23/17.06.2020 г., изготвен от д-р Ц.Ц.- специалист- невролог- председател
на комисията, д-р В.П.– специалист- невролог и д-р С.С.– специалист-невролог,
т. е. от медицински лица със специалност, съответна на заболяването на оспорващия.
Следователно оспореното Експертно решение по годността за военна служба №
ВС-997/17.06.2020г. е прието от материално компетентен орган–
Централната военномедицинска комисия в посочения състав и
представлява валиден акт.
Решението е в надлежна форма– образец по
приложение № 16 към чл. 5, ал. 5 от Наредба №Н-6
от 13.02.2018г. (ред. преди изм. с ДВ бр.58/2020г., в сила от 30.06.2020г.,
действала към датата на постановяване на оспореното решение). В издаденото ЕР
изрично е посочено, че оспорващият е "негоден за военна служба по Р. G
40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4", поради поставена диагноза "Епилепсия.
Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях),
неуточнени". Посочените рубрики съставляват детайлизирани кодове на диагнозата
и заболяването на лицето по Медицински стандарти за определяне годността за
военна служба, част I, приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018г. в актуалната заказуса редакция. В тази връзка съдът намира за
неоснователно твърдението на оспорващия за погрешно изписване кода на
заболяването му в ЕР, предвид факта, че Наредба № Н-6/13.02.2018г. визира
единствено диагнозата "епилепсия" с код G 40. В Приложение № 1 са посочени "Епизодични
и пароксимални разстройства G 40-G 47", в т.ч. и "епилепсия" с
код G 40 по МКБ-10. В същото време в
МКБ-10, в клас VI "Болести на нервната система", са посочени няколко
блока, в т.ч. "Епизодични и пароксимални разстройства G40-G47". В
описанието на цитирания блок е посочено: "G40-Епилепсия", след което
са детайлизирани видовете епилепсия, в т.ч.– "G40.6 Grand mal припадъци(с
малки припадъци[petit mal] или без тях, неуточнени". Т.е. при изписване на
диагнозата в ЕР кодът на заболяването е конкретизиран според МКБ-10, като
същият съответства на текстовото изписване на диагнозата. За разлика от МКБ-10,
в Медицинските стандарти за определяне годността за служба по заболявания и
състав на Наредба № Н-6/13.02.2018г. е изписан единствено общият код на
заболяването, без да се детайлизират различните видове епилепсия.
Обстоятелството, че в ЕР диагнозата е конкретизирана със съответния код и
наименование на заболяването има за цел прецизно посочване на конкретната
диагноза, което по никакъв начин не нарушава правото на защита на оспорващия и
не представлява нарушение на изискванията за форма, още по-малко обуславящо
нищожност на обжалвания акт такова.
Соченото от оспорващия обстоятелство, че в
експертното решение липсват мотиви, че лицето не може да изпълнява служебните
си задължения в пълен обем, както и не са му предложени други подходящи
длъжности след освидетелстване на годността за военна служба и издаденото
експертно решение на ЦВМК, е ирелевантно за преценка на съответствието на ЕР с
изискванията за форма, тъй като ЦВМК
няма правомощия да предлага други подходящи длъжности на освидетелстваното
лице. Евентуално произнасяне в тази връзка би следвало да е налице в случаите,
когато командирът на военното формирование уведоми с писмо ЦВМК за наличието на
длъжност от списъка по чл.47 от
Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (арг. от чл.15, ал.3 и ал.4 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018г.), каквото уведомление в случая не е налице.
Липсата на изявление в ЕР относно зачисляването в
запаса на военнослужещия също е ирелевантна за законосъобразността на ЕР, а се
отнася до законосъобразността на последвалата заповед № ЗЛС-30/07.07.2020г. на
командира на ВФ 54060-гр.Шумен за прекратяване на договора за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ от военното формирование, която не е предмет на настоящото съдебно
производство. Наличието в заглавната част на решението на текст „служба в
доброволния резерв“ също не обуславя незаконосъобразност на акта, тъй като
същото е изготвено при съблюдаване на утвърдения с Наредба № Н-6 от
13.02.2018г. образец, представляващ Приложение № 16, като от текста на същото
става ясно по безсъмнен начин, че ЦВМК се произнася единствено и само досежно
годността за военна служба на оспорващия, а не и досежно службата му в
доброволния резерв (каквато впрочем той и не е изпълнявал към датата на
издаване на ЕР, след като е бил на военна служба). Въпросът дали следва да бъде
зачислен в запаса при прекратяване на договора му за военна служба също касае
законосъобразността на заповед № ЗЛС
31/16.07.2020г. на Командира на ВФ 54060, но не и процесното ЕР.
Не съответства на фактите по случая твърдението,
че в ЕР липсва фактическо основание за издаването му, доколкото в него е
посочено, че оспорващият е с диагноза „Епилепсия – grand mal припадъци /с малки
припадъци /petit mal/ или без тях/, неуточнени“, с МКБ G40.6, поради което е
негоден за военна служба, представляващо именно фактическото основание за
издаване на същото.
При издаване на решението не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на акта на това основание. Посочените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи в тази насока са неоснователни, тъй като
са спазени изискванията на чл.
5 ал. 5 вр. ал. 1
от Наредба № Н-6/13.02.2018 г. На 16.06.2020
г. от Командира на военно формирование 54060– гр.Шумен е направено искане до
председателя на ЦВМК– гр.София за освидетелстване за индивидуална годност за
военна служба на сержант Н.С.П.. Такова освидетелстване е извършено и отразено
в Протокол ВС 997/17.06.2020 г., изготвен от д-р Елена Б.– специалист невролог
и член на ЦВМК. Според чл.13 ал.1 от Наредба № Н-6/13.02.2018г. ЦВМК
извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания,
проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и
налична медицинска документация. В случая такава медицинска документация е
налице – предходно освидетелстване, отразено в протокол изх. № 23/17.06.2020 г.
извършено от трима специалисти невролози при ВМА. Според чл.12 ал.3
от Наредба № Н-6/13.02.2018г., лекарите от ЦВМК извършват
освидетелстване по специалността си, изготвят предложение за експертно решение
и го представят на общо заседание на ЦВМК. В случая изискванията на чл.12 ал.3
и чл.13, ал.1 от Наредба № Н-6/13.02.2018г. са спазени, тъй като
освидетелстването е извършено от съответния специалист и на базата на наличната
медицинска документация.
Съдът не споделя тезата на оспорващия за допуснато нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. в актуалната за казуса редакция. Според цитираната разпоредба, медицинското освидетелстване за годност за военна служба, респ. за служба в доброволния резерв на лицата по чл.3, т. 2, 4, 6 – 9, се извършва от лекари специалисти от ЦВМК. Това изискване в случая е спазено, защото медицинското освидетелстване за годност за военна служба, обективирано в Протокол изх.№ ВС 997/17.06.2020г. е съставен и подписан от д- Елена Б.– специалист невролог, която е вписана по подт. 4.2.12 от Заповед № 2084/17.12.2019г. на Началника на ВМА. Наличието на насрочени заседания на СЛКК на 12.03.2020г. и 01.06.2020г., на които не е разглеждано здравословното състояние на оспорващия е без значение за издаване на оспореното ЕР, тъй като същото е постановено на 17.07.2020г., към която дата е налице произнасяне на СЛКК с Протокол изх.№ 23/17.06.2020г., изрично цитиран и като приложение към Протокол ВС 997/17.06.2020 г., изготвен от д-р Е.Б. От друга страна – Протокол изх.№ 23/17.06.2020г. представлява част от медицинската документация по чл.13, ал.1 и чл.23, т.3 от Наредба № Н-6/13.02.2018г., за която няма изискване да е изготвена от член на ЦВМК. Такова изискване е налице относно медицинското освидетелстване за годност за военна служба, което, както беше посочено по-горе, е спазено. Обстоятелството, че Протокол от заседание на ЦВМК № 95 от 17.06.2020г. е подписан от множество лекари, само един от които– д-р Б., е специалист невролог, а всички останали са с други специалности, също не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото липсва нормативно изискване решенията на ЦВМК по отношение на заболявания, чиято диагностика и лечение е в компетенциите на специалисти невролози, да се приемат единствено и само от лекари със съответната специалност.
При
изследване на материалната законосъобразност на оспорения административен акт
съдът съобрази следното:
Разпоредбата
на чл.5 ал.3 т.1-7 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. разграничава следните видове медицинско
освидетелстване за годност за военна служба– първоначално(т.1); за продължаване
на годността(т.2); контролно– инициира се от ЦВМК след проведено предхождащо
освидетелстване, в което е посочен срокът за явяване на контролното
освидетелстване, и се извършва по протокол-образец (т.3); извънредно– инициира
се от командира/началника на военното формирование или ръководителя на
съответната структура, освидетелстването се извършва по протокол-образец (т.4);
индивидуално – инициирано от ЦВМК с писмо-образец (приложение № 14) до командира/началника
на военното формирование или ръководителя на съответната структура, със
съгласието на освидетелствания военнослужещ, изразено в искане от
командира/началника на военното формирование или ръководителя на съответната
структура за освидетелстване на индивидуалната годност на военнослужещия по
образец (т.5); при промяна в здравословното състояние извън медицинските
стандарти на военнослужещи, курсанти и резервисти в обем, определен в
приложение № 15(т.6); последващо – извършва се на лицата по чл.3
т.7 в обем, определен в приложение № 2 (т.7). В случая се касае
за освидетелстване на военнослужещ при промяна в здравословното състояние извън
медицинските стандарти на военнослужещи, курсанти и резервисти в обем,
определен в приложение № 15 – по т.6 на чл.5 ал.3 от Наредба №
Н-6/13.02.2018г., което по силата на чл.5 ал.5 от с.н. завършва с издаване на експертно решение за годност за военна
служба/служба в доброволния резерв по образец (приложение № 16).
В ЕР е посочено, че Н.П. е с диагноза
"Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без
тях), неуточнени, с код G 40.6", с оглед на която на основание Медицински
стандарти, Приложение № 1 към Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. е „негоден за
военна служба по Р. G 40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4".
Съгласно
Приложение № 1 към чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. (ред. преди изм. с ДВ
бр.58/2020г., в сила от 30.06.2020г.), Медицински
стандарти за определяне годността за военна служба, за служба в доброволния
резерв и за военновременна служба, Част І
Медицински стандарти за определяне годността за служба по заболявания и
състав, Гр.4 "Военнослужещи и резервисти, офицери, офицерски кандидати,
сержанти (старшини от ВМС) и войници(матроси), курсанти", лицата,
изпълняващи описаните в Гр.4 длъжности, са негодни за упражняването им в
случаите, когато страдат от заболяването "епилепсия", описано в
рубрика по МКБ-10 с код G40. В качеството си на сержант от БА, попада в кръга
на лицата, описани в цитираното приложение, които подлежат на освидетелстване
за годност за военна служба.
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че Н.П. страда от заболяването
"Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без
тях), неуточнени", като кредитира изцяло назначената и приета по делото
тройна СМЕ, която е в този смисъл. В проведеното съдебно заседание чрез
видеоконфентна връзка експертите подробно разясниха даденото заключение и
отговориха на поставени от страните въпроси. Съдът напълно споделя изводите на експертите,
като считат, че същото е основано на подробна медецинска документация приобщена
по делото и посочена по-горе в решението, както и въз основа на личен преглед
по медицинска стандарти, поради което е напълно достатъчно, за да обоснове
извод, че оспорващият страда от заболяването, посочено в обжалваното ЕР. Вещите
лица разясняват какво означава от медицинска гредна точка пристъп с
характеристика „Grand mal”, а именно генерализиран
пристъп, при който пациентът остро загубва съзнание с тонична и клонична фази.
Когато пристъпите станат два или три, както е настоящия случай с последен
пристъп през 2019г., тогава се поставя диагноза „епилепсия gand mal“. Посочват още, че липса на сън и стрес може да
провокират подобен пирсътп, но не и при здрави хора.
Съгласно Приложение № 1 на
Наредба № Н-6 от 13.02.2018г., негодни за военна служба са всички лица,
страдащи от епилепсия, без значение дали същата е "Епилепсия. Гранд мал
припадъци (с малки припадъци /пти мал/ или без тях), неуточнени" или друг
вид епилепсия. Обсъжданото експертно заключение кореспондира и с приложените по
делото Протокол изх.№ ВС 997/17.06.2020г., за освидетелстване годността за
военна служба при промяна на здравословното състояние, изготвен от специалист–
невролог, както и от Протокол на СЛКК-КПО-ВМА с изх.№ 23/17.06.2020г., изготвен
от комисия от други трима лекари
специалисти невролози във ВМА. Съгласно заключението на тройната СМЕ,
внезапно настъпване на пръстъпи с нарушаване на съзнанието ги прави опасни при
трудова дейност до движещи се обекти, до водни басейни, източници на
ел.напрежение и др. Трудови дейности, при които има нарушение на сън- бодърстване
или работа с екрани, излъчващи ярки образи, също са противопоказни за пациенти
с епилепсия. Жалбоподателят е заемал длъжност командир на трети разчет на
самоходна минохвъргачка в първи минохвъргачен взвод в батарея при военно
формирование 54060- Шумен, следователно дейността е свързана с движещ се обект,
каквото е посоченото оръдие, предназначено за навесна стрелба по укрити цели и
за разрушаване на полеви укрепления. Видно от здравно- производствена
характеристика на л.110 от адм.д.№351/22г. същият пряко обучава, тренира и
ръководи личния състав на разчета на полеви занятия и в клас. Жалбоподателят е
давал 24 часови дежурства, което е води до наличие на дълги периоди на лиса на
сън, като длъжността е свързана с нормално физическо натоварване.
Въз основа на всичко изложено
съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин, че към датата на
издаване на атакуваното решение оспорващият е страдал от заболяване "Епилепсия. Гранд мал припадъци (с малки
припадъци /пти мал/ или без тях), неуточнени" с код по МКБ G 40.6, което е
напълно достатъчно съгласно Приложение №
1 към чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. (ред. преди изм. с ДВ бр.58/2020г.,
в сила от 30.06.2020г.), Част І, Гр.4, за да се приеме, че същият е негоден за
военна служба. Посоченото от своя страна обуславя категоричния извод, че
атакуваното ЕР е издадено при спазване на материалния закон.
Същото е напълно съобразено и с
целта на закона, доколкото негодността за военна служба в резултат на
определени заболявания е обусловена от стремежа на нормотвореца за защита
интересите на заболялото лице.
За пълнота и с оглед доводите на
оспорващия за нищожност на атакуваното решение съдът намира за необходимо да
отбележи следното: В действащото българско законодателство няма легална
дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните
административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна
практика, основание за обявяване (прогласяване) на нищожност са такива
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях
правни последици. На първо място такова основание би било издаването на
административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно
установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно
основание (т. е. при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на
императивни норми с характер на основни правни принципи. При издаване на
оспорения акт липсват такива пороци, които с оглед своята същественост да
обуславят неговата невалидност.
Предвид всичко изложеното
и като прецени законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.
1 АПК, съдът в настоящия състав приема, че решението е издадено
в установената форма от компетентен орган, като при това не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, решението е в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Ето защо жалбата
срещу атакуваното Експертно решение се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от
спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено от
ответната страна, на основание чл.226 ал.3 и чл.143 от АПК, жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото, направени от ответната страна в рамките на първоинстанционното, касационното производство и настоящото.
Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ВМА- гр.София,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за всяка съдебна инстанция, или в
размер на общо 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Експертно решение по годността
за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г., издадено
от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, гр.София.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Военномедицинска
академия с адрес гр.София, 1606, ул.Георги Софийски № 3, юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 300 лева (триста лева) по адм.д.№ 351/20г. на
ШАдмС, адм.д.№9713/21г. на ВАС и адм.д.№ 81/22г. на ШАдмС.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд– гр.Шумен пред Върховен
административен съд на РБ – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138 ал.3 от АПК, във вр. с чл.137 от АПК препис от решението да се изпрати
на страните.
След влизане на
решението в сила приложената по делото в оригинал Епикриза, издадена от Клиника
по нервни болести при ВМА на Н.С.П., с ЛИБ 3715 от 2020г., приложена нал.255 от
делото, да се върне на ЦВМК при ВМА-гр.София, като по делото се приложи
заверено от съдебния деловодител копие от същата.
СЪДИЯ: