Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 173
гр.Русе, 10.V.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 16 април през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Г. ВГД № 205 по описа за 2019 год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Б.Б.Ф. е
обжалвал решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 5289/2018
год.,с което е отхвърлен иска за ограничаване на родителските права на Г.Р.К.
относно издаването на международен паспорт и извеждане на детето им С.Б.Б. извън страната,дадено е разрешение,заместващо съгласието
на бащата за издаване на лични документи на детето за пътуване в чужбина и
разрешение да пътува извън страната за срок от три години,считано от влизане на
решението в сила ,но не повече от 3 месеца за всяка календарна година и само по
време на официално обявените неучебни дни,до всички държави от ЕС и Шенгенското
пространство,без съгласието на бащата ,само със съгласието на
майката,придружено от нея или упълномощено от нея лице.Обжалвал е и допуснатото
предварително изпълнение на решението.В жалбата са развити и се поддържат
оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му ,като се постанови
решение по същество,с което да се ограничат родителските права на майката
относно издаването на документи за пътуване в чужбина и пътуването на детето в
чужбина,както и да се отхвърли иска за издаване на лични документи и разрешение
за пътуване на детето извън границата без съгласието на бащата.
Ответницата по жалбата счита същата
за неоснователна и иска потвърждаване на решението,в подкрепа на правилността
на което излага подробни съображения.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира
за установено следното:
Страните по делото са родители на
малолетния С.Б.Б.,роден на **********год.След
прекратяване на брака им поради развод по взаимно съгласие с решение № 1085 от
26.VІ.2018 год.по гр.д.№ 1229/2-18 год.на РРС упражняването на родителските
права е предоставено на бащата,а по отношение на майката е определен режим за
поддържане на лични отношения с детето както следва:от 1 до 31 март;от 1 до 31
юли;от 1 до 13 септември,от 1 до 30 ноември;от 23 до 28 декември,както и през
всяка четна година от 30 декември до 5 януари следващата година.
В производството по гр.д.№ 5289/2018
год.на РРС са съединени по реда на чл.213 иска на
Б.Б.Ф. за ограничаване на родителските права на
майката относно издаването на международен паспорт и извеждане на детето С.Б.Б. извън страната и искане на Г.Р.К. за даване на
разрешение за издаване на лични документи на детето за пътуване в чужбина и за
излизането му извън страната без съгласието на бащата.
Основанията,които жалбоподателят е
навел по иска за ограничаване на родителските права на ответницата са идентични
с възраженията му срещу предявения от
нея иск и те са:заболяване на майката,което поставя в опасност личността и
здравето на детето;липса на работа,постоянни доходи и подходящи битови условия
на майката в Германия,където пребивава;сведения за неподходящо нейно обкръжение
и среда в „сивия сектор“ и занимания с „нечисти дейности“.
В обжалваното решение районният съд
е счел твърденията за недоказани.Приел е,че здравословното състояние на майката
не поставя в опасност личността и здравето на детето,че има осигурена постоянна
работа,доходи и жилищни условия в Германия ,което от една страна,е обусловило
извод за неоснователност на иска за ограничаване на родителските й права,а от
друга,че е в интерес на детето да пътува в чужбина,за да общува по-пълноценно с
майка си,която преимуществено живее в чужбина,и за да придобие впечатления и получи
възможности и перспективи в бъдеще за добро образование и квалификация.По тези
съображения съдът е уважил искането на майката и е дал разрешение за издаване
на лични документи на детето за пътуване в чужбина ,както и да
пътува,придружено от майката или упълномощено от нея лице,за определен срок и
продължителност в страните от ЕС.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество то е правилно поради следното:
Съдът ограничава родителските права
като отнема или поставя условия за упражняване на някои от тях ако поведението
на родителя представлява опасност за личността,здравето ,възпитанието или
имуществото на детето,както и когато поради продължителна физическа или душевна
болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява
родителските права.В разглеждания случай са изложени твърдения,които могат да
бъдат подведени под хипотезата на чл.131,ал.1 СК-поведение на
родителя,представляващо опасност за личността, здравето и възпитанието на
детето. Жалбоподателят не е доказал изложените в исковата молба
обстоятелства,на които основава иска за ограничаване на родителските права на
ответницата.По делото няма спор,че тя страда от епилепсия,в какъвто смисъл са
обясненията й,представените писмени доказателства и свидетелските
показания.Заболяването й само по себе си обаче не представлява основание за
ограничаване на правата й като родител.Няма доказателства за тежка форма на
заболяването,изобщо за негови проявления ,които да са несъвместими с
упражняването на родителските права и да представляват опасност за личността и здравето
на детето,а и да застрашават самата ответница.Показанията на свид.Н.се отнасят до предходен период, когато заболяването
е открито и преди да се пристъпи към лечение.Данните по делото сочат,че то не
съставлява пречка майката да води пълноценен живот,да се реализира
професионално,да осъществява контакти с детето в рамките на определения режим
за поддържане на лични отношения и да изгради емоционална връзка с него.
По делото е установено,че през
по-голяма част от годината майката живее и работи в Германия,има сключен трудов
договор за неопределено време и осигурено от работодателя жилище.Твърденията на
жалбоподателя за противното,както и за нейно неподходящо поведение и
неблагонадеждна среда не почиват на установени по делото факти,всъщност изцяло
им противоречат,и зад тях по-скоро прозира желание да дискредитира майката като
родител и като личност.
При тези обстоятелства изводът на
районния съд за неоснователност на иска за ограничаване на родителските права
на ответницата ,се явява правилен.До този извод стига и настоящият състав след
самостоятелно обсъждане на доказателствата по делото.
Както вече се посочи искът на
жалбоподателя за ограничаване на родителските права на майката се основава на
идентични с възраженията му срещу иска за даване на разрешение за издаване на
лични документи на детето за пътуване в чужбина и разрешение за пътуване зад
граница и за тяхната недоказаност вече бяха изложени съображения.В допълнение
към правилността на постановеното от районния съд решение и в тази част,следва
да се отбележи,че то изцяло е съобразено и охранява интересите на детето.В
интерес на детето е да пътува в чужбина в посочения кръг от страни ,защото
така,на първо място, то ще има възможност
пълноценно да общува с майка си ,която преимуществено живее и работи в Германия.Тя
разполага с условия и възможности да осигури пътуването и пребиваването му в
друга страна.На следващо място,така детето ще има възможност да разшири
кръгозора си,познанията за света,да натрупа впечатления и знания,да създаде
нови контакти и всичко това да му даде в бъдеще условия за развитие,които са
изцяло позитивни и в негов интерес.Даденото от съда разрешение е съобразено и
не препятства посещенията в детска градини или училище,тъй като се отнася само
до официалните неучебни дни.По тези съображения и изложените в мотивите на
първоинстанционното решение,към които съдът препраща съгласно чл.272 ГПК,решението се явява правилно,а жалбата неоснователна.
При този изход на спора съдът
възлага в тежест на жалбоподателя разноските на ответницата в производството
пред тази инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
за прекомерност на заплатеното от нея адвокатското възнаграждение в размер общо
на 800 лева,по 400 лева по всеки от предявените искове,като счита,че то не се
явява несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото .
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2096 от 27.ХІІ.2018 година на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 5289/2018 год.по описа на РРС.
ОСЪЖДА
Б.Б.Ф. *** ЕГН ********** да заплати на Г.Р.К. ЕГН **********
сумата 800 лева разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване само в частта по иска по чл.131 СК в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: