Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1416 08.07.2021
г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 992 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на „И.С.- Агро“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: ***, представлявано от
И.А.С., чрез процесуалния представител адв. К.Т. ***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-24-0079612/25.01.2021 год.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП,потвърдена с Решение № ГДФК-73 от 24.03.2021г.,издадено от Директор
на Дирекция „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален конторл“ в ЦУ на НАП.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от
настоящия съдебен състав да бъде отменен процесния акт, като неправилен и
незаконосъобразен.Поддържа се,че оспорената заповед е необоснова,постановена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила .
Поддържа се още,че е налице противопоставим интерес на
жалбоподателя от степен на охраняваните,като срокът на наложената ПАМ е
необосновано дълъг,като не са налице мотиви за законосъобразното и
целесъобразното му определяне ,нарушен е принципа на пропорционалността.Твърди
се в жалбата,че не е издадено наказателно постановление за установено конкретно
нарушение,като горното е лишило жалбоподателя от предоставената му възможност
по чл.187,ал.4 от ЗДДС.
С оглед изложеното се иска от настоящия съдебен състав
да бъде отменена изцяло процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира
разноски.
Ответникът – Началник
отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП,чрез процесуалния си представител ,иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна.Представя писмено становище и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок от нейното съобщаване.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна
мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната разпоредба на чл. 186,
ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА,
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на 20.01.2021 г. в 05:44 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - склад № 4 -
Тържище с. Плодовитово, находящ, се в с. Плодовитово, общ. Братя Даскалови,
стопанисван от „И.С.- АГРО" ЕООД. ЕИК *********, при която е констатирано,
че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
В хода на проверката е
извършена контролна покупка на 10,00 кг. картофи /чувал/, на обща стойност 3,50
лева, заплатени в брой от Е.П.С. - проверяващ, на И.А.С. - управител на
Дружеството, преди легитимацията, като не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ модел ,. Datecs
DP-150'7, с индивидуален номер на ФУ
DT826065 и индивидуален номер на ФП 02826065 или
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., издадена от МФ.
Извършеното нарушение е установено и от наличие на положителна касова разлика в размер
на 80.20 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис,
и тези, маркирани във ФУ, така и от генерираната КЛЕН /контролна лента на
електронен носител/ за деня на проверката
Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0079612/20.01.2021г.
Въз основа на констатациите от проверката е издадена Заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-24-0079612/25.01.2021 год. издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,с която е
наредено запечатване на търговски обект - склад 4 -Тържище с. Плодовитово,
находящ се в с. Плодовитово, общ. Братя Даскалови, стопанисван ох „И.С.-
АГРО" ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
В заповедта са изложени и съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
конкретното му определяне от административния орган са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,вида и характера на търговската дейност,а така също
и:местоположението
на търговския обект - в едно от най-големите стокови тържища за търговия със
свежи плодове, зеленчуци, цитруси и цветя в Южна България, намиращо се на
стратегическо място, с голям пътникопоток и множество потенциални клиенти,
големината на обекта - с площ от 100 кв. м., видът на обекта - склад,
характерът на дейността - търговия на едро, основният асортимент на
предлаганите стоки -картофи, на цени от 10 ст. до 35 ст., констатираната
немалка по размер положителна касова разлика, дължаща се на нерегистрирани
продажби във ФУ, неиздаването на фискални касови бонове, за всяка една
извършена продажба, работното време - от понеделник до събота.
В мотивите относно продължителността на срока административният орган е
посочил още,че се отчита и фактът, че с
настоящето нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване па реализираните
обороти.Срокът е съобразен с принципа на съразмерността и с целената превенция за преустановяване на
незаконните практики в обекта ,като целта е промяна в начина на извършване на
дейността на конкретния обект,като прекият резулат е правилно отразяване на оборота,спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП,а индиректният-недопускане на вреда
на фиска.
При така установените факти ,съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1
от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва
да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите ,както и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г..
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Заповедта
съдържа фактическите и правни основания за издаването й.
Оспорената заповед е
издадена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
Процесната заповед за
налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи
нарушение на данъчно задълженото лице, което при извършена контролна покупка не
е издало фискален бон от работещо в обекта фискално устройство. На това
основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл. 187,
ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушения.
В конкретния случай
приходната администрация е установила, че от „И.С.- Агро“ ЕООД не е изпълнено
задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.
Конкретното нарушение
е установено въз основа на контролна покупка от проверяващите, като при
извършването му безспорно е констатирано, че не е издадена касова бележка за
покупка на 10 кг /1 чувал/ картофи,като тези обстоятелства са отразени в протокола
за проверка.
Протоколът за
проверка по чл. 50, ал. 1 от ДОПК е официален удостоверителен документ и
съдържанието му, досежно констатациите при проверката, се ползва с материална
доказателствена сила, в случая съставеният протокол установява по категоричен
начин извършването на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006.
Търговецът не обори
описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по
делото доказателства. В хода на проверката е установена и положителна касова
разлика в размер на 80,20 лв., която се дължи на немаркирани суми от извършени
продажби.Във въпросния лист към ПИП /
сер. АА № 0079612/20.01.2021г.,управителят на дружеството е посочил,че регистрираният
официално оборот е в размер на 400,00 лв ,а установената фактическа наличност
на парични средства в касата е 485,20 лева.
Материалната
доказателствена сила на констативния протокол от проверката,както вече се посочи
не е оборена в съдебния процес, поради което съдът приема, че не е издаден
фискален касов бон за извършена продажба на стока при въведено в експлоатация и
функциониращо към момента на продажбата фискално устройство
Ето защо налице са предвидените
от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.
186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Главните доводи,развити
в писмената защита по делото са ,че е налице противопоставим интерес на
жалбоподателя от степен на охраняваните, а именно „И.С.- Агро“ ЕООД ще претърпи
вреди –ще са налице пропуснати ползи от продажбите в определения 14-дневен
срок,ще трябва да бъдат пуснати в принудителен отпуск служители на дружеството
,освен това се запечатва обект,в който се намират хранителни стоки.
Възразява се срещу
определения срок на мярката,който бил необосновано дълъг и имало нарушение на
принципа на пропорционалността,ограничено било правото на защита на дружеството
–жалбоподател,тъй като не е издадено НП и същото е лишено от възможността
предоставена по чл.187,ал.4 от ЗДДС.
Относно всички тези
доводи,настоящият състав на съда съобразява следното.
Наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана
компетентност. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН
със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в
закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на
наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл.
187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й,поради което и доводите на
жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.
На следващо място, в
конкретния случай неиздаването на фискален касов бон има вредоносен резултат,
защото неотчетеното на извършена продажба влияе върху размера на търговския
оборот, който служи като основа за облагане на търговеца с корпоративен данък .
В тази връзка за преустановяване на подобно поведение запечатването на
търговския обект е съответстваща на правната уредба мярка, за да се гарантира
промяна в организацията на работа в обекта .
След като законодателят е въвел правила за
регистриране на търговските продажби, същите подлежат на изпълнение,
включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на
нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с
временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно
поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от инструментариума на
държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване
на последващи правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила
на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици от
временно запечатване на обекта . В конкретния случай невъзможността за
извършване на търговски продажби за 14 дни е разумна принудителна мярка,имайки
предвид ,че търговецът осъществява дейност в едно от най-големите стокови
тържища за търговия със свежи плодове, зеленчуци, в Южна България, намиращо се
на стратегическо място, с голям пътникопоток и множество потенциални клиенти,
големината на обекта - с площ от 100 кв. м., видът на обекта - склад,
характерът на дейността - търговия на едро, основният асортимент на
предлаганите стоки -картофи, на цени от 10 ст. до 35 ст., констатираната
немалка по размер положителна касова разлика, дължаща се на нерегистрирани
продажби във ФУ, неиздаването на фискални касови бонове, за всяка една
извършена продажба, работното време - от понеделник до събота.
Това са и мотивите на административния орган при
определяне на срока на мярката,което е и в рамките на оперативната му
самостоятелност. Доводите на жалбоподателя,че този срок е прекалено дълъг и че ще
претърпи вреди ,не могат да бъдат противопоставени на обществения интрес.
Срочното запечатване на обекта, което предполага
невъзможност на търговска дейност и съответно по-малка за облагане търговска
печалба е счетено от законодателя като оправдана неблагоприятна последица,
гарантираща занапред надлежно регистриране на всяка търговска продажба и
данъчно облагане на реалната търговска печалба. Именно поради преценката за
съответствие на този вид държавна принуда с целите на ЗДДС и чл. 22 от ЗАНН законодателят
е включил запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186,
ал.1 от ЗДДС.
При разглеждане мотивите на обжалваната заповед
относно срока на мярката съдът съобрази, че според принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК, административният акт не може да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта
След като необходимата цел на акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на търговски
продажби, то срокът на действие на мярката не следва да е кратък, защото ще
обуслови извършването на поредно нарушение и съответно поредно налагане на ПАМ,
а трябва да гарантира липсата на последващи административни нарушения. Съдът счита, че продължителност на
запечатването от 14 дни при максимален срок на мярката от 30 дни постига
нормативно зададената цел.
Постановената мярка основно засяга частните интереси
на дружеството-жалбоподател и нейният срок трябва да кореспондира с легитимната
цел по спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Неотразяването на
реално извършени продажби води до нереално определяне на дължимите към
държавата налози .
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с
чл.118,ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административно-наказателното
производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна
мярка има превантивен характер,както вече се посочи – да осуети възможността на
нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява
административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при
налагане на настоящата принудителна административна мярка, съдът намира, че
административният орган е спазил целта на закона. Целта на всяка, включително и
на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на
задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.
По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона,
за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка
се явява съответна на този законодателен приоритет.
Налагането на принудителната административна мярка
запечатване на обект е основание за прилагане
и на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал.1 ЗЗДС –
забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите
действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка
относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС. Тази
преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на
хипотезата – т.е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 – следва да наложи и мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС.
При така изложеното съдът намира,че оспорената заповед
е валидна,издадена от компетентен орган,в установената писмена форма,при липса
на съществени нарушения на административнопроизводствените
,в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
При този изход на делото съдът на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172,ал. 2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.С.- Агро“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявано от И.А.С., чрез
процесуалния представител адв. К.Т. ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-24-0079612/25.01.2021 год. издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП,потвърдена с Решение № ГДФК-73 от 24.03.2021г.,издадено от Директор на
Дирекция „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален конторл“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „И.С.- Агро“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявано от И.А.С., чрез
процесуалния представител адв. К.Т. *** да заплати на Национална агенция по
приходите –гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: