РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 917 /
11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на четиринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа
докладваното от Председателя к.н.а. дело № 955 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на И.Д.Ф.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. К., с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение
№ 85 от 21.07.2020г., постановено по н.а.дело № 96 по описа на Районен съд
Панагюрище за 2020г. с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0310-000370
от 15.04.2020г., издадено от Началник Районно управление Панагюрище към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик с което на И.Д.Ф.,*** с ЕГН **********, за
нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 178е, от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
50,00лв.
Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, тоест касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Възразява се, че неправилно районния съд е
приел, чеИ.К.Ф.е жалбоподател по преписката, като не става ясно това лице в
какво качество е давало обяснения по административно наказателната преписка.
Сочи се, че според
докладна записка изготвена от Р.В.В., от разпечатаните на хартиен носител
снимки не става ясно кога са заснети, на тях няма дата и час на нарушението. Поради
тази причина, служителят съставил акта за установяване на административно
нарушение се е свързал с подалата жалба Т.С.Ф., която му заявила, че снимките
са направени от сина й И. К. Ф. с мобилен телефон. Според касационния
жалбоподател, от Докладната записка на Василев се установява, че обясненията наИ.К.Ф.са
дадени на 06.04.2020г., като е описвал снимките, докато е гледал информацията в
мобилния си телефон.
Жалбоподателя сочи, че в хода на
първоинстанционното производство е установено, че нито контролния орган Р.В.,
нито свидетелят при съставянето на акта И. Стойчев Атанасов са възприели
непосредствено и лично извършеното административно нарушение на процесната дата
24.03.2020 г., а формирането на волята им е осъществено въз основа на създадени
от трето на процеса лице, визуални доказателства, изработени без съобразяване
със законовите изисквания за изготвяне на годни доказателствени средства, което
ще рече, при изначална липса на доказателства.
Относно декларацията на И.Д.Ф., в която
потвърждава факта, че на процесната дата именно той е управлявал собственото си
превозно средство се счита, че тя не представлява доказателство за извършване
на нарушение по смисъла на чл. 94, ал.З от ЗДвП, тъй като следва да се прави разлика
между „управление на превозно средство“ и „паркиране на превозно средство“.
Така заявената позиция се поддържа и в
представените по делото писмени бележки от 14.10.2020г.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
отмяна на процесното наказателно постановление, като се присъдят сторените
разноски по производството.
3. Ответното Районно управление Панагюрище към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема становище по касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че обжалваното съдебно
решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
жалба, заявена от И.Д.Ф., срещу Наказателно постановление №20-0310-000370 от
15.04.2020г., издадено от Началник РУ Панагюрище към ОДМВР, Пазарджик с което
за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП,
на основание чл. 178е, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00лв. То е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 419, серия АА92350 от 06.04.2020г.,
съставен от Р.В.В., на длъжност полицейски инспектор в РУ Панагюрище към ОДМВР
Пазарджик.
Посочено е, че акта е съставен въз основа на
преписка № 312р-6573/2020г. и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Актът е връчен на неговия адресат на
06.04.2020г., без заявени възражения по констатациите съдържащи се в него. Писмени възражения са подадени от Ф. на
09.04.2020г., като е заявено, че нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП не е
категорията на забранителните, като в акта не са посочени съставомерните белези
на нарушението
7. Прието за установено от контролния и от
административно наказващия орган е, че на 24.03.2020г., в 11:44 часа, И.Д.Ф.
като водач на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № РА9767ВН, паркира
собствения си автомобил върху тротоара до дом № 15, на ул. Тодор Влайков в
гр. Панагюрище, без да е определено място за това от собственика
на пътя или администрацията.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП, а процесното наказание е наложено на основание чл. 178е от ЗДвП.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство по делото са били приобщени :
- Декларация за предоставена информация
съобразно чл. 188 от ЗДвП от 06.04.2020г., в която И.Д.Ф. е заявил, че на
24.03.2020г. е управлявал МПС с рег. № РА9767ВН;
- Обяснение отИ.К.Ф.от 06.04.2020г., в което е
на кои дати и в колко часа са направени снимките на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. №
РА9767ВН;
- Докладна записка № 310р-5872 от 05.04.2020г.
до Началника на РУ Панагюрище, изготвена от полицейски инспектор Р.В., в която
във връзка с постъпилото възражение срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение е описано, че във връзка с преписка № 489700-384 от
28.01.2020г. му е било възложено извършване на проверка. В хода на проверката е
установено, че Т.Ф.от гр. Панагюрище е подала жалба до министъра на вътрешните
работи, във връзка с неправилно паркиране на превозни средства пред домът ѝ, като към жалбата е бил
приложен снимков материал на магнитен носител. Василев е посочил, че е
установил посочените в жалбата МПС с рег. № РА2252КВ и РА9767ВН, като от
01.04.2020г., указал на дежурните по график в Районното управление, за
извършват обход по ул. „Тодор Влайков“ и при установяване на неправилно
паркирано МПС да предприемат действия по реда на ЗДвП. Посочено е, че към
датата на изготвяне на докладната, въпросните МПС с рег. № РА2252КВ и РА9767ВН,
не са били установени като неправилно паркирани. Констатирани са четири случая
на други неправилно паркирани МПС.
Василев е посочил още, че „….Видно от разпечатаните на хартиен носител снимки не става ясно кога
са заснети снимките, тъй като няма дата и час на нарушението. Това също не може
да се установи и от предоставения CD-R/52х диск….“. При това положение,
Василев се свързал с Филина, която му пояснила, че снимките били направени от
нейният син И.Ф.. Последвала е среща с И. Карамфилов Ф., от когото са снети
писмени обяснения, като той е посочил дата и часа на заснетите снимки с двата
автомобила с рег. № РА2252КВ и РА9767ВН, съобразно данните в мобилния си
телефон. В тази насока Василев е заявил, че „…На
някои от снимките не се вижда регистрационния номер на автомобилите, а и някои
от снимките се повтарят като качени на диска и разпечатани на хартиен носител…“;
- Справка за нарушител/водач И.Д.Ф. от която е
видно, че от момента на първоначално издаване на свидетелство за управление на
28.03.1996г., до момента спрямо него са издадени 12 наказателни постановления,
11 от които(включително процесното) са с дата 06.04.2020г. и са за нарушения на
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Единственото друго нарушение на жалбоподателя, за което
е издадено наказателно постановление е по чл. 137а, ал 1 от ЗДвП, тоест за
неизползване на обезопасителен колан при движение на моторното превозно
средство;
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на
контролна дейност по ЗДвП.
9. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че въз основа на събраните доказателства по делото се
установява, че жалбоподателя Ф. ***, като през месец март 2020 г. той редовно
паркирал собствения си лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК№ РА 97 67 ВН, пред
дома си, върху тротоара. На 23.03.2020 год., около 17:00 часа жалбоподателят
бил паркирал автомобила си по описания начин, като неговият съседИ.К.Ф.решил да
направи снимка на неправилното паркиране чрез мобилния си телефон, което и
сторил. ТакаИ.К.Ф.постъпил и на 11.03.2020 г., 13.03.2020 г., 14.03.2020 г.,
15.03.2020 г., 17.03.2020 г., 18.03.2020 г., 19.03.2020 г., 20.03.2020 г.,
,22.03.2020 г., 23.03.2020 г., 25.03.2020 г., 27.03.2020 г. и 28.03.2020 г., на
които дати жалбоподателят бил паркирал автомобила си по същия начин, което според
първоинстанционния съд се установява от приложените по делото обяснения от И.Ф.
от 06.04.2020 г.
Прието за установено е още, че образуваната по
този повод, във връзка с жалба до министъра на вътрешните работи преписка, била
разпределена за работа на актосъставителя Р.В., който извикалИ.К.Ф.и снел
писмено обяснение по случая. Според решаващия съд, Василев установил, че датите
и часовете, за които И. К. Ф. твърдял в обясненията си, че жалбоподателят е
паркирал на непозволено място пред дом №15 на улица „Тодор Влайков“ в град
Панагюрище съвпадали с видяното от него на електронния носител.
Въз основа на така приетите за установени факти,
в обжалваното решение е посочено, че „…Съдът
кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са взаимно
непротиворечиви, като част от тях са подписани от самия жалбоподател -
декларацията на жалбоподателя на л.5 от делото. Освен това по жалбоподателят не
оспорва установената в акта фактическа обстановка, а излага доводи за нарушение
на процесуалните правила при съставяне на АУАН. При така установеното съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя запълва състава на вмененото му
административно нарушение и правилно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност…“.
Възражението на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения, свързани с недостатъчна конкретизация на обстоятелствата
при които е осъществено нарушението е счетено за неоснователно. Според
първоинстанционния съд, от събраните по делото доказателства не се установява
наличие на пътни знаци или други означения на улица „Тодор Влайков“, които да
указват възможност за паркиране на тротоара, като това било посочено и в
докладната записка приложена по делото. В този контекст е посочено, че факта,
дали от страните на лекия автомобил е имало достатъчно място за преминаване на
пешеходци съобразно правилото на чл.94, ал. 3 от ЗДвП, е от значение само в
случаите, при които тротоарната площ в населеното място е разрешена за престой
или паркиране от администрацията или собственика на пътя, при което посочването
на тези обстоятелства е излишно. Според Съда, за да е осъществен състава на
нарушението по чл. 178е от ЗДвП, вр. чл. 94, ал. 3 от ЗДвП следва превозното
средство да е паркирано - в случая на тротоар в населено място извън
регламентираните за това места. В този смисъл са цитирани разпоредбите на чл.
93, ал. 2 от ЗДвП, относно понятието „паркирано“ пътно превозно средство и на §
6, т. 6 от ДР на ЗДвП относно понятието „тротоар“.
Относно възражението на жалбоподателя за това,
че нарушението не било установено непосредствено от контролните органи, а на
база на снимков материал, който не бил годно доказателствено средство в
процеса, Съдът е счел „… че от събраните по делото писмени доказателства, които
бяха изцяло кредитирани се установи горепосочената фактическа обстановка, която
не е оспорена от жалбоподателя….“.
Доколкото наложеното на жалбоподателя наказание
глоба е в минимално предвидения размер, съдът не е намерил за нужно да излага
съображения доколко административно наказващия орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наложеното
административно наказание.
ІV. За правото :
10. Според чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Нарушаването на материалното правило за
поведение, установено в чл.
94, ал. 3, изр. второ от ЗДвП е възведено в състав на административно нарушение
с разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, според която, наказва се с глоба от 50 до
200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.
Според легалната дефиниция на § 6, т. 6 от ДР на
ЗДвП – „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци.
Според правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП -
Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.
11. С оглед поддържаните касационни доводи,
следва да се отбележи, че данните във връзка с процесното противоправно деяние
са установени от контролния орган, въз основа на разпит на И. Карамфилов Ф.,
който лично е възприел факта на паркирането на лек автомобил „Опел Фронтера“ с
ДК№ РА 97 67 ВН в нарушение на изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа да данните събрани от И. К. Ф.,
съставената от жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДвП и извършените
допълнителни справки са били установени всички релевантни по казуса факти и
обстоятелствата при които са проявени : място на извършване на нарушението - тротоара
до дом № 15, на ул. Тодор Влайков в гр. Панагюрище ; времето на извършване на
нарушението - 24.03.2020г., около 11:44 часа ; лекият автомобил който е бил
паркиран в нарушение на установения ред - „Опел Фронтера“ с рег. № РА9767ВН ;
лицето което е осъществила деянието - И.Д.Ф..
Каквито и да е твърдения или доказателства за
нещо различно от така приетите за установени факти не са заявени и не са
представени от жалбоподателя, нито в хода на административната процедура, нито
пък в хода на съдебното производство.
12. Несъмнено е, че нито съставителя на акта за
установяване на административно нарушение, нито пък някой друг контролен орган,
снабден с правомощията да установява извършването на нарушения от категорията
на процесното такова, са присъствали при осъществяване на процесното
противоправно деяние от страна на жалбоподателя. Следва ли при това положение,
да се отрече всяка възможност, при наличието на достатъчно данни за
фактическото осъществяване на деянието, да се изключи всяка възможност да бъде
осъществена юридическа отговорност по отношение на нарушителя, единствено
защото, в момента на осъществяване на противоправното деяние, не е присъствал
контролен орган, снабден с необходимите за установяване на нарушението правомощия.
Установения в страната правен ред, явно не позволява на този въпрос да бъде
даден положителен отговор.
В случая, контролния орган е положил всички
необходимите усилия за да събере възможната пълнота от данни, относно
предприетото от жалбоподателя противоправно поведение. Резултата от така
предприетите действия е бил установяване на всички съществени елементи на
процесното административно нарушение. Това е достатъчно за да се приеме, че
както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, възпроизвеждат в необходимата степен на конкретизация,
конкретно, фактически осъществено административно нарушение.
В този контекст, трябва да се съобрази и прежде
цитираното правило на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, което придава отнапред
установена, материална доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 85 от 21.07.2020г., постановено по н.а.дело № 96 по описа на Районен съд Панагюрище
за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/