Р Е Ш Е Н И Е
№ 272/25.1.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети януари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 18413 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила
е молба от С.А.Й. с ЕГН ********** с адрес ***
обективираща искане за постановяване на мерки
за защита по реда на ЗЗДН срещу Р.Г.Й. ЕГН **********, адрес ***, като бъде
забранено на извършителя да приближава на по малко от 150 метра жилището й,
местоработата и местата за социални контакти и отдих при условия и срок,
определени от съда, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН и на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН и да му наложи глоба.
В
обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения,
обосноваващи търсената от молителя защита:
Ответникът
по молбата е съпруг на молителката.
Излага се
в молбата за защита, че на 10.11.2017 г.
ответникът по молбата извършил акт на домашно насилие, изразяващо се в
отправени заплахи за здравето и живота й, физическо насилие, поругава честа и
достойнството й. Същата изпитва страх и унижение от всичко това. Същото се
повторило и на дата 28.11.2017 г. в присъствието на пълнолетната дъщеря на
страните.
В молбата
е отправено искане за издаване на заповед за защита, моли също за постановяване
на незабавна защита срещу извършителя на акта на домашно насилие, посредством
приложение на сочените мерки за защита.
Съдът
намира, че е местно и родово компетентен да се произнесе по молбата съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 ЗЗДН
реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Същевременно
връзката между молителя и извършителя попада в хипотезите на чл. 3, т. 1 ЗЗДН.
Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата, разполагат с
активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното
производство.
Ответникът,
не е продал отговор по молбата но се явява в съдебно заседание и оспорва
молбата и поставените в същата искания. Изразява становище за неоснователност
на молбата и искането за налагане на мерки за защита, отрича да е упражнил акт
на домашно насилие спрямо молителката на посочените дати, оспорва изложените в
молбата обстоятелства и факти. Твърди наличие на поведение от страна на
молителката, изразяващо се в провокиране на скандали и конфликти след злоупотреба
с алкохол от нейна страна. Твърди, че производството по делото е инициирано от
ищцата с цел осигуряване на благоприятен за молителката резултат, по образувано
между страните производство по чл. 49, ал. 1 СК.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Твърдяната
връзка между молителката и ответника по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН – че са съпрузи
се установява, както безспорно, така и от приложено с молбата удостоверение за граждански
брак, а също и от свидетелските показания.
Придружаващата
молбата декларация, по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона /л. 5/,
кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона и преценена съобразно останалите
събрани по делото доказателства, съдържа твърдения за упражнени спрямо молителя
актове на домашно насилие в посочения момент от страна на ответника, изразяващи
се в проява на агресивно поведение, отправяне на обидни думи, заплахи към
молителката, както и в прояви, съобразно описаните в молбата за защита
параметри.
В хода на
делото са ангажирани гласни доказателства от пълнолетната дъщеря на страните и
от майката на молителката. От същите се установява, че молителката и ответникът
са в конфликтни отношения помежду си и се карат се постоянно. Тези отношения
между молителите се развили, след като молителката узнала за връзката на
ответника с друга жена. Установи се също от свидетелските показания, че от
страна на ответника, в присъствието на пълнолетната дъщеря на страните са
отправяни обидни думи по адрес на молителката, заплахи за нейното здраве и
живот, както и опит за нанасяне на побой спрямо същата на дата 28.11.2017 г..
Установено бе от свидетелите водени от молителката, че същата се е оплакала на
дъщеря си и на майка си от нанесен на
10.11.2017 г. побой.
Разпитаните
по инициатива на ответника свидетели сочат злоупотреба с алкохол от страна на
молителката. Липсват обаче, конкретни свидетелски показания от които да се
установява, че на 10.11.2017 г. и на 28.11.2017 г. молителката под
въздействието на алкохол е провокирала агресивното поведение на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно
легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо и психическо насилие, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.
За да
проведе успешно доказване на твърденията за осъществени спрямо нея актове на
домашно насилие, молителката следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано
домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна
попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно
насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие такова „е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство“.
Анализирайки
събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, разпитаните
свидетели и приложените писмени доказателства съдебният състав намира, че по
делото бе установено осъществяването на изложените в молбата на молителката и в
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН актове на домашно насилие под
формата на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея. Целта на
Закона за защита от домашно насилие е да осигури една бърза и ефективна защита
на жертвите на домашно насилие, като им даде период от време, в който да уредят
отношенията си с извършителя на домашното насилие, в който период последния ще
носи и наказателна отговорност за извършени нови актове на домашно насилие. Търси
се предотвратяване извършването на нови актове на домашно насилие, за да могат
страните, които са се намирали в близки отношения да уредят трайно бъдещите
отношения по между си посредством позволените от закона средства.
В
конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са във влошени отношения, а от датата на последния акт на
домашно насилие - 28.11.2017 г. същите не живеят заедно, като ответникът е
напуснал съвместно обитаваното жилище. Безспорно се установи и обстоятелството,
че страните са в процедура по развод поради разстройство на брака им е налице
спор относно вината за настъпването му. По делото се събраха достатъчно
доказателства в подкрепа на твърденията на молителката, че ответникът е осъществил
заплахи за живота, здравето или физическата цялост на молителката, включително
и конкретна проява на физическо, психическо и емоционално насилие.
При
съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че са налице актове
на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката, като вторият е
дори в присъствието на пълнолетната им дъщеря. Извършеният акт на домашно
насилие се установява от представената от молителката декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗСДН. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от цитирания
закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за
защита. С оглед спецификата на отношенията предмет на разглеждане в процеса,
жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с декларацията.
В хода на делото не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства.
Напротив същата кореспондира със събраните писмени и гласни доказателства
досежно факта, че спрямо молителката е упражнено от страна на ответника
физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на обиди и побой. В случая
декларираните факти кореспондират с показанията на водените от молителката
свидетели, чийто впечатления макар и опосредени от пресъздадените от нея
обстоятелства, са формирани непосредствено след инцидента и следва да бъдат
ценени като годни косвени доказателства. Независимо от близката родствена
връзка с молителката, съдът кредитира показанията на дъщерята на страните като
достоверни и обективни, доколкото кореспондират с констатираните от съдебния
лекар травматични увреждания.
Показанията
на водените от ответника свидетели не съдържат конкретни факти, които да са в
противоречие с изложените в декларацията обстоятелства. Твърденията на свидетелите,
че същата системно злоупотребява с алкохол, не изключват верността на
твърденията на молителката за възникналия словесен и физически конфликт. Освен
това липсват конкретни данни действията на ответника да са били провокирани от
противопоравно или морално укоримо поведение на молителката. Дори да се приеме,
че молителката е предизвикала инцидента чрез словесна агресия под въздействието
на алкохолно опиянение, това не представлява основание за упражняване на
физическа сила спрямо нея. Освен това
по делото се установи, че вторият акт на домашно насилие е осъществен в
присъствието на свидетелката Й., чиито показания сочат липсата на консумирани
от страна на пострадалата алкохолни напитки.
Налага се
изводът, че в хода на производството не е опровергана доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН, поради което твърденият акт на домашно насилие следва да се
приеме за доказан.
В тази
връзка съдът намира, че са налице предпоставките за определяне спрямо ответника
на мерки за домашно насилие предвидени в чл. 5 ЗЗДН. Съдът съобрази интензитета
на твърдяното насилие, предвид събраните по делото противоречиви доказателства
относно броя и вида на нанесените травматични увреждания. Изброените в
медицинското удостоверение травми не са възприети непосредствено от свидетелите,
с изключение на кръвонасяданията по ръцете и краката, въпреки че се намират с
молителката в близка роднинска връзка и че са имали пряк контакт с нея
непосредствено след инцидента.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за налагане на
мерките по чл. 5, т. 2 и 3 ЗЗДН, с каквото искане е бил сезиран съдът. Мярката
по чл. 5, т. 2 ЗЗДН не се поддържа от молителката, а и от събраните по делото доказателства,
включително и по безспорен начин се установява, че ответникът вече не обитава
общото жилище, поради което мярката по чл. 5, т. 2 от ЗЗДН се явява
безпредметна. Исканото ограничаване на свободата на придвижване на ответника би
било оправдано, само при наличието на категорични и безспорни данни за сериозна
опасност за живота и здравето на молителя, какъвто не е настоящият случай,
освен това постановяването на мярка по смисъла на чл. 5, т. 3 ЗЗДН би
ограничило правото и възможностите за защита на ответника в бракоразводната
процедура между страните, включително би препятствало евентуални процедури по
медиация и доброволно уреждане на спора по бракоразводното им дело.
По
изложените съображения съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена единствено
мярката по чл. 5, т. 1 ЗЗДН, като в частта относно предложените от молителя
мерки за защита по чл. 5, т. 2 и 3 ЗЗДН молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер
на 200 лева.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
Р.Г.Й. ЕГН **********, адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо С.А.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, като отхвърля молбата по отношение на мерките по чл. 5, т. 2 и 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.Г.Й.
ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 200
/двеста/ лева, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.Г.Й.
ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС,
държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита.
ПРЕПИС от
решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок, който започва да тече за страните от получаване на съобщението за
изготвянето и обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: