РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Монтана, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500398 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.
И. против решение на Районен съд – Лом от 15 октомври 2021 г. по гр. д. № 853/2021 г.
в частта, с която е оставено без разглеждане искане за отмяна на нотариални актове №
*/2013 г. и № */2014 по отношение сгради в имот с идентификатор *по кадастралната
карта на гр. *.
Жалбоподателката Е.И. твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
в обжалваната част. Намира, че съдът неправилно е оставил без разглеждане искането й
за отмяна на нотариален акт по обстотяелствена проверка и такъв за поправката му по
отношение сградите, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба тя ясно е
посочила, че претендира признаване за установено правото й на собственост върху
терена, но върху него са построени сгради, които имат характера на незаконен строеж.
Това е установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по допускане
на съдебна делба по гр. д. № 832/2011 г. по описа на ЛРС. Тя като собственик на терена
има интерес от отмяна на нотариалните актове, за да се открие за нея възможност да ги
премахне.
Ответникът по възивната жалба В.И. в писмен отговор моли решението на ЛРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
1
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Пред Ломския районен съд въззивницата Е.И. е предявила иск с правно
сонование чл. 124 от ГПК за установяване правото й на собственост върху поземлен
имот с идентификатор *по кадастралната карта на гр. *, представляващ нива с площ
1083 кв. м. Заявила е и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на два нотариални
акта, легитимиращи ответника като собственик на същия имот.
Първоинстанционният съд е приел, че Е.И. е придобила поземления имот чрез
възлагане на публична продан по изп. д. № 317/2017г. на СИС при ЛРС.
Нивата преди това е била съсобствена между страните по делото и други лица. С
решение от по гр. д. № 832/2011 г. ЛРС е допуснал извършването на съдебна делба на
този поземлен имот, като е отхвърлил иска за делба на постройките, намиращи се в
него, с мотив, че те са незаконно построени. С решение № 399 от 10 декември 2012 г.
по същото дело имотът е бил изнесен на публична продан и придобит от И..
Първоинстанционният съд е приел за установено по отношение ответника В.И.,
че Е.И. е собственик на поземления имот. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Относно искането за отмяна на нотариалните актове по обстоятелствена
проверка, легитимиращи ответника като собственик на същия поземлен имот заедно с
постройките в него, ЛРС е изложил мотиви, че нотариалният акт следва да бъде
отменен само досежно терена. Обосновал е с това, че искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК
е акцесорно, то се предявява само заедно с иск за защита правото на собственост и
може да бъде уважено, ако е основателен искът, но не и самостоятелно. В случая не е
предявен иск за собственост на постройките в имот имот с идентификатор *по
кадастралната карта на гр. *, затова и искане за отмяна на нотариалния акт досежно
постройките е недопустимо, което е довело до оставянето му без разглеждане.
Въззивният съд намира решението за правилно в обжалваната част, поради
което го потвърждава. В обжалваната част решението на ЛРС има характера на
определение, тъй като разглежда допустимостта на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК и
не постановява акт по същество.
Въззиваемият В.И. се е снабдил през 2013 г., когато процесът за делба на имота
вече е бил висящ, с нотариален акт № */19.11.2013 г., издаден по обстоятелствена
проверка. С този акт той е признат за изключителен собственик на основание
наследство и давностно владение на имот с идентификатор *по кадастралната карта на
гр. *, както и на построените в него жилищна сграда с идентификатор *с площ 92 кв. м,
2
второстепенна сграда с идентификатор *, хангар, депо, гараж от 37 кв. м и друга
второстепенна сграда с идентификатор *.
С нотариален акт № */13.03.2014 г. е извършена поправка в нотариален акт № *,
като е посочено, че И. е собственик на 432/1083 ид. ч. от имот с идентификатор *.
Искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт не е
самостоятелен иск. То е средство за защита на лице, чиито права са засегнати с
издаването на нотариалния акт, легитимиращ другиго като собственик. Защитата на
засегнатото лице може да бъде осъществена чрез иск за собственост, а отмяната на
нотариалния акт е последица от уважаването на иска. Нотариален акт, издаден в
безспорно охранително производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК, се ползва с
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Засегнатото от акта
лице не е участвало в охранителното производство, затова то разполага с възможността
да обори констатациите в акта, но това трябва да стане в състезателно исково
производство. Едва след уважаване на собственически иск може да бъде отменен
констативният нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 3 от 29 ноември 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК)
След като ищцата Е.И. не е предявила сещу В.И. установителен иск за право на
собственост върху постройките в имот с идентификатор *по кадастралната карта на гр.
*, то и съдът не се е произнесъл относно тези обекти и правото й на собственост по
отношение сградите не е установено със сила на пресъдено нещо, респ. не е отречено
правото на ответника, затова и не съществува възможност в този процес да бъде
отменен нотариален акт № */2013 г. в частта, с която В.И. е признат за собственик на
построеното в имота.
Статутът на постройките като незаконни е без правно значение за защитата на
правото на собственост. Веднъж изградени, те вече са самостоятелен обект на правото
на собственост и винаги това право може да бъде защитавано по съдебен ред.
Мотивите на делбения съд относно статута на сградите като незаконни не лишава
собственика от средства за защита.
Ако ищцата има за цел премахването на постройките, то тя разполага с друг иск
за защита правото си на собственост – негаторния по чл. 109 от ЗС, но самостоятелно
предявено искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо.
Вззивната жалба е неоснователна, затова МОС я оставя без уважение, а
решението в обжалваната част потвърждава.
Въззиваемият В.И. е направил искане за осъждане на въззивницата да плати
разноски, направени от него във въззивното производство, но тъй като не е представил
доказателства да е сторил такива, МОС не присъжда.
3
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Лом от 15 октомври 2021 г. по гр. д.
№ 853/2021 г. в частта, с която е оставено без разглеждане искане за отмяна на
нотариални актове № */2013 г. и № */2014 по отношение сгради в имот с
идентификатор * по кадастралната карта на гр. *.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при условията на чл.
274, ал. 3, т. 1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4