РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330111222 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Е. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № *, ет. *, ап. **, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“
№ 6, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо
671,10 лв., от които 400 лв. – главница, и 271,11 лв. – лихва, начислени по договор за
кредит от ***г., сключен между Д. Е. А. и кредитора „***“ АД, вземанията по който са
цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от *** г.
Ищецът се твърди, че ответното дружество поддържало в Централния кредитен
регистър на БНБ активна информация за съществуващи задължение на ищеца към
ответника, като ищецът узнал за това от справка в регистъра за кредитна задлъжнялост
№ *** г. При осъществена кореспонденция между ищеца и ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, дружеството отговорило, че задълженията произтичали от сключен между
ищеца и кредитора „***“ АД договор за кредит от дата *** г., което вземане било
цедирано на ответника по силата на договор за цесия от ***г. В исковата молба са
изложени съображения, че процесното вземане е погасено по давност, тъй като нито
предишния, нито настоящия кредитор били предприемали действия, прекъсващи
давността, вкл. и действия по принудително събиране на вземането. Сочи се, че
въпреки погасяването по давност, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД ежемесечно
подавал информация към Централния кредитен регистър на БНБ с актуален размер на
дълга. Оспорва се и цесията да е породила действие спрямо ищеца. С уточняваща
молба ищецът е развил подробни съображения за наличието на правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Твърди, че ответникът не признава вземането да е
погасено, като на свой ред ищецът оспорва твърденията на ответника, че процесното
вземане е опростено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, доколкото липсвало изразена воля от
1
ответника за подобен отказ от вземането, респ. неговото опращаване. Предвид
изложеното се иска да се уважи искът, като се признае, че ищецът не дължи на
ответника процесните суми по договор за кредит от ***г., сключен с „***“ АД,
вземането по който е цедирано на дата *** г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се
излагат съображения за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес от
неговото водене. Сочи, че не са предприемани действия за принудително събиране на
вземането. Твърди, че е титуляр на процесното вземане по силата на договор за цесия
от***г., сключен с „***“ АД, като на основание чл. 99 ЗЗД цесията е породила
действия както спрямо цедента и цесионера, така и спрямо длъжника. Намира за
основателни твърденията, че е погасено правото на кредитора да удовлетвори по
принудителен ред притезанието си, тъй като същото било изтекло по давност. Твърди,
че към настоящия момент вземането било опростено и не се подавало в ЦКР.
Претендира разноски, като обосновава и приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание на 12.04.2022 г. ищецът, чрез своя процесуален
представител, моли за постановяване на решение при признание на иска. Претендира
заплащана на разноските за исковото производство.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата
молба и отговора на исковата молба, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.
С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни
доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания.
Относно допустимостта на иска, следва да се посочи, че с Определение №*** г.
по в.ч.гр.д. № ***г. по описа на ПОС, *** гр.с., е прието, че настоящия иск е допустим,
доколкото ищецът има правен интерес от предявяване на иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено с принуда, тъй като може да поиска
решение при признание на иска и има интерес от получаване на решение при
признание на иска. В същото определение е посочено, че чрез направеното с
настоящия отговор на исковата молба признание на иска, ответникът не може да
доведе до отпадане на правния интерес на ищеца. Следователно предявеният пред съда
иск се явява допустим.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за
основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не
попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. Предявеният
иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това
основание.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови
решение, основавайки се на признанието.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза
на ищеца сторените от него разноски. В случая съдът намира, че със своето
извънпроцесуално поведение – поддържайки регистрацията на задължението в
Централен кредитен регистър, ответникът е станала повод за завеждане на делото,
поради което и неприложима е в случая хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът
2
ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – платена държавна такса за
исковото производство и сумата от 15 лв. – такса за частното дело по обжалване на
прекратителното определение, постановено по делото. За основателно се намира
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид малкия материален интерес
по делото и с оглед на това, че в случая се постановява решение при признание на иска
след проведено едно единствено открито съдебно заседание. В тази насока ответникът
ще следва да заплати на ищеца сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство и сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение по в.ч.гр.д. №
*** г. по описа на ПОС, ** гр.с. Останалите претендирани със списъка по чл. 80 ГПК
суми за заплатени такси за извършени справки и куриерски услуги, не следва да се
присъждат като разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Е. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сумата от общо 671,10 лв.
(шестстотин седемдесет и един лева и 10 ст.), от които 400 лв. – главница, и 271,11 лв.
– лихва, начислени по договор за кредит от 30.06.2008 г., сключен между Д. ЕМ. АТ. и
кредитора „***“ АД, вземанията по който са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за цесия от ***г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, да
заплати на Д. Е. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, ет. *, ап. **, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 50 лв. – платена държавна такса за исковото
производство, сумата от 15 лв. – платена държавна такса по в.ч.гр.д. № *** г. по описа
на ПОС, *** гр.с., сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за исковото
производство и сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение по в.ч.гр.д. № ***г. по
описа на ПОС, *** гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3