Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 01.10.2018 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Ι ГО 9 – ти състав, в публично
съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2660 по описа за 20167г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226,ал.1 КЗ(отм) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че е пострадал от
ПТП реализирано на 12.04.2016г., в землището на с. Чилик, общ. Кърджали. При
управлението на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег.№ ********водачът нарушил правилата за движение по пътищата като предприел неправилно
изпреварване, навлязал в пътната лента за насрещно движение, изпреварвайки
автомобили, движещи се пред него. В следствие на това настъпил удар между т.а и движещия се в пътната лента за насрещно
движение, но в обратната посока бус ”Мерцедес“ модел „308 ЦДИ“, управляван от
ищеца. В следствие на ПТП-то ищецът претърпял посочените в ИМ телесни повреди: контузии,
фрактури,охлузвания, кръвонасядания и
отоци.Получените травми довели до загуба на моторната и сетивната функция, до
трайно затрудняване на двигателната и опорна функции и нарушаване функцията на
таза. Извършено му било оперативно възстановяване целостта на ацетабулума с
поставяне на два импланта и винтове, наложило придвижването му с патерици и
чужда помощ. Обездвижването му довело до занемаряване на тоалетните и
хигиенните му навици,силно зачервяване на ингвиналните гънки, както и допълнителна суперинфекция, дължаща се на
примемането на силни антибиотици. За процесното МПС с рег.№ ********е имало валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“, сключен
с ответника по застрахователна полица № BG/02/11500689755, валидна от 02.11.2015г. до 01.11.2016г. Моли съда да осъди ответника да
му заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на деликта
- 12.04.2016 г. Претендира разноските по
делото.
В депозирания в законовия срок отговор
на ИМ, ответникът З. „Б.И.“ АД, чрез адв. Г. не оспорва, че е страна по договор
за „ГО“, сключен за процесния автомобил. Оспорва механизма на ПТП, посочените
травми и връзката им с настъпилото ПТП описани в ИМ. Заявява, че претендираното
обезщетение е прекомерно и не отговаряна на трайната съдебна практика. Релевира
възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, с което е допринесъл за настъпване на описаните в ИМ
травми.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че ответникът
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
От събраните доказателства:
заключението на САТЕ и констативния протокол се установява следният механизъм
на ПТП-то: на 12.04.2016г. около 15 часа Марин З.Т. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ********по път Ι – 5 в посока от град Кърджали към град Хасково. При
километър 337 + 200, в условията на
десен завой се отклонява в ляво, навлиза
в насрещната лента за движение и удря челно в предната лява част товарния
автомобил ” Мерцедес 308“ с рег. № ********, управляван от ищеца. След удара товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ********се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка и спира по средата на
платното за движение. След удара ”Мерцедес 308“ с рег. № ********се отклонява в дясно, удря се в стоманената предпазна ограда и спира на
банкета в лявата пътна лента. От настъпилото ПТП е ранен водачът на т.а
”Мерцедес 308“ с рег. № ********Д.С.С.,
нанесени са щети и на двата автомобила. ПТП-то е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метерологична видимост.
От заключение на СМЕ,
приложените епикризи и документи за извършени изследвания се установява, че
след ПТП-то на 12.04.2016г. ищецът е получил следните травматични
увреждания: охлузвания на лицето,
кръвонасядане във вътрешните половини на клепачите на лявото око, косо
лентовидно кръвонасядане в дясната гръдна половина, охлузвания в областта на
колянната става и по външната повърхност на лявото бедро, кръвонасядане по
дясното стъпало и дясната мишница. Тези травми са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота и са отшумяли за период от
2 до 3 седмици. В следствие на на ПТП-то е получено счупване на задна колонка на лява
ацетабуларна ямка с изкълчване на лява тазобедрена става, което увреждане е довело
до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник и имобилизация на
крака до 8-10 месеца. В следствие на катастрофата е настъпило и счупване на
главичката на лъчевата кост на дясна ръка, довело до трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за около 1,5 – 2 месеца.
В.л. д-р Г. в с.з.
посочва,че въз основа описаното специфично и характерно увреждане в областта на
гръдния кош с охлузване без кръвонасядане приема,че ищецът е бил с поставен
предпазен колан.
След злополуката ищецът е
търпяла болки и страдания в продължение на поне 10-12 месеца, като през първия
месец те са били с интензивен характер. Нуждаел се е от чужда помощ при
придвижване и изпълняване на всекидневните си задължения. От показанията на
свид.С.- майка на ищеца, преценени по реда на чл.172 ГПК се установи, че
пострадалият е имал нужда от придружител за период от около 6 месеца след
събитието, като първоначално именно тя е полагала грижите за него и го е
обслужвала за абсолютно всичко. ПТП-то е оказало влияние и върху психическото
състояние на ищеца, който след катастрофата се депресирал, отчаял и изнервил.
Наложило се да се пенсионира по болест. Свидетеллката посочи, че преди
инцидента ищецът е водил активен живот на млад човек, работил е, имал е
приятелка.
Свид. Т., който
управлявал т.а „Мерцеде Спринтер“ посочва, че след инцидента пострадалият е бил
в съзнание, говорел е. Бил е затиснат от греда и с помощна на ТИР и колани се
наложило да бъде издърпана гредата, за да могат да го извадят.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226 от КЗ(отм.):
Към момента на настъпване на процесното ПТП е
действал новият КЗ в сила от 01.01.2016г, в който законодателят изрично е
изключил приложението му по отношение на застрахователни договори сключени
преди 01.01.2016г., като е дадена възможност на страните да договорят друго. По
делото никоя от страните не твърди и не ангажира доказателства относно такава
уговорка и следва да се приеме, че спорове във връзка с процесния
застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г.ще бъдат разрешавани
по реда на част IV КЗ(отм.).
Няма спор по
делото,че в случая сключването на
договора за застраховка на т.а.„Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ********е сключен на 02.11.2015 г. при действието на
КЗ(отм).
Съгласно чл.226,
ал.1 КЗ(отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да иска обещетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя.За да възникне субективното право по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка“ГО“
са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Безспорно е, че процесното ПТП
е настъпило по вина на водача на т.а „Мерцедес Спринтер“ управляван от М.Т.. За деянието, дееца, вината и
противоправността, съдът зачете обвързващата сила на решението от 04.08.2017 г.
по ВНАХ № 129/2017 г. по описа на ОС – гр.Кърджали, с което е потвърдено и
решение №74/09.05.2017г. на РС- гр.Кърджали. Водачът на т.а „ Мерцедес
Спринтер“, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл и се движил
в лентата за насрещно движение, не се съобразил със състоянието на пътя и
скоростта на автомобила, в резултат на което настъпило ПТП между т.а „Мерцедес
Спринте“ и т.а „Мерцедес 308“. В
резултат на това настъпват травматичните увреждания, свързани с болки,
страдания и неудобства в ежедневието на пострадалия ищец. След като поведението
на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал. КЗ (отм.), застрахователят
дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования
водач имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан
по основание.
Ищецът е претърпяла
неимуществени вреди. За да определи техния размер, съдът се съобрази с
указанията в ППВС №4/68г. на и с ППВС № 17/63г. и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора;множеството травми вкл. на
левия долен крайник,десния горен крайник, фрактурите на тазовата кост, лъчевата
кост,принудителното обездвижване и залежаване довели до кожни проблеми и неприятни
зачервяния, остатъчните явления, общата продължителност на лечебния и
възстановителния период от поне 10- 12 месеца; възрастта на ищецът - 32 години към датата на ПТП; както и
социално – икономическите условия към момента на настъпване на събитието и към
настоящия момент. Предвид това съдът намира, че сумата от 80 000 лв.е справедливо обещетение за понесените неимуществени
вреди. Искът в разликата му до претендирания размер от 150 000 лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По претенцията за законна лихва
След като характера на
отговорността на застрахователя, произтича от непозволено увреждане изводът е ,
че задължението за обезвреда възниква от момента на увреждането и не е
необходима покана, за да се дължи лихва за забава. В деня на увреждането по
силата на закона възникват основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя
и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихва за забава. Ответното
дружество следва да заплати сумата
80 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на ПТП – 12.04.2016г.
По
възражението за съпричиняване
Ответникът се позовава на
предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД твърдейки, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, следва поведението му да е в причинна връзка с настъпване на
вредите, т.е пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който се позовава на
тази предпоставка и цели намаляване на обезщетението.
В случая ответникът не
доказа по безспорен и категоричен начин твърденията си относно съпричиняването
от страна на ищецът. В тази насока съдът съобрази със становището на в.л.д-р Г.
във връзка с белезите в областта на гръдния кош установяващи факта,че ищецът е
бил с поставен предпазен колан, наред с посоченото в СМЕ, че дори и пострадалият да е бил без
поставен обезопаситен колан, с който е бил снабден управлявания от него т.а. би
получил посочените травми. От друга страна съобрази и изложеното в с.з. от в.л.
Т. че при удар като процесния при
поставен колан „еърбегът“ ще се отвори. Ето защо съдът намира, че възражението
за съпричиняване е неоснователно.
По разноските :
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и двете страни
Ищецът е освободен
от такси и разноски съгласно чл.83 ал.2 ГПК.
Адвокат Д. има
право на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за
осъщественото безплатно представителство
на ищеца в размер на 5 030 лева.От тази сума съразмерно на
уважената част от иска, ответникът дължи
2 682,66
лева (80 000/150 000 х 5 030).
Ответникът претендира
разноски в размер на: 250 лева депозит за СМЕ, 250 лева депозит САТЕ, 100 лева
за разпит на свидетел или общо 600 лева.
Съразмерно отхвърлената част от иска следва да се присъдят 280 лева (70 000 /150 000 х 600). Претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 11 000 лева. По отношение възражението по чл. 78 ал.5 ГПК съдът
намира същото за основателно. Материалния интерес по делото е 150 000 лв. и съгласно чл.7 ал.2 т.3 Н
№ 1/2004 г. минималния размер
съответства на този който съдът е посочил по горе или 5 030 лева.Съдът
взе предвид проведените две съдебни
заседания, оспорванията на ответника и събираните във връзка с тези оспорвания
доказателствени средства и процесуалното поведение на адв. Г., който не се е
явил по делото, а е упълномощил друг адвокат, справка по делото е правена
единствено от юрисконсулт на ответника и съобразно фактическата и правна
сложност на делото счита възражението за основателно. Съдът приема, че съобразно отхвърлената част следва да се присъди адвокаткото
възнаграждение в размер на 2 347,33
лева(70 000/150 000 х 5 030) или общо сумата 2 527,33 лева ( разноски и възнаграждение) на осн. чл. 78 ал.3
и ал. 5 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС ДТ – 3 200
лева и разноски – 400 лева или общо 3 600
лева.
При изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.“ Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.С.С. ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адвокат Н.Н.Д. ШАК със съдебен адрес:***, офис 4 на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 80 000 лева- застрахователно обещетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 12.04.2016г., ведно със законната
лихва от 12.04.2016г до окончателното плащане,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
над сумата от 80 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА
З.“ Б.И. “ АД, ЕИК: ******* да заплати на Н.Н.Д. ШАК със
съдебен адрес:***, офис 4 на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 682,66
лева– адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на З.“ Б.И.“ АД, ЕИК: ******* на основание чл.78 ал. 3 и ал.5 ГПК
сумата от 2 527,33 лева-
разноски и адв.възнаграждение съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
З.“ Б.И.“ АД, ЕИК:******* да заплати
сумата от 3 600 лева на основание
чл.78, ал.6 ГПК – ДТ и разноски по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: