Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Казанлък, 31.07.2015година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 31.07.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа гражданско дело № 1419 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск за издръжка с правно основание чл. 143 СК вр. чл. 149 от СК.
В исковата
молба се твърди, че от съвместното си съжителство М.К. и ответника А. имат
роден син Д. К. М., ЕГН **********. Посочва се, че когато детето било на два месеца, родителите му
се разделили и от тогава единственно майката полагала грижи за него. Твърди се,
че бащата работи и получава добро трудово възнаграждение, което да му дава
възможност да участва в издръжката на малолетния.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 150лв., считано една година назад от завеждане на исковата молба в съда- г., ведно със законните последици.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че не е виждал и контактувал със сина си повече от една година по причина, че майката с детето е заминала за Г.. Твърди, че е трайно безработен, поради което претендирания размер на издръжката се явява крайно завишен. Счита, че следва да бъде определена месечна издръжка по справедливост в минимален размер. Оспорва претенцията за присъждане на издръжка за минало време- една година назад от завеждане на исковата молба и моли съда да я отхвърли по съображения, че не е получил необходимото съдействие от страна на майката да изпълнява задължението към сина си.
Признава иска за присъждане на издръжка до нормативно установения минимален размер, като в останалата част счита претенцията за неоснователна и недоказана.
Заинтересованата страна- АСП, Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. К.- редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
Заинтересованата страна- АСП, Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. Г.- редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ответника К.М.А. е баща на детето Д. К. М./ удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № г. на Община К./.
От приложената към делото декларация от г. на М.К. се установява, че същата не работа и е на издръжка на родителите си. Същата не получава наеми и хонорари. Декларирала е, че получава детски надбавки.
Видно от изготвения и приложен по делото социален доклад на Дирекция „ Соц.подпомагане”, гр. К. е, че майката М.К. понастоящем живее и работи в Г. заедно със сина си Д., където се грижи за възрастни хора и получава възнаграждение от около 500 евро. Детето живее при майка си, която полага основните грижи по отглеждането и възпитанието му. Майката не е получавала издръжка за сина си до момента от неговия баща. В заключение социалните работници считат, че е в интерес на малолетния Д. да бъде определена месечна издръжка, която неговия баща К.М.А. да бъде задължен да изплаща ежемесечно, като размера й бъде съобразен с възможностите на ответника.
По делото е изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „ Соц.подпомагане”, гр. Г., от който се установява, че от около една година бащата К.А. не е виждал и контактувал със сина си. Пред социалните работници е заявил, че понастоящем живее на семейни начала със С. С., от която има родено една дете. Ответникът е безработен, като не поддържа регистрация в Дирекция „ Бюро по труда”. Споделил е, че работи на частно, за да подпомага финансово семейството си. В заключението на социалния доклад се взема становище, че бащата и малолетния Д. следва да имат чести контакти. Съгласно чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 139/04.06.2015 г. на Министерски съвет, считано от 01.07.2015г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 380 лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под деветдесет и пет лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверения за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
Ищецът по делото с оглед ниската си възраст е дефинитивно неработоспособен, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на ищеца, който към приключване на устните състезания е на навършени една година и пет месеца, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи ищецът да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Г. се установи, че същият е безработен. Налице са и данни, че понастоящем А. съжителства с друга жена на семейни начала, от която има родено дете към което също има алиментно задължение за издръжка.
Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с ищеца, както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 95 лева., а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за една година назад. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК. Безспорно по делото се установи, че от м. г. бащата не е давал издръжка и не е полагал грижи за сина си. Във връзка с това направено искане съдът намира, че така присъдения размер на издръжката ще се дължи от г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Доводите на ответникът, че не е заплащал издръжка за минало време на детето, понеже не е имал възможност да контактува с малолетния си син са несъстоятелни, тъй като ако бащата би имал такова намерение и желание за заплащане на издръжка той би могъл да осъществи същото посредством превеждане на суми чрез пощенски запис, по банков път. Напротив, съдът намира, че ответникът в продължение на повече от една година напълно се е дезинтересирал от детето си, не го е потърсил чрез неговата майка и не е заявил желание за закупуване на определени вещи/ дрехи, храна, детски играчки и други/.
Искът до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказа по делото ответникът да разполага с доходи и имущество, които да му позволяват да заплаща поискания размер на издръжката.
Относно разноските в производството:
До приключване на устните състезания всяка от страните е направила искане за присъждане разноски по делото. По делото ищцовата страна има сторени разноски в размер на 150лв. за един адвокат. Ответникът също е ползвал адвокатска защита и има направени разноски в размер на 150лв., съгласно договор за правна защита и съдействие и опис на разноските по чл. 80 от ГПК.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 95,00лв. съразмерно с уважената част на иска.
На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника съдебни и деловодни разноски в размер на 55,00лв. съразмерно с отхвърлената част на иска.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък 136,80 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.М.А., ЕГН ********** *** да заплаща на
основание чл. 143, ал.
2 СК и чл. 149 от СК, на детето Д. К. М., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна
представителка М.С.К., ЕГН **********,***
месечна издръжка в размер на 95,00
лв./ деветдесет и пет лева и 00 стотинки/, считано от г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
К.М.А., ЕГН ********** *** да заплати на М.С.К., ЕГН **********, като майка и
законна представителка на детето Д. К. М.,
ЕГН **********, и двамата с адрес *** съдебни разноски в размер на 95,00лв.(деветдесет и пет лева и 00
стотинки), съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, като
майка и законна представителка на детето Д.
К. М., ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплати на К.М.А.,
ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 55,00лв.(петдесет и пет лева и 00 стотинки), съразмерно с
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА К.М.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК сумата от 136,80 лв. окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в двуседмичен срок от 31.07.2015 г., а в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в едноседмичен срок от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: