Определение по дело №13/2021 на Окръжен съд - Добрич

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 260029

                        гр.Добрич 13.01.2021 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на тринадесети януари            

през две хиляди   двадесет и първа           година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ

                                                                            П.ПАСКАЛЕВА                                                                                                                                                                                           

при  секретаря ...................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..ч.гр.д.№13

от 2021 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

               Подадена е частна жалба от „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление-гр.С.,чрез пълномощника си Р.И. срещу Разпореждане №260317 от 26.11.2020г.по ч.гр.д.№633:2020г.по описа на РС гр.Балчик,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1 505,57 лв.-договорно възнаграждение ,дължимо за периода от 05.10.2019г.до 04.11.2020г.,за сумата от   1 079,12лв.,представляваща неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ ,за сумата от  2 518.06лв.-представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“,за сумата от 30 лв.,непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,начислени към 30.10.2019г.,както и за сумата от 48,87 лв.-дължима от датата на предсрочна изискуемост 04.11.2020г.до 23.11.2020г.

   Подадената жалба е допустима ,подадена е с срок ,а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

   Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

    При разглеждане на заявлението по чл.410 от ГПК съдът служебно е длъжен да извърши проверка за съответствието на клаузите на договора със закона и добрите нрави.

    Съдът е приел,че договорните клаузи,от които заявителят черпи правата си са неравноправни и противоречат на чл.33 ал.1  от ЗПК.

   Видно от представения договор за кредит,ГПР по кредита е 49,14%,а годишния лихвен процент възлиза на 41 %.

   Липсва информация кои компоненти са включени в ГПР,а лихвен процент в размер на 41% възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва.Формирана е трайна съдебна практика,съгласно която уговорката за лихва ,която надхвърля трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити е нищожна,тъй като противоречи на добрите нрави и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитодателя по договора.

   Що се отнася до допълнително закупените пакети „Фаст“ и „Флекси“,предвиждащи съответно приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план,настоящата съдебна инстанция намира,че такава договорка е неравноправна и поставя потребителя в неравностойно положение,тъй като недопустимо оскъпява кредита,а потребителят е по-неинформираната и слабата икономически страна в правоотношението,която не е в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора с такива уговорки-чл.143 т.19 от ЗЗП.Така за получена главница от 3 700 лв.,потребителят се задължава да върне двойния размер на заетата сума.На следващо място не се следва заплащане на услуги,по отношение на които няма доказателства да се реално извършени-липсват данни за приоритетно разглеждане на искането,както и за промени в погасителния план,поискани от клиента и получени от него.По тези съображения разпоредбите са нищожни като противоречащи на ЗПК и ЗЗП.

   Характера на разходите за извънсъдебно събиране на вземането не е определен в договора.Обикновено това са разходи,които са свързани с управление на кредита,които попадат в приложното поле на нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК.

   В обобщение следва да се отбележи ,че по отношение на отхвърлените вземания е налице обосновано предположение,че те са неравноправни,поради което защитата на заявителя следва да се осъществи по  исков ред.

    Като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено с изложените по-горе мотиви.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА    Разпореждане №260317 от 26.11.2020г.по ч.гр.д.№633:2020г.по описа на РС гр.Балчик,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1 505,57 лв.-договорно възнаграждение ,дължимо за периода от 05.10.2019г.до 04.11.2020г.,за сумата от   1 079,12лв.,представляваща неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ ,за сумата от  2 518.06лв.-представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“,за сумата от 30 лв.,непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,начислени към 30.10.2019г.,както и за сумата от 48,87 лв.-дължима от датата на предсрочна изискуемост 04.11.2020г.до 23.11.2020г.

    Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.             2.