Решение по дело №204/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Милушев
Дело: 20225100600204
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. К., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600204 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №15/01.08.2022год., постановена по Н.о.х.дело №
44/2022год., М. районен съд е признал подсъдимия М. Х. Ю. с ЕГН-
********** от с.П., общ.К., за виновен в това, че на 05.01.2021г. в с.К.,
общ.К., е причинил на М. Ю. Ю. от с.с., средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето
и говореното, поради което и на основание чл.304 от НПК вр. чл.129 ал.2 във
вр. с ал.1 от НК във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК, го е осъдил на наказание
„ПРОВАДИЯ”, като е определил следните пробационни мерки, на основание
чл.42 „а” ал.2 т.1 и т.2 от НК, както следва; 1/ „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 10 месеца; и 2/“задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 10 месеца, с периодичност от два пъти в
седмицата.Осъдил е М. Ю. да заплати на М. Ю., сумата в размер на 5 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нанесената средна телесна повреда, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането - 05.01.2021г., като е отхвърлил иска за
разликата от уважения размер от 5 000 лева до пълният предявен размер от 30
1
000 лева като неоснователен. Осъдил е М. Ю., да заплати по сметка PC- М.
сумата от 200 лева- държавна такса и сумата от 100 лева- разноски по делото,
и по сметка на ОД на МВР-К. сумата от 280 лева- разноски. Осъдил е М. Ю. ,
да заплати на М. Ю., сумата от 1 200 лева- направени разноски по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателя М. Ю.
Ю., който чрез пълномощника си –адв.В.Б. от САК я атакува, като
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.В
допълнение към въззивната жалба развива допълнителни съображения за
неправилността на атакуваната присъда. В съдебно заседание поддържа
жалбата и моли съда да я уважи, като отмени изцяло постановената присъда и
върне делото за ново разглеждане.Подсъдимия твърди, че не е докосвал
пострадалия и моли съда за справедливост.
Частния обвинител и граждански ищец- М. Ю. Ю. и повереника му-
адв.М.Ч. от АК-К., в съдебно заседание намират обжалваната присъда за
правилна и законосъобразна и молят да бъде да бъде потвърдена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Предлага обжалваната присъда, като правилна,
мотивирана и законосъобразна да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и без да обсъжда
доводите във въззивната жалба и становището на представителя на ОП, и на
частния тъжител приема, че атакуваната присъда следва да се отмени и
делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция поради
съществени процесуални нарушения, неотстраними при инстанционния
контрол.
Решаващия съд е изписал няколко страници на които е изложил своите
виждания по казуса, но въпреки обема на написаното, то това не са мотиви по
смисъла на закона.Настоящата инстанция си позволява да цитира буквално
алинея 3 на чл.305 от НК- “ В мотивите се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. При противоречия на
доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.“ Нищо от това не е направено по делото от
решаващия съд.Доколкото има посочени установени обстоятелства, то няма и
2
ред въз основа на какви доказателствени материали са установени. В
мотивите е преписан почти дословно обвинителния акт, след което съдът е
приел, че „ ..по гореописаният начин подс.М. Ю. е осъществил от правна
страна състава на престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК“. В
резултат на изложеното е прил, че „..по един безспорен начин..“ се е
установило, че счупването на челюстта на пострадалия е в пряка причинна
връзка с противоправното поведение на подсъдимия.Коментирал е факта, че
подсъдимия, както на досъдебното така и на съдебното производство не се
признавал за виновен и отричал да е удрял пострадалия.Съдът обаче не е
приел за достоверни тези обяснения, защото съставлявали защитна версия и
не се подкрепяли от останалите писмени и гласни доказателства по делото,
без да посочва и едно такова. Поради това е приел, че следвало подсъдимия
да бъде признат за виновен, като накрая е описал събраните по делото
доказателства.
Така наречените „мотиви“ на присъдата не изясняват защо авторът им е
достигнал до съответните фактически констатации и правни
изводи/доколкото могат да се нарекът такива/, като липсва прочит на
доказателствата и тълкуването на приложимите правни текстове.По делото, в
съдебно заседание са разпитани повече от 10 свидетели, но в мотивите
техните показания не само не са обсъждани, но не се споменават изобщо тези
свидетели, а още по малко има анализ на съществуващите очивидни
противоречия в техните показания. Доколкото са нарушени
фундаменталните изисквания за аргументиране на съдебен акт, въззивната
инстанция не може да влезе в ролята си на втора първа инстанция, защото
това би означавало да изложи съвършено нов анализ на фактите и на правото.
Така страните ще се явят на практика лишени от възможността да отстояват
позициите си пред съда. Иначе казано, допусната е непълнота на мотивите до
степен липса на мотиви, което е абсолютно процесуално нарушение,
налагащо безусловна отмяна на присъдата.
Съдебната практика е константна в становището си, че липсата на
очертани от решаващия съд фактически положения в атакуваната присъда, по
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, приети за установени при
спазване на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, и след внимателен
преглед и прецизен анализ на приобщените по надлежния ред доказателства, с
последваща собствена интерпретация на приложимото материално право, се
3
приравнява на отсъствие на мотиви, което опорочава постановения акт и е от
категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява
процесуалните права на страните да получат в пълен обем охрана на своите
интереси. На второ място липсата на анализ на всички събрани по делото
доказателства, съобразно който и при съответните правни изводи да бъде
формирано собственото решение за постановената присъда не дава
възможност на въззивния съд да провери действителната воля на съда и
правилността на обжалваната присъда, като нарушава съществено и
процесуалните права на страните.
На следващо място има и противоречие между диспозитива на
присъдата и мотивите към нея, защото в диспозитива на присъдата е
записано, че се налага несъществуващото в закона наказание “ПРОВАДИЯ“,
а в мотивите същото е записано като „пробация“. В диспозитива на присъдата
е записано че това наказание се налага на основание „…чл.304 от НПК вр.
чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК“. Член 304 от НК касае
оправдателна присъда, каквато в случая не е налице, а и видно от „мотивите“
на съда, подсъдимия е признат за виновен и е осъден на цитираното
наказание, без да се прилага или споменава чл.304 от НК.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е допуснал отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия по делото. Нарушението не може да се отстрани от тази
инстанция, поради което присъдата следва да се отмени и делото се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2
и чл. 348 ал.3,т.2. от НПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №15/01.08.2022год., постановена по Н.о.х.дело
№ 44/2022год., от М. районен съд и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5