Р Е Ш Е Н И Е
№...
14.01.2020г. Гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 16.12.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №873 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предвяни са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.22, ал.1
ЗКНИП и чл.86, ал.1 ЗЗД
Подадена е искова молба от Алианц Банк България срещу С.П. ... и П.П. П., в която се твърди, че между ищеца в качеството на кредитор
и ответниците, в качеството им на кредитополучатели бил сключен Договор за
кредит жилище № 33420/17.10.2008г., съгласно който банката им отпуснала банков
кредит в размер на 80000 евро. Кредитът бил усвоен изцяло и следвало да бъде
погасен до 17.10.2033г. Плащането на дължимите месечни вноски било
преустановено в края на м.септември 2015г. След този момент, имало непогасяване
на дължимата месечно сума за главница и лихви, поради което започнало
начисляване на допълнителни лихви върху неплатената част от главницата и
неустойка съгласно уговореното в договора и към 29.06.2016г. имало натрупани
просрочени задължения в размер на 3800.69 евро неплатена главница и 7326.21
евро просрочени лихви и неустойки. На 11.10.2016г. до длъжниците били изпратени
покани с посочване на просрочената към м. юни 2016г. сума по кредита, с молба
за погасяване на просроченото задължение по кредита и с предупреждение, че на
основание сключения договор за кредит, банката може да обяви ползвания кредит
за предсрочно изискуем изцяло, поради просрочие над 30 дни. След връчването на
поканите плащанията не били възстановени, но кредитополучателите били потърсили
възможност за доброволно уреждане на отношенията и били проведени срещи с
представители на банката. На 01.11.2016г. на среща в банката им била връчена
нова покана, с която „Алианц банк България" АД заявявало, че упражнява
правото си да обяви цялото кредитно задължение по Договора за предсрочно
изискуемо. Посочено било, че към 01.11.2016г. общото задължение било в размер
на 54 717.23 евро. С тази покана на всеки от длъжниците бил даден седемдневен
срок за доброволно издължаване като при липса на плащане им е обявено, че
банката ще пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията си по
съответния ред. От ответниците не били направени възражения по размера на
посоченото задължение, но във връзка със снабдяване с изпълнителен лист и
принудителна продан на предоставения като обезпечение апартамент и с цел
предотвратяване на тези действия, длъжникът С.П. ... подала до банката молба
вх. № 8230-4141 от 08.11.2016г. В нея тя пояснявала, че живее извън България и
няма възможност да обслужва кредита си, поради което била намерила купувач за
имота, предмет на обезпечението . Моли за съгласието на банката той да бъде
продаден за 49 000 евро и да бъде вдигната ипотеката след продажбата му при
внасяне на тази сума, като към този момент тя била получила лично поканата, с
която я уведомяват, че общото задължение по кредита е в размер на 54 717.23
евро. Същата заявила, че моли със сумата да бъде погасена главницата. За
остатъка по кредита била съгласна да сключи извънсъдебно споразумение. Имала
възможност да плаща по 200 /двеста/ евро. Банката не била длъжна да уважи
изцяло това което се искало и не била поемала задължение да погаси изцяло главницата.
На проведен кредитен съвет бил утвърден план за действие по Договора за кредит.
Било взето решение при постъпване на сума от 49 000 евро, да се погаси главница
в размер на 46 094.58 евро /размерът на дължимата главница към този момент бил
46095,58 евро/, да се погаси изцяло просрочена балансова лихва в размер на
1789.22 евро, както и да се погаси част от просрочената задбалансова лихва в
размер на 1114.20 евро. Този план бил обективиран в изпратеното писмо изходящ №
8230-0187/22.11.2016г. до съответните ръководители, които следвало да го
изпълнят. Съгласно взетото решение банката издала удостоверение изх. №8230 -
4570/20.12.2016г., с което дала съгласие за продажбата на апартамента, предмет
на обезпечение и поела задължение да заличи ипотеката върху този имот при
внасяне на продажната цена от 49000 евро за погасяване на задължения по
кредита. С това плащане не било погасено цялото вземане на ответниците и те
знаели това. От ищеца били изпратени нотариални покани на ответниците на
известния им постоянен адрес *** за размера на дължимите суми по кредита към
26.01.2018г., които към този момент били определени в размер на 1946.79 евро.
Поканите били връчени, но не бе направен опит за изплащане на суми, нито бе
направено възражение за размера на посочената като дължимата по кредита сума.
С допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че към месец ноември 2016г.,
когато последно била начислена от банката дължима договорна лихва, дължимият
размер на лихвата бил 3920.18 евро. Дължимата наказателна лихва за просрочена
главница била в общ размер на 1976.20 евро. След постъпването на сумата от
49000 евро от нея били погасени 1116.20 евро и са останали 860 евро. Към
момента на плащането на 49000 евро - 22.12.2016г. дължимата неустойка била в
размер на 4724.27 евро. От нея нямало извършено погасяване при плащането на
тази 49000 евро, тъй като не били останали свободни суми.
С Определение от
02.07.2019г. към делото е присъединено гр. д. №3302/2019г. по описа на РС –
Стара Загора, образувано по искова молба между същите страни в същото качество
за вземания, произтичащи от същото основание. С тази искова молба, ищецът отново твърди, факта на сключване на договора за
жилищен кредит с ответните страни. Към 01.11.2016г. дължимата договорна лихва
по него била в размер на 3920.18 евро. Този размер бил формиран от неплатена
договорна лихва от длъжниците за периода месец октомври 2015г. - м. ноември
2016г. След постъпване на сумата от 49000 евро на 22.12.2016г. от дължимите
3920.18 евро били погасени 1789.22 евро, представляващи задължения за плащане
на лихвата за месеците октомври, ноември, декември 2015г. и януари, февруари и
март 2016г. Останали били неплатени лихви за периода април 2016г. до ноември
2016г. в размер на 2130.94 евро. След погасяването на главницата без едно евро
било преустановено начисляването на договорната лихва и дължимия размер от
2130.94 евро бил натрупан в период преди плащане на тези 49 000 евро.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
съществуването на процесното вземане срещу С.П. ... и П.П.П. по извлечение от
счетоводните книги на „Алианц банк България“ АД изх. №9201-0258/05.09.2018г. и Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от 11.09.2018г. по ч. гр. д. 4568/2018г. по
описа на Районен съд гр.Стара Загора и съгласно Договор за ипотечен кредит
„Жилище" № 33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от
06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от 22.12.2012г., ведно с
приложенията, сключен между „Алианц банк България“ АД като кредитодател и С.П. ...
и П.П.П. като кредитополучатели, така както е предявено в размер на: Просрочена
главница в размер на 1 евро; Наказателни лихви за просрочена главница в размер
на 860.76 евро; Неустойка 10797.51 евро, както и да осъди С.П. ... и П.П.П.
солидарно да заплатят на „Алианц банк България“ АД сумата от 1350 евро,
представляваща просрочени дължима договорна лихва за периода от 24.06.2016г. до
22.12.2016г. съгласно Договор за ипотечен кредит „Жилище“ №33420/17.10.2008г. и
анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително
споразумение №2 от 22.12.2012г., ведно с приложенията, сключен между „Алианц
банк България“ АД като кредитодател и С.П. ... и П.П.П. като кредитополучатели.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците С.П. ... и П.П. Пeнев. Вземат становище за неоснователност на исковете. Признават
фактите, че между страните е сключен договора и че С. ... е отправила искане
към банката за продажба на имота за сумата от 49000 евро от 08.11.2016г. Считат,
че тази молба представлявала оферта, като излагат съображения. На ответниците
не била предоставена информация за условията за погасяване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Поради
това договорът противоречал на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1 т.5-9 и 11, и чл. 25,
ал.3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, като в тази
връзка ответниците правят възражение за нищожността му. Алтернативно правят
възражение за изтекла погасителна давност на сумата от 1350 евро – просрочена
лихва по процесния договор. Молят исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №4568/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 евро, представляващи изискуема главница, 2130,94 евро – просрочена лихва за периода от 18.04.2016г. до 01.01.2016г., 860,76 евро - наказателна лихва за периода от 02.11.2016г. до 04.09.2018г., 10797,51 евро – неустойка за периода от 18.10.2015г. до 04.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №2610/11.09.2018г. и Изпълнителен лист от същата дата. Длъжниците са възразили срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск.
Съдът с Определение от
закрито заседание от 02.09.2019г. е приел за безспорни между страните следните
факти: между страните е сключен процесния договор, ищецът е предоставил
исканата заемна сума, С.П. ... подала до банката молба вх. №8230-4141 от
08.11.2016г., взетото решение при постъпване на сума от 49000 евро да се погаси
главница в размер на 46 094.58 евро, да се погаси изцяло просрочена балансова
лихва в размер на 1789.22 евро, както и да се погаси част от просрочената
задбалансова лихва в размер на 1114.20 евро. В тежест на ищеца съдът е указал да
докаже предоставянето на информация за условията за погасяване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
По делото са представени и приети като писмени доказателства копия на: Договор за ипотечен кредит „Жилище“ №33420/17.10.2008г., Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. В чл.11 от Договора е предвидено, че „Сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски по главницата са съгласно Погасителен план, който е неразделна част от този договор. Погасителният план представлява Приложение №3 към този договор.“ В края на Договора е записано, че „Неразделна част от този договор са:… Приложение №3: Погасителен план“. В чл.11.2 от Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. е предвидено, че „Допуска се гратисен период за плащане на главницата по кредита в рамките на 12 месеца, като в рамките на този срок кредитополучателите заплащат дължимите лихви съгласно приложения нов погасителен план – Приложение №1 към настоящото допълнително споразумение.“ В края на Допълнителното споразумение е записано, че „Неразделна част от този договор са Приложение №1: Погасителен план“. В чл.2.1 от Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. е предвидено, че „Изготвя се нов погасителен план за издължаването на просрочените задължения и просрочена годишна лихва по т.2, при запазване на крайния срок на вече съществуващите такива – 17.01.2015г.“, а в чл.3 е записано, че „Изготвя се нов погасителен план за издължаване на остатъчната главница по кредита в размер на 56 198.89 евро след погасяването по т.I, на равни погасителни вноски по главница, като се намалява крайният срок на кредита до 17.10.2027г. Погасителният план включва и разсрочените задължения по т.2 и представлява Приложение №1 към настоящото допълнително споразумение №2.“ В края на Допълнителното споразумение е записано, че „Неразделна част от този договор са Приложение №1: Погасителен план“.
При изрично
направеното възражение от страна на ответниците за липса на погасителен план
както към основния договор, така и към допълнителните споразумения, и разпределената
доказателствена тежест, в съдебно заседание ищецът представи и съдът прие като
писмено доказателство копие на Погасителен план към Договор за кредит на С. ...
№33420/17.10.2008г. На представеното копие е записано „Примерен погасителен
план“. Вноските, които са описани в него са с начална дата – 17.01.2013г. Т.е.
от представеното копие може да се направи извод, че този погасителен план не е
Приложение №3 към Договор за ипотечен кредит „Жилище“ №33420/17.10.2008г., нито
е Приложение №1 към Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г., нито е
Приложение №1 към Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. Записаното в
заглавната част – примерен погасителен план, въпреки, че същият е подписан от
страните, навежда на извода, че това е проект на погасителен план, но не може
категорично да се обоснове установеност между страните на размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което е спорното
обстоятелство по делото.
Съдът намира, че по делото остана недоказано страните да са подписвали погасителен план към договора за кредит при сключването му на 17.10.2008г. Тъй като съгласно клаузите на договора, погасителният план е неразделна част от него, то с неподписването на такъв, договорът остава непълен, незавършен. На кредитополучателите не е представена задължителната информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това прави договора за кредит недействителен. Поради недействителността на Договор за ипотечен кредит „Жилище“ №33420/17.10.2008г., недействителни са и допълнителните споразумения към него. В тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 80000,00 евро, за които ответниците не спорят, че са получени.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че към 22.12.2016г., когато е направено последното плащане по кредита, размерът на просрочената главница е бил 46095,58 евро. На тази дата е постъпило плащане от ответниците в размер на 49000,00 евро, което е било достатъчно за погасяването на главницата в пълен размер. Поради тази причина съдът приема, че чистата стойност на кредита е върната от ответниците, а поради недействителността на договора за кредит, същите не дължат претендираните лихви и неустойка. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответниците разноски.
Ответникът П.П. Пeнев е представил Договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1400,00лв. Ответницата С.П. ... е представила четири
договора за правна защита и съдействие по всеки един от предявените искове, по
които е заплатила адвокатско възнаграждение, както следва: 300,00лв. по иска за
главница, 524,00лв. по иска за редовна лихва, 347,00лв. по иска за наказателна
лихва и 1183,00лв. по иска за неустойка. Ищецът е направил свовременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78,
ал.5 ГПК. Общата цена на предявените искове е в размер на 25443,92лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за общата цена на исковете е
в размер на 1293,00лв. Съдът намира, че делото е със средна фактическа и правна
сложност, тъй като първоначално е подадена искова молба, след оставянето й без
движение е подадена уточняваща молба, след което и молба за поправка на явна
фактическа грешка на уточняващата молба. Съдът е прекратил далото в частта за
предявения установителен иск за редовна лихва, поради което ищецът е предявил
нов осъдителен иск за редовната лихва, съединен за разглеждане към настоящото
производство. Както по първоначалната искова молба, така й по съединената за
съвместно разглеждане искова молба са подадени писмени отговори и от двамата
ответници. Макар да е проведено само едно открито съдебно заседание,
ответниците са извършили редица процесуални действия по проучване и
съобразяване с няколко искови молби и съдебни актове по хода на делото. Поради
тази причина съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ответника П.П. П. в размер на 1400,00лв. не е прекомерно по смисъла на
чл.78, ал.5 ГПК и следва да му бъде присъдено в пълен размер. На ответницата С.П.
... също следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1400,00лв., тъй като за процесу,ално представителство в едно дело се
дължи едно адвокатско възнаграждение съобразно общата сума на предявените
искове, а не отделни възнаграждения по всеки от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ С оглед изхода на делото ответниците не дължат
разноски за заповедното производство.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, ул.”Мария Луиза” №79, представлявана от
Г.К. Заманов – Изпълнителен директор и Росен Стоядинов Станимиров –
Изпълнителен директор искове за
признаване за установено, че П.П. П., ЕГН **********,***,
и С.П. ..., ЕГН
**********,***, в качеството им на кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит „Жилище" №
33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и
Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. дължат на “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството му на кредитор по
същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на Просрочена главница в размер
на 1 евро; наказателни лихви за просрочена главница в размер на 860.76 евро за
периода от 02.11.2016г. до 04.09.2018г.; неустойка 10797.51 евро за периода от
18.10.2015г. до 04.09.2018г., както и за разноските в заповедното производство,
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №2610/11.09.2018г. и Изпълнителен лист от същата дата по
ч.гр.дело №4568/2018г. по описа на РС-Стара Загора, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Възраждане, ул.”Мария Луиза” №79, представлявана от Г.К. Заманов –
Изпълнителен директор и Росен Стоядинов Станимиров – Изпълнителен директор иск за осъждане на П.П. П., ЕГН **********,***, и С.П. ..., ЕГН **********,***,
в качеството им на кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит „Жилище" № 33420/17.10.2008г.
и анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително
споразумение №2 от 27.12.2012г. да
заплатят на “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството му на кредитор по същия
договор, сумата от 1350
евро, представляваща просрочена дължима договорна лихва за периода от
24.06.2016г. до 22.12.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.”Мария Луиза” №79, представлявана от Г.К. Заманов – Изпълнителен директор и Росен Стоядинов Станимиров – Изпълнителен директор да заплати на П.П. П., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 1400,00лв. /хиляда и четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.”Мария Луиза” №79, представлявана от Г.К. Заманов – Изпълнителен директор и Росен Стоядинов Станимиров – Изпълнителен директор да заплати на С.П. ..., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 1400,00лв. /хиляда и четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: