Р Е
Ш Е Н И Е № 105/18.5.2021 г.
18.
05. 2021г., Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и трети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря В. Митева, разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 5 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба Т.Д.Д. ***
против заповед № РД-15-2422 от 17.08.2020г. на Кмета на Община *, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във вр.
с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен обект „Градински елемент -
беседка”, разположен в ПИ с идентификатор № ********* по КККР на гр. *, находящ се на *********, гр. *. В заповедта са посочени
всички собственици на процесния имот. В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и
при несъответствие с целта на закона.
Излагат се доводи за нарушение
на чл. 35 от АПК. Сочи се, че не става
ясно на първо място, дали е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ или е преместваем обект по смисъла на чл.56,
ал.1 и/или чл.57, ал.2 от ЗУТ. Неяснотата се дължи преди всичко на обстоятелството, че не е
изяснена напълно фактическата обстановка, а посочената е невярна. Сочи се още,
че не са изложени никакви мотиви, а
административният орган е приел, че СМР са извършени в охранителната зона на
недвижима културна ценност - сграда на Административен съд - *, при условие, че
не се засяга последната. Не е посочено и какъв е всъщност обхвата на тази
„охранителна зона“, кога е приета, одобрена и т.н.
На следващо място, не е
ясно и как е установена собствеността върху „спорния“ обект на всички посочени
в заповедта лица.
В заключение, счита, че изградения в имота обект не е
незаконен по смисъла на ЗУТ.
В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващата страна, адвокат К., поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Иска да бъде отменена
атакуваната заповед на кмета на община * като неправилна и
незаконосъобразна, постановена в противоречие с нормативните правила и норми, и
най-вече противоречаща на материалния закон и неотговаряща на фактическото
положение. Представя подробни писмени бележки, в които излага съображенията си
относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Акцентува на
обстоятелството, че обектът, предмет на оспорената заповед съставлява
съоръжение в обхвата на посочените в чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ и попада
изцяло в тази хипотеза. А за процедурата по чл. 151, ал. 2 от ЗУТ се сочи, че е
приложима, при условие, че се касае за обект по т. 12, т.е. над 2.50м над
прилежащия терен. Иска се отмяна на оспорената заповед и претендира адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна-кмет на община *, редовно призован, представлява се от ст. юрисконсулт С., която моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че процедурата по издаването на заповедта е спазена, като са налице и материалноправните предпоставки за това. Представя подробни писмени бележки, в които излага съображенията си за това.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
При проверка, извършена от служители в отдел
„Строителен контрол” при Община * е съставен Констативен акт № 8/26.05.2020г.,
с който е установен незаконен обект „Градински елемент - беседка”, разположен в
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ********* по Кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на гр. *, находящ се на
*********, гр. *.
От
представените по административната преписка документи и данните от констативния
акт е установено следното:
Съсобственици на ПИ с
идентификатор № ********* по КККР на гр. *:
Община
* - Документ за собственост: Акт за частна общинска собственост № 2618 от
30.03.2010г., М.Е.Г., Д. И. Д., Е. И. Д., Н. И. Д., М.
А. И., В. П. С. и Т.Д.Д. *** - Документ за собственост: нот.
акт №112, том VI, рег.1691, дело 821 от 16.03.2015г., издаден от Служба по
вписванията, Е. К. А. и С. С. П., Ю. Д.Д. и С. Д. Д.,
Н. М. М., И. А. П. и М. П. П., Г. Е. Я., Е. М. С., Р. П. М. – П., Г. Т. Л., А.
И. Д. – К..
Собственост
на обекта - всички собственици на ПИ с идентификатор № ********* по КККР на гр.
*.
Обекта
представлява „Градински елемент - беседка” с дървена конструкция, изпълнен с
дървени елементи. Монтирани са дървени колони без да са замонолитени
в бетоновата настилка. Върху колоните има монтирани дървени греди. Покритието
на беседката е изпълнено с дървени ребра и хидроизолация. Обекта е с размери в
план 4.00м/5.00м. и е ел. захранен.
Обекта
е изпълнен през 2020г.
Строителните
и монтажни работи са извършени, без издадено разрешение за поставяне/монтиране
и без разрешение за строеж, в охранителната зона на недвижима културна ценност
- сграда на Административен съд гр. *, в нарушение на разпоредбите на чл.56,
ал.2 и чл. 151, ал. 2 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Констативен
акт № 8/26.05.2020г. на отдел „Строителен контрол” при Община * е връчен с
писмо изпратено по пощата, видно от известие за доставяне № ИД PS 8800 00Х1ХС 4
на 01.06.2020 г. заинтересуваните лица са уведомени за започнатото
административно производство по реда на чл. 57а, ал.3, вр.
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за издаване заповед от Кмета на Община * за премахване
на обекта.
Видно
от Констативен протокол от 05.06.2020г. в законоустановения
срок е постъпило възражение с вх. № 9400-8321/04.06.2020г. от Т.Д.Д. - домоуправител и представител на Етажната собственост
против съставения Констативен акт.
Следва да се има предвид, че настоящата жалба е
депозирана от Т.Д.Д., като един от собствениците на процесния ПИ. Оспорената заповед е връчена на останалите
заинтересовани лица, посочени в заповедта, които не са упражнили правото на
жалба и по отношение на тях заповедта е влязла в сила.
По делото
е назначена и изслушана СТЕ, която беше приета, като неоспорена от страните, с
изключение на изявлението на оспорващата
страна, че оспорват отговора по т. 4 от експертизата, попада ли процесния обект в охранителната зона на един или повече
културни ценности.
Процесният обект, описан в оспорената Заповед № РД-15- 2422/17.8.2020 г., представлява Градински елемент - беседка. Обектът включва дървена конструкция от четири подпори, ребра и обшивка, закрепена към съществуваща плътна масивна ограда. Обекта не е закрепен трайно към терена - липсват елементи за закрепване на подпорите към фундамент или към настилка. Тъй като не е променена субстанцията и начина на ползване на земята, вещото лице счита, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
В същото време, според вещото лице процесната
беседка не представлява преместваем обект по смисъла
на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като според него видът на беседката е такъв, че
след отделяне от повърхността, върху която е поставена, конструкцията би се
деформирала и разрушила. Т.е. не е възможно преместване в пространството в
цялост, без да губи своята индивидуализация и възможност за използване на друго
място.
В случая, поземлен имот *********, в който е разположен процесният обект, е съседен по отношение на поземлени имоти с идентификатор *** и ***.
В поземлен имот *** е разположена сградата на Административен съд - гр.*, а в *** - сградата на бившия Пионерски дом.
Към материалите по делото е приложен Регистър на недвижимите културни ценности, представен с писмо на Кмета на Община *.
Сграда с идентификатор ***.1 (Административен съд) е декларирана като архитектурно-строителен паметник с писмо № 487/3.2.1988 г., включена в Актуалния списък с писмо № 5674/15.12.1989 г.
Сграда с идентификатор ***.1 (бивш Пионерски дом) е декларирана като архитектурно-строителен паметник с писмо № 6727/8.12.1975 г., включена в Актуалния списък с писмо № 5674/15.12.1989 г.
Изводът на вещото лице е, че процесният обект
„Градински елемент - беседка“ попада в охранителните зони на двете недвижими
ценности.
Отделно от писменото изложение, вещото лице посочи, че е запознат с Регистъра на недвижимите културни ценности, предоставен от община * и приложен към делото. Актът за деклариране не е виждал. В Регистъра на недвижимите културни ценности фигурират данни за годината, през която тези два имота са декларирани като недвижими културни ценности. При сега действащия закон понятието „охранителна зона“ е точно дефинирано.
Заключението на вещото лице, съдът възприема като компетентно,
оспорено от оспорващата страна в частта, в
която се отговаря на въпроса по т.4. Но
други искания за събиране на доказателства не бяха направени от оспорващата
страна. Нещо повече, не се представиха доказателства, които да оборят
констатации на вещото лице, както и на установеното в Регистъра на недвижимите
културни ценности, предоставен от община *, както и в писмо
изх.№ 0401-7595/17.03.2021 г. Министерството на културата посочва, че сградата
на Административен съд гр.* и сградата на бившия Пионерски дом в гр.* са
единични културни ценности.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество, тя
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство, както вече бе посочено по-горе, е заповед № РД-15-2422 от 17.08.2020г. на Кмета на
Община *, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен обект „Градински елемент
- беседка”, разположен в ПИ с идентификатор № ********* по КККР на гр. *, находящ се на *********, гр. *
Съгласно чл. 168
от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
За да е
законосъобразен един административен акт е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните
разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на която и да е
от тези предпоставки обуславя незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отмяната му.
Оспорената
заповед № РД-15-2422 от 17.08.2020г. на Кмета на
Община *, е издадена от компетентен орган, писмен, мотивиран,
като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Заповедта е
издадена на основание чл.57а, ал.3, във вр. с чл.57а,
ал. 1, т,1 от ЗУТ, във вр. с чл.151, ал.2 от ЗУТ. В Констативен акт № 8 от 26.05.2020 г. е
посочено, че за обект „Градински елемент - беседка“, разположен в ПИ с
идентификатор ********* по КККР на гр.* липсва разрешение за
поставяне/монтиране за обекта. Длъжностните лица са установили нарушаване на
разпоредбите на чл.56, ал.2 от ЗУТ. В конкретния
случай безспорно се установи, че лицата съставили Констативния акт са служители
по контрол по строителството, като осъществяването на контрол по строителството
им е записано изрично и в длъжностните характеристики.
Постъпило
е възражение вх.№ 9400-8321/04.06.2020 г. от представителя на ЕС - Т.Д. срещу
Констативния акт. С последния е констатирано, че строителните и монтажните
работи са извършени без издадено разрешение за поставяне/монтиране и без
разрешение за строеж, в охранителна зона на недвижима културна ценност -
сградата на Административен съд гр.*. Тези факти се установиха по делото от
приетата и неоспорена експертиза, както и от събраните писмени доказателства.
Следва
да се посочи, че въпреки, че няма разписан ред в ЗУТ за премахване на градински
елементи, то настоящият случай, с оглед разположението на процесния
обект спрямо недвижима културна ценност, е по - специален. Административният
орган е приложил по аналогия разпоредбите на чл.57 и сл. от ЗУТ за премахване
на преместваеми обекти. Това е така, защото в
специалните хипотези на чл.151, ал.2 от ЗУТ и чл.83, ал.1, т.2, буква „в“ от
ЗКН не е посочен ред за премахване, което не означава, че следва да се търпи
един незаконно поставен обект. По тази причина с прилагане на аналогичните
разпоредби за премахване на преместваемите обекти,
които се доближават и конструктивно до градинските елементи, административният
орган е изпълнил целта на закона - да не се оставят незаконно поставени обекти
в охранителните зони на недвижими културни ценности.
Дали
една постройка е строеж или преместваемо съоръжение,
се определя с оглед легалните определения
дадени в параграф 5, т. 38 и т. 80 от ЗУТ. В случай, че не попада в
определението за строеж, то следва да се приеме, че е преместваем
обект. Вещото лице е категорично, че процесния обект
не е строеж, като посочва, че обекта не е закрепен трайно към терена -
липсват елементи за закрепване на подпорите към фундамент или към настилка.
Не е променена субстанцията и начина на
ползване на земята. Относно извода на ВЛ дали е преместваем
обект посочва, че според него видът на беседката е такъв, че след отделяне от
повърхността, върху която е поставена, конструкцията би се деформирала. Т.е. не
е възможно преместване в пространството в цялост.
В § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е дадено легалното
определение на понятието „преместваем обект“
- обект, предназначен за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение
на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От
тази законова дефиниция става ясно, че за да се приеме, че един обект е преместваем, е необходимо не само същият да може да бъде
отделен от повърхността и преместен в пространството без да губи своята
индивидуализация, но и да бъде предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност. Това тълкуване е в съответствие и с разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки
за електрически превозни средства, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела,
съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като за
тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредбата на
общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена
от главния архитект.
По
делото не се спори, че разрешение за поставяне не е издавано, Нещо повече, то
не е поискано. Видно от уведомлението до Община * от оспорващата, последната се
позовава се на чл. 151, ал. 12 от ЗУТ,
като сочи, че на градински и паркови елементи
с височина до 2,5м над прилежащия терен не се изисква разрешение за
строеж.
Но
видно от заключението на вещото лице, размерите на процесния
обект са 2,9м над терен, т.е. няма как
да попадне в хипотезата на чл. 151 ал. 1 т. 12 от ЗУТ. В този ред на мисли,
съдът намира, че правилно адм. орган е приложил по
аналогия процедурата на чл. 56 и сл. от ЗУТ.
Обстоятелството,
че по делото се доказа безспорно, че наречения „Градински елемент-беседка“
попада в охранителната зона на недвижима културна ценност е второ основание за
издаване на процесната заповед. Според чл. 151, ал. 2
от ЗУТ, за недвижими културни ценности в
техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 се изпълняват след
съгласуване по реда на Закона за
културното наследство
с изключение на теренната консервация. В 10-дневен срок възложителят предоставя
копие от съгласуваната проектна документация в съответната общинска
администрация. Безспорно се доказа по делото, че Градински елемент „Беседка“ е
поставен в охранителна зона на две недвижими културни ценности. Също не е
спорно, че не е проведено съгласуване по реда на ЗКН. Следователно това е второ
основание за издаване на процесната заповед.
С
писмо изх.№ 0401-7595/17.03.2021 г. Министерството на културата посочва, че
сградата на Административен съд гр.* и сградата на бившия Пионерски дом в гр.*
са единични културни ценности. Посочва се, че с декларационните
им актове, които са актовете, с които им е предоставен статута, не е определен
териториален обхват за двете недвижими ценности и когато това не е направено се
прилага чл.79, ал.4 от ЗКН. Съгласно този член - чл.79, ал.4 от ЗКН: „Когато единична културна ценност няма
определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на
статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона -
територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра
- и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.
Така също с експертизата категорично се доказа, че беседката се намира в
непосредствено съседен поземлен имот, в който се намират недвижими културни
ценности, като по този начин попада в охранителните зони на сградата на
Административен съд гр.* и сградата на бившия Пионерски дом в гр.*.
Следователно
предвид нормата на чл.151, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.83, ал.1, т.2, буква „в“ от ЗКН, след като градинският елемент се намира в
охранителната зона на недвижима културна ценност, то поставянето й се извършва
след съгласуване на проектната документация с НИНКН и след издаване на
съответните строителни книжа. Дори в този обем, извършените дейности също
подлежат на съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2 във вр.
ал. 1, т. 12 ЗУТ.
Смисълът на
закона и на нормата на чл. 83 ал. 1 т. 2 от ЗКН е осигуряването на единен облик
на зоните и териториите, наситени с обекти групови недвижими културни ценности
или зоните около единични такива паметници. В настоящия случай сградата, като
попадаща в обхвата на границите на групова културна недвижима ценност – „Зона
на старите пазарища“, подлежи на ограничителния режим по ЗКН и съответно за
намеса в нея, включително извършване на външни или текущи или аварийни ремонти
по нея, какъвто е настоящия случай, при които се променят архитектурните и/или
художествени характеристики на сградата, е необходимо да бъде съгласувана със
съответните органи на Министерство на културата по чл. 84 ал. 1 и 2 от ЗКН. С
влизане в сила на 10.04.2009 г. на Закона за културното наследство,
законодателят изрично е предвидил в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, за заварените,
декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата и резервати
запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. До момента зоната,
в която се намира сградата, е такава на групова недвижима културна ценност и
съответно изискванията на закона важат и за обектите попадащи в нея.
Следователно,
въпреки, че няма разписан ред в ЗУТ за премахване на градински елементи, то
настоящият случай, с оглед разположението на процесния
обект спрямо недвижима културна ценност, е по - специален. Административният
орган е приложил по аналогия разпоредбите на чл.57 и сл. от ЗУТ за премахване
на преместваеми обекти. Това е така, защото в
специалните хипотези на чл.151, ал.2 от ЗУТ и чл.83, ал.1, т.2, буква „в“ от
ЗКН не е посочен ред за премахване, което не означава, че следва да се търпи
един незаконно поставен обект. По тази причина с прилагане на аналогичните
разпоредби за премахване на преместваемите обекти,
които се доближават и конструктивно до градинските елементи, административният
орган е изпълнил целта на закона - да не се оставят незаконно изградени обекти
в охранителните зони на недвижими културни ценности.
В заключение, спорен момент в настоящото производство е в случай, че процесния
обект е незаконен, какъв е реда за премахването
му. Безспорно има празнина в ЗУТ, с оглед специалните разпоредби на чл. 151 ал.
2 ЗУТ относно характера на процесния
обект - преместваем обект или строеж.
За изясняване на спорния въпрос дали обектът е преместваем следва да се изхожда
от неговите характеристики, вида на използваните материали за неговото
изпълнение и начина на свързване с терена. Според константната
съдебна практика на ВАС преместваем обект е този, който може
да се отдели от постамента без да се разруши
и да се премести
на друго място. Но, както се посочи, по делото се събраха доказателства за липсата на трайно свързване на обекта към терена. Не на последно място
обектът служи за обслужваща дейност. За изясняване на спорния въпрос дали обектът е преместваем следва да се изхожда
от неговите характеристики, вида на използваните материали за неговото
изпълнение и начина на свързване с терена.
В този смисъл, както се
изложи по-горе посочените характеристики определят обекта като конструкция, която безспорно не е строеж.
По
делото не се представи документация, която да е съгласувана по реда на ЗКН. От
друга страна, вещото лице, изготвило заключението по делото/т.3 от
експертизата/ посочва, че не са представени документи, разрешаващи поставянето
на обекта. Отделно от това, оспорващата страна в уведомление вх.№
9400-5153/12.03.2020 г. до община * посочва, че не се изисква разрешение за
строеж за градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия
терен. От изложеното по-горе става ясно, че вещото лице констатира височина 2,9
над терена.
Съгласно
чл. 9 от ЗКН, недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които
са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им
среда. Видно от цитираните текстове и в частност чл. 9 от ЗКН, недвижимото
културно наследство обхваща както културните ценности сами по себе си, така и
прилежащата им среда. Целта и смисълът на закона е осигуряването на единна
смислово и визуално възприемана среда на културните недвижими ценности.
Недвижимите културни ценности са част от недвижимото културно наследство. Видно
от изложеното административния орган е спазил и целта на специалния закон.
С оглед изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразен адм. акт, а
жалбата срещу него е неоснователна. При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК,
оспорващата страна следва да бъде
осъдена да заплати на ответната страна направените по делото
разноски в размер на 400 лева/ от които 300 лева възнаграждение за вещо лице и
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, Ямболският административен съд, четвърти състав
Р
Е Ш И
:
Отхвърля жалбата на Т.Д.Д. *** против заповед
№ РД-15-2422 от 17.08.2020г. на Кмета на Община *.
ОСЪЖДА
Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Община * 400 /четиристотин/ лева
разноски по делото.
Решението
е окончателно с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
СЪДИЯ: /п/ не се чете