Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158
гр.Дулово, 28.09.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд гр.Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на десети септември
през две хиляди и петосемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при съдебният секретар НИНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 120 по описа за
2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Постъпила е искова молба от "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД с ЕИК
********* против Д.К.С. с ЕГН: ********** и с адрес: ***. В хода на производството е
настъпило правоприемство между "МОБИЛТЕЛ" ЕАД, ЕИК
********* и "А1 България" ЕАД, като понастоящем ищецът е с
наименование "А1 България" ЕАД, което е променено от ****г. Излага,
че пред РС-Дулово е образувано ч.гр.д. № ****г., по което е издадена заповед за изпълнение в полза на „Мобилтел” ЕАД,
както и че в
законоустановения срок е депозирано възражение от длъжника срещу издадената
заповед. Дружеството предявява претенцията си въз основа на:
- Договор за мобилни
услуги № ****г. сключен с
ответника, по който били издадени 2 бр. фактури
с падежи описани в исковата молба, общо за сумата от 35.31 лв.,
представляващи суми за ползвани далекосъобщителни услуги. На падежа ответникът
не заплатил претендираните от ищеца суми, като според него получаването
на фактурата не освобождавало абонатите от задължението за плащане
на дължимите суми.
На основание чл. 86 от ЗЗД е начислена лихва за забава в размер на
9.86 лв. за периода от 13.12.2014г. до 25.09.2017г.
- Договор за
мобилни услуги № ****г. сключен с
ответника, по който били издадени 6 бр. фактури с
падежи описани в исковата молба, общо за сумата 133.32 лв.,
представляващи суми за ползвани далекосъобщителни услуги. На падежа ответникът
не заплатил претендираните от ищеца суми, като според него получаването
на фактурата не освобождавало абонатите от задължението за плащане
на дължимите суми.
На основание чл. 86 от ЗЗД е начислена лихва за забава в размер на
33.57 лв. за периода от 04.04.2015г. до 25.09.2017г.
Прави се искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прието
за установено, че вземането на ищеца срещу ответника съществува и е дължимо,
както и съдът да
се произнесе, че разноските по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се дължат изцяло. Ищецът прави
искане да бъде осъден ответникът да заплати направените от
него разноски в съдебното
производство. Законна лихва не се претендира от
ищеца.
Препис от исковата
молба депозирана от ищеца, ведно с доказателствата към нея са изпратени за
връчване на ответника, който е получил съобщението и препис от
исковата молба на *****г. лично.
В
законоустановеният срок ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба, не е
представил писмени доказателства, не е направил доказателствени искания.
Ищецът – редовно призован, не
изпраща представител в първо съдено заседание. Депозирал е молба-становище, с
коато заявява че поддържа изцяло исковата си молба и моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по заповедното производство и
по исковото производство. Излага подробни съображения по допустимостта и
основателността на исковата си претенция.
Ответникът – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Не оспорва
и признава исковата претенция, заявява че е не заплатил ползваните услуги на
мобилния оператор – ищец поради влошено здравословно състояние и неупражняване
на трудова дейност в продължение на една година.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:.
Между ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
(с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и ответника са сключени два договора с №
****г.
и с № ****г. , с които на ответника
е предоставяна далекосъобщителна услуга по избран тарифен план и с
абонаментна такса за срок от 24 месеца.
На основание чл. 26.4 от ОУ за взаимоотношенията между „Мобилтел”
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (л.12-36) заплащането на услугата се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Съобразно
чл. 26.5 от ОУ на абоната се предоставя 15 дневен срок след издаването на
фактурата, за плащане на посочената в нея сума. По сключените два договора ищецът издал
8 бр. фактури, както следва: с № ****г. за отчетен период 23.09.2014г. до 22.10.2014г., за
сумата от 19.55лв., с падеж на плащане – 11.11.2014г., с № ****г. за отчетен
период 23.10.2014г. до 22.11.2014г., за сумата от 15.76лв., с падеж на плащане
– 12.12.2014г., с № ****г. за отчетен период 16.09.2014г. до 15.10.2014г., за
сумата от 8.88лв., с падеж на плащане – 04.11.2014г., с № ****г. за отчетен
период 16.10.2014г. до 16.11.2014г., за сумата от 8.88лв., с падеж на плащане –
05.12.2014г., с № ****г. за отчетен период 16.11.2014г. до 15.12.2014г., за
сумата от 8.88лв., с падеж на плащане – 03.01.2015г., с № ****г. за отчетен
период 16.12.2014г. до 15.01.2015г., за сумата от 8.88лв., с падеж на плащане –
03.02.2015г., с № ****г. за отчетен период 16.01.2015г. до 15.02.2015г., за
сумата от 8.88лв., с падеж на плащане – 06.03.2015г., и с № ****г. за отчетен
период 16.02.2015г. до 15.03.2015г., за сумата от 88.80лв., с падеж на плащане
– 03.04.2015г.
По подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК пред РС-Дулово е
образувано ч.гр.д. № ****г. След издаване на Заповед № ****г.,
последната е изпратена за връчване на длъжника. Заповедта по чл. 410 ГПК е
връчена на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 47 ал. 5 ГПК на 12.01.2018
г., поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск
за установяване на вземането си против ответника на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК. Искът по настоящото дело е предявен в законоустановения едномесечен
срок, поради което е допустим за разглеждане.
Правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК,
е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законните последици в тази връзка:
По делото се събраха безспорни доказателства
за наличие на облигационно правоотношение между страните
- Договор за мобилни услуги № ****г. сключен с ответника, по който
били издадени 2 бр. фактури с падежи описани в исковата
молба, общо за
сумата от 35.31лв.,
представляващи суми за ползвани далекосъобщителни услуги, и Договор за мобилни услуги № ****г. сключен с ответника, по който
били издадени 6 бр. фактури с падежи описани в исковата молба, общо за
сумата 133.32 лв.,
представляващи суми за ползвани далекосъобщителни услуги, които не са заплатени от ищеца на падежите, както и към
настоящия момент.
Ч.гр.д. № ****г. е проведено по
правилата на чл. 411 и сл. ГПК. След издаване на Заповед за изпълнение № ****г.
същата е изпратена за връчване на известните постоянен и настоящ
адрес на длъжника, съобразно изготвената справка в НБД ”Население”.
Заповедта е връчена по реда на чл. 415 ал. 1 т.2 вр. чл. 47 ал. 5 ГПК на ****г., което
е наложило заявителят да бъде уведомен, че следва да предяви иск за установяване
на вземането си.
На основание чл. 237 ал. 1 и ал.
2 от ГПК при направено признание на иска от страна на ответника следва да бъде
прието за установено, че вземането на „А1 България” ЕАД срещу Д.К.С. в общ размер от 211.94лв. – предоставена и
потребена далекосъобщителна услуга по Договори № ****г. и № ****г. , съществува и е дължимо.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 205.00 лева – разноски по заповедното
производство, от които 180.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 25.00
лв. – внесена държавна такса; сумата от 205.00 лв. - разноски по
съдебното производство, от които 180.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение
и 25.00 лв. – внесена държавна такса.
Въпреки, че искът е признат от ответника, той с поведението си е
дал повод на ищеца за завеждането му предвид на факта, че задълженията не са
заплатени на падежа, поради което и дължи раноските направени от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че в полза на на «А1
България» ЕАД/»МОБИЛТЕЛ» ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район «Илинден ул. «Кукуш» № 1, представлявано от законните
представители: А.В.Д.с ЕГН ********** и М.М.- македонски гражданин с ЛНЧ ******, че съществува вземане от Д.К.С. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, за сумите от:
-
35.31лв./тридесет и пет лева и тридесет и една
стотинка/, представляваща предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ****г.;
-
9.86лв./девет лева и осемдесет и шест стотинки/ - начислена лихва за забава за периода от 13.12.2014г. до
25.09.2017г.
-
133.32 лв./сто тридесет и три лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ****г.
-
33.57 лв. – начислена лихва за
забава за периода от 04.04.2015г. до
25.09.2017г.
за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № ****г. по ч.гр.д. № ****г. по
описа на Районен съд - Дулово.
ОСЪЖДА Д.К.С. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, да заплати на «А1 България» ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район «Илинден ул.
«Кукуш» № 1, представлявано от законните представители: А.В.Д.с ЕГН ********** и М.М.- македонски гражданин с ЛНЧ ******, сумата от 410.00
лева (четиристотин и десет лева), представляваща разноски по делото, от
които 205.00 (двеста и пет лева) - в заповедното производство и
205.00 лева (двеста и пет лева) – в исковото производство.
Решението може
да бъде обжалвано пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните!
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****г. по описа на РС –Дулово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: