№ 3149
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110202542 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2542 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Боду" ООД срещу Наказателно постановление /НП/ №
23-2100184 от 01.02.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при допуснати нарушения на
1
процесуалния и материалния закон, като е изпълнил задълженията си към своя
служител, поради което иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 15.12.2021 г. Ц.К.– главен инспектор в ДИТ - София, след извършена
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 01.12.2021 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама
свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН без възражения, като такива
били изложени в тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 01.02.2022 г. Е.Асенова -директор на ДИТ - София,
издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни
характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, като по ясен и недвусмислен начин са описани обстоятелствата
около твърдяното нарушение, съответно на дадената правна квалификация. С оглед на
това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 27.10.2021 година служители на ДИТ – София извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство от "Боду" ООД. В хода на проверката било
прието, че дружеството в качеството на работодател е допуснало нарушения на
трудовото законодателство, включително като не е изпълнило задължението си да
заплати в пълен размер трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
месец септември 2021 г. на служителя си МДМ. Той бил положил 8 часа извънреден
труд през месеца, а от представените документи проверяващите установили, че му е
било начислено и изплатено възнаграждние за 5,29 часа извънреден труд. За
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения с протокол от
16.11.2021 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на работодателя били дадени
задължителни предписания, като под №18 било предписано да заплати в пълен размер
положения през месец септември 2021 г. извънреден труд от МДМ. Определеният от
2
контролните органи срок за изпълнение на предписанието бил до 30.11.2021 г.
Посочено било, че дадените предписания подлежат на обжалване в 14 дневен срок.
На 03.12.2021 г. држеството-жалбоподател представило документи във връзка с
дадените предписание, сред които и фиш за месец септември за служителя си М.М, в
който отново било посочено че е начислено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за м.септември 2021 г. в размер на 5, 29 ч. Не били представени други
доказателства за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 8 ч. от страна на служителя.
Служителите на ДИТ София приели, че не е изпълнено в предоставения срок
предписание под № 18, дадено с протокол от 16.11.2021 г. на работодателя, за което и
съставили процесния АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Ц.К. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди, платежна ведомост,
които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради
което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна
страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване
на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от
КТ. По делото няма данни предписанието да е отменено по административен и/или
съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се
релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на
НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на
неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт,
пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е
необходимо да се разглежда по същество, доколко даденото предписание е
законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Съгласно
трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се
разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като в случая то не
страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на
предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава
изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово
неизпълнение е субект на нарушението. Административното нарушение е извършено
чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието да изплати
положения извънреден труд от служителя М.М за м. септември 2021 г. в пълен размер
от осем часа. Жалбоподателят излага доводи за неправилно определен размер на
положения извънреден труд, като счита, че е изпълнил задължението си по КТ, като е
начислил допълнително възнаграждения за извънреден труд в размер от 5,29 часа.
Както вече бе посочено, за него е съществувала възможност да атакува предписанието
на контролните органи по реда на АПК, включително относно размера на дължимото
3
възнаграждение за извънреден труд, но работодателят не е сторил това, поради което е
следвало да заплати допълнително възнаграждение именно за посочените часове в
принудителната административна мярка. Жалбоподатят не твърди и не представя
доказателства за точно изпълнение на предписанието в предоставения му срок, поради
което съдът приема, че той е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно
ясно описано и е правилно квалифицирано.
Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина,
с оглед на което и доводите на жалбоподателя за извинима липса на виновно
поведение са неоснователни.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, като е засегнато основно трудово
право на служителите на работодателя.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., доколкото по делото не се установи
нарушението да е отстранено незабавно.
Наложената на жалбоподателя санкция обаче е определена над нормативно
предвидения минимален размер, в разрез с установените в чл. 27 от ЗАНН принципи.
В случая с оглед размера на неизплатеното възнаграждение и цялостното поведение на
жалбоподателя не е обосновано имуществената санкция да бъде над минимално
предвидения в закона размер, поради което и обжалваното НП следва да се измени,
като се намали размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на сумата
от 1500 лева.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-2100184 от 01.02.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна
4
дирекция „Инспекция на труда“, с което на "Боду" ООД на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция до сумата от 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН "Боду" ООД, ЕИК ********* да
заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5