Решение по дело №6082/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1112
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20191100506082
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА Х.

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Х. гр. дело 6082 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Обжалва се решение от 04.02.2019 г. на СРС, ГО, 88-ми състав, постановено по гр. дело № 14000/2018 г., в частта, с която ответникът „У.Б.“ АД е осъден да заплати общо на ищците А.И.А. – С., М.И.С., ЕТ „И.– А.А.“ и „И.“ ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 100 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 13 738,32 евро за период 20.07.2016 г. – 21.09.2017 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от ищците иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 640 евро и за периода 27.02.2015 г. – 20.07.2016 г., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разпределението на отговорността за разноските в производството пред него с оглед изхода на спора.

В жалбата на „У.Б.“ АД се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че видно от представените с исковата молба документи, сумите за погасяване на кредита в исковия период са били изплащани единствено от ищцата А.А., като в този смисъл се твърди, че нито един от останалите ищци не се е обеднил за сметка на твърдяното обогатяване в полза на банката, поради което на никои от тях не се дължи мораторна лихва. Излагат се съображения, че районният съд не се е съобразил при постановяване на решението си със заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Сочи се, че най-ранният момент, от който банката би могла да дължи лихва за забава, е датата на исковата молба, тъй като по делото липсват данни за отправена към банката покана на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Оправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Евентуално се моли решението да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата над 210,53 евро до 1 100 евро. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите А.И.А. – С., М.И.С., ЕТ „И.– А.А.“ и „И.“ ООД са депозирали общ отговор на въззивната жалба, в който се излагат твърдения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – в сила. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между А.И.А. – С., като кредитополучател, „У.Б.“ АД, като кредитор, и М.И.С., ЕТ  „И.– А.А.“ и „И.“ ООД, в качеството им на солидарни длъжници, е бил сключен Договор за банков кредит № TR 70263742/11.07.2007 г. за сумата от 210 000 лева, вид на кредита „ипотечен“, срок за погасяване – до 10.07.2030 г., с цел закупуване, реконструкция и ремонт на недвижим имот в гр. Габрово, като с подписан между страните Анекс 01 от 31.03.2008 г. към договора за кредит те са се съгласили, че задължението се превалутира от лева в евро и става 106 572,34 евро, като във връзка с това приложимия лихвен процент /възнаградителна лихва/, с който се олихвява главницата, се променя на едномесечен Юрибор плюс надбавка от 2,441.

От представените в хода на първоинстанционното производство решения -   решение № 4611 от 26.06.2015 г. по гр.д. № 10375/2013 г. на СГС, І-во ГО, 7-ми с-в, частично отменено с решение № 653 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 4537/2015 г. на САС, ГО, VІІ с-в, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 334 от 25.05.2017 г. по т.д. № 1854/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ- отделение, се установява, че в отношенията между страните е прието за установено, че клаузите от договора в т. 11.1.1.1 и т. 11.3 от раздел ІІ - условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит № TR 70263742/11.07.2007 г., са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП.

Освен това между страните е безспорно, а и от представеното пред СРС писмо от 11.10.2017 г. от  „У.Б.“ АД до ищците се установява, че банката е извършила проверка, в ходя на която е установила, че поради допуснати неточности по кредита са начислени и събрани лихви, различни от договорените между страните по процесния договор за банков кредит. Поради което банката е извършила корекция на лихвата, така че лихвите по кредитния договор да се преизчислят в съответствие с неговите клаузи, като е приела, че разликата между общо начислените и събрани лихви от кредитополучателя и дължимите такива съгласно договореното между страните за периода 26.07.2013 г. – 20.09.2017 г. е в общ размер на 13 738,32 евро. Посочената сума е била възстановено на 21.09.2017 г. по банкова сметка *** *** А.И.А. – С..

С разглежданата в настоящото производство искова молба ищците са оправили искане до съда да бъде осъдено ответното дружество да им заплати солидарно сумата от 1 640 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху върнатите недължимо платени 13 738,32 евро за периода от 27.02.2015 г. до 21.09.2017 г.

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД този, който е получил нещо без основание, следва да го върне на онзи, от чиято правна сфера е излязло това имущество, като в процесния случай е налице именно такова движение на имущество, доколкото от ищцата А.И.А. – С., в качеството й на кредитополучател по процесния договор за банков кредит, са били събрани лихви за периода 26.07.2013 г. – 20.09.2017 г. в общ размер на 13 738,32 евро, които реално не са били договорени между страните, съответно липсвало е основание за тяхното събиране. Съгласно изложеното в мотивите на ТР 5/2017 г. от 21.11.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. Или, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

В тази връзка, неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че най-ранният момент, от който банката би могла да дължи лихва за забава, е датата на исковата молба, тъй като по делото липсват данни за отправена към банката покана на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото е представена покана за доброволно плащане, отправена от ищците и входирана в ответното дружество на 20.07.2016 г. От съдържанието на последната се установява, че ищците са поискали от „У.Б.“ АД да им възстанови недължимо платената от тях сума, представляваща начислявана без основание от 26.07.2013 г. лихва по банков кредит № TR 70263742/11.07.2007 г. и анекс № 01/31.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на получаване на поканата до действителното й изплащане. Поради което правилно районната съдебна инстанция е приела, че доколкото ответникът е бил поканен да върне надвнесените от ищеца лихви за първи път на 20.07.2016 г., то именно от тази дата „У.Б.“ АД дължи обезщетение за забава, като обстоятелството, че посочената от ищците в поканата сума се различава от тази, която действително е била възстановена от страна на банката, не променя момента, в който последната е изпаднала в забава.

Съобразявайки гореизложеното съставът на СГС споделя приетото от първоинстанционния съд, че лихвата върху сумата от 13 738,32 евро се дължи за периода от 20.07.2016 г. до 21.09.2017 г. – датата, на която сумата за недължимите лихви е била възстановена по банковата сметка на А.И.А. – С.. Основателни се явяват обаче доводите на жалбоподателя, че СРС неправилно е приел, че по делото липсват доказателства за размера на лихвата за забава върху главницата от 13 738,32 евро за периода 20.07.2016 г. до 21.09.2017 г., като на основание чл. 162 от ГПК е счел, че същата възлиза на сумата от 1 100 евро.

От изготвеното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което не е било оспорено от страните и което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 20.07.2016 г. до 21.09.2017 г. вещото лице е предложило два размера на лихвата за забава. Първият от тях възлиза на сумата от 284, 93 евро, която сума е изчислена върху разликата между сумата, получена от изчисление на дължимата възнаградителна лихва, дължима в периода 20.07.2016 г. - 21.09.2017 г. ЕURIBOR + твърда надбавка в размер на 2,441% и сумата на платената от ищеца по процесния кредит лихва в периода 20.07.2016 г. - 21.09.2017 г. Вторият предложен от експерта размер възлиза на сумата от 210,53 евро, която сума е изчислена върху разликата между сумата на изчислената от банката лихва по процесния кредит за процесния период и сумата, платената от ищеца по процесния кредит лихва в периода 20.07.2016 г. - 21.09.2017 г. Или, вторият предложен от вещото лице размер на лихвата за забава върху главницата от 13 738,32 евро за периода 20.07.2016 г. до 21.09.2017 г., доколкото е изчислен върху конкретно изчислената от банката лихва и реално платеното от ищеца, следва да бъде приет от съда като действителния размер на лихвата за забава, който се дължи на ищеца и до който размер исковата претенция се явява основателна. Съответно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция е уважена за сумата над 210,53 евро до присъдения от СРС размер от 1 100 евро.

Освен това, основателно е възражението на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество дължи мораторна лихва за забава върху главницата от 13 738,32 евро за периода 20.07.2016 г. до 21.09.2017 г. общо на ищците А.И.А. – С., М.И.С., ЕТ  „И.– А.А.“ и „И.“ ООД. В действителност, такава се дължи единствено на ищцата А.И.А. – С., от която в качеството й на кредитополучател по процесния договор за банков кредит са събрани лихви, различни от договорените между страните, поради което именно по банковата сметка на последната е била възстановена и сумата от 13 738,32 евро. Поради което по отношение на ищците М.И.С., ЕТ  „И.– А.А.“ и „И.“ ООД първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а исковата претенция - отхвърлена.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК единствено  в полза на ищцата А.И.А. – С. се дължат разноски в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 153,45 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която са й присъдени разноски за разликата над 153,45 лева до присъдения от СРС размер от 803,79 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 627,81 лева, поради което следва да му бъдат присъдени допълнително 390,74 лева, представляващи разликата между присъдените от СРС такива от 237,07 лева и дължимите 627,81 лева.

С оглед изхода на делото право на разноски пред въззивната инстанция имат и двете страни, които са направили своевременно възражение за прекомерност по отношение на претендираното от всяка една от тях адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Поради което съставът на СГС, преценявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалните представители на страните в настоящото производство процесуалните действия, намира, че възраженията за прекомерност и на двете страни са основателни, като претендираните от тях адвокатски възнаграждение следва да бъдат намалени съобразно предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно – за въззивника до сумата от 456,72 лева с включено ДДС, а за въззиваемата страна А.И.А. – С. до сумата от 380,60 лева. Поради което, с оглед уважената част от въззивната жалба, А.И.А. – С. следва да бъде осъдена да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 404,10 лева – разноски във въззивното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „У.Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на А.И.А. – С. сумата от 72,66 лева, разноски във въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.

Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 04.02.2019 г. на СРС, ГО, 88-ми състав, постановено по гр. дело № 14000/2018 г. в обжалваната част, с която ответникът „У.Б.“ АД е осъден да заплати общо на М.И.С., ЕТ „И.– А.А.“ и „И.“ ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 100 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 13 738,32 евро за период 20.07.2016 г. – 21.09.2017 г., в частта, в която „У.Б.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо на М.И.С., ЕТ „И.– А.А.“ и „И.“ ООД сумата от 803,79 лева – деловодни разноски, както и в частта, в която М.И.С., ЕТ „И.– А.А.“ и „И.“ ООД са осъдени да заплатят общо на „У.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 237,07 лева – деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.С., ЕТ „И.– А.А.“ и „И.“ ООД срещу„У.Б.“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати общо сумата от 1 100 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 13 738,32 евро за период 20.07.2016 г. – 21.09.2017 г.

ОТМЕНЯ решение от 04.02.2019 г. на СРС, ГО, 88-ми състав, постановено по гр. дело № 14000/2018 г., в обжалваната част, в която ответникът „У.Б.“ АД е осъден да заплати на А.И.А. – С. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата над 210,53 евро до присъдения от СРС размер от 1 100 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 13 738,32 евро за период 20.07.2016 г. – 21.09.2017 г., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на А.И.А. – С. сумата над 153,45 лева до присъдения от СРС размер от 803,79 лева – разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.А. – С., с ЕГН **********, срещу „У.Б.“ АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата над 210,53 евро до присъдения от СРС размер от 1 100 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 13 738,32 евро за период 20.07.2016 г. – 21.09.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.02.2019 г. на СРС, ГО, 88-ми състав, постановено по гр. дело № 14000/2018 г., в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА А.И.А. – С., с ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК допълнително сумата от 390,74 лева – разноски в първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 404,10 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА У.Б.“ АД, с ЕИК **********, да заплати на А.И.А. – С., с ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 72,66 лева – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

                    2.