Определение по дело №2561/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4609
Дата: 12 декември 2022 г. (в сила от 12 декември 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100502561
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4609
гр. Варна, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 50089 от 01.12.2022г. по гр.д. № 4235/2021г. на ВКС, II ГО е
обезсилено Решение № 1209 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 1174/2021г. по описа на ВОС, IVа
състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за постановяване на
законосъобразен съдебен акт, в предметната рамка на спора по заявения отрицателен
установителен при съобразяване на дадените указания по приложението на закона.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на Община Варна,
представлявана от Кмета Иван Портних срещу Решение № 260711 от 02.03.2021г. по гр.д. №
14197/2019г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
по предявения от Потребителска кооперация „Напредък“, ЕИК ********* срещу Община
Варна отрицателен установителен иск е прието за установено в отношенията между
страните, че Община Варна не е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, представляващ ПИ с ид. 10135.4504.304, целият с
площ от 9158 кв.м. и при граници на целия имот: имоти с ид. 10135.4502.289,
10135.4504.741, 10135.4504.306, 10135.4504.301, 10135.4504.302 и 10135.4504.303 и с площ
на реалната част от 440 кв.м. и при граници на частта: имоти с ид. 10135.4504.35,
10135.4504.741, 10135.4504.303, 10135.4504.305 и улица, границите на която реална част са
очертани в червен цвят на копие на скица, приложено на л. 20 от делото.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на
основните начала в гражданския процес. Оплакванията са обосновани със съображения, че
няма спор между страните по въпроса за собствеността на сграда № 36, като е спорно
правото на собственост на ищеца, придобито по силата на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от
1
ЗОС /отм./, съответно § 26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ, бр. 41 от 2007г./, а евентуално – на
основание придобивна давност. Съдът не е обсъдил по същество на спора представеният
АЧОС № 7226/23.02.2012г., като е игнорирал обстоятелството, че ПИ е съсобствен между
Община Варна и „Агро Мел БГ“ АД, съответно „Енигма Инвест“ АД за 187/9159 кв.м. ид.ч.
Формално е кредитирано на следващо място заключението на СТЕ – в настоящия случай, с
оглед установените отстояния между отделните сгради не може да се обособи самостоятелно
УПИ за процесната сграда № 36, предвид императивната разпоредба на чл. 19 от ЗУТ.
Необходима е цялостна разработка на ПУП-ПРЗ за трите сгради и само при това положение
е възможно обособяване на отделно УПИ при условията на чл. 26, ал. 3 от ЗУТ, доколкото
процесният имот попада в зона за обществено обслужване, предвидена за комплексно
застрояване. Поради липса на необходимите отстояния и невъзможността за обособяване на
самостоятелен УПИ за собствената на ищеца сграда, предявеният иск се явява и недопустим.
Разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ при придобиване на вещно право върху реална част от ПИ,
ако не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ е императивна.
Несъобразувайки тези разпоредби на закона, съдът е постановил порочен съдебен акт, който
отправила искане да се отмени и вместо него се постанови решение, с което предявеният иск
да се отхвърли с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата ПК „Напредък“, представлявана от председателя Геновева
Добринова Костова оспорила доводите в нея. Навела твърдения, че исковата претенция има
за предмет прилежаща към сградата площ, като е ирелевантно, че района е предвиден за
комплексно застрояване, както и невъзможността да се обособи самостоятелен УПИ,
доколкото правото на собственост в случая произтича от закона. В имота са изградени две
сгради – процесната № 36 и сграда № 34 – предмет на гр.д. № 14198/2019г. по описа на ВРС,
11 състав, решението по което е влязло в сила. По тези съображения е отправено искане
обжалваното решение като правилно да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
За разграничение къде точно в рамките на целия поземлен имот се намира реалната
част, предмет на иска, която се определя като прилежащ терен по смисъла на чл. 2, ал. 3 от
ЗОС /отм./ и § 26 от ПЗР на ЗИДЗК, с оглед пълна индивидуализация на обособената РЧ от
ПИ и на самия ПИ като устройствена единица, с посочване на точното местоположение на
тази РЧ и отграничаването й от останалата част от ПИ, вкл. и чрез графичното й отразяване
по делото, с цел осигуряване на яснота относно предмета на спора и прецизност на
диспозитива на съдебното решение, както и обезпечаване на яснота за обективните предели
на СПН на съдебния акт, а евентуално и за точното му изпълнение, по делото са необходими
2
специални знания. За целта следва да се назначи вещо лице, което да определи прилежащия
терен и неговото графично изображение, като минимално необходимото пространство
около сградата, осигуряващо функционирането й съгласно предназначението на сградата и
съобразно приложимите правни норми, определящи това пространство.
Ето защо и в изпълнение на задължението на въззивния съд по т. 3 от ТР № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС и на основание чл. 195 от ГПК, следва да се постанови събиране на
допълнителни доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.01.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице, след като се запознае с
предмета на спора, направи оглед на място и необходимите справки и проучвания, да даде
отговор на следните задачи:
да определи прилежащия терен към собствената на ищеца сграда в имота, като
минимално необходимото пространство около сградата, осигуряващо
функционирането й съгласно предназначението на сградата и съобразно приложимите
правни норми, определящи това пространство, като опише същия с площ и граници и
посочи как и къде в рамките на целия имот е ситуиран същия;
да изчертае и представи графично изображение на прилежащия терен към собствената
на ищеца сграда в имота, с надлежно отбелязване, така че прилежащият терен да се
разграничи от останалата площ на имота, съобразно дадените указания в решението на
ВКС.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по СГЕ в размер на
350 /триста и петдесет/ лева, вносим от въззиваемата страна ПК „Напредък“ в 3-дневен
срок от съобщението за настоящето определение.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача
Владислав Андреев, което да бъде уведомено за ангажираността му по делото след
представяне на доказателство за внесен по сметка на съда депозит за вещо лице.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4