Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 8960/20
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.1, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба
от С.О. срещу постановлението за разноски от 21.07.2020 г. на ЧСИ Г.Д., с което
е отказано да се намали размерът на юрисконсултско възнаграждение на взискателя
по изп.дело N 20207810400427 и размерът на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Според жалбоподателя постановлението за разноски на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото изп.дело е с ниска правна и
фактическа сложност, тъй като по него не са извършени никакви изп.действия с
цел удовлетворяване на парично вземане. Поддържа се, че процесуалният
представител на взискателя е подал единствено молба за образуване на изп.дело,
в която задължително се посочва начин на изпълнение, поради което в тежест на
длъжника по изпълнението следва да се възложат само разноските за образуване на
изп.дело в минимален размер. Освен това според жалбоподателя незаконосъобразно
е определен размерът на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, защото тази такса не следва
да се начислява върху таксите и разноски по изп.дело. Иска се жалбоподателя да
се отмени обжалваното постановление за разноски и да се намали юрисконсултското
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 50 лв., както и да се
намали размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата /взискател в изпълнението/
ЗК „Л.И.“ АД е подал възражение, с което оспорва жалбата с довода, че според
нормата на чл.27 НЗПП за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 лв. до 100 лв., а според чл.13, т.2 НЗПП за подготовка
на документи за завеждане на дело се дължи възнаграждение от 15 лв. до 50 лв.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че по
изп.дело са приети разноски в полза на взискателя в минимален размер.
Изп.дело N 20207810400427 на ЧСИ Г.Д. е
образувано по молба на ЗК „Л.И.“ АД въз основа на изп.лист от 18.02.2020 г. на
СРС, 159 с-в, по гр.дело N 57155/19 г., с който длъжникът С.О.
е осъден да заплати сумата от 1539,51 лв. ведно със законната лихва от
08.10.2019 г., както и съдебни разноски от 130,79 лв.
С молбата за образуване на изп.дело
взискателят е посочил като начин на изпълнение възбрана, запор върху банкови
сметки и върху движими вещи, а съденият изпълнител на основание чл.18 ЗЧСИ е
овластен да определи начина на изпълнение.
На
16.07.2020 г. длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение.
Представено е писмо от 23.07.2020 г. на О.
б., в което се сочи, че на 20.07.2020 г. по сметка на съдебния изпълнител е
преведена сумата от 2 333,88 лв.
С обжалваното постановление от 21.07.2020
г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя, както и размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е
постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.
На първо
място следва да се спомене, че с молбата за образуване на изпълнително дело
процесуалният представител на взискателя не само е посочил налагането на запор
върху банкови сметки на длъжника като начин на изпълнение, но е и овластил на
основание чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител да определя начина на изпълнение, а
посочването на начин на изпълнение е реквизит
на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и е част от нейното задължително
съдържание.
В
случая длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 16.07.2020 г.,
а видно от писмото на Общинска банка от 23.07.2020 г., че на 20.07.2020 г. по
сметка на съдебния изпълнител е бил преведена сумата от 2 333,88 лв. Това
означава, че дългът по изп.лист е бил погасен преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, и то в резултат на посочен в молбата за образуване на
изпълнителното дело способ за изпълнение. Следователно на взискателя се дължи
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер, защото след образуване на
изпълнението срещу имуществото на длъжника не са били предприети принудителни
действия, различни от посочения в молбата по чл.426 ГПК способ, а освен това
съдебният изпълнител е бил овластен по чл.18 ЗЧСИ.
След като срещу имуществото на длъжника не са
били извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с
прилагането на определен изпълнителен способ, който да е различен от посочения
в уточнителната молба към молбата за образуване на изп.дело, няма основание на взискателя
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение над минималния размер
по чл.27 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед ниската правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело, по което дългът е погасен преди изтичане на
срока за доброволно изпълнение, на взискателя следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. – в минимален размер по чл.27 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Според
съда няма основание в полза на взискателя да се присъдят разноски по чл.13, т.2
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 50 лв. – за подготовка на документи за завеждане на дело, защото взискателят има право само на разноски за процесуално представителство в
изпълнителното производство, но не и за подготовка на документи, които са
необходими за образуване на изп.дело.
Общият
размер на задължението по изп.лист възлиза на 1790,31 лв., в която сума се включва главница от 1539,51 лв., 120,01 лв. – законна
лихва и съдебни разноски от 130,79 лв. В този случай пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 163,22 лв.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“,
а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния
интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния
лист сума. Следователно няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху
възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван
изразът "събраната сума", но с оглед
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на
основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес,
който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по
изпълнителния лист, което възлиза на 1790,31 лв., а не на 1940,31 лв., каквато база е приета от съдебния изпълнител.
След
прибавяне на ДДС към сумата от 163,22 лв. размерът на дължимата такса по т.26
от Тарифата възлиза на 195,86 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали юрисконсултското
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 50 лв., както и да се
намали размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 195,86 лв. Причината за образуване на делото
не е поведението на взискателя, поради което в настоящето производство не
следва да се присъждат съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски на ЧСИ Г.Д. по изп.дело N 20207810400427, обективирано в разпореждане от 21.07.2020 г., с което е
отказано да се намали размерът на юрисконсултско възнаграждение на взискателя
ЗК „Л.И.“ АД, както и размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 50 лв. възнаграждението за юрисконсулт
на взискателя ЗК „Л.И.“ АД по изп.дело N 20207810400427 на ЧСИ Г.Д., възложено в тежест на
длъжника С.О., както и размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от
195,86 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.